Публичната информацията за инвестицията на Райнметал в България е тревожно оскъдна. Министърът на икономиката отказва да разкрие основни параметри от сделката и това поражда сериозни въпроси за защитата на националния ни интерес.
Преди две седмици зададох серия от конкретни въпроси към министъра: начин на вземане на решения, размер на инвестицията, кой съдружник каква част ще инвестира, ще има ли апортни вноски и т.н. От министъра получих красноречив отговор, че е заложено дяловото участие в съотношение: 51/49 в полза на Райнметал, а всичко останало – е „търговска тайна“.
Държавата е длъжна не само ясно да формулира, но и категорично да отстоява националния интерес във всеки етап от тази сделка. Партньорството с Райнметал безспорно има стратегическо значение и перспективата за натовско производство у нас е правилна посока – но само при условие, че българският интерес е гарантиран. Какво имам предвид конкретно?
Кой реално инвестира в завода?
От публичните изявления знаем, че българската държава предвижда инвестиция от 500 млн. евро. Не е ясно обаче какъв е конкретният финансов принос на германския партньор. Въпреки че именно от този принос зависи балансът на интереси, министърът обявява ключовите параметри на съдружието за „търговска тайна“. В същото време е потвърдено, че мажоритарният дял ще бъде притежаван от Райнметал — обстоятелство, което прави още по-необясним отказът за предоставяне на информация по темата.
Кой ще понесе тежестта на социалния ангажимент за работещите след края на войната?
Реалистично е да очакваме, че след приключването на войната производственото натоварване в завода може да спадне. Това би довело до извънредни разходи за персонал, които потенциално да не могат да бъдат компенсирани от съответни приходи. Договорила ли е държавата механизми за споделяне на този риск? Предвидено ли е германският партньор да поеме своята част от социалния ангажимент към работещите?
Как ще се вземат решенията в дружеството?
При разпределение на дяловото участие – 51% срещу 49% възниква ключовият въпрос за управлението: кои решения ще се вземат с обикновено мнозинство и кои — с квалифицирано? Това пряко касае националния интерес и възможността държавата да упражнява контрол върху дружество, в което планира да инвестира милиард лева. Познахте – „търговска тайна“.
Имаме ли гаранции за дългосрочно изкупуване на продукцията?
Изпълнителната власт представя проекта като стратегическа възможност, но липсва каквато и да е информация за реалните дългосрочни договори и изобщо има ли такива.
Ако се окаже, че само България инвестира в това производство?
Ако властта е договорила държавата да инвестира в завода, а Райнметал да получи мажоритарният дял, то единственият начин да защитим националния интерес е държавата да получи контрол върху технологиите, патентите и лицензите, които стоят в основата на производството.
Според властта всичко дотук е „търговска тайна“.
Действия във времето
Националният интерес може да бъде защитен единствено, ако справедливите условия бъдат договорени в самото начало. След като дружеството бъде създадено, всяко последващо разминаване ще бъде резултат от това, което властта е договорила на тъмно и оправдала с удобния щит на „търговската тайна“.
Призовавам министъра на икономиката незабавно да оповести цялата информация по сделката — етапа на преговорите, договорените параметри и поетите ангажименти. Българското общество не може да бъде държано в неведение, когато се вземат решения за най-значимото отбранително партньорство на страната ни от десетилетия.
