Вечерта на 28 февруари стана трагична за България. В огнения ад на железопътните вагони намериха гибелта си девет българи. Обществото до днес не може да се отърси от този шок.

В същото време, държавният глава, който според Конституцията олицетворява единството на нацията, пренебрегна мъката на хората.

На втория ден след трагедията, 1 март, докато компетентните органи брояха жертвите, а семействата на пътниците бяха в неведение и отчаяние, българският президент вместо на мястото на инцидента отиде на хайка за вълци.

На третия ден, 2 март, Първанов-Гоце се весели с руските си другари на „празничен концерт“ в НДК.

На четвъртия ден, 3 март президентът даде тържествен прием в „Бояна“, въпреки нарастващото обществено негодувание от вече недопустимото забавяне на националния траур.

Ден след траура, на 6 март наглостта на Първанов достигна нов връх. Той си позволи да излъже българското общество, отричайки да е ловувал.

Заради арогантното му отношение към мъката на нацията и заради поредната му лъжа, ДСБ призовават Георги Първанов-Гоце да се напусне поста си.