Искаме радикална промяна

Не можем да гласувам против вота на доверие, защото това правителство е много по-добро от правителството на Тройната коалиция.

Това каза съпредседателят на Синята коалиция Иван Костов на дебата в НС. Ние никога няма да имаме същото отношение, каквото имахме към управлението на Тройната коалиция. Вот „въздържали се“ означава, че не можем да дадем подкрепата за свършеното до тук, но можем да подкрепяме всяка правилна стъпка.
Ние искаме радикална промяна. Този вот очевидно не е в състояние да реши проблема със СРС-та. Този въпрос се решава от съдебната власт с върховенството на закона – това означава, че ние не можем да се произнасяме по него. Силна и категорична подкрепа даваме на ГЕРБ за да се справи с този престъпен конгломерат, но е отнета инициативата на правителството да определя дневния ред на българските граждани, и това ние не можем да подкрепим., каза Костов. Не може да се управлява с кадрите на тройната коалиция, не може, не е редно.
Искам да фокусирам вниманието върху самия вот на доверие, каза Костов. Два пъти е искан в тази зала вот на доверие и двата пъти – след разколебаване на доверието в мнозинството. Костов посочи, че сега нямаме разколебано доверие – имаме едно стабилно мнозинство. Това е вот на доверие за водената политика – тази, която е водена досега, за да може да бъде продължена занапред. Ако някой мисли, че ние сме изправени пред някаква много голяма трудност, много се лъже. Основният знак ние сме го дали по време на гласуване на бюджета – тогава гласувахме „въздържал се“ – каза Костов. Той посочи, че е имало неща, които силно са го зарадвали и това например е декларацията, предложена от министъра на външните работи, за да може да се изчистят хората от ДС.
Въпросът за фискалния борд – това е договорка от септември, отпреди гласуването на бюджета; имаше проект и той бе отхвърлен от мнозинството на ГЕРБ. Тези неща са много важни за страната и те още не са се случили.

ИВАН КОСТОВ: Благодаря Ви, госпожо председател.
Уважаеми министри, уважаеми колеги народни представители! Аз мисля, че е редно министрите да говорят повече, защото те искат вот на доверие и една очевидна полза е, че те са били принудени, говорейки тук пред нас, да кажат своите намерения, да формулират по-ясно това, което считат за ценно от направеното, да заявят какво ще правят за в бъдеще. Това е добрият вариант.
От друга страна, искам да фокусирам вниманието на Народното събрание върху самия вот на доверие. Два пъти е искан в тази зала вот на доверие. Двата пъти след разколебаване на мнозинството в правителството. Веднъж Филип Димитров, който беше упрекнат с гласовете на ДПС за това, че е накърнил интересите на националната сигурност. И втори път – господин Беров, на когото не му беше гласувано предложеното изменение на структурата и състава на кабинета. То влезе във втория случай с искане на вот на доверие, за да заяви програма, която поиска да изпълни. И след като я изпълни си подаде сам оставката и прекрати мандата си.
Имаме ли разколебано доверие тук, в Народното събрание? Нямаме разколебано доверие. Има едно стабилно мнозинство. То е конструирано. Видяхме го буквално преди няколко седмици, когато гласува бюджета на страната. В този смисъл няма непосредствен подтик да бъде търсено доверието на правителството. Затова, вглеждайки се внимателно в мотивите на вота на доверие, там прочитаме, че той е вот на доверие за водената политика. Тази, която е водена досега, да може да бъде продължена занапред, може би с намеренията, които заявиха министрите. Но се иска доверие за това, което се е направило досега.
От тази гледна точка позицията на Синята коалиция е лесна. И ако някой мисли, че ние сме изправени пред някаква голяма трудност, много се лъже, наистина неразбирайки от политически значи, тъй като основния знак ние сме дали при гласуването за бюджета. И тогава за цялостната политика на правителството ние сме гласували „въздържали се“. Затова, тъй като ние сме последователни, за разлика от някои други политически формации в Народното събрание, да си поставим въпроса така: случило ли се е нещо, което да върне нашето доверие от равнище „въздържали се“ до равнище „доверие“ в кабинета?
Има неща, има направено от министри, които ние силно приветстваме. Последното нещо, което силно ни зарадва и ни насърчи, беше декларацията, която видимо с лидерството на министъра на външните работи беше внесена в Народното събрание и която дава възможност да се изчисти едно петно в българската дипломация. Има много други такива. Има такива факти, това е вярно. Но има и неща, които ни карат да бъдем силно въздържани от това да твърдим, че нашето отношение към направеното от правителството следва да се промени от въздържали се към подкрепа.
Защо не можем очевидно да гласуваме против вота на доверие? Защото това правителство е много по-добро, отколкото правителството на тройната коалиция. И в това не може да има никакво съмнение. Много от нещата, дори последното изказване за това какъв напредък например има в усвояването на европейските фондове, е едно красноречиво доказателство. Тоест, ние никога няма да имаме същото отношение, каквото имаме към управлението на тройната коалиция, към правителството на ГЕРБ. Това, според мен, трябва да бъде подчертано, за да стане ясно какво означава вот „въздържали се“.
Обаче вот „въздържали се“ означава, че не можем да дадем подкрепата си за свършената политика дотук. Защото ние вече веднъж сме заявили сериозни резерви. Ние сме заявили нещата, които обобщихме набързо, притиснати от обстоятелствата, и ги пледираме пред правителството в продължение на месеци наред. Например въпроса за фискалния борд, както го наричате. Това е договорна от септември. Това е договорка отпреди гласуването на бюджета. Имаше проект, който ние тук внесохме и той беше отхвърлен от мнозинството на ГЕРБ. Тоест неща, които веднъж уж са договорени, на нас ни бяха спрени, отказани, въпреки че ние не претендираме да бъдем автори, непременно да бъдем записани някъде. Но тези неща са много важни за страната и не са се случили.
Ние няма да спрем да казваме, че не може да се управлява с кадрите на тройната коалиция. Не може, не бива, това е опасно. Това, което сега се случва, е красноречиво потвърждение за това как се продънва администрацията, как се продънван информационните канали и как това саботира управлението на ГЕРБ.
Ще дам само един пример – ситуацията с пазара на зърното, за която говоря и все се надявам някой да ме чуе. Ситуацията с пазара на зърното се случва, защото през 2005 г. по предложение на Българската социалистическа партия, на господин Папаризов, се демонтира стратегическият резерв на зърното. Защото не бил детайлно уреден начинът, по който се интервенира. Защо не се уреди с една наредба? Маха се всичко. Моля ви се! Оттогава се създава възможност да се монополизира пазарът и да се вдигнат цените. Днес цените са се качили три пъти – от 122 лв. на 375 лв. и никой не реагира. Кой трябва да реагира? Комисията за защита на конкуренцията. Ами, тя е преизбрана. Същите тези хора, които бяха в Комисията за защита на конкуренцията на тройната коалиция, сега трябва да бранят пазара от покачване на цената, с която се ощетява българският производител.
Можем ли да се съгласим с такъв подход? Не можем да се съгласим. Ние искаме наистина радикална промяна.
По въпроса за СРС-тата. Някой да не помисли, че бягам от въпроса. Този вот очевидно не е в състояние да реши проблема с тези СРС-та. Специалните разузнавателни средства – казаха го от Европейския съюз, казаха го от Американското посолство, този въпрос се решава не от законодатели, а от съдебната власт с върховенство на закона. Това означава, че ние не можем да се произнасяме по него. Това означа, че това не може да е тема на Народното събрание. Защото какво можем да кажем ние? – Това е вярно, това не е вярно. Нито сме експерти, нито сме специалисти монтирани ли са, подслушвано ли е, какво е направено. Тези неща са въпрос на обследване от прокуратурата. Ние имаме една комисия, ще чакаме нейните резултати. Но вотът не може да реши този въпрос. Това е повече от очевидно.
Това обаче не ми пречи тук да кажа още един път – силна и категорична подкрепа даваме на ГЕРБ, за да се справи с този престъпен конгломерат, от който страда страната – конгломерат, в който има забъркана организирана престъпност, бивша Държавна сигурност, който е отровил атмосферата в страната! Има пълната подкрепа!
Точно заради това ние не можем да не виждаме, че е отнета инициативата – поне това, което се случва в публичното пространство: битката на пиарите, ако можем да кажем така, защото ако правителството е един голям пиар, отсреща има друг пиар и другият пиар насити публичното пространство със СРС-та. Всички четат СРС-тата и се занимават с тях.
А кога трябва да се занимават с основните въпроси на управлението на страната – не става ясно. Това означава, че е отнета възможността, инициативата на правителството да слага темите на дневния ред на българските граждани!
Можем ли да сме спокойни от това нещо и да кажем: „Заради това, че ви отнеха инициативата, ние променяме отношението си от „въздържали се“ и сега ще ви подкрепим“?
Това означава обаче друго – че вот „въздържали се“ ни дава възможност да върнем доверието си в правителството всеки път, когато започне политиката, която очакваме от него! Не обещания, които да не бъдат изпълнени. Тръгнете ли в тази посока, задължително, сигурно е, че ние ще споделим отговорността, ще ви подкрепим, ще застанем зад вас, ще ви браним.
Ние можем да ви браним, за разлика от много хора, които могат само да аплодират и не могат да го сторят. Ние можем да направим тези неща – можем да се справим с атаки и прочие, но трябва да видим как вие тръгвате в тази посока.
Тръгнали ли сте? Тръгнете и ще ви подкрепим! Това означава нашият вот „въздържали се“. Благодаря.

ИВАН КОСТОВ: Аз много се радвам на последното изказване – да гледат хубаво депутатите и да се учат.
ЮНАЛ ТАСИМ: От кого?
ИВАН КОСТОВ: От когото искат. Ето, вижте колко много учители има тук – да гледат, да се учат, да внимават.
Искам да се обърна към отсъстващия министър-председател и да предупредя ГЕРБ за нещо. „Ако не сте с нас, сте срещу нас“ е болшевишка реплика. Болшевишка е – никога не прегръщайте това нещо, то няма нищо общо с европейския светоглед.
Европейският светоглед е: „Правиш правилни неща – аз съм с теб. Не правиш правилните неща – аз съм първият, който ти го казва. Давам ти възможност да се поправиш и да правиш правилните неща“.
Ние ви предлагаме да правите правилните неща – не бързайте да лепите етикети, защото ще се върне именно този болшевишки рикошет, който току-що видяхте.
Що се отнася до господин Венцислав Върбанов. На световния пазар, господин Венцислав Върбанов, колко процента се е увеличила цената на хлебната пшеница? Знаете ли? Колко?
Защото той става и пледира. Сега го хващам неподготвен. Щеше да каже веднага.
Двадесет процента! Средно 20%. Три пъти е в България! Три пъти! Повече от три пъти! Не 20% – с 5% се качи онзи ден допълнително, след данните за лошата реколта, очаквана в Канада! Пет процента на борсата в Чикаго! Това са увеличенията!
Тук става три пъти! Откъде се черпят аргументи, че цената на един голям продавач на зърно трябва да се определя от международния пазар?
Ние продаваме зърно, господин Върбанов – не купуваме! Продаваме! Ние продаваме – не купуваме! Ако купуваме, тогава ще гледаме каква е цената на зърното на Будапещенската борса. Но ние сме голям износител и на слънчоглед.
Съжалявам, че на Вас трябва да напомня тези неща. Вие бяхте автор на Закона за търговията и съхранение на зърно и знаете точно за какво говоря. Затова аз се радвам, обаче искам да кажа нещо положително пред народните представители.
Говорихме с министър Найденов точно по тази тема. Аз му казах, че имам намерение да възстановя премахнатите текстове за създаване на стратегически резерв от зърно и той каза, че ще подкрепи текста. Надявам се, че неговото обещание за подкрепа ще бъде изпълнено този път от Парламентарната група на ГЕРБ, защото това ще сложи край и ще отговори на въпроса: дали е монополно покачването на цената, или, ако имаше крупен стратегически резерв, който да гарантира балансите,…
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Времето изтече, господин Костов.
ИВАН КОСТОВ: …щеше да се увеличи три пъти цената на зърното! И ви уверявам, че аз ще съм прав. Абсолютно сигурно е, че ще съм прав.