Две финансови кризи

У нас се наблюдават признаци на вътрешна криза още преди световната криза. За 3 години парите загубиха 34,5 на сто от покупателната си сила. Това удари най-тежко домакинствата с доходи под средните, които винаги губят от висока инфлация. За същия период вследствие на реално отрицателните лихви, вложителите в банкови депозити загубиха средно 16,5 на сто от парите си, т.е. 2 млрд. 800 млн. лева.

За една година борсовите вложения реално се обезцениха с над 1/3, което са повече от 14 млрд. лева. Вследствие на това хората, които разчитаха на пенсионно осигурителните компании загубиха своите допълнителни пенсии. За първи път от 10 години бе силно ощетена средната класа на спестителите. Нашата икономика не създава реални доходи за тях, а ги ограбва.

Намаляха сделките с недвижими имоти. Спадат техните цени. Загубиха много тези, които разчитаха, че в имоти парите им са на сигурно място. Стотици хотели по Черноморието и зимните курорти се продават. А у нас сделките с имоти и туризма се считаха за много по-рентабилни, отколкото производството на стоки и услуги за вътрешния пазар и износ.

Световната криза породи рискове за българската икономика. Тя бездруго е нестабилна, заради рекордния си, в ЕС, дефицит на текущата сметка. При такъв дефицит валутният борд би трябвало да намали парите в обръщение и да свие търговията. Това не се случва заради преките чужди инвестиции и външните заеми на банките. Кризата обаче ще ги намали. Освен това тя може да стимулира износ на наши капитали и да съкрати валутните преводи от чужбина. Това допълнително би навредило на икономическата среда.

Банките вече повишиха с повече от 1/4 лихвата по кредитите и ограничиха отпускането на заеми. Покачването на лихвите принуждава към допълнителни лишения домакинствата с потребителски заеми. Особено трудно става положението на малките и средни фирми, работещи с кредити. Много техни инвестиционни проекти вече се провалят в последните месеци.

Вътрешни причини – погрешни политики и пороци

Българската народна банка не противодейства на негативните процеси. Тя продължава да ограничава кредитите. Това накара банките да водят остра конкуренция за депозитите. Те вдигат лихвите. У нас и така рисковете са високи заради корупция и престъпност. По тези причини ножицата между лихвите по кредитите и депозитите се отваря най-много. Това се стоварва на гърба на кредитираните, увеличава недоверието и срива на Българската фондова борса.

Обратно на нашата политика, навсякъде в евро-алантическия свят се води битка за връщане на доверието в борсите. Паниката се атакува с вербални гаранции за депозити и кредити, за отпускане на стотици милиарди, дори за национализация на банки. Предприеха се и реални мерки: бяха вдигнати границата на гарантираните депозити и снижени координирано и едновременно лихвите.

Българското правителство увеличи общия недостиг на пари като задържа 1 млр. и 600 млн. бюджетните разходи. Така допълнително влоши положението на доставчиците и увеличи просрочените междуфирмени задължения. То щеше да изразходва около 700 млн. лева които бяха предвидени да съфинансират подкрепени от ЕС проекти, но това не стана. Еврокомисията спря проектите заради корупция на високите етажи и безнаказана престъпност.

След като изпра пари от престъпни бизнеси българската мафия поиска да бъде призната за законен европейски партньор. Отсреща й обявиха война. Затова превзелата държавата мафия не само ни лишава от магистрали, пътища, пречиствателни станции, защита на околната среда, но и вече заплашва финансовата система на страната.

И накрая, но първа по важност причина за задълбочаващата се вътрешната финансова криза е, че след 2001 година реформите спряха. Това води до разхищения на огромни средства на данъкоплатеца. В нереформираните публични сектори се разпада финансовата дисциплина. Разхищенията и липсата на ред и законност захранват корупцията на всички нива в държавата. Гражданите нямат сигурност, здравеопазване, образование, административни услуги.

Предотвратяване на кризата и рисковете

Главната цел на едно алтернативно на днешното управление трябва да бъде възстановяване на доверието на българските и чуждестранните инвеститори и банки в нашата икономика – да се овладее инфлацията, да станат реални лихвените проценти по депозитите и да се възстанови борсата. Заради тези приоритети трябва:

1. Да се проведат дълго отлаганите реформи в публичните сфери, за да прекратят разхищенията на парите на данъкоплатеца и да се затворят финансовите източници на корупция.

2. Да се съкрати дисциплиниращо администрацията; да се разформироват многобройните излишни институции, създадени в последните години; да се прехвърлят функциите им на други, за да се ограничи административната корупция.

3. Да се задържат разходите за инфраструктурните проекти докато със структурни и персонални промени радикално не се отстранят причините за спирането на европейското финансиране за България, за да се спре финансирането на мафията от държавата.

4. След отстраняване причините за спиране на европейските програми в България, да се ускорят инфраструктурните проекти и по този начин да се осигурят поръчки за строителния отрасъл, за да бъде изваден бързо и трайно от кризата.

5. Да се насочи бюджетния излишък за намаляване на дълга и за реформи; да се заделят части от него за резервни фондове на националния осигурителен институт и здравно-осигурителната каса.

6. Да се намали данъкът върху добавената стойност, за да се противодейства на обезценяването на парите; да се намалят осигурителните вноски, за да стане атрактивна цената на труда за инвеститорите; данъкът върху печалбата да стане 10 на сто за всички фирми, включително за едноличните търговци, за да се облекчи финансовото положение на малките и средни фирми;

7. БНБ трябва да намали задължителните банкови резерви, за да снижи лихвените проценти и да бъде подпомогнато възстановяването на борсовата търговия. В случай, че тази намеса е недостатъчна, следва да има възможност за допълнително намаляване на резервите, като същевременно бъдат увеличени ограниченията за отпускане на рискови кредити.

8. При затруднения на банките правителството трябва да гарантира междубанковите кредити.

Тези мерки може да осъществи само управление, което има доверието на избирателите, в противен случай могат да доведат до обратни резултати. Вероятно това е причината да не бъдат предприети досега. Страхът и недоверието парализират днешните управляващи. Но тяхното бездействие се обръща срещу всички нас.