Господин Соколов, защо предложението на ДСБ да не бъде подписан концесионният договор за автомагистрала “Тракия” беше отхвърлено от мнозинството?
Тази концесия ще причини огромни загуби на България – някои ги изчисляват в милиарди евро за тези 35 години. За пътуващите плащанията ще са много неизгодни. Министър Церовски, най-неуспешният министър в сегашния състав на правителството, беше оставен очевидно да свърши мръсната работа, подписвайки договора за концесия
Финансовото министерство имаше няколко изисквания към бъдещия концесионер, за да подпише договора. Изпълнени ли са те?
Аз не знам това, но според моята прогноза (дано не се окажа прав) концесията ще бъде подписана, независимо какви изисквания и от кого има, независимо и от реакцията на ЕС, защото става дума за международен път. Защото концесията ще действа, когато България вече ще бъде член на евросъюза. Знаете, че неизгодните клаузи не са една – две. Първо – беше обявено, че един километър от магистралата в равнинната част ще струва над 4 милиона евро – при най-високата цена досега от вече построените магистрали малко над 1 милион евро. Министър Церовски напоследък “свали” цената на 2, 7 млн. евро, което също е огромна цена. На няколко пъти министърът твърдеше, че в Европа един километър излизал много скъпо, но публикация в един от най-големите португалски всекидневници посочва, че и там 1 км. струва не повече от 1 млн. евро. Второто неизгодно условие е, че докато се постигне един трафик от 25 хиляди коли на денонощие, сега те са наполовина, не концесионерът ще плаща на държавата, а обратно. Според изчисления на ЕК този трафик по магистралата ще бъде постигнат едва около 2020 година.
Колко ще губи държавата годишно от плащанията към българо-португалския консорциум?
Изчисленията са средно между 70 и 270 милиона евро годишно. Никой не е виждал клаузите на този договор, но скандалното е това, че някой, който идва да строи тук няма пари – собствените му средства били около 30 милиона евро, а държавата трябва да даде гаранция за 700 милиона. Още – оказва се, че този консорциум никога не е строил магистрали. Тогава защо и по какви критерии, освен близките отношения с децата на премиера, е бил избран, не знам – поне в медиите не се появи друго смислено обяснение. Това, което е също много притеснително, че така, както е предвидено в договора и обявено от Церовски, таксата за един километър е в пъти повече, отколкото по други магистрали.
Излиза, че средностатистическият българин няма да може да пътува по магистралата?
Mного хора ще бъдат лишени от тази възможност, защото 2,5 евроцента за км е 5 стотинки. Така отсечката София – Стара Загора – в едната посока излиза около 12 лева – само таксата.
Като прибавим винетката и скъпия бензин…Тогава логично възниква въпроса защо едно управляващо мнозинство би бързало в края на своя мандат да подпише един неизгоден договор, ако е сигурно, че той ще бъде яростно атакуван в предизборната кампания от политическите му опоненти?
Ние сме свидетели на много подобни случаи. Ще припомня превръщането на външния дълг – помним, че при лихва от 3%, тя беше увеличена на 8, 25%, т.е. длъжникът плаща 5, 25% повече на месец. Отделно при превръщането от долари в евро ние загубихме 70 ст. за долар, толкова с колкото се обезцени валутата за това време. Въпреки това договорът беше подписан. За мен една от последиците от този договор са хотелите на семейство Велчеви по Черноморието – цяла верига с близо 6000 легла. По същия начин стоят нещата с детската педиатрична болница – най-скъпото болнично легло, в най-луксозната болница в системата на ЕС е 60 хиляди евро. В тази, ако бъде сключен договорът и тя бъде построена, ще излезе 328 хиляди евро…
Списъкът на неизгодните сделки, сключени от правителството, които натоварват много бъдещи правителства, е дълъг. Така стоят нещата със сделките за превъоръжаването на българската армия. Без приети план и стратегия, това правителство в края на своя мандат се готви да подпише договор на стойност 5, 650 млрд. евро, при положение, че бюджетът на Министерство на отбраната е 810 милиона годишно – направете сметка колко бъдещи републикански бюджети и кабинети ще бъдат натоварени с един договор, подписан сега – без не само да има някаква нужда всички тези доставки да бъдат договорени още сега, но и без да има приет от НС, както изискват Законът за отбраната и въоръжените сили и Концепцията за национална сигурност, една стратегия и план, които да преценяват необходимостите за армията и да бъдат разполагани във времето като разходи
А продажбата на ЕРД в този “черен” списък от сделки на правителството ли е?
Приватизация на ЕРД рано или късно трябваше да се извърши, за да се освобождава държавата от несвойнствена стопанска дейност. Въпросът е при какви условия? Въпросът е в договорът за приватизация да има клаузи, които да защитават интересите на потребителите. Да няма възможност купувачът да въвежда нови измислени такси (като такса за електромер), да няма възможност той да диктува цените, защото макар и няколко на брой, новите собственици на ЕРП-та стават монополисти в даден регион на страната
След като между партиите има постигнат консенсус за европейската ориентация на страната и дългосрочните ни перспективи, тогава кое ще определя предпочитанията на хората. Може би политически лица, които вдъхват доверие?
Лицата в листите безспорно имат значение – защото хората правят своя политически избор, който минава през определени лица. На мен ми се струва, че рашаващо за тези избори ще бъде това, което една или друга политическа сила предлага в областта на вътрешната политика. Защото ние виждаме големите различия точно тук. Виждаме, че последното управление не изпълни нищо от своите високи обещания от 2001 година. Напротив дори беше задържано развитието на страната по отношение на брутния вътрешен продукт -постигнатите по времето на кабинета “Костов” числа не бяха достигнати, а трябваше дори да бъдат увеличени при една правилна политика.
А мислите ли, че с края на прехода идва и края на емоционалното гласуване. И дали отделните прослойки и съсловия в обществото вече ще търсят свое политическо представителство в следващото Народно събрание?
Аз не съм оптимист в тази насока. Смятам, че все още българското общество не е достигнало тази степен на зрялост и мъдрост, която е хубаво да се постигне, за да се случи това, за което вие говорите. Все още много хора подхождат към вота емоционално, и все още има политически сили, които се поставиха в условията на посредници за дадена етническа група, без да направят по време на мандата нищо за тези хора. Тук ще отворя една скоба и ще припомня, че ние въведохме изучаването на майчин език в училищата и емисия на турски език в БНТ. Нито едно такова действие от този кабинет не е направено, макар че то е правителство на НДСВ и ДПС. Просто ДПС иска да държи в подчинение своите избиратели, едва ли не ограничавайки техните възможности, така че те да се обръщат към този посредник за всяко нещо.
Ще излезе ли най-после българското политическо представителство от капана на Държавна сигурност и смятате ли, че в следващия парламент има шанс депутатите да не са зависими от бившите служби?
Всичко зависи от това дали ще бъдат приети предложенията на ДСБ отново, както през 2001 година, хората да бъдат информирани дали един или друг кандидат за народен представител е бил служител или сътрудник на Държавна сигурност. НДСВ освободи някои от тях, а после отмени закона и бивши служители на ДС влязоха и в правителството, и в системата на МВР, в ръководните органи на съдебната власт – Висшия съдебен съвет. Това са скандални случаи.
Много говорим за новите лица в следващия парламент, както и за това, че мултиплицирането на едни и същи физиономии в Народното събрание не е особено здравословно за демокрацията. Но не се ли подценява фактът, че следващият български парламент ще бъде парламент на една европейска държава и че хората в него трябва да познават европейското законодателство? А и да творят и синхронизират нашите закони с европейските? В този смисъл заглеждането в лица като Азис и Стоичков не звучи ли оперетно-фарсово?
Очевидно, че с влизането на България в Европейския съюз изискванията към всички институции, включително и към върховната – Парламента, ще бъдат повишавани. Затова сте права, че е много важно какви хора, с какъв политически и професионален опит ще влязат в следващото Народно събрание. Хубаво е и трябва да има нови лица – всяка политически сила има естествен процес на обновяване. Лошо е една партия да стои затворена сама в себе си, с едни и същи лидери и народни представители или кандидати за министри.
Изчерпало ли е политическото своите възможности у нас, та започна да се оглежда в средите на шоубизнеса и спорта?
Това се прави съзнателно (заглеждането в Азис, Стоичков и сие), защото бие в някаква степен по авторитета на институцията Народно събрание. Ако в една сериозна институция влязат хора, които не биха могли да изпълняват компетентно своите задължения, това неминуемо сваля авторитета на цялата институция.
А оттам ще отключи може би носталгия по монархията?
Не знам дали ще има такъв ефект. Първо – хората, които помнят годините на монархията у нас, са вече малцина. Второ, това управление е най-силната пропаганда срещу връщането на монархията.
