По повод непрекъснатите лъжи по медиите за ДСБ, нейния лидер Иван Костов, СДС и Синята коалиция въобще, се обърнахме за коментар към Даниел Митов, зам. председател на ДСБ и водач на листата на Синята коалиция в Пазарджик.
1. Костов е проект на Луканов.
Иван Костов е единственият български политик от половин век насам, когото комунистите мразят, от когото се страхуват и който поне за четири години ги е накарал да видят, че България не им е лична собственост. Костов не е продукт нито на Луканов, нито на някой друг комунистически сатрап, а на стотиците хиляди българи, които вярват в свободата и мислят в деня за размисъл, а не след като вече са гласували. Продукт на тези хора, които не се пречупиха, останаха непреклонни, когато това беше непопулярно, рисковано, дори опасно. Именно тази непреклонност промени България в периода 1997-2001.
2. ДСБ са секта.
Какво ли не се изговори за ДСБ през тези години. Наричаха ни мрачни, затворени, сектанти. Понякога се шегувам, че управляващите могат да ни наричат както си искат – те ако знаят ние как им викаме!
Всичко случващо се покрай създаването на Синята коалиция опровергава прозвището “секта” за ДСБ. Ние заедно със СДС стоим в основата на алтернативата на управлението. ДСБ на своето последно Национално събрание прие решение за създаване на широко дясно обединение. Лично Иван Костов защитаваше тезата за включването на възможно най-голям брой десни субекти в коалицията.
Една партия винаги трябва да се съобразява с времето. Имаше време, в което мисията на ДСБ беше да съхрани десницата от подмяна. И както тогава ДСБ беше на висотата да разбере политическия дневен ред и успя да изпълни целта си, така н днес
сме готови да работим с всеки, който е наясно какво трябва да се предприеме в сегашната ситуация. Защото сме създали общност от хора, които знаят кои са, какво защитават и накъде отиват. Устойчива основа, която утре отново ще се превърне в двигател за промени.
3. По време на приватизацията Костов даде предприятията на бившите комунисти.
Това е малко като вица за заека, който бива бит независимо дали е с шапка или без. Комунистите твърдят, че приватизацията е била криминална и е облагодетелствала десницата. Други пък, злонамерени хора отдясно, твърдят, че предприятията били “дадени” на бившите комунисти. Сами разбирате, че това са взаимоизключващи се твърдения.
Истината е, че приватизацията беше неизбежна. Икономиката беше губеща, държавата – фалирала, и трябваше да бъде съживена. Никъде по света не е провеждана безспорна приватизация. Винаги някой от нещо е недоволен. Но ако през тези години имаше икономически ръст, ако се създаде основа за развитие и създаване на работни места, то това се дължи точно на приватизацията. Последните две правителства се крепяха именно на тази инерция, докато не дойде сегашната криза, на която не могат да намерят отговор.
4. Костов не търпи около себе си свободолюбиви и независими личности.
За Иван Костов лично гласуват около 200 хиляди души. Това са хората, които от началото на прехода са избрали свободата за своя кауза и до ден днешен я отстояват. Това са хора, които правят живота си посредством лична инициатива и не зависят от никого. Фактът, че тези хора са видели своето политическо представителство в Иван Костов, говори достатъчно.
А това, че някой, някога не е успял да намери достатъчно силни аргументи, за да защити определена своя позиция, говори само за качествата на този конкретен човек и нищо повече.
5. Костов е част от днешната олигархия.
Да се твърди такова нещо е Гьобелсова тактика – т. е. да настояваш за точно обратното на истината. Откакто се помня, олигархията работи срещу Иван Костов, защото той е единственият, който им е пречил в определен момент. Ударите срещу него идват постоянно от средите и медиите, принадлежащи на олигархията.
А това, което и малките деца знаят, е, че част от олигархията са Ахмед Доган, Георги Първанов, Сергей Станишев. С други думи – най-големите политически противници на Иван Костов.
6. Проектът “Синята коалиция” цели унищожаването на СДС.
Коалицията недвусмислено се превърна във възкръсване на синята идея. Залите в страната са пълни. Хората са ентусиазирани да защитават демокрацията, превърната в заложник от БСП и ДПС. Всички разбират какво се случва и са решени да дадат отпор.
В този смисъл Синята коалиция се превърна в доза адреналин и за СДС. Фактът, че бяха създадени толкова много пречки от страна на управляващите, говори само за това, че СДС, ДСБ, Обединените земеделци и останалите партньори в коалицията са създали субект, внушаващ страх в средите на БСП и ДПС.
7. Обединението между СДС и ДСБ има за цел замазване на отговорността на ДСБ лидера за следващото управление.
Костов обеща, че ако не увеличи подкрепата за партията, до евроизборите ще си подаде оставката.
Увеличението на доверието е факт. Миналата година социолозите даваха на ДСБ 0.5-0.9%, докато последните измервания се движат в периметъра 3.4-4%. Но днес целта ни е властта. Затова се прави всичко. Има такова нещо като спешност на момента. България се нуждае от нас в управлението сега. Защото утре може и да е късно. БСП и ДПС бутат страната отново към фалит и отговорността да не се допусне нещо подобно е в десницата.
