Кои партии ще подкрепят бюджета и при какви корекции – мнения наДимитър Бъчваров и Менда Стоянова


Водеща: Добър ден сега и на Димитър Бъчваров от ДСБ, здравейте.
Димитър Бъчваров: Добър ден, здравейте.
Водеща: От СДС призоваха Симеон Дянков да си свали розовите очила и да види реалната ситуация. Вие какво мислите?
Д. Бъчваров: Действително изявленията на министъра на финансите изглеждат прекомерно оптимистични. Това личи донякъде от мотивите в доклада, съпътстващ промените в бюджета. Тези мотиви за съжаление са непълни и неубедителни. Отсъстват например аргументи за увеличаване на разходите с 255 милиона при едно драстично снижение на приходите, което в крайна сметка формира един безпрецедентно висок дефицит на касова основа. Това е 5,6 процента от брутния вътрешен продукт. Това по принцип поставя целия бюджет на много висок риск.
По отношение на разходите прави впечатление, че всъщност всички спестени, в кавички, пари от орязаните разходи на централни ведомства, на първостепенни разпоредители, общини се отнасят в един резерв за непредвидени и неотложни разходи и без да е разписано действително как точно ще се разходват тези пари.
Водеща: Е, чакайте да попитаме. . .
Д. Бъчваров: Разбира се, казано е, казано е, че част от тези непредвидени и неотложни разходи ще бъдат структурни реформи и други фискални мерки. Но структурните реформи не могат да бъдат непредвидени и неотложни, това е много странно. Нищо по-предвидено от една структурна реформа не би могло да има.
Нашето мнение е, че фокусът на тази актуализация трябва да бъде финансиране на реформите, и затова ние ще предложим и ще настояваме целият този резерв да се изведе от тази анонимност, така да се каже, която прави бюджета отворен и дава възможност за субективно разполагане с една много голяма сума. Да се изведе и да се разпише изрично за финансиране на реформите в сферите, които правителството вижда, че нещата не търпят отлагане.
Водеща: Най-големите ви опасения кои са?
Д. Бъчваров: Най-големите ни опасения са, че дефицитите могат да бъдат още по-големи от предвидените.
Водеща: Защо?
Д. Бъчваров: Ами, защото в разчетите, които са дадени много фрагментарно в докладната записка, тя изобщо е доста непълна, несъответстваща на сериозността на кризата, но в нея примерно нищо не се казва за консолидирания бюджет, как ще се отрази тази корекция на консолидираната фискална програма, там с какви дефицити ще влезем. Примерно общините имат 200 милиона до момента, доколкото знам, още неразплатени също задължения. Болниците вероятно ще приключат годината с няколко стотин милиона лева също неразплатени задължения.
Водеща: Фалити на общини – възможно ли е да стигнем до това?
Д. Бъчваров: Е, вижте, фалити на общини и фалити на държава са нещо по-скоро, как да кажа, това е метафора. Не могат да фалират общините, но това може да създаде много големи проблеми на края на годината, защото на начислена основа, освен на касова, когато се изчислява бюджетът пред Евростат, то можем да се окажем в страни с много бързо растящи дефицити, може да се отключи процедура за санкции за свръхдефицит. Всъщност от тази актуализация се вижда, че правителството се е простило с целта за кандидатстване в еврозоната.
Водеща: Добре, нека да бъдем максимално ясни за хората. Кажете ни кои от мерките са такива, които помагат работещите, кои от тези гарантират доходите на пенсионерите и кои от мерките пазят бизнеса. Имате ли отговор вие на този въпрос?
Д. Бъчваров: Тази актуализация не съдържа мерки, точно това е проблемът, че в доклада към нея не се говори за конкретни мерки. Така че как да се отговори на въпрос, който правителството не е предпоставило в този документ. Е, положително е, че, да кажем, за тези въпроси, които поставихте, не се предвиждат намаления на социалните разходи, да кажем. Това, ако можем да го приемем за нещо положително, нека го оценим като такова. Но целта на тази актуализация очевидно е формирането на един резерв от 1 милиард и 230 милиона лева, защото до това всъщност се свеждат всичките промени. А какво ще стане с този резерв, никъде не се казва. И затова отново се връщам – въпросът е тази сума, която се събира от съкращения на разходите на всички други ведомства, плюс допълнително увеличаване на разходите, да се разпише за какво ще се използва.
Водеща: Г-жа Менда Стоянова също е на телефонната ни линия. Тя е председател на комисията по бюджет и финанси в Народното събрание. Добър ден.
Менда Стоянова: Добър ден.
Водеща: Аз предполагам, че вие споделяте оптимизма на финансовия министър Симеон Дянков, затова моля ви отговорете на този въпрос – кои от мерките в този бюджет всъщност гарантират доходите на пенсионерите, кои предпазват бизнеса, за да стане ясно и да не е твърде експертен целият този разговор за бюджета.
М. Стоянова: Да, аз ще се опитам да. .. по-популярно да кажа. На първо място, няма предвидени намаления на пенсии и на социални разходи. Разбира се, това някой може да не го оцени като мярка, но ако се огледаме около нас, съседите ни, а и малко по на запад в Европа, ще видите, че малко са страните, които не са посегнали към намаляване на заплати в бюджетната сфера, включително и пенсии.
Водеща: Това г-н Бъчваров току-що го оцени, да.
М. Стоянова: Ние в този бюджет, с тази актуализация гарантираме, че това няма да се случи. В този смисъл дори има и крачка напред, в резерва, който се формира всъщност в новия бюджет, са предвидени 145 милиона разходи, допълнително разходи за социални плащания, които именно ще подпомогнат най-засегнатите от кризата – социално слабите, инвалидите, хората с увреждания. В този смисъл определено дали ще го наречем мярка или не, това е терминология, но за мен това е основата в бюджета. Второто изключително важно в бюджета, това е, че изобщо не се предвижда повишаване на данъци – нито косвени, нито преки. Тази мярка при всички случаи е насочена и към хората, тъй като това, едно повишаване на един косвен данък би предположило, предпоставило увеличение и на цените, от една страна, а от друга страна, е насочено и към бизнеса. А е изключително важно, ние много пъти сме говорили, че трябва държавата да осигури една стабилна бизнес среда, за да може България да бъде привлекателна за инвеститорите.
Водеща: От друга страна обаче има голям дефицит. . .
М. Стоянова: При това всичко трябва да се оцени много силно пак в контекста. Ние винаги трябва да гледаме и какво става около нас и да сравняваме къде сме ние спрямо останалите европейски държави или наши съседи, които преминаха към . . .
Водеща: От друга страна, се заговори за фалит на общините, твърде голям дефицит, за който. . . И Кристалина Георгиева дори призова, ако може да бъде намален. Говори се за друг пък заем след време, от Международния валутен фонд евентуално, че си оставяте такава вратичка. Чухте, предполагам.
М. Стоянова: Вижте, значи наистина в бюджета се предвижда един по-висок дефицит в размер на 3,9 по националния бюджет. Сравнявайки този дефицит. . .
Водеща: Това не е малък дефицит.
М. Стоянова: Моля?
Водеща: Не е малък дефицит, казвам.
М. Стоянова: Да, не е малък дефицит с оглед на максималната граница от 3 процента. Но ако се огледаме отново в европейските държави, ще видим, че ние сме една от държавите, които предвижда един доста по-нисък размер на дефицита. А финансирането на този дефицит може да бъде от най-различни посоки. Той може да бъде от външни заеми, облигационни или други, може да бъде от вътрешни също заеми, облигационни и други, както и от фискалния резерв. И тези три инструмента са предвидени да бъдат възможни за използване в актуализацията на бюджета. Около 1 милиард и 900 се предвижда финансиране, възможност за финансиране от външни източници, около 1 милиард и 300-400 от вътрешни, както и дълго и широко се коментира, нивото, минималният размер, минималното ниво на фискалния резерв, който е фиксиран на 4,5 милиарда. Т.е. това са три възможни източника на финансиране на този дефицит и тук никъде не виждам причина да се предполага именно кредитиране или взимане на заем от Международния валутен фонд.
Водеща: Добре, предвид всички критики, които се чуха през последните седмици, ще променяте ли нещо в бюджета или така, както е влязъл, така ще бъде гласуван?
М. Стоянова: На първо място, аз искам да кажа, че бюджетът е един много особен закон. В конституцията на Република България е казано, че единствено правителството може да изготвя проект на бюджет или проект за изменение на този бюджет, и това не е случайно. Защото той е една таблица от цифри, които са взаимно свързани, взаимно обвързани. Едни показатели, които влияят, изменението на всеки един от тези показатели влияе върху множество други показатели. Така че е несериозно да се мисли, че в парламента, още пък по-малко между първо и второ четене, би могло да се променя нещо в така внесения законопроект.
Водеща: Димитър Бъчваров дали още е на линия?
М. Стоянова: Освен това аз не виждам такава причина, освен някои дребни неща, които евентуално биха се отчели като пропуснати. Но аз и не виждам такава причина, защото философията на този бюджет, който сега се внася като изменение, за мен е правилната и единствено възможната философия.
Водеща: Г-н Бъчваров, надявам се, че се чуваме с вас.
Д. Бъчваров: Да.
Водеща: Вашите колеги от ДСБ ще подкрепят ли този му вид на бюджета?
Д. Бъчваров: Ами, ние днес ще разгледаме този въпрос откъм чисто политическите му измерения и ще вземем решение. Не искам да предричам отсега, но мога да изразя лично мнение. Според мен би могло да се отиде към подкрепа, но ако се внесат някои корекции, които да гарантират, че този бюджет ще финансира реформите.
Водеща: Добре, благодаря ви. Предстои да видим кои от партиите всъщност ще подкрепят бюджета. Димитър Бъчваров – ДСБ, Менда Стоянова, председател на комисията по бюджет и финанси в Народното събрание, от ГЕРБ. Благодаря ви.