Православната ни църква няма нужда от архонти

Решението на Светия Синод на Българската православна църква за узаконяване на титлата “архонт” е възмутително. От църковно-юридическа гледна точка то е със съмнителна легитимност, още повече че архонтството е чуждо на православната ни традиция. През 2007 г. Светият Синод взе правилното решение, като отхвърли архонтството. Никой не може да ни обясни какво наложи сега промяната на онова решение.

Съществуват съмнения доколко сегашното решение е легитимно. То не е взето от всички членове на Синода, макар че бе обявено, че е взето единодушно. На заседанието обаче не е присъствал патриарх Максим, както и трима митрополити – Натанаил, Неофит и Йосиф. Решения, които касаят неща, които не са уредени в Устава на Българската православна църква, могат да се взимат само от пълния състав на Синода под председателството на патриарх Максим и впоследствие да бъдат утвърдени от Църковен събор.

Освен това стана ясно, че поне двама от митрополитите не са съгласни с взетото решение. Със специално свое писмо Неврокопският митрополит Натанаил се обяви срещу решението. Варненският и Великопреславски митрополит Кирил пък каза, че се е въздържал при гласуването, макар това да не е отразено в протоколите. Следователно решението не е взето единодушно.

Вторият проблем, който буди недоумение, е съдържанието на решението. В православната традиция съществува чинът на ктиторите и дарителите. Във всяка поместна църква, във всеки храм, на всяка литургия се молим за здравето и спасението на ктиторите, т.е на дарителите. Не е ясно обаче каква е разликата между архонт и ктитор. Ако става дума просто за дарител, не е нужно да се въвежда такава титла.

От друга страна, ктиторът не е просто човек, който дава пари. Той ги дава безкористно, от чисто сърце, а не за да си купува нещо. При архонтите очевидно не е така, защото за досега направените архонти имаме свидетелства, че са внесли пари и срещу тях са получили определени титли. Това е отклонение от православието, от християнската догматика, тъй като още от най-ранно време е осъдено като ереста на симонията, т.е. купуването с пари на духовни дарове. Това може да бъде оприличено и със старата, отречена вече и от Католическата църква традиция на даване на индулгенция, т.е. внасяш определени пари и ти се опрощават определени грехове. Но греховете не могат да се откупят, защото Господ не гледа нито на лице, нито на капитал или на чекова книжка.

В решението на Светия Синод не е изяснено в бъдеще тази титла ще бъде ли съпроводена с благородническо титулуване от типа Негово Преподобие, Негово Превъзходителство, нещо, което църквата няма право да дава. Отгоре на всичко не е ясен и статутът на институцията Върховен архонтски събор, чийто представител се афишира архимандрит Дионисий (б.ред. – началник на отдел “Богослужебен” към Св. Синод). В Православната църква няма такава институция. Ако той е неин представител, следователно вътре в Православната ни църква съществува таен и неканоничен институт, което е абсолютно нарушение и отклонение от православната традиция.

Като добавим към всичко това и много добре известната на обществото, но изглежда не е известна на архиереите ни, слава на досега произведените архонти, възмущението ни става съвсем обяснимо. В петък в Синодалната палата бяха внесени 777 подписа срещу решението на Синода. Подписката обаче продължава. Православният народ на БПЦ не можем безропотно да следим ударите, които архиереите на тази църква нанасят на нейния престиж. Крайно време е те да ни чуят, защото църквата е в епископа, но и епископът е в църквата. И ако той започне да се изживява над църквата, той постепенно ще се превърне в епископ на едно нищо, в епископ на четири стени. Трябва да бъде чут гласът на църковната общност, а тя е възмутена от взетото решение.

* Проф. Калин Янакиев е философ и културолог, изследовател на християнството. Той е един от инициаторите на подписката срещу решението на Светия Синод за узаконяване на титлата “архонт”