– На улицата има хора с различни убеждения. Човек не може да ухажва всеки. Аз съм на повечето протести и там срещам и хора, които изобщо няма нужда да бъдат убеждавани в предимствата на ДСБ или Реформаторския блок, и такива с леви убеждения, които трудно биха ни подкрепили. Отговорът не е в ухажването, а в ясните послания, които да покажат, че сме различни, макар и неподходящи за всеки.

– Профилът е широк, защото амбициите ни са много големи в политическия сезон, който започва сега и който ще завърши със следващите парламентарни избори, когато и да са те. Избирателите с трайни десни убеждения. Също така – тези от градската средна класа, които се събудиха политически след изборите от 12 май. И после цяло едно поколение българи – родените от края на 60-те до началото на 80-те години, които поради спецификите на израстването ни в периода на прехода бяха в голяма степен далеч от политиката, постигнаха големи успехи в кариерата си, в образованието си, вече и в това на децата си. Ние влязохме в политическата демокрация като деца, а вече сме родители Не се ограничаваме само в столицата и големите градове. Има сериозен кръг от фермери, хора, които се занимават със земеделие, полагат своя труд и носят своя риск на село. Като говорим за средна класа, тя няма традициите, които да я направят богата. Напротив – България има традицията на корупция и лошо управление, които правят независимите хора бедни, а не богати. Работим за общество, в което полагащите повече усилия, грижещите се за образованието си да виждат материални ползи от това.

– Нишата зейна, защото дълго време вдясно допускахме стратегически грешки. Поредица от избори от 2007 г. насам показаха, че у нас има много голяма група хора, за които БСП – ГЕРБ не е алтернатива. Задачата е ясна – да се преодолее недоверието на хората в политиката. Виждам решението в две посоки. Едната е обединението – да се покаже, че са преодолени личните напрежения. Другата – че на терена има политически субект, който вижда процесите, новата мотивация на хората.

– Впечатлението от отминаващото лято е, че едно обединение на извънпарламентарни партии, със сериозно гражданско участие и на хора извън тях, е най-сериозният политически играч в България

– 7% от общия брой избиратели, което означава от порядъка на 14-15 на сто от гласовете на избори. Това, от една страна, е много силно начало, от друга – недостатъчно за амбициите ни. Разглеждаме го като старт. Когато имаш претенции, че виждаш сериозните проблеми пред обществото и интересите на хората, не може да имаш друга амбиция освен управлението.

– Ние искаме много бързи избори, защото сме сигурни, че хората осъзнават кризата. А пък и тях не ги интересува какво време и какви технически стъпки са ни нужни, за да се явим достойно на избори. Това е проблем на шепа политици и ние си го решаваме.

– Ние всички сме участвали като партии, ако не като личности, в управлението и носим отговорност. Нито едно правителство, включително това на ОДС, не се справи с промяната в правосъдието. Всички сме наясно, че това е огромната задача пред обществото. До голяма степен тя ни обединява в Реформаторския блок и ни разграничава от ГЕРБ.

– ГЕРБ изживя някаква еволюция. От колебание кога да бъдат изборите – сега или напролет, до присъединяване към нашата и позицията на протестиращите, че те трябва да са незабавно. Това правителство няма способностите и доверието да ни преведе зимата през икономическата криза. Но не чуваме преоценка на ГЕРБ във вътрешния ред и правосъдието. А пак повтарям -бедността у нас се дължи на липсата на законност. Без промяна в правосъдието не можем да вървим напред.

– От Реформаторския блок предлагаме нови правила за правосъдието. Докато КЗК се избира на партизански принцип, изцяло по партийни и бизнес квоти, тя няма как да защитава конкуренцията, а ще е проводник на интереси. Една от възможностите е да се избира от НС с квалифицирано мнозинство, което ще изисква и конституционна промяна. Без да се налага такава, може да има и нов начин на избиране на ВСС -например пряко от съдиите. Да се отдели административното ръководство на съдиите от това на обвинението – с конституционна промяна, която да промени мястото на прокуратурата.

– Като агенция, по-близо до изпълнителната власт.

– Прокуратурата и съдът да нямат общи контролни органи?

– Това със сигурност. Те са вече във вредна симбиоза.

– Едвин Сугарев предложи варианта десните партии да се разпуснете и да се изградите наново с участието на гражданите.

– Това звучи като разумна перспектива. Но непосредствено аз съм категоричен противник на такова решение. Смятам, че тези партии получиха своята подкрепа на изборите, макар и недостатъчна. Имат организационните и най-вече експертните качества, за да работят добре заедно и да бъдат основа на нещо силно в бъдеще. Подобни драматични ходове, освен до разпад на организация и на експертен потенциал, до друго не водят. И до лидерски спорове, за които не сме готови.

– След 12 г. на изборни загуби няма как да имаме изявено лидерство.

– От думите ви излиза, че в по-далечен момент разпускането и сливането наново не е изключено. Кога и при какви условия би могло да се случи?

– Това е в голяма степен функция на политическия успех. Големите обединения се случват на база на вече получено доверие. Те са негова функция, а не обратното. Така че в момента трябва да вървим консолидирани напред. Много важно е да се надградим с хора, които не са били част от партиите, и ние вече го правим. За мен е много важно гражданското начало, т.е. в моите представи поне част от тези листи няма да се водят от партийни лидери. Това е моето лично виждане. Когато политическото доверие очевидно се покачва, а проучванията в момента показват между два и три пъти повече привърженици на блока от хората, които са гласували за отделните партии, тогава листите се редят лесно. Те се редят много трудно, когато доверието спада.

– Нека не говорим бакалски. Аз мога да дам някаква идея, но същественото е, че ние в момента имаме доверие, при което съвсем не само водаческите места са интересни. Ние свикнахме с едно ниво на доверие, при което влизат само част от водачите, и наистина сме стигнали до една много голяма изтънченост в бакалските сметки. Във всяка малка партия има страхотни политически математици, които могат да кажат

при 4,2% точно кой ще влезе и кого ще уцели рулетката

Слава Богу, не сме в това положение и математиците ще отстъпят терен на хората с политическите идеи.

– Не сме спирали да поддържаме връзка и да, често търся съвет. Но внимавам да не излезе, че по който и да е въпрос сегашното ръководство на ДСБ си измива ръцете с Иван Костов. Никога няма да коментирам той подкрепя или не определено действие. Ако той има желание, ще го направи. Ние търсим съвети, но отговорността е изпяло наша.

– Реформаторският блок няма нищо общо с някакви политически планове на президента, а и искрено вярвам, че президентът няма такива. Моите впечатления са, че той седи стриктно в рамките на правомощията си по конституция, което значи, че не се занимава с политика в нейния партиен смисъл. Така че колаборация няма. От друга страна, не мога да си спестя доброто отношение към конкретни негови ходове, които показаха смелост и ясен държавнически поглед, по-сериозни от впечатленията, които имах за него на балотажа. Гласувал съм за Росен Плевнелиев едва на втория тур, и то от чист антикомунизъм. И сега съм приятно изненадан. Виждам един смел държавник. Мотивите му за ветото бяха много различни. Нашите бяха строго политически, а на президента – държавнически.