Калин Янакиев: Дълг на отците и майките е да върнат нормалната държава

Кандидатурата на Неделчо Беронов твърде често се определя като неразпознаваема, неизбираема и т.н. Вие, г-н Янакиев, като член на Инициативния комитет, който го издигна, какви предимства виждате в негово лице?

Лично аз много харесах едно изречение, с което г-н Беронов се самохарактиризира – че винаги е възприемал живота си като дълг и изпитание. Това означава, че той е един консервативен и дясно мислещ човек, защото тъкмо тези хора възприемат живота като дълг, а не като кариеристична стълба или писта за удовлетворяване на лични амбиции. За разлика от мнозина коментатори, аз намирам възрастта му за негово позитивно качество – опит, мъдрост, улегналост. А освен всичко друго, човек, който е достигнал до председател на Конституционния съд, оттук нататък няма да гони кариера. Което, за съжаление, в последната година и половина от своето президентстване г-н Първанов непрекъснато прави – не представлява България, не управлява, а подготвя своя втори мандат. Господин Беронов, не е неразпознаваем, той има своята достойна биография, но просто не се е афиширал под прожекторите на медийното и общественото внимание.

Достатъчни ли са моралните качества, които изредихте, за да успее г-н Беронов да навакса преднината на Георги Първанов?

Активността на досегашния президент не е непременно негово преимущество. Аз бих искал да попитам: с какво лице г-н Първанов ще се появи в някои малки градчета, като Кубрат например – изцяло завоювано от борческо-мутренска олигархия на ДПС, след като именно той даде на това движение невиждана досега власт и го направи с единствената цел – да си купи дисциплинирания му електорат. Г-н Първанов трябва да обясни при многобройните си обиколки в какъв смисъл бе социален президент, както обеща преди 5 години, кой от антисоциалните закони е върнал, как е реагирал /защото знаем, че той не реагира/ на редица корупционни сделки, като магистрала Тракия, външния дълг, царската болница и пр., колко пъти се изказа за многобройните показни убийства през неговия мандат и т.н. Освен това, той се прояви като малодушен политик, скривайки обстоятелството, че е бил сътрудник на тоталитарната Държавна сигурност. Наскоро имах възможност да запитам пастор Гаук, който отговаря за отварянето на досиетата в Германия, възможно ли е в неговата страна канцлерът да се окаже сътрудник на ЩАЗИ. Макар и деликатно изразено, неговото мнение беше, че това е абсолютно немислимо. Аз смятам, че г-н Беронов би бил чудесна алтернатива и за външно политическия облик на България.

Реалността обаче показва друго, г-н Янакиев. Всеки ден отнякъде изникват комитети от спортисти, артисти, кметове и др., които дават подкрепата си за сегашния държавен глава. Как ще обясните този факт?

Вижте, има голяма разлика между инициативния съвет , който застана зад проф. Беронов, и този, който набъбва около Георги Първанов. Нашият съвет се състои от интелектуалци, колкото и претенциозна да е тази дума, хора на разума, на науката и изкуството, които искат алтернатива на настоящия президент, и това няма нищо общо с издигането на г-н Беронов от обединените десни партии. Нашата единствена цел е да се реабилитира престижът на България. Зад Георги Първанов застанаха от една страна т.нар. дежурни интелектуалци – интелектуалци в кавички, в голямата си част представители на социалистическия реализъм. От друга страна, една купчина кметове, чиято подкрепа е съвършено ясно, че не би могла да бъде безкористна, като се знае, че предстои постъпване на големи суми от европейските фондове, които ще трябва по някакъв начин да се разпределят. Това е търгашеска мотивировка за подкрепа. Докато ние няма да забогатяваме чрез проф. Беронов, не искаме постове и длъжности, каквито много от нас вече имат, няма да усвояваме пари.

Мислите ли обаче, че е възможно г-н Беронов да привлече „максимално широк кръг от хора“, каквато амбиция той афишира?

Мисля, че г-н Беронов има много голям шанс да разшири своята подкрепа извън привържениците на обединените десни партии, тъй като от 5-6 години България бавно и постепенно отива към една невероятна политическа ирационалност. Срещу г-н Беронов няма да се изправят нито просто леви, нито просто центристки партии, а ще се изправи политическата патология, родена след разбиването на същинския двуполюсен модел, който предполагаше едно честно състезание между дясното и лявото. След разбиването на този модел от страна на Симеон Сакскобургготски нашата нация е политически обезсърчена. Не център, цяло политическо блато се ширна между дясно и ляво – появиха се безкрайно много популистки формации, болезнени формации като войнстващо националистическите, появиха се хора, които нямат каквито и да било ясни политически профили – просто клиенти и крадци, появи се феноменът на фиделбеевщината, покровителствана от ДПС, който всички знаят, че чисто и просто представлява местен феодал. Местните феодали – беевците и бейовете започнаха да изобилстват в нашето общество. Тази политическа патология не може да не тежи на българския гражданин, независимо дали той е много или малко политичен. Хабитусът на г-н Беронов, освен че е консервативен и десен, е нормален. Ето защо, аз смятам, че неговото основно послание би трябвало да бъде двойно: да върнем нормалността в живота на България, и да реабилитираме българското национално достойнство. То би привлякло хората, които имат носталгия към рационалното, към разумното, към почтеното, сиреч – към нормалното. За да върнем нормалността, трябва да започнем от главата на държавата.

В тази нормалност би трябвало да се вписва и активността на младите хора. Как консерватизмът, олицетворяван от г-н Беронов, ще достигне до тях?

Аз ще изкажа една малко нетрадиционна мисъл. Много често се говори, че младите хора не гласуват, че не са достатъчно политични. Политиката, все пак, е преди всичко дело на зрелите хора – на отците на семействата, на бащите и майките, на онези, които имат фундаменталната отговорност да строят и да съхраняват домовете. Зрелите хора трябва да решат нормализирането на страната, а тогава ще решат и проблемите на младите хора, които естествено са по-слабо политични – те кипят в живота, наслаждават му се и все още не са поели отговорностите за домовете. Ако зрелите хора успеят да направят нормалния избор, от това ще спечелят и младите, които сега напускат страната ни, тъкмо защото тя не е нормална и не им предлага пътища за реализация, сигурност и уважение. Ако страната се нормализира, те ще спрат да я напускат, а тогава ще започнат да имат интерес да предлагат свои идеи за нейното устройство. Така че, да, г-н Беронов ще отправи послание към младите, но струва ми се, че той трябва да намери път най-вече към отците и майките на семействата. Политиката трябва да се прави от хора, които знаят що е дом, що е семейство, а не по маниера на шоубизнеса. В този смисъл възрастта на г-н Беронов за мен е по-скоро преимущество, отколкото недостатък – той познава семейния фундамент на обществото в неговите три поколения – бащи, синове и внуци.

Как според вас последиците от президентските избори ще повлияят на десницата?

Аз бих искал първо да видим по какъв начин партиите от десницата, които застават зад Неделчо Беронов, ще работят за него. Много би ми се искало освен ДСБ, които убедено ще помагат в кампанията, и СДС да работи по същия начин.

Имате ли някакви съмнения за това?

Леко се боя, и ще ми се да не бъда прав. Трябва да се уточни, че десните партии не застанаха зад тази кандидатура с някакво намерение за бъдещо обединяване. Такова нещо нито е естествено, нито е мислимо, нито е било цел в преговорите за излъчване на силна дясна кандидатура. Но все пак единодействието в предстоящата кампания би могло да доведе най-малкото до изработване в бъдеще на едни по-конструктивни отношения между тези различни партии, защото те са различни. Единодействието на ДСБ, СДС, ДП и ЗНС не е и не е било мислено, предполагам, като някакво средство за бъдещи обединителни процеси. Според мен те трябва да си останат отделни, и не могат да не останат такива. Хубаво би било обаче едно такова ситуационно взаимодействие, свързано с президентската кампания, да бъде искрено, за да бъде резултатно. Що се отнася до останалите, т.нар. десни партии, които не застанаха зад проф. Беронов, аз съм по-скоро удовлетворен от това, тъй като те само бяха афиширани като десни, а всъщност никога не са се доказвали като такива. Например, аз не бих могъл да се сетя на базата на какво Гергьовден е дясна партия, както не мога да си представя какъв позитив би имало за кампанията на Неделчо Беронов, ако зад него беше останала партията на Стефан Софиянски. Какво дясно има и в старомодно националистичната партия ВМРО. Тези партии не са доказано десни, а и те най-вероятно търсят някаква друга ракета – носител, която да ги спаси от политическото небитие.