Г-н Николов, Вие сте член на софийското ръководство на ДСБ, но преди време водехте и телевизионното предаване “Клуб Четвъртък” по телевизия “Седем дни”. Лесно ли се съчетават битността на политик и на журналист?

В българските медии стана модерно политици да се изживяват като водещи на телевизионни предавания. Най-емблематичните случаи са може би Волен Сидеров и Емил Кошлуков. При тях обаче предаванията са по-скоро пропаганда на дадена политика. Неслучайно те са лидери на партиите си. В моя случай е доста по-различно, а затова и по-трудно. “Клуб Четвъртък” никога не е целял да стане предаване на ДСБ. Целта е била, бих казал, по-мащабна – да се създаде медийна територия, на която интелигентните, политически грамотните зрители да видят, че в българската политика има алтернатива. От тази гледна точка присъствието на ДСБ винаги е било естествен резултат от активността и адекватността на партията, а не от симпатиите на водещия.

А защо беше спряно предаването?

Смени се собствеността на телевизията, в която то вървеше. Боя се, че се появиха нови собственици, на които не им допадаше смелата гражданска позиция. Имам обаче една добра новина. “Клуб Четвъртък” тръгва отново, този път по телевизия BBT.

Кога?

Още тази седмица. Предаването ще се излъчва всеки четвъртък вечер от 18:20 часа. За особено активните зрители ще кажа, че така то ще започва точно когато завършва следобедното шоу на Милен Цветков и ще свършва, когато стартират новините по bTV и Нова телевизия.

Тук съм длъжен да кажа и още нещо. Едноименният дискусионен “Клуб Четвъртък”, който Валентина Наумова организира в централата на ДСБ всяка седмица, ще се премести в петък, за да не съвпада по време с предаването. Надявам се това да не причини голямо неудобство на посетителите му.

Какво ще е интересното в предаването? Какви събеседници ще каните?

Засега поне намеренията ни, моите и на екипа, са предаването да бъде в две части, като в първата гостува актуален политик, а във втората анализатор и политически наблюдател. Приоритет ще имат, разбира се, тези фигури, които представляват алтернативата, но със сигурност няма да сме затворени и за хора от управляващите. В предишния формат едни от най-интересните предавания станаха, когато гостуваха политици от БСП. Сещам се например за участието на Костадин Паскалев. Прочее, приемете го като комплимент, мисля, че вестник “Седем” в сегашния си вариант показа по изключително успешен начин как може да се постигне такъв баланс.

Вече като анализатор и политически активен човек, как бихте коментирали случващото се напоследък. Какво мислите за протестите? Вие самият подкрепяте ли ги?

Подкрепям ги, но чувствата ми са смесени. Добре е, че има активни хора, които отстояват вижданията си. Лошото е, че много от действията им са подчинени на този внушен от вън страх протестът да не бъде яхнат от някого. Вижте, няма никакъв смисъл от протест срещу управляващите, който се страхува да се нарече политически. И още нещо – на много хора стана обидно, че в случаи на слабост организаторите търсеха подкрепа от опозицията (например заедно с Атанас Атанасов няколко души от ДСБ отидохме да помогнем да спрат безобразията в Първо РПУ вечерта след първия протест), а на следващия ден някак забравяха помощта, която им беше оказвана.

Какво се случва по това време в десницата?

Дано не прозвуча патетично, но мисля, че десницата възкръсва. Спомнете си дясното след евроизборите. Разбито, уплашено, изгубило ориентира си. А днес, две години по-късно, мисля, че никой вече не се съмнява, че десницата (в частност ДСБ), не просто ще влезе в парламента, не просто ще участва в сформирането на правителството, а и ще държи златната акция в него. Не е случайно, че в медийните сценарии за пръв път от поне седем-осем години насам Костов се спряга като възможен следващ министър-председател. Засега тези сценарии звучат фантастично, но самата им поява е показателна каква е посоката, в която вървим.

Обаче трима депутати напуснаха групата на ДСБ. Как бихте коментирали това?

Искам да съм пределно ясен в отговора си на този въпрос. Първо: Николай Михайлов, Антонела Понева и Нено Димов бяха част от предишното Национално ръководство на ДСБ. Те носят солидарно вината за всичко, което доведе до провала на евроизборите, а бих добавил, в някои от най-спорните решения (например отблъскването на много “бивши седесари” при изграждането на ДСБ) – носят и основната вина.

Второ: тези трима души заявиха различията си едва след като изпаднаха от Националното ръководство и поне, според мен, тези различия се появиха вследствие от това изпадане. И нито веднъж не споделиха аргументите си вътре в ДСБ. Предпочитаха да го правят във вестниците на Тошо Тошев и Тодор Батков.

И трето: тези хора не могат да отговорят на един въпрос – защо заедно с местата си в ПГ на ДСБ не напуснаха и парламента. А докато не отговорят, ще остане да виси предположението, че го правят, за да взимат още няколко месеца депутатски заплати, а след това и депутатски пенсии. Доколкото зная, те се полагат само на народни представители изкарали пълен мандат в парламента.

Трябва ли ДСБ да се бои от тяхното напускане?

Въобще не. Тези хора вече не носят нищо. За мен ще е изключително удоволствие да видя как Николай Михайлов седи в пленарната зала между Владимир Кузов и Мария Капон. Както би се изразил той, по своя незабравим начин – сюжет за гоблен.