МИЛЕНА БОЙЧЕВА

– Проф. Янакиев, съгласихте се на това интервю с условието да не е казионно празнично. Затова ще ви попитам има ли основание обществеността да упреква Църквата, че не изпълнява социалната си мисия?

– Църквата трябва да извършва социални дейности. Но това не е нейната основна мисия. Колкото и да звучи странно за българското ухо, вярващите люде идват в Църквата, за да спасят душата си. Ако обаче те са изтерзани, то Църквата би трябвало да ги подпомогне и материално. Да ги направи способни да чуят словото Божие. Да извършва своя мисия сред дълбоко съгрешилите – затворниците, да даде залък на гладните, да се грижи за сираците. Но нека от нея не се очаква да стане второ социално министерство.

– На какво се дължи този недостиг на социално милосърдие?

-За съжаление – на недобрата воля на някои митрополити, предпочели вместо за социална дейност, църковните имоти да се отдават под наем на бизнесмени, включително и съмнителни. Практика, която възмущава обществеността.

– Защо опитите на някои свещеници да развиват и такива дейности са възпрепятствани?

– Има немалко свещеници, които обслужват затворнически, болнични параклиси, просветни школи за деца и възрастни. Вие няма да ги срещнете под прожекторите на общественото внимание. По силата на сана си те не бива да се хвалят с това. Жалкото е, че понякога те биват репресирани от собствените си митрополити поради зла воля. Те, изглежда, не могат да понасят някой да върши нещо и да заслужи благодарност.

– Как възприемате флирта на политици и бизнесмени с Църквата?

– Това е едно от най-тежките заболявания на Църквата. Част от българския епископат се е откъснал от свещеници и миряни. Но поддържа тесни контакти с хора, които имат твърде много пари. Изглежда, се дължи и на една бъдеща борба за патриаршеското було. Давайки нецърковни титли като “архонт” на съмнителни бизнесмени, тези епископи си набавят лоби и механизъм за влияние над бъдещия събор. Вредна тенденция, която трябва да бъде прекратена. Защото означава, че следващият избор на патриарх (сегашният нека бъде жив и здрав, но е в напреднала възраст) е възможно да бъде манипулиран от извънцърковни, користни сили. Още по-лошо е, ако те идват извън страната. Не е тайна, че влияние оказват и мощни православни църкви, като руската примерно.

– Ще има ли глас църковният събор?

– Имам чувството, че е нарушен духът на съборността. Лоша е тенденцията епископите да общуват само помежду си и със силните на деня, а не със своите свещеници и миряни. Един бъдещ събор би трябвало да включва повече и истинско участие на миряните. А миряни са тези, които, бидейки кръстени, миропомазани, участват в живота на Църквата, изповядват се и се причестяват. Тъкмо тези дейни и благочестиви люде би трябвало да участват в бъдещия събор. А не шепа държавни чиновници и покорни свещеници от епархиите. На последния църковен събор (който не е вече и църковно-народен) най-видните измежду неколцината участници миряни бяха бивш депутат от НДСВ и тогавашният президент Първанов. Беше същинска декорация.

– Могат ли миряните да бъдат влиятелни участници в събора?

– Трябва да проявят воля гражданска и църковна воля в рамките на своя сан. Има силни енории с мотивирани миряни с желание за обединение в национален мащаб. Заслужава си да бъде обмислено и извършено съобразно църковните правила. Да не прилича на светска организация. Да е обединение на мирянски братства. Но има боязън, че те биха бламирали епископите.

– Онези с досиетата?

– Те се нуждаят от разкаяние, за да бъдат приети отново в лоното на църквата. Епископи могли да бъдат съдени само от епископи. И ако 11 от тях са нарушили 30-ото апостолско правило, те трябва да съдят себе си. Няма да стане. Ще кажа нещо радикално. При едно гонение в Египет в ранната Църква са избити стотици християни, предадени от свои епископи. Оцелелите идват при първия измежду епископите в тези земи – св. Дионисий Александрийски, и му казват: “Владико, няма ли да съдим епископите, пратили нашите братя на мъченическа смърт?” Светецът отговаря: “Не е нужно. Те вече са осъдени. Поради кръвта на мъчениците, която вопие пред Господа.” Въпросът не е да ги съдим, а да получим от тях покаяние. Защото църквата е призвана да прощава и да спасява. Истинският църковен събор няма да съди, нека бъдат спокойни. Но те не вярват в това. Няма в тях дух на покаяние. Пазят се един друг, пазят се от своите свещеници и миряни. Но ако не бъдем чути от горе, ние ще накараме да бъдем чути от долу. Вече има църковно мотивирани хора. Които не са в Църквата само заради ритуалите, курбаните, яденето и пиенето. И са граждани на една демократична държава, които имат права и воля да отстояват онова, което е тяхно – тяхната Църква.

– Има ли храм, който посещавате с пристрастие?

– Да, Руската православна църква в София. Там има добър ред, чудесна вяра, енергия. Църква, създадена с усилията на български свещеници и с добрата воля на настоятели руснаци. Хората са съзнателно църковни. В тази църква няма ходене, сноване, влизане, излизане. Може би някому не харесва, че тук се събират представители на софийската интелигенция – писатели, актьори, университетски преподаватели. Не само за да запалят свещ за празниците. Разговаряме помежду си, виждаме се по църковни поводи. За съжаление и там настанаха смутове.

– Разчу се, че са отстранени двама тачени свещеници.

– Отстранени са отец Николай Нешков, отец Сава и дяконът от настоятеля Филип Василцев, който организира разделение на вярващите по етнически принцип. Спрямо нас беше организирана същинска кампания: българите да си ходят в техните храмове. Недопустимо е да се иска храмът да бъде изцяло руски. И в навечерието на Възкресение Христово ще припомня думите на св. апостол Павел: “Вече няма ни елин, ни юдеин, ни роб, ни свободен, ни мъжки пол, ни женски, но всички вие едно сте в Христа Иисуса.” Да се делят вярващите по етнос, е тежко престъпление и на църковен език се нарича етнофилетизъм.

– Съзирате ли политическа намеса в тези смутове?

– Преди да се обърне към когото и да било от йерарсите на БПЦ, той се обърна към фигури като г-жа Шаренкова, председателка на фонд “България-Русия”. По недопустим начин в храма започна да се извършва пропаганда. Раздава се в. “Земя” – политически вестник безспорно. В него смутът е представен в изгоден за игумен Филип вид. Статията бе окачена на таблото за обявления. В публикация, поръчана от него, се твърди, че смутът в Руската църква е организиран от професионални разколници.

– А в какво се изразява вашето “разколничество”?

– Това е особено оскърбително. Аз съм публична фигура и е документално известно, че никога не съм поддържал разкола. Макар да имам десни политически убеждения. Предупредил съм, че нарече ли ме някой разколник, ще бъде даден на съд. Засега никой не е имал това неблагоразумие.

– Правите ли връзка между случващото се в Руската църква и предстоящото посещение на руския патриарх Кирил?

– Не ни се ще да смятаме, че зад тези действия стои официалната политика на Руската православна църква. Мислим, че става дума за горделиви действия на един тщестлавен националистично настроен духовник. Дали сме прави, или не, ще стане ясно, ако съумеем да се срещнем с руския патриарх Кирил. Надяваме се при предстоящото му посещение да изложим пред него своите оплаквания. Ще предприемем всички разрешени от закона и от добрите църковни нрави действия, за да привлечем неговото внимание и да поискаме отзоваването на отец Василцев.

– Откъде се появи отец Филип?

– От Рим. Тръгва си, след като е предизвикал подобен скандал. Ние обаче не сме Занзибар. Не сме езическа територия. България е православна, суверенна страна, член на ЕС, и не бихме допуснали подобни оскърбителни действия. За този човек Църквата е подчинение и послушание. Любовта, както се изрази една негова клакьорка, е в сектите. Друго негово тежко прегрешение е, че нареди да се четат молитвените писма, които по обичай се поставят в криптата на владиката Серафим, погребан там. В тях хората отправят интимни молби и се подписват. Явно има амбиции за контрол върху хората, като научава техни тайни. Оправданията са, че той търси свидетелства за чудеса, извършени от владика Серафим. Ала хората не пишат за чудеса, а отправят молби.

– Шири се мнението, че за 20 години, вместо да се приобщят към Църквата, хората все повече се отдръпват?

– Това е заблуждение. Моите наблюдения на преподавател показват, че все повече млади и църковно подготвени хора се обръщат към Църквата. Но те не демонстрират шумно своето отношение към вярата.

ВИЗИТКА

Калин Янакиев е професор, доктор на философските науки.

Преподавател по средновековна култура в СУ “Св. Климент Охридски”.

Води курсове по християнска философия.

Главен редактор на сп. “Християнство и култура”.

Член на Националното ръководство на ДСБ.