Водещ: Сега в студиото на “Рикошет” е професор Калин Янакиев, който е член на националното ръководство на ДСБ. Добър ден.
Калин Янакиев: Добър ден на вас и на слушателите.
Водещ: Темата за Путин в “Посещението на Путин в България” разбира се е основна, но аз бих искал да започна с нещо друго. Става дума за следното. Вие сте един от най-известните философи в България. Общо взето интелектуалния капацитет на ДСБ е изключително силен. Проблемът обаче е, че наблюдавайки протестите срещу посещението на Путин, те изглеждаха като, как да кажем, доста малко хора присъстваха на тях. Нямате ли чувството понякога, че да се казва истината в политиката в България е по-скоро проблем на хората, които го правят? И че с този вид политика не може да се успява.
Калин Янакиев: Не, аз мисля, че големият проблем е в това, че българските граждани просто не успяват да получат необходимата информация за истината в политиката. Аз веднага трябва да ви кажа, че ние просто не успяхме да обявим в централните медии нашият протест. Те просто отказаха да обявят протеста ни. При всичките затруднения, които ни бяха създадени, ние все пак успяхме да съберем хората, не бяха чак толкова малко, аз не бих казал така. Сетне, ще ви направи впечатление, че от 3-ти януари до идването на Путин в България, улиците на София бяха потънали в някаква кално-снежна киша. Ние живеехме в една своеобразна клоака. В градинката на “Кристал” беше същото. Единственото, което успяха да почистят столичните общинари на Бойко Борисов и управляващите бяха местата, където ще стъпи кракът на господаря на Кремъл. И интересно, че успяха да го направят за по-малко от 24 часа, нещо, което не успяха да свършат за повече от 15 дни. За софийските и за българските граждани.
Водещ: Аз имах предвид не само случая с протестите срещу Путин. Имам предвид това, че от няколко години, откак се създаде Демократи за силна България, общо взето, това което казвате, с него са съгласни почти всички десни партии. Може би има нещо погрешно в начина, по който се прави. Просто търся отговора на глас. Как си обяснявате факта, че въпреки все пак точните политически формулировки, все пак влиянието на ДСБ продължава да остава на едно и също ниво.
Калин Янакиев: Ще видим какво ще бъде влиянието на ДСБ по-нататък. Аз някак си не бих искал да говорим това сега, в този момент, тъй като имаме нещо много по-важно пред нас, изключително важно.
Водещ: Добре, нека да отидем към централната тема. Какво стана след като България подписа три договора с Путин? Къде са опасностите от тези договори? И има ли в тях нещо добро или няма нищо добро?
Калин Янакиев: Сега ще ви кажа. Първото, което се случи, вече напълно се оправдаха за огромно наше съжаление, думите на висш руски дипломат, че България е троянски кон в Европейския съюз. Ние просто присъствахме на прекарването на този троянски кон в Европа, отварянето на неговия корпус…
Водещ: “На разрушаването на горната стена”, защото троянският кон не е могъл да влезе спокойно в Троя, а е трябвало да бъде разрушена стената.
Калин Янакиев: И точно така и се случи. Ние всъщност предадохме Европейския съюз. Направо казано, ние предадохме интересите на Европейския съюз. Ние съдействахме за монополизацията на енергийните доставки за Европа от Русия. Някои може да смятат това за не кой знае колко лошо нещо, защото ние видите ли сме защитили нашите национални интереси. Какво ни интересува нас Европа, която сме предали. Защото ние безспорно сме я предали. Ние обаче сме защитили, видите ли, нашите национални интереси. И какво се изтъква в тая връзка? Постигнали сме вместо 51 на 49, 50 на 50. Вижте какво ще ви кажа, искам нашите слушатели ясно да видят тази метафора, тя според мен е точна. Това е все едно от едната страна на пистата да стои един сумист, а от другата страна да стои един борец лека категория и те да се засилят един срещу друг, и да се блъснат. Кой според вас ще падне?
Водещ: 50 на 50, да.
Калин Янакиев: Нали? От 50 на 50, от равно разстояние тръгват един срещу друг?
Водещ: Да.
Калин Янакиев: Аз изобщо не съм убеден, че по-нататъшното развитие на преговорите, защото те всъщност не са приключили, по изграждането на “Южен поток”, ще останат на това 50 на 50. Сумистът, Русия ще се наложи. Както впрочем той се налага при всяко посещение в България. Нашите управляващи, изглежда, действително са генетично обладани от някакъв верноподанически ерос спрямо Русия. Достатъчно е да се видят лице в лице срещу господаря на Кремъл и те тутакси, тутакси отстъпват. Достатъчно е да изпият една чаша вино в бар “Синатра” и тутакси се съгласяват с абсолютно всичко. И нека да видим с какво са се съгласили, защото това е много важно за нашите слушатели. Какво са се съгласили? Подписахме за нефтопровода “Бургас-Александруполис”. Какво печелим от този петролопровод? Печелим 35 хиляди от транзитни такси. Къде ще влизат тези 35? Знаете ли къде ще влизат?
Водещ: Не.
Калин Янакиев: В холандската проектна компания.
Водещ: А, да. В /…/ организация.
Калин Янакиев: Те няма да влязат, те няма да влязат в българския бюджет. Изобщо няма да влязат в българския бюджет. Това трябва да го знаят. Т.е. слушателите трябва да знаят, че всички рискове и негативи от този петролопровод, за които много пъти бе казано.по време на посещението на Путин и преди това. Всички екологични рискове, всички рискове за разрушаване на нашето курортно дело по Южното Черноморие, всички рискове за разрушаване на природата в Странджа остават, насреща няма абсолютно никаква, никаква печалба. Какво е с АЕЦ “Белене”? Какво ще спечелим от АЕЦ “Белене”? Ще се заровим за десетилетия наред от доставките за руското оборудване на тази атомна електроцентрала, ползата от която за България нито един специалист до този момент не е успял да докаже. По никакъв начин. За десетилетия наред ние сме зависими от руските енергийни, доставки от цялото оборудване за АЕЦ “Белене”. Какво ще спечелим от “Южен поток”. Аз не знам какво ще спечелим във всеки случай, защото ви казах вече метафората със сумиста, не съм убеден, че загубата ни не е предрешена. Това, което ще загубим при всички случаи е доверието на Европа. Ние всъщност нанесохме един тежък удар в гърба на Европейския съюз. Ние попречихме на стратегическото желание на Европа да диферсифицира енергийните източници за Стария континент.
Водещ: Добре…
Калин Янакиев: Ще спечелим някакви транзитни такси, въобще не съм убеден какво ще спечелим.
Водещ: Да погледнем и другата страна на Луната.
Калин Янакиев: Да.
Водещ: Казвате, че България е предала Европейския съюз. Германия не сключи ли подобен договор с Русия?
Калин Янакиев: Русия има дългосрочна стратегия на разбиване на единството на Европейския съюз. Вярно е, че и Германия, и Италия имат определени интереси. Те също поради тази причина участват в сценария на Русия за разбиване на единството на Европейския съюз. Но ние сега, в момента няма нужда да се интересуваме от Германия и от Италия. Въпросът е, че и ние се включихме в този сценарий, при това без икономическият потенциал нито на Германия, нито на Италия. Ние просто се включихме в сценария на Русия за разбиване на единството на Европейския съюз, ние станахме точно това, което казваха, че сме в руската страна. Една мека периферия на руската империя. Ето това е.
Водещ: Окей. Добре, но по какво се различава предателството на България спрямо Европейския съюз и предателството на Германия и Италия спрямо Европейския съюз?
Калин Янакиев: Германия и Италия ще получават газ, ние нищо няма да получаваме. Ние просто ще транзитираме. Ето това е много важно, нали? Изключително важно. Знаете ли, г-н Петров…
Водещ: Да.
Калин Янакиев: …че Русия в момента е обладана от една геостратегическа идеология, която направо и съвършено откровено смята, че трябва руската държава да работи за разбиване на Атлантическата цивилизация? Знаете ли, че един от основните геостратегически съветници на председателя на руската Дума, а сигурно и на президента Путин, се казва Александър Дубин, който абсолютно откровено пише, че “Русия е нещо като Персия, противопоставена на морската римска империя и тази Персия е осъдена, тъй да се каже, да притиска морската империя, като прави това най-вече чрез меката и уязвима периферия”, в която направо ни включват нас. Сигурно знаете, че в руския печат не си правят каквито и да било илюзии за това какво е станало в София. Нас ни измъкнаха от орбитата на Европа и на САЩ. Ние участвахме във “вклещването на Европа”, това го пише “Комсомолская правда”.
Водещ: Да, в “Правда” пише, че Русия е хванала като октопод с пипала цяла Европа…
Калин Янакиев: Никой не се прави абсолютно никакви илюзии.
Водещ: Въпросът е, че не само ние участваме в това. Ако само през България минаваха тези тръбопроводи, ако само ние бяхме подписали тези три споразумения, бихме могли да кажем, че участваме в страхотно предателство. Ние участваме в една обща геостратегическа война, в която ми се струва, че нямаме особен избор, понякога.
Калин Янакиев: А, защо да нямаме особен избор?
Водещ: Добре, ако на нас ни трябва участие в някаква енергийна схема, каква е алтернативата?
Калин Янакиев: Газопровода “Набуко”. Чието изграждане, с подписаните споразумения вчера, онзи ден, ние буквално затапихме, затруднихме изключително много изграждането на този газопровод. Това ни го казват и в Европа. Това е точно така, ето това направихме. Ние всъщност силно затруднихме желанието на Европа да разнообрази енергийните си източници и да се измъкне от монопола на Русия, който изобщо не е икономически, той е геостратегически. Това в Русия признават абсолютно откровено и ние участваме в този сценарий на Русия. Аз пак ви казвам, тези хора са от нашите управници, са обладани буквално от верноподанически ерос. Видят ли този човек пред себе си, те са готови но всичко. И тук аз бих желал да кажа нещо за манталитетната атмосфера на това посещение. Защото тя е изключително унизителна.
Водещ: Аз се сещам за концерта, който ние направихме.
Калин Янакиев: Вие оставете концерта. Бар “Синатра”, отново тези застолни “завсегдатаи” там. Любомир Левчев, вечните Вежди Рашидовци, пеенето на руски песни, стискането на цигари. Понеже двамата не пушели, веднага след като Путин си отишъл, Стефан Данаилов запалил цигара, шегувал се как измолил някакъв самолет от него, унизително, унизително. Как никой от тези наши управници не се досети най-малкото да си поискаме дълга от Русия. Който те с господарско пренебрежение, дори дума не отварят за този дълг. Те ни смятат за някакви мужици буквално. Те ни дължат струва ми се от 1984-та година тези пари.
Водещ: Да.
Калин Янакиев: Дори дума не са отворили.
Водещ: Те са употребявани в части за самолети, които вече не летят.
Калин Янакиев: Но поне да си го бяхме поискали този дълг.
Водещ: Да, това е безспорно. Все пак…
Калин Янакиев: Да бяхме си поискали истински архивите от Русия. Путин с презрение ни каза: “поискайте си го и ние ще обсъдим този въпрос”, което означава, че нашите хора не са си поискали този дълг. И сега не са си го поискали. Т.е. те са направили всичко, каквото той поиска от тях и нищо ние не сме му поискали. Съвършено нищо. Вестниците днес тръбят, че сме “постигнали реми”. “Реми между сумист и борец лека категория”. Ето това сме постигнали. Нищо не сме постигнали.
Водещ: Да продължим натам. Всъщност, не точно натам. Но, все пак Путин, който е диктатор безспорно, не постигна ли някакви успехи в Русия? В смисъл историята с олигарсите. Все пак връщането на Голямата мечка на световната сцена.
Калин Янакиев: Е, връщането на Голямата мечка на световната сцена успя да постигне. Въпросът е какво представлява тази голяма мечка?
Водещ: Еми, като сумистът…
Калин Янакиев: Ама, това е един държавен капитализъм, където истински бизнес изобщо няма. Където един олигарх е вкаран в затвора, но за сметка на това други олигарси управляват Русия. Те бяха у нас на посещение. Това не е истински бизнес Това е държавно поддържан олигархично-мафиотски бизнес. Тези хора не са спечелили своето богатство поради някаква предприемчивост. Те са го спечелили с лобиране и участие в държавната власт. С подкрепа на държавната власт. Това се нарича държавен капитализъм. Това не се нарича истински демократичен европейски бизнес. Това е крайно опасно. Това, наред с проникването на гео-стратегическите интереси на Русия в Европа, чрез бизнеса, защото тя това прави, означава и проникване на мафията в Европа. Колко е символично, че шута, този който забавляваше президента Путин, който той води навсякъде като някакъв шут наистина покрай себе си, Йосиф Кобзон е човек, който има забрана да влиза в САЩ поради сериозни съмнения, че е свързан с някой си Япончик, който също представлява сигурно и руския бизнес.
Водещ: Аз доколкото знам Йосиф Кобзон има бизнес в България, и то много сериозен.
Калин Янакиев: Ами, има, да. Така е.
Водещ: Два, три хотела в София.
Калин Янакиев: Нищо чудно. То, не знам точно, знам за неговия приятел Мерит паша, който притежава разни имущества тук в България, в София. Сигурно са приятели.
Водещ: Тук ме подсещат колеги, че колеги, че го наричат “руският Франк Синатра”.
Калин Янакиев: Кой това, Йосиф Кобзон?
Водещ: Възможна ли е подобна асоциация?
Калин Янакиев: Ами, някаква асоциация може би може да се направи, да. Възможна е. Но…
Водещ: Искам и още няколко неща да ви питам. Затова преминаваме на друга тема. Вие представлявате академичната общност.
Калин Янакиев: Да.
Водещ: Има предложение да се удължи мандата на деканите и ректорите, да им се даде възможност за трети мандат. Как гледате на подобна идея? Или не сте запознат със случая?
Калин Янакиев: Трябва да ви кажа наистина, че не съм особено дълбоко запознат с тази идея.
Водещ: Да, да, на първо четене това предложение БСП и СДС останаха в малцинство. Т.е., на първо четене се прие, деканите и ректорите да имат право на трети мандат. Добре, “на прима виста” какво ще кажете?
Калин Янакиев: Ами, аз ще ви кажа, че не съм особено вдъхновен от подобна идея. Винаги е по-добре, това ние знаем като принцип още от римското, така, устройване на обществото, че са по-добри кратките мандати с големи властови правомощия. Кратък мандат и голяма властово преимущество. Това означава свобода на действие на този, който има този мандат и същевременно достатъчно ограничен мандат, за да не може той да се корумпира. Все пак, в университета, макар да не става, това не е нещо като държава, но в края на краищата колкото повече мандати, толкова повече опасност от корупция. За деканите това кой знае какво голямо значение няма, тъй като деканите По-скоро са натоварени с отговорности, отколкото имат някаква свобода, но за ректора, някак си, не съм голям приятел на това предложение, ако действително това е сериозно.
Водещ: Добре, вие казвате, става дума за ДСБ, че ще организирате кръгла маса за резултатите от визитата на руския държавен глава. Кога ще се случи това, къде ще бъде? Или още не сте…
Калин Янакиев: Аз не бих могъл да посоча точна дата все още, но тя ще бъде в най-скоро време. Действително си заслужава да бъдат обмислени, осмислени тези печални, направо казано резултати равни на национално предателство. Ние буквално сме длъжни от ДСБ ясно, отчетливо и най-вече разбираемо да обясним на българското гражданство какво се случи вчера и завчера с посещението на Путин в България. Той просто постигна всичко, което искаше, България загуби абсолютно всичко, включително в дългосрочен план доверието на Европейския съюз.
Водещ: Един последен въпрос, който е много общ, разбира се, но вие като философ бихте могли да го синтезирате накратко. Кои са големите предизвикателства, оттук натам, пред българската политическа класа и елит? След приемането ни в НАТО, Европейския съюз вече няма големи цели, трябва да правим ежедневна политика. Въобще май политическия елит е доживотно осъден да прави вече ежедневна политика. Предизвикателствата между хората, които ще я правят политиката, целите, които ще постигат и начините, по които ще го правят?
Калин Янакиев: Голямата цел на българската политика е разбиването на олигархията. Защото както в Русия има олигархия, само че със световен размах, така уви в България огромна част от политическата класа също се превърна в олигархия. Олигархията никога не защитава интересите на собствените си граждани, на собствената си страна, тя винаги защитава своите собствени интереси. От 2001 година насам в България управляващата политическа класа се превръща в ускорен темп в олигархия. Тази олигархия работи за себе си. По времето на Симеон Сакскобургготски се работеше за дребни и със сквернен език аристократи. Даваха им се някакви болници, даваха им се някакви магистрали и т.н. Сега, при управлението на тройната коалиция олигархията започна още по-надълбоко да навлиза, тя вече направо си играе със световни и европейски икономически проекти. Нищо от това, по никакъв начин не засяга българските граждани. Понеже темата ни е “Русия”, още само един пример да ви дам. Огромна е разликата в търговския ни баланс с Русия. Над три милиарда е вносът от Русия, сто и осемдесет милиона е износът ни от Русия. Това…
Водещ: Заради енергийните продукти.
Калин Янакиев: Ами, добре. Като говорят непрекъснато за огромния руски пазар, какво са направили за овладяването на този огромен руски пазар? И как руснаците ни помогнаха да навлезем в този руски пазар? Че ние вече изнасяме за Италия и за Германия разни работи, а в Русия не искат нашите стоки. Огромният дисбаланс в търговията ни с Русия натоварва с допълнително данъчно бреме българските граждани, и колкото и да е трудно да се обясни това икономически, това трябва да го знаят българските граждани. Това не е безнаказано. Три милиарда е внос и сто и осемдесет милиарда износ означава нова огромна тежест върху българските граждани. Данъчно бреме върху тях. Защото това се отразява на дефицита по текущата ни сметка.
Водещ: Който пак е пораснал.
Калин Янакиев: А, той е пораснал ето и поради тези причини. Това трябва да се обяснява на българските граждани. Не трябва да се позволява само на олигархията да им говори на тези български граждани. Ето, това е задачата на българските политици.
Водещ: Да, вие казвате, че значи, голямото предизвикателство е разбиване на олигархията. А може ли да се окаже така, че една малка част от политиците, да речем, не са олигархия. Една голяма част вече са се превърнали в олигархия. Това е малко като сумиста и бореца лека категория, дето ни разказахте.
Калин Янакиев: Е, че борбата става все по-трудна, по-трудна става, разбира се. Но ние точно затова не се отказваме от тази борба, защото ние просто не бихме могли да продължим да живеем в господството на олигархията. Какво? Да седнем, да скръстим ръце и да се откажем от борбата? Това е просто невъзможно. Няма как да живеем в тази омерзителна атмосфера. Че борбата става все по-трудна, става все по-трудна. Но ние нямаме право да се откажем от нея.
Водещ: Не се ли съмнявате понякога във вашата гледна точка?
Калин Янакиев: Защо да се съмнявам? Нямам никакво съмнение в своята гледна точка. Аз не съм в политиката, за да печеля. Аз съм точно толкова богат, което означава съвсем небогат, отколкото преди да започна да се занимавам с всякаква политика. Аз получавам професорската си заплата, която е изключително малка…
Водещ: Аз съм сигурен, че това е така.
Калин Янакиев: …Малко по-малко от два пъти колкото учителската заплата. Тоест онова, което аз правя в политиката е единствено това: опит за някакво противодействие срещу тази все по-омерзителна действителност, в която ние живеем.
Водещ: Добре, професор Янакиев, благодаря ви за това интервю. Дами и господа, чухте позицията на професор Калин Янакиев, член на ръководството на ДСБ.