Асен Агов, депутат от ДСБ
Светослав Иванов, репортер

Водещ: Темата на нашия разговор е направена с въпрос и тя е – каква е ролята на тайните служби, ДС, в задкулисния живот на българската журналистика? Ако трябва да сме по-точни, понякога дори с цената на това, да бъдем и по-резки в изказванията си, трябва да кажем, че миналата седмица българското общество най-после получи доказателства за един отговор, който отдавна знаеше, на въпроса всъщност дали българският преход е дирижиран, дали българският преход е правен и е извършен по сценарий. Досега това беше една голяма мистификация. Имаше съмнения за извършена наистина сериозна шашма от страна на службите и елита на тогавашната комунистическа партия. Всъщност отговорът на въпроса вече е ясен. Като видите и чуете този разговор, мисля, че и най-непредубедените зрители ще могат да си го дадат сами. Миналата седмица научихме, че повечето от водещите български журналисти, повечето от емблемите на българската журналистка и тези български журналисти, които всъщност определяха кой може да бъде журналист и кой не може, кой е правият и кой е кривият, се оказаха доносници на ДС, оказаха се хора с двойна самоличност. В нашето студио сме поканили един от техните колеги – Асен Агов, който беше директор на БНТ, който поиска портретът му да бъде свален от коридорите на държавната телевизия, там където той стои редом с неговите колеги – агенти на ДС. При нас в студиото е и младият колега Светослав Иванов. Всъщност млад, но той вече е Репортер на годината в БТВ. Един от тези журналисти, които станаха такива, без да им се посочва вратата напред или назад. Той предпочете сам за себе си да се разрови в тази мръсотия и да извади есенцията, защото трябва да има и някой, който да я разкаже на обществото.
Светльо, как се чувстваш като човек от съвсем друго поколение журналист, като виждаш какво е ставало само преди 20 години? Твоето лично усещане?
Светослав Иванов: Аз искам да кажа, че четвъртък и петък бяха едни от най-интересните дни в живота ми. Казвам го съвсем откровено, тъй като прочетох неща, които ми показаха, че преди две десетилетия наши колеги, превърнали се след това в икони, обществени ментори и безспорно хора, които са ни посочвани за примери в Журналистическия факултет, а и от нашите родители, което е много по-важно за мен, са навлизали в нашата професия с методи, които за мен са крайно непонятни и крайно неясни. Може би продиктувани от времето, може би така са се стекли обстоятелствата. Аз не бих съдил никого, но това, което прочетохме, меко казано ме учуди и озадачи.
Водещ: Те само са навлизали ли в професията, или по-скоро са имали възможност за кариерно развитие? По-скоро някой ги е бутал и ги е създавал, и ги е качвал там, на екрана, и ги е държал с години.
Светослав Иванов: Бяха оповестени 37 имена. Както каза Екатерина Бончева, която е член на Комисията по досиетата, ДС е подпомогнала много, много кариери. И за сметка на кадърни хора, други кадърни хора, които има голяма вероятност да са останали в сянка, са напреднали в своето кариерно развитие. Благодарение на неща, на сведения, аз не ги наричам “донесения”, тъй като в случая аз си давам сметка колко внимателно трябва да се позоваваме на всеки един документ и колко внимателно трябва да бъде четен всеки един документ, който видях в Комисията по досиетата, най-малкото защото носим съдебна отговорност, ако преиначим фактите.
Водещ: Добре. Можеш ли да ни разкажеш конкретни примери за това, което ти видя и прочете за безспорно най-емблематичните, най-значимите имена в този списък? Започвам от Иван Гарелов, който се е ползвал в ДС с псевдонима агент Талев; Кеворк Кеворкян, който е битувал в другия свят с името агент Димитър; и Димитри Иванов, една личност, която пък, вкарват го в този кратък списък, защото Димитри Иванов беше истински шок неговото име, което излезе там, за много от неговите почитатели. За другите се знаеше от години и се очакваше.
Светослав Иванов: Така е, но участието на Димитри Иванов в този списък показва, че не всички трябва да бъдат слагани под този знаменател. Тъй като, ако трябва да си говорим честно, Димитри Иванов е един от първите, които започват да работят активно за ДС. Това става през 1960 година, след като три години той е следен, обаче следен включително и със снимков материал в неговото досие. Сниман е как излиза от различни дипломатически мисии. Той е изключително кадърен, най-добрият студент. След като постъпва в БТА в американската редакция, той става бързо любимец на ръководството. През 60-та година Димитри е извикан на една среща, в която му е казано – виж сега, ти трябва да ни сътрудничиш, подпиши тази декларация за сътрудничество. Той дипломатично отказва, казвайки – извинявайте, аз не знам дали ще се справя всъщност, нека да не подписваме нищо. След което обаче подписва един документ, че ще запази този разговор, който е провел тогава, в тайна. А това е достатъчно той да влезе в картотеките на службите с…
Водещ: На службите, да стане вече…
Светослав Иванов: Да, с псевдонима агент Асен, след което обаче той започва да сътрудничи активно. Няколко години се опитват да го сближат с британската легация, обаче неуспешно. Не знам дали той е имал мотивировка да го направи, или е нямал. Факт е обаче, че той е бил един от най-скъпо платените агенти. Запазени са бележки за хонорарите. Използваме тази дума в размер на 250 лева, които през 60-те и 70-те години мисля, че, поне съм чувал, че това е невероятна сума. Но идва един момент, в който Димитри Иванов явно му идва до гуша. Той е вече име. Премества се от БТА в БНТ и срещу него започват да валят серия от доноси. Че той слуша радио ВВС, че слуша френското радио, след това разказва на колегите си какво е чул по новините. Дори дежурният звукорежисьор на БНТ, който също е бил ухо, между другото, много голяма част от имената в списъка, който беше оповестен, са в категория “Слушащи”. А Димитри Иванов е един от малкото, който е в категория “Интелигенция”.
Водещ: Тоест неслучайно битуваше сред народа изразът “ухо” – абе остави го тоя, той е ухо.
Светослав Иванов: Точно те се наричали слушащи.
Водещ: Тоест те са били такива, уши са се водели и в ДС.
Светослав Иванов: Та един от тези слушащи, които са били на пулта в БНТ, донася, ето, това вече можем да го наречем донос, на 3 март 1982 година, че след като е приключил коментара си по телевизията, Димитри Иванов е излязъл от ефир и е казал: ” Бях принуден да разказвам това, което не е, и да заблуждавам народа”. Включително, постъпва и сведение от Кеворк Кеворкян срещу Димитри Иванов, то е пред мен, в което се казва (ако искате, мога да ви прочета малко), в което се казва…
Водещ: Затова са документите.
Светослав Иванов: … много рядко, и то пиян, Димитри Иванов е изказвал категорично мнение. Тогава проличава, че всъщност е доста разочарован от отношението към самия него, така от неоснователните предимства, които получават негови колеги, от редица страни на действителността. Веднъж посочил гръцкия си произход и си е позволил неласкави, обидни разсъждения за българския народ.
Водещ: Чакай сега, това е донесение на агент Димитър, Кеворк Кеворкян…
Светослав Иванов: Това е сведение…
Водещ: Сведение за…
Светослав Иванов: … от агент Димитър. Датата е 09.10.1979 година.
Водещ: Те не бяха ли в един екип в предаването “Всяка неделя”?
Светослав Иванов: Тогава пише, че Кеворк Кеворкян е редактор във “Всяка неделя”.
Водещ: Тоест тогава още, това предаване беше тогава?
Светослав Иванов: Това предаване…
Водещ: Питам Асен Агов, защото той все пак…
Асен Агов: Започваше тогава.
Водещ: Започваше.
Светослав Иванов: Както пише, новото предаване “Всяка неделя”. Ето, тук дори го пише самия агент Димитър. Това е новото предаване “Всяка неделя”. И продължава агент Димитър, че Иванов е прослушвал по време на ефира новините на ВВС и незабавно ги е адаптирал за телевизионния зрител. “Тази адаптация е обаче крайно индивидуална и при това неконтролируема и поради това очевидно недопустима.” Край на цитата. Още няколко доноса и ДС решава, че Димитри Иванов не е надежден, че напоследък отказва да изпълнява поставените му задачи, позовавайки се на служебна ангажираност, и затова решава да прекрати отношенията си с него като агент и да го сложи в групата Врагове, идеологически противници на режима.
Водещ: И той се превръща всъщност в жертва на финала.
Светослав Иванов: Оттук нататък Димитри Иванов може да разкаже.
Водещ: Е, друг е въпросът, че никой от тези хора не иска да говори по тази тема. По няколко изречения за двете емблеми. Стана вече ясно за агент Димитър. Ти открехна част от завесата, от кулисите на неговия тайнствен, двоен живот в телевизията и в службите. Какво е симптоматичното там?
Светослав Иванов: Това, което аз си мисля при така създалите се обстоятелства с отварянето на все пак запазени следи от агентурното минало на Кеворк Кеворкян, е, че няма никой защитен. Може би много хора си мислят, че техните досиета са унищожени.
Водещ: Са унищожени, да.
Светослав Иванов: Да, така е. Ако отворим папката на агент Димитър, наистина там има два документа, документът за вербовка и документът, с който се унищожава неговото досие. Но това, за което те не си дават сметка, е, че копие от всяко тяхно сведение, в случая като Димитри Иванов, се пази в папката на самия адресат.
Водещ: На жертвата, на този, за който е писано сведение.
Светослав Иванов: Точно така. Ако аз напиша нещо срещу теб, дори и да унищожат моето досие, в твоя картон ще остане копие от това сведение, което съм написал аз.
Водещ: И са намерени всъщност колко такива сведения?
Светослав Иванов: Намерени са четири документа.
Водещ: Четири за агент…
Светослав Иванов: Като за Димитри Иванов, лично по мое мнение, е най-интересен, тъй като става въпрос за отношения между колеги.
Водещ: Да. Хора, които работят в един екип.
Светослав Иванов: Хора, които работят в един екип.
Водещ: Друго, което можеш да кажеш, симптоматично за агент Димитър?
Светослав Иванов: Няма други документални запазени сведения, въз основа на които да бъде разсъждавано. Запазен е един документ, в който, пак сведение, под формата на сведение. Той се обявява против назначаването на негова колежка, която в архивите името й е заличено. Започва така: “От приятел научих, че Редакция “ЛИК” при БНТ подготвяла нова рубрика, която щяла да се води от… (името е заличено с коректор). Приятелят ми имал възможност да разбере подробности за тематиката на тези предавания…” Вече тук започва една справка за тази дама, която през 74-та, при пътуване в чужбина е извършила трансфер на валута, “за което бе разпитана”. В края на това свое сведение агент Димитър предлага да се информира другарят Иван Славков с мнение да не й се възлага работа в БНТ, защото според него по този начин би се реабилитирало нейното престъпление, свързано с разпита й.
Водещ: Сведение плюс коментар. Аз така ги четох тези сведения. Те много приличат, между другото, на нормален журналистически материал. Описваш едно събитие и накрая го коментираш. Интересното е обаче, че има запазено нещо от старата българска журналистика, коментарът да присъства във всяко изречение. Там, описвайки едно събитие, описвайки една новина, коментарът следва буквално във втората част на изречението. Тя отиде еди-къде си, примерно, защото е еди-каква си. Общо взето, това ми направи впечатление, че този стил на журналистиката на 60-те, 70-те, 80-те, че дори и 90-те години се е запазил в тези доноси. Господин Агов, вашият коментар? Вие ги познавате тези хора, бяхте с тях. После се наредихте в една редица, редицата на директорите на БНТ.
Асен Агов: От мястото могат да преместят портрета ми, защото съм между Хачо Бояджиев и Огнян Сапарев. И двамата са били сътрудници на ДС. Нека да ме сложат на отсрещната стена, където няма сътрудници на ДС.
Водещ: Но вие сте работили с тези хора не само на това ниво, директор на телевизията. Вие сте били репортер там, правихте заедно избори, правихте събитията на България в началото на 90-те години.
Асен Агов: Искам да кажа, че сега става ясна цялата манипулация, която беше извършена под егидата на ДС. Ще започна… Спомняте ли си сълзите на Йоско Сърчаджиев?
Водещ: В студиото на НДК.
Асен Агов: 10 юни 90-та година. Спомняте ли си, че тогава, в момента, в който той нарече тези избори измама, изключиха студиото? И до днес има тежки подозрения, че първите демократични избори в България бяха с подменен резултат. Беше поканена френска фирма, която да извърши екзит половете, проучванията и резултатите от тези екзит полове бяха обявени като резултати от изборите. Нашите репортери бяха снимали разкъсаните торби с изборните протоколи, разхвърляни по улицата, по “Московска”, тогава ЦИК беше там. И този материал никога не беше показан.
Водещ: Каква е ролята на Кеворкян за тези събития, защото той водеше студиото?
Асен Агов: Той водеше студиото, той водеше студиото, а шеф на предизборния щаб на преименувалата се БКП току-що беше ген. Любен Гоцев, също от ДС. По-късно се оказа, че телевизията е платила 200 000 долара на тази френска фирма. Аз не искам да визирам отделни личности не за друго, а защото аз с много голям интерес слушах младия ни колега. Беше много подробен. Ще кажа, че същите тези хора дирижираха целия процес на омаскаряване на демокрацията у нас, хората да загубят вяра в свободата си, вярата в положителното развитие на демокрацията. Бяха опетнени цяла поредица хора, които донесоха много големи промени в България. Спомнете си какво беше направено с Филип Димитров, тогавашния министър-председател, какъв ли не беше наречен. По-късно беше демонизиран Иван Костов, защото той изправи страната на крака и я сложи на европейския и атлантическия път. А европейският и атлантическият път е анатема за тези хора. Тези правила, които налага атлантическата цивилизация, които налага ЕС, са против техните правила…
Водещ: Между другото, за да приключим този случай, имаше вчера един много интересен коментар на проф. Михаил Константинов, който намира удивителна прилика във времето, във времето между следните събития: изборите през 90-та…
Асен Агов: Да?
Водещ: … година…
Асен Агов: Много ключов момент. Много ключов момент.
Водещ: … 10 юни, много ключов момент, защото преходът тръгва вече в друга посока, изборите се печелят, да речем, от левицата, която има едни идеи за прехода, а не от десницата, която има…
Асен Агов: Не, левицата имаше, не левицата, БКП имаше, извинявайте, че ви прекъсвам, единствена цел своето оцеляване,…
Водещ: Казвам левицата, защото нали знаете колко хора, които сега, в момента, ни гледат, не са живели във времената на БКП.
Асен Агов: … защото умираха от страх, че ще има репресии срещу тях заради техните репресии.
Водещ: И пише проф. Константинов, точно един месец след изборите (и малко повече, според мен) за Велико народно събрание се появява тази заповед за унищожаване напълно на досието на агент Димитър. Казвам го, за да приключим този случай.
Асен Агов: Не само неговото. Ясно е също това.
Водещ: И на много други хора.
Асен Агов: И за да не влизаме в тези лични, аз се надявам, че и други журналисти като младия ни колега ще се заровят в тези архиви и ще видят цялата истина…
Водещ: Те може би най-безпристрастно ще го направят.
Асен Агов: Въпросът е, че сега е крайно необходимо да има реабилитация на демокрацията и на свободата на словото в България, защото…
Водещ: Така.
Асен Агов: … абсолютна…
Водещ: Това няма как да стане, много добре знаете.
Асен Агов: … срам…
Водещ: Няма как да стане.
Асен Агов: Срам е за България да бъде на последно място по свобода на словото в ЕС.
Водещ: Основната причина това да не се случи е фактът, че целият този сценарий с отварянето на досиетата завършва 20 години по-късно и десните партии също имат основна заслуга за това, защото четири години бяхте на власт.
Асен Агов: Основна заслуга нямат, защото…
Водещ: Вие свършихте това, което трябваше…
Асен Агов: … аз не искам да оправдавам никого, господин Бареков.
Водещ: 99-та щеше да е друго да ги отворите. Сега сме 2008-ма.
Асен Агов: Във всеки случай обаче, ние започнахме този процес. И ако си спомняте много добре, правителството на НДСВ моментално сложи точка на този процес.
Водещ: Друг е въпросът, че и този закон в момента е много по-добър, защото примерно част от тези досиета със стария закон нямаше как да видят бял свят.
Асен Агов: Съгласен съм, че този закон е по-добър. Ще кажа още нещо, за да бъда съвсем откровен. И в тогавашната десница, която не беше проверена, когато влезе в парламента в 96-та, имаше хора, които се съпротивляваха срещу това нещо…
Водещ: Когато стана ясно защо.
Асен Агов: И то стана ясно защо. Вероятно историята ще напише и тази своя истина.
Водещ: А и тепърва ще става ясно защо.
Асен Агов: Но искам да кажа, че в следващия парламент ние ще станем инициатори на закон, с който медиите да се освободят веднъж завинаги от манипулаторите. Ето, виждам едно младо поколение журналисти, което не бива да бъде покварявано от тази манипулация. Те трябва да имат своя шанс за честен и професионален труд като журналисти.
Водещ: Защото когато хората виждат как примерно журналисти са слагани, за да бъдат журналисти, ще си кажат, че това е нещо, което общо взето българският народ така разсъждава, защо да не кажем, че е прав.
Асен Агов: Слава Богу, има хора като него.
Водещ: Макар че вече има и други примери. Агент Талев, други интересни?
Асен Агов: За агент Талев мога да кажа, че, тоест Иван Гарелов, това, което ми направи впечатление, е, че още след като завършва университета, той завършва Журналистика, но става разузнавач. Разбира се…
Водещ: Също много интересна съдба, между другото.
Асен Агов: Да. Разузнаването го изпраща да учи гръцки език, става ясно от документите в Атина, за няколко месеца. Преди това той преминава курс по ускорена езикова и оперативна подготовка. Това става през 68-ма година, когато заминава за Гърция. И вече той започва да работи по гръцкото направление. С течение на времето се утвърждава като известно, популярно лице, надежден журналист. Но каквото и да прави Иван Гарелов, аз си мисля, че оттук нататък възникват сериозни съмнения, особено за по-младите хора, върху методиката, върху методите, върху неговата лична мотивировка да замине за Ливан, за Кипър, изобщо за всички тези държави, в които дори и днес може да се отиде толкова трудно.
Водещ: Какво значи личната мотивировка?
Асен Агов: /…/ днес не може, слава Богу, да се отиде.
Водещ: Може би има предвид северната част.
Светослав Иванов: Има предвид Ливан и т. н.
Водещ: Имаш предвид мотивировка дали иска да го направи, за да разузнава, и дали иска да го направи, воден от мотивите на един журналист да се търси истината.
Светослав Иванов: Точно така. И каква е неговата цел всъщност?
Асен Агов: Да разузнава и да праща разузнавателни данни или да прави филм? Дали неговият филм не е прикритие за неговата разузнавателна дейност? Дали той получава повече пари от разузнавателната си дейност, или от журналистическата си дейност? Аз не бих го осъдил. Но тези въпроси са най-логичните и тези въпроси са тези, на които той трябва да отговори, според мене.
Водещ: А дали не можем да стигнем още по-далеч и не само в този конкретен случай, а за всички конкретни случаи от думите на Дмитри Иванов, който казва бях пак принуден да лъжа българския народ? Не са ли тези хора едни целенасочени манипулатори на действителността? Да покажат тук на българина колко е лошо на Запад, а пък същевременно да изкривят българската действителност, като му кажат колко добре се живее в България. Или като подменят дискусията. Вместо да се води в обществото дискусия за едно, те да зададат тема на друг тип дискусия.
Асен Агов: Според мен, няма еднозначен отговор.
Водещ: Нещо, което и днес е проблем за журналистиката.
Светослав Иванов: Така е, но на този въпрос не може да се отговори еднозначно. Аз самият се обърках. Например, Кеворк Кеворкян си беше изградил образа на човек, който, по неговите собствени думи, отваря прозореца широко, за да влезе свеж въздух в българската задушена действителност.
Водещ: Прозорец към света.
Светослав Иванов: Прозорец към света с неговите интервюта с толкова популярни личности. Но от друга страна, той пише за Димитри Иванов, който слуша новините на ВВС и доста години преди това той е отварял прозореца към света или поне се е опитвал да го направи. Не мога да разбера и тяхното самочувствие.
Водещ: Днес.
Светослав Иванов: Да говорят толкова смело и да поддържат този на моменти агресивен медиен образ. Защото в крайна сметка, там някъде, в един прашен кашон, се крие нещо, което сега излиза и хвърля сериозна сянка на съмнение на техните образи, медийни образи на ерудирани личности.
Водещ: А може би проблемът не е бил в прозореца и в неговото отваряне, а в правилния прозорец, господин Агов? Може би Димитри Иванов не е отварял правилния прозорец към света? Нали всичко беше разделено тогава на правилно и неправилно.
Асен Агов: Искам да кажа, че тези хора, наистина съм съгласен, шестват и днес по медиите. Издават присъди. Издават морални оценки от последна инстанция. А се оказа, че всичко е било лъжа. В тези 20 години с претенции за демокрация ние сме живели в една непрекъсната лъжа, която е била дирижирана. Тази лъжа един път завинаги трябва да се изтрие. Един път завинаги трябва да сме на чисто, ако искаме наистина да бъдем част от свободния свят. Да бъдеш част от свободния свят означава веднъж завинаги да сложиш точка на възможността за тези хора да определят общественото мнение.
Водещ: Добре. Това е нещо като разговор с отворен край, защото това, което казвате вие в това студио, на мен ми звучи като пожелание. /…/.
Асен Агов: Не, напротив. Трябват конкретни политически действия. Конкретни политически действия.
Водещ: Няма да ги видим, това е повече от ясно.
Асен Агов: Не, аз пък гарантирам, че ще ги видим. Ще има закон, с който наистина ще освободим обществото от манипулаторите.
Водещ: Добре. Наистина, пак оставам на моето мнение, че оттук нататък всичко може да бъде пожелателно, защото мина изключително дълго време. Слава Богу, че има вече друго поколение хора и в медиите. А предстои в скоро време да ги видим и в политиката, както такива хора има вече навсякъде.