Проблемът не е в хората, които работят за качествена детска болница. Проблемът е в тези, които искат те да замълчат.
Позволявам си да напиша този текст, защото много хора ме питат:
„Какъв е този Обществен съвет към Националната детска болница и защо е толкова важен?“
Да започнем от най-простото:
Национална детска болница е нужна, защото в момента лечението на децата е разпръснато в няколко различни болници.
Това означава много пътуване, различни екипи, различни подходи и по-трудна координация, особено в по-тежките случаи.
Една обща болница би дала възможност за екипна работа, централизирани грижи и по-лесен достъп за родителите.
Това е въпрос на организация и качество, не на престиж.
Общественият съвет е създаден именно за да гарантира, че тази болница ще бъде планирана и изградена по най-добрите стандарти, с яснота и публичност.
Съветът има ключова роля:
да бъде мост между институциите и гражданите.
Да следи процесите.
Да задава въпроси.
Да изисква прозрачност.
И това има тежест, защото в него участват хора с реална експертиза:
• педиатри и детски лекари с 20, 30+ години практика;
• специалисти, които ежедневно работят с деца;
• представители на родителски и пациентски организации;
• експерти по здравна политика и законодателство.
И да — тази работа се върши доброволно. Не за постове. Не за облаги. А защото става дума за бъдещето на децата.
Фактите:
• Точно този съвет предотврати строеж върху стар, неизползваем скелет от 70-те години.
• Точно те настояха за съвременна функционална програма, базирана на реалните нужди.
• Точно те направиха процеса публичен, когато е имало риск той да остане скрит.
Те защитаваха обществения интерес, когато институциите предпочитаха мълчанието.
И днес – изведнъж – се оказва, че този съвет „пречи“. Твърде компетентен. Твърде принципен. Твърде независим.
Д-р Силви Кирилов, защо?
Защо пречи участието на лекари, специалисти и граждани, които знаят какво правят? Защо вместо диалог се избира тишина?
Светлината не е враг. Освен ако не се страхуваш от това, което ще покаже.
