Преди идването на ГЕРБ левите и десните бяха достатъчни, за да гарантират почтени избори. Идва ГЕРБ и не ги гарантира, смята лидерът на ДСБ Иван Костов

ЛЮБЕН ОБРЕТЕНОВ

– Г-н Костов, дали опозицията не прекали малко с критиките си към Изборния кодекс? Ако се съди по нейната реакция, България като че ли е държава от Третия свят, която за пръв път ще прави избори.

– Нека да застанем на позицията на наблюдателите на ОССЕ – как са видели те изборите в България. Те са направили над 30 препоръки. Поне 10 от тях са свързани с прозрачността и почтеността на изборния процес. На последните избори имаше много нарушения – брутални, за какво ли не. Силната реакция на ДСБ и „Синята коалиция“ идва от обстоятелството, че по тези препоръки бяха подготвени 4 законопроекта. Те бяха одобрени на първо четене. Накрая обаче в залата стана друго.

– Едно от основните искания на опозицията е тя да има представители в ръководствата на изборните комисии на всички нива. Как обаче в закона би могло да се дефинира определението „опозиционна партия“?

– Както предлагат ДПС, например.

– Но според тяхното определение ДСБ и „Синята коалиция“ не са опозиционни партии, защото подкрепиха създаването на това правителство.

– Ами добре, нека да бъдат те. Ако бъдат само ГЕРБ и РЗС, това ще породи огромни съмнения.

– Но нали всяка парламентарна партия ще има поне по един свой представител в секционните комисии?

– Ами и на предишните избори беше така, но това не даде гаранция за честност на вота. Помним как депутати носиха чували с бюлетини в София и т.н.

– От ГЕРБ обаче често припомнят, че в началото на своето съществуване са нямали нито един представител в изборната администрация, но въпреки това са печелили избори.

– Защото изборите бяха почтени. Защото имаше представители на десницата, на левицата, имаше консенсус от времето на кръглата маса, който се спазваше. Левите и десните преди идването на ГЕРБ са били достатъчни, за да гарантират почтени избори. Идва ГЕРБ и не ги гарантира.

– Какво трябва да се направи оттук нататък, за да започне пак дебатът за Изборния кодекс?

– Трябва да се започне гледането отначало или от там, откъдето консенсусът се размина. Трябва да се отразяват предложенията на всички.

– Как върви реформирането на „Синята коалиция“? Докъде стигнаха разговорите?

– Разговорите вървят добре. Очакваме бързо да се стигне до разбирателство и подписване.

– Смятате ли, че в този си вид коалицията предполага успешно представяне на изборите?

– Да. Коалицията ни със сигурност ще участва в следващия парламент и вероятно с много сериозна позиция. През 2009 г. спечелихме 15 мандата и тъй като сега ще се разширим, очаквам да имаме и повече депутати. Водим разговори, има нови желаещи да влязат в коалицията. Няма да ви кажа кои са, защото не съм Бойко Борисов.

– Смятате ли, че „Синята коалиция“ ще има по-големи изгледи за успех, ако на преден план в нея излязат нови лица, които не носят негативи от миналото?

– Да, в много листи ще има такива нови хора. И досега имаме такива. Но те трябва да бъдат и с политически опит. В момента в парламента също има много нови депутати, но те не могат да вземат думата и да кажат нещо смислено от трибуната, защото им липсва компетентност и опит.

– В началото на 90-те години и вие не сте били с политически опит, всеки трябва да има възможност да го натрупа.

– Можете да видите в аналите на Народното събрание дали не съм имал опит. Не съм бил политик преди това, но можете да видите какви ключови изказвания съм правил – срещу бюджетите на Луканов, срещу политиката и т.н. Политиците трябва да знаят и могат. Иначе, млади хора и нови лица, които да стават за подигравка на журналистите, идват в НС от 2001 г. насам.

– Според мнозина основната причина за разединението на дясното е фактът, че вие все още сте на водеща позиция в десницата. Как ще им отговорите?

– Това очевидно не е вярно. СДС не участва в коалиция заради желанието да вървят заедно с ГЕРБ. СДС се беше разцепило още през 2009 г. и причината пак си беше същата – задалият се на хоризонта ГЕРБ. Сега вече това стана очевидно. Аз мисля, че моето демонизиране трудно може да бъде спряно. Но искам да напомня, че „Синята коалиция“ се направи с моето активно участие. Винаги съм бил за единство. И ОДС бяха обединени с активно мое участие, преди да влязат в управлението на страната. Декларацията за национално съгласие беше изработена от мен. Най-големите консенсуси в страната – за членство в ЕС и НАТО, за реформи, за валутния борд, бяха изработени от мен. Нека тези, които ме демонизират, да се сетят за тези неща.

– Защо го приемате като демонизиране? В крайна сметка винаги в демократичните режими дори най-успешните политици в един момент се оттеглят и това се отразява освежаващо на партиите им.

– Да. Така става и в ДСБ. Моите двама заместници са млади хора.

– Да, но вие все още сте лидер.

– Лидер съм, защото партията ме е излъчила за лидер, а не вестник „Сега“.

– Как върви подписката за сезирането на КС по темата за покриването на стари данъчни задължения с нови плащания?

– На прага сме да я внесем. Според нас в случая се нарушава конституцията. Не може НАП да определя взаимоотношенията между данъкоплатеца и държавата. Данъкоплатецът трябва да може да обявява какво внася и какво не внася, защото това е негова отговорност. Не можем да се съгласим да има обща сметка на данъците и вноските. Това са различни неща.

– Смятате ли, че данъкът върху лихвите по влоговете също е противоконституционен?

– Не. Там конституцията не се е изразила ясно.

– Как да си обясним факта, че според официалната статистика в България няма рецесия, а безработицата расте?

– Според официалната статистика има някакъв нищожен темп на икономически растеж. Това не е добре за безработицата и за доходите на хората. Българската икономика не е надминала нивото си отпреди 2008 г.

– Каква е дясната алтернатива за справяне с този проблем?

– Основната причина за депресията е свитото потребление поради злоупотреба с господстващо положение в ключови сектори, където не може да не се потребява – гориво, ток, отопление, лекарства, храни. Това изпразва джобовете на домакинствата и касите на фирмите. Решението е държавата да пази пазара от монополите, да гарантира истинска конкуренция, което тя не прави от 3-4 години. Втората причина е плачевното състояние на съдебната система. При това състояние няма кой да инвестира в България. Защото не може да разчита на обективен съд в случаи на търговски спорове. Трябва да има радикална реформа в съда, това не може да се търпи повече. В краен случай нашият съд може да се махне и хората да отиват директно на лесен достъп до европейски съд. И да си плащаме на европейски съдилища. Освен това има и много ниско ниво на доверие на българските домакинства и бизнеса за бъдещето. Страната е деморализирана. Оспорва се правилността на приватизацията и на реституцията. Но без тях и без връщането на земята няма как да се образуват тези хиляди частни фирми. Така през 2001-2002 г. се формира основната тъкан на българския малък и среден бизнес. Следващите правителства обаче спряха реформите. Оттогава насам всичко фалира. В момента половината от ония фирми не са се регистрирали, а в половината от регистрираните нямат нито един нает. Само една четвърт от онези фирми работят. Доходите от пенсии и от заплати в момента са над 80%, а тези от частен бизнес са по-малко отколкото през 2001 г. Ние вървим директно към тоталитарната система на Тодор Живков – държавата, държавата и пак държавата. Стотици хиляди надежди са загинали в България, има огромен брой разочаровани на терена на частния бизнес.