1. Политически най-изгодно за България, при наличие на договор за гарантирано транспортиране на природен газ с доставчици, е газопроводът да бъде инвестиран и построен от нашата страна и да бъде изцяло българска собственост. Договорът отнема на моята родина тази политическа полза. Такава е съществуващата сега система за транзит на газ у нас, която руснаците винаги са искали да притежават. Това не само гарантира български суверенитет, но и конкурентния достъп до газопровода на всяка транспортираща газ фирма. Това е европейският и пазарен подход към доставките на газ.

2. Икономически е недопустимо България, през чиято територия ще се транспортира 31 млрд. м3 природен газ на близо 500 км., да се съгласява на срок на откупуване на проекта от 15 години. Защото приходите от такси ще бъдат между 250 млн. долара годишно, ако таксата е както договорената сега или 403 млн. долара годишно, ако е като средноевропейската. Руските медии съобщиха за 300 млн. долара годишна такса. При такава такса срокът на откупуване на инвестицията на територията на страната е три и половина години.

3. Социално неприемливо е бедната на суровини България да поделя с богатата Русия ефектите от своето географско местоположение, защото така пряко се ощетяват българските граждани. На практика, с този договор се подарява на руската страна най-малко половината, а всъщност дори много по-голяма част (предвид очаквания срок на откупуване от 15 години) от ефекта на географското ни местоположение. Това местоположение е геополитическо и стратегическо преимущество на България. То не е нито на Първанов, нито на Станишев, нито на Доган или Сакскобургготски, то е на българския народ. Затова, ако някой иска да го подарява или дели с Русия, трябва първо да пита българските избиратели с референдум. Както предложиха от Асоциацията за външна политика.

4. Този договор е категорично вреден за околната среда на Варна с изключително силно развития туризъм и високи цени на недвижимата собственост. Както стана известно тръбите ще излизат на нейните плажове и ще поставят пред опасности проспериращи частни бизнеси и имущества.

5. Антиконституционно е и е безочливо национално предателство да се позволява в един договор на чужда страна да изгражда т.нар. „морски участък“ на „Южен поток“ в български териториални води. Това е отказ от суверенитет в полза на друга страна, за което престъпление няма други думи в българския език освен „национално предателство“.

ДСБ предлагат Народното събрание да защити българските интереси като направи следното:

1. Да не ратифицира в настоящия му вид договорa за „Южен поток“.

2. Да даде мандат на правителството да предоговори „Южен поток“ при следните изходни условия :

1) 100% българска собственост на тръбопровода на българската територия и българския континентален шелф и нашата изключителна икономическа зона, съгласно член 18, ал. 2 от Конституцията.

2) Възвръщаемостта на инвестицията да се промени от 15 на 6 години, която е реализуема, ако се използва целият капацитет на тръбата от 31 млрд. м3 природен газ годишно, което трябва да се потвърди с договори за транспортиране на газ. По този начин българската държава ще реализира печалба в продължение на 24 години, а не в продължение само на 15 години и то, без да я дели с руската страна.

Призоваваме българското правителство да изиска „Булгаргаз“ да свика незабавно спешно заседание на фирмите, участнички в проекта „Набуко“ от Австрия, Унгария, Румъния и Турция и да се обсъдят мерки за ускоряване реализацията на този проект.