Все повече се налага обществено мнение за разкриване на документите на репресивния апарат на комунистическия режим. В отговор на това искане управляващото мнозинство започна да дели бившите служители и сътрудници на репресивния апарат на две. “Добри” – разузнавачи, контраразузнавачи, анализатори и други от Първо и Второ главни управления на Държавна сигурност. Според тази легенда те са работели за България. И “лоши” – политическа полиция и доносници от шесто управление, които са нанесли само вреди.
Във връзка с този опит за оневиняване на най-важните части на репресивния апарат на комунистическия режим ДСБ заявява следното: Репресивният апарат на комунистическия режим:
1. E вътрешно интегрирана система, чиято организация е зададена от ПБ на ЦК на БКП, съгласувано с КГБ на СССР. Целите му са защита на комунистическия режим и съветската система. Служителите, агентите и сътрудниците са преминавали от едни към други части на апарата и от едни към други задачи. Основните задачи, спускани от ЦК на БКП, са били разпореждани за изпълнение към всички управления на ДС.
2. Rаботи под прякото ръководство на БКП, респективно на КПСС и КГБ. Това е безспорно установено.
3. E интегриран с разузнавателната система на СССР чрез системата за обмен и управление на данни “СОУД”. Цялата българска ДС и разузнавателните служби на БНА са събирали и изпращали информация на разузнаването на СССР и са получавали от тях директиви, инструкции, позиции и обратна информация.
По тази своя интегрираност, подчиненост и начин на функциониране репресивният апарат не може да се дели на “добри” и “лоши” части.
По отношение на т.нар. “добри” и “патриотични” части на ДС, ДСБ сочи следните факти: Първо и Второ са единствените главни управления на ДС. Причината е, че са изпълнявали основните и най-важни задачи, поставяни пред репресивния апарат. Те са отговорни пряко за:
– подготовка на терористи и сътрудничество с техните организации в чужбина;
– натрупването на огромния външен дълг, източването му в задгранични дружества и връщането му в организираната престъпност;
– организирането на държавна престъпност чрез контрабанда на наркотици и оръжие;
– убийството на Георги Марков и прикриването на информацията за атентата срещу папа Йоан-Павел ІІ;
– създаването на българската организирана престъпност чрез приватизация на държавните престъпни канали за контрабанда;
– осигуряването на водачи на престъпните групи от бивши офицери и сътрудници на ДС;
– създаването на предпоставки за функциониране и прикриване на престъпните групировки в службите на МВР, разузнаването, финансите, в прокуратурата и следствието;
– унищожаването на досиетата и прикриването на агентурния апара;.
– организирането на съпротивата и саботаж срещу демократичните реформи в България посредством агентурата си в политическите партии, обществените организации, медиите и прокуратурата.
На ключови позиции в нова демократична България няма място за офицерите от репресивния апарат на комунистическата партия и за приелите сътрудничество с този апарат.
На ключови позиции в нова демократична България няма място за офицерите от репресивния апарат на комунистическата партия и за приелите сътрудничество с този апарат.
