Водещ: Лидерът на Демократи за силна България Иван Костов в студиото на Седмицата. Здравейте, г-н Костов.
Иван Костов: Здравейте.
Водещ: Защо не се състоя коалицията сините, така ли щеше да се казва?
Иван Костов: Да.
Водещ: Това бяхте харесали?
Иван Костов: Да.
Водещ: Защо не се състоя, според вас?
Иван Костов: Ами, не, според мен. Просто практически не може да се отговори убедително на този въпрос, защото фактите говорят, че е трябвало да има коалиции. Фактите какви са? Споразумяхме се за съпредседателство на основата на участие на осигуряването на кампанията, съобразно местата, избираемите, разбираме се…
Водещ: Чакайте. Едно по едно сега. Съпредседател. Единият спор…
Иван Костов: Не, няма…
Водещ: Единият спор е бил кой да председателства сините?
Иван Костов: … но той беше…
Водещ: Надежда Михайлова искала да бъде, или нейната партия Синьо единство искала тя да е заедно с вас. И вие сте бил против.
Иван Костов: Първо искаха да е само тя. Но се споразумяхме да има съпредседатели на разговорите, които бяха проведени в неделя.
Водещ: Разбрахте се – вие и тя? Или? Защото другото, което четох е, че вие не сте бил съгласен да е тя, а е трябвало да бъде …
Иван Костов: Не, не. Няма такова нещо.
Водещ: Тоест този спор не съществува, според вас?
Иван Костов: Според мен, този спор, при положение, че те казаха, че могат да гарантират съответно и участие в осигуряването на кампанията от всяко едно естество, включително финансово, този въпрос, след като казаха, че могат, този въпрос падна.
Водещ: Депутатските места.
Иван Костов: Депутатските места започнаха да се разрешават. Бяха останали не повече от десет спорни места. И те можеха да бъдат решени с взаимни отстъпки. Започнаха взаимни отстъпки.
Водещ: … това са почти половината.
Иван Костов: Не, не. Не за водачи. Говоря за първи и за втори места.
Водещ: А понеже имате очаквания, че някъде ще влизат втори или поне…
Иван Костов: Да. И преговорите бяха прекъснати.
Водещ: …
Иван Костов: След това на другия ден отново беше подновено предложението. Когато не беше прието, коалицията беше регистрирана. След това пак беше подновено предложението. Дори по отношение, което чухме от Синьото единство. Те поискаха писмено да направим предложението, че искаме да подпишем коалиционно споразумение с двама съпредседатели и да заемат места си в листите.
Водещ: Не сте щял да направите обща партия след изборите?
Иван Костов: Не. Така завършваше проектът за споразумение. Той завършва точно с това изречение – за общата партия.
Водещ: …
Иван Костов: … сме качили всички тези неща за този, който се интересува.
Водещ: …
Иван Костов: … много хора, които се интересуват. Но този, който се интересува, може да отвори и да види самите документи и сам да направи изводите си.
Водещ: И последното обяснение, идващо вече от вашите среди и вашата партия, че имало проблеми с документите на Синьо единство, които евентуално рискували чисто документално участието в изборите на коалицията.
Иван Костов: Не. Мисля, че не. Но гледайки какво стана вчера, в последния момент с регистрацията на листите, защото ние очаквахме, ние казахме, че оставяме отворени листите, това създаде огромно напрежение при регистрацията на листите. Вчера беше изключително тежък ден, за да успеем да сглобим всички листи. Защото се иска доста документация да бъде изправна, за да бъдат …
Водещ: Добре. Но ние току-що отхвърлихме всички аргументи защо не се състоя тази коалиция. Тогава вие трябва да отговорите защо, според вас, ако не са всички тези, да ги наречем технически причини.
Иван Костов: Аз не мога да накарам някого на сила да стане водач на листа. Не мога да накарам хора насила или с убеждение, не разполагам с такова убеждение да заемат места на съпредседател на коалиция, не мога да накарам хора, и то не на коалиция, на съюз от тук нататък за всички избори, докато се формира единната партия. Не мога да накарам хората да влязат в листите. Не съм такъв убедителен.
Водещ: А защо се налага да има коалиция? Ако броим коалициите, вашата е само Български демократичен форум. Докато СДС събра другите три парти, заедно със СДС.
Иван Костов: Аз съм съгласен с вас, че това въобще не вълнува хората – какви коалиции и т.н. Би трябвало на преден план да излезе верният анализ на това в какво положение се намираме, на какво се дължи икономическата, преминала в социална, а след това в политическа криза и какви решения трябват.
Водещ: …, което казвате е по-големият въпрос. Нали разбирате противниците ви какво ще казват – Костов не успява да обедини. Ето, Кабаиванов обедини някакви хора. А …
Иван Костов: Около каква кауза? Около каква кауза Кабаиванов обедини хората? Около …, което е поставено на Раковски 134, където по същество Костов е обявен за виновник за катастрофата, за провалите и т.н. Около това ги е обеднил. Защото, вижте, ние сме я минали фазата на Костов е виновен, минали сме неговите грехове и т.н. и стигнахме до там да се отказваме от направеното, да се отказваме от собствените си реформи в името на новата България, от модернизацията, която осъществихме в страната. Ние се отказваме вече от европейския си път и чуваме как ни дават Путин за пример. Ние видяхме как горят европейското знаме и чухме улицата, една част, гласове на улицата, които искат национализация. Ние сме стигнали до там. Тази синята мечта, с която сме тръгнали, тя е атакувана вече в нейните същински характеристики. А те са две, и са много просто – свободни от комунизма. Комунизмът възкръсна. И да живеем като европейци. Не, ще живеем като руснаци.
Водещ: Поставя се под съмнение, че вие може да обедините отвъд сините. Национализират…
Иван Костов: … обединение на избирателите. Ако говорим за това, че има какви избиратели, към какви избиратели ние отправяме посланията си, те са много… Силната ми увереност е, че няколкостотин хиляди души в България не приемат да гласуват, са десни избиратели, и не приемат да гласуват за Бойко Борисов. Въпросът е тези хора да обединим, тези, които не се отказват от реформите си, от наследството си, от своето управление. Тези хора искаме да обединим. А не някакви партийни… Вижте, пред тези избори, в условия на политическа криза, на социална и на икономическа криза, личните съдби на този и онзи практически нямат значение, нито желанията за кариера. Става въпрос вече наистина, ако искаме да бъдем откровени към хората да гласуват за нас, да им предложим решение на проблемите.
Водещ: Виждате ли риск десни да не влязат в парламента, след като поне, ще има две бюлетини с претенции за традиционна десница – тази на коалицията на СДС и вашата. Казвам, с претенции. Тоест хората ще се оказват разделение по тази линия. Отделно са претенциите, че в ГЕРБ са десни. Това да го …
Иван Костов: Не, те всички са десни. Те, ако погледнете, всички твърдят, че са десни, с изключение на БСП. Другите са, ако не десни, то либерали. Тоест някои да стои в ляво – има или крайна левица, или БСП. Другото всичкото се преструва на десница. Нека да кажем на тези избирали, които се лутат. Примерно, да допуснем, че се лутат и не са припознали Бойко Борисов. Десният политик е този, който не вижда решения на икономическите, социални и политически въпроси вън от възстановяването на предприемаческата активност и вън от възстановяването на бизнеса и на бизнес климата. Не може да се решат каквито и да е въпроси, ако не стъпи на краката си предприемачеството. Не предприемачеството на държавата обаче, веднага трябва да се допълни, а предприемачеството на частна основа и на частни инициативи. Тоест други хора трябва да залагат имената си, други хора трябва да залагат парите си, други хора трябва да носят рисковете за това предприемачество. Това е посланието на десницата. От тази гледна точка десният човек никога няма да се съгласи примерно да бъде реабилитиран Тодор Живков, защото той е точно на другия полюс. Никога няма да се съгласят с национализации или с каквито и други решения, примерно увеличаващи мощта на държавата да преразпределя парите на хората и щяла да ги направи богати. Как едно семейство става по-богато, ако вие взимате парите на един и ги давате на друг член на семейството? Как става по-богато самото семейство като цяло? По никакъв начин.
Водещ: А къде стои десният политик по отношение на валутния борд? Емил Кабаиванов миналата седмица в това предаване каза, че една от идеите на СДС е да падне валутния борд?
Иван Костов: Ами, ето колко е десен. То е нелепо.
Водещ: Това не може ли да се превежда като излизане на държавата и от тази сфера – да държиш под държавен похлупак финансите?
Иван Костов: Да се каже валутният борд да се махне означава да идва инфлацията и да се увеличи инфлационният данък, който без друго събира сега в момента правителството. Но означава обаче да се обезценят всички левови спестявания, или да бъдат изложени на риска да бъдат обезценени. Това няма нищо общо с десницата. Вижте, това, че СДС се отказа от всичко, което ние сме направили, че обяви за провал, аз просто считам, че не бива аз да го казвам във вашето студио, защото вашите слушатели сигурно са наясно с тези обстоятелства. Да наричаш цялото си управление провал, да ревизираш всичките му точки, да го обявяваш дори за криминално, това е СДС. Сега, ако има десни избиратели, които са съгласни връщането на земята, връщането на имотите, освобождаването на пазара, стабилната валута, приватизацията, които станаха предпоставка за 10-годишен незапомнен в българската история икономически растеж, не основан на външни заеми. Защото цялата ни история след Освобождението, като прочетете, има един тритомник за българския външен дълг и го свържете с икономическата конюнктура, веднага ще видите – взима пари България, малко се закрепва; не взима пари, изпада надолу. Единственият период, в който десет години, в който от 1998 до 2008 г. върви напред без външните заеми, се дължи точно на тези реформи. И на нищо друго. Не на ума на Симеон Сакскобургготски, на Станишев и на който и да било.
Водещ: След разделите, да поговорим за събирането. Защото смисълът на участието в политиката е да се управлява, а не да бъдеш в опозиция. Вие в какво управление се виждате?
Иван Костов: …
Водещ: След тези избори, нали, тези дадености, които се очертават.
Иван Костов: В управление, което има смелостта да нарече, да назове истинските проблеми, да набележи най-важните антикризисни мерки и да има смелост и решителност да ги приложи.
Водещ: Виждате ли това от наличния политически елит на тия, които ще влязат в парламента, вие виждате ли с някой да може да го направите?
Иван Костов: Аз не съм защитник на политически елити. Искам само да напомня на хората един малък детайл – как бързо политическият елит в НС прие антимонополни закони под натиска на улицата в последните дни на своята работа. Видяхте ли, как ги освободи примерно от подновяването на договорите по телефона от операторите на джиесемите. Видяхте ли. Значи, според мен, политиците действат в зависимост от условията, в които са поставени. Те не са чак толкова жалки, колкото изглеждат в момента с неспособността да назоват проблемите и решенията. Част от тях виждат и проблемите, и решенията. Липсва им смелост и решителност да ги кажат пред хората, защото считат, че това би било израз на действия срещу общественото мнение. А страхливостта на българските политици произтича от желанието им винаги да действат така, че общественото мнение да ги подкрепя. Нали видяхме Бойко Борисов, който действаше точно по … на общественото мнение до къде я докара.
Водещ: Вие винаги сте казвал, че с БСП няма да управлявате никога. Нали това остава? Или в името на националното спасение може да се намери формула, в която…
Иван Костов: БСП обясниха, че ще купуват, тоест, че ще национализират, а след това уж възмездно ще придобиват ЕРП-тата. Аз знам, че няма такива пари. БСП твърдяха до вчера, че АЕЦ Белене е нужна, а днес се вижда, че има огромен излишък от производство на електроенергия и се чудят как да запазят работните места на хората, които произвеждат местни енергийни суровини за производство на електроенергия. БСП… са склонни до такава степен да изкривяват истината …
Водещ: За първи път от много години преди две седмици в това студио чух политик на позиция толкова висока от ДПС, г-н Местан, да подкрепя вашата идея, конкретно за НСИ – той да брои изборите. В това вие виждате ли знак за възможно партньорство с ДПС?
Иван Костов: Вижте, аз, като говорим за политиците, не беше самоцелно желание да ги реабилитирам, защото знам, че това е безнадеждна задача. Искам да кажа само, че при определени обстоятелства политиците могат да излъчат решения на кризите, на политическите кризи. Искам да напомня как са решавани политически кризи трайно или нетрайно.
Водещ: Как да се реши очертаващата се политическа криза без изявен победител на изборите – нещо, което впрочем не се е случвало отдавна в България?
Иван Костов: Политическа криза след падането на Луканов, предизвикана от неговия провал и обявяването на държавата във фалит, се реши от правителство на широката коалиция.
Водещ: Тя беше толкова широка, че беше и леви, и десни.
Иван Костов: Широка коалиция. Това правителство обаче беше абсолютно нетрайно. То беше програмно, за да се приеме само Конституцията и да се стартират някои от най-неотложните мерки в реформата и след това то си отиде. Второто правителство, с което са се опитали да излязат от политическа криза политиците, е правителството на Беров, което беше жалко и което продължи агонията. Не ми се говори въобще за него. Третото правителство е след падането на Жан Виденов. Искам да кажа, че правителството на Беров се нарече програмно. А всъщност не беше нито смело, нито решително, нито имаше…
Водещ: Ама очертава се да не може да стане трети вариант, за който вие говорите. Защото няма да има ярък победител на изборите, казват всички. или може би вие ще кажете, че е възможно друго.
Иван Костов: Изборите никога не са били в състояние да решат проблеми от икономическо и социално естество. Да си говорим откровено. Ако беше така, проблемите, възникнали в 89-а или заварени в 89-90 г., щяха да бъдат решени с избори, защото изборите бяха през година и половина. Всяка година и половина имаше някакви избори и се избираше нов парламент и ново правителство. Тоест, ако изборите са способни да решат задачата, те наистина имат прости механизми.
Водещ: По-просто, кой да управлява България след изборите? Какво предлагате вие?
Иван Костов: Аз предлагам управление, което да бъде смело, решително, да има антикризисни мерки, да назовава проблемите и да е готово на себе, да бъде самоотвержено, за да ги приложи.
Водещ: Така. И кои? Изключихме БСП от вътре?
Иван Костов: Аз това, понеже ме прекъсвате…
Водещ: Да.
Иван Костов: … Искам да стигна до това. Искам да кажа, че политиците са длъжни като не може с избори да бъдат решени въпроси за кое е алтернативата. Защото изборите са кое е алтернативата на Бойко Борисов. Ако изборите не дадат решението, политическата система има своите възможности да намери решение. В ЕС и изобщо в Европа зрелите демокрации показват такива избори.
Водещ: Какво е решението, според вас?
Иван Костов: Това, което се опитах да кажа, ние го казахме още преди възникването на кризата в най-големите й мащаби. Ние казахме, че НС може в условия на подало правителство оставка да състави правителство на базата широко съгласие, което да започне…
Водещ: Вие казвате нещо подобно на това, което каза Сергей Станишев миналата седмица. Той каза – Пламен Орешарски, министър-председател. Тоест непартийна, той не е член на нашата партия. Той е уважаван експерт, идва от вашето правителство, е бил зам.-министър. Това ли, такава формула ли предлагате?
Иван Костов: Това е формула на правителство на Беров. Не предлагам такава формула. Но ако искате да бъда още по-откровен, ще кажа така – никога няма да гласувам за правителство на Бойко Борисов, водено от Бойко Борисов. Защото той се е провалил.
Водещ: Той и Царя е казал подобна реплика. Той казваше – никога няма да направим коалиция…
Иван Костов: Не…
Водещ: … с мандата на БСП. Което се оказа, че не означава да не направи коалиция с БСП, а само с техния мандат.
Иван Костов: Аз казах много ясно нещо сега, току-що…
Водещ: Правителство, водено от Бойко Борисов, не означава съвместно правителство с ГЕРБ, че не бихте направил?
Иван Костов: Аз пак искам да се върна към същината. Не запазването на съдбата на който и да е политик и на която и да е политическа партия от всички, които в момента се предлагат на изборите, е задачата, която трябва да бъде решена. От тази гледна точка, дали ГЕРБ, дали ДСБ, дали и други ще влязат, всичко зависи от вота на избирателите. Избирателите трябва да преценят по отношение на нас много просто нещо – необходими ли сме ние с опита, с авторитета си на хора, вадили България от кризата на този парламент, или ще се прекъсне изобщо тази способност на българските политици да взимат такива драматични, важни и абсолютно необходими за страната решения. Това трябва да решават по отношение на нас. Ние не сме тези, които са алтернативата. Ако това ме питате, това ми е отговорът.
Водещ: Два сюжета от седмицата преди старта на предизборната кампания отново замесват … вашето име. Дори да приемем, че е част от кампанията, която предстои, какво отговаряте на Никола Филчев, който ви нарече преди седмица родоначалник на подслушванията? Използвайки, че тема на седмицата бяха подслушванията.
Иван Костов: Имаше дело, в което той се опита да набеди определени служители по времето на нашето управление, че са го подслушвали.
Водещ: Това е 2000 г., бръмбарите в къщите, ако някой е забравил, на главния прокурор…
Иван Костов: Така, съдът не видя никакви доказателства на неговите твърдения и това е паднало. Самият факт, че аз трябва да повтарям, че щом съдът не е намерил доказателства, те не съществуват, показва колко е упорита наистина клеветата по адрес на нашето управление. Той се опита да осъди Атанас Атанасов и по никакъв начин не стигна до положително решение. Тоест това се оказа клевета в съда от негова страна. Защо сега я повтаря, защо я повтаря?
Водещ: Защо я повтаря?
Иван Костов: Защото е много близък, още от онова време е много близък с доскоро управляващия ГЕРБ.
Водещ: Защо се повтаря по един и същи начин този сюжет? Миналата седмица припомних на слушателите, че тази история с взаимните подслушвания се играе още от, Жан Виденов примерно се оплаква, че го подслушвал бил Филип Димитров, казвам най-образно, в централата на БСП, може би вие си спомняте повече подробности и били намерени бръмбари. Веднага след това, когато идва следващото правителство, то започва да се оплаква, че тези пък, които, тоест започват да се оплакват от него, че то подслушва. И този сюжет се разиграва по един и същи начин в България 20 години.
Иван Костов: …, които не са в състояние да назоват проблемите и техните решения. От тези. От хората, които са абсолютно безплодни и безполезни политически, те правят кампания с тези неща.
Водещ: И другия сюжет, в който ви намесват, пак около цените с тока. Договорите за изкупуване, Марица – Изток. Аз слушах, в една от телевизиите се опитахте да го обясните и не ми стана много ясно. Защо България трябва да купува по-скъп ток от определени централи? Каква е била идеята да задържите Мариците?
Иван Костов: Цената на тока се определя от ДКЕВР. Цената, по която Мариците продават и всички централи продават – и тези, които работят, и тези, които не работят, се определя от ДКЕВР. Тя до такава степен определя цени, че определя цени и формално плаща на централи, които са студени мощности.
Водещ: Само да съществ…, да се поддържат, за да може да се намесва тяхното производство, ако това се налага, това казвате?
Иван Костов: А по отношение на Мариците, аз казах, че те са 5% от мощността, инсталираната мощност в страната, която може да произведе 5% от енергията. Но понеже 40% само зависи от базисната цена на производителя, цената, която вие и аз плащаме на ЕРП-тата, това означава, че 2% е способността въобще да въздейства…
Водещ: Ама добре…
Иван Костов: 2% е въобще въздействие, потенциалът за въздействие, което означава, че това покачване на цените от 13%, което ние видяхме, няма въобще как да бъде обяснено с такива средства.
Водещ: Не. По-глобалният въпрос е, вие сам казвате, и енергийният министър преди малко каза, че България има свръхпроизводство и възможност за свръхпроизводство…
Иван Костов: Ами, ето го въпросът. Защо не говорим и за това.
Водещ: Когато вие взимахте решенията за Мариците, защо решихте те да останат?
Иван Костов: Решихме те да останат, защото…
Водещ: При положение, че на това място се прави по-скъпо.
Иван Костов: Затварят цикъла. По-скъпо за определено време. И ако, разбира се, се договори да е по-скъпо на практика и не се проследят всички обстоятелства. Защото работи с местни суровини. Защото е част от стратегията за енергийна независимост на страната. Заради това. Защото дава храна на десетки хиляди хора – там, където се произвежда електроенергия от български суровини. Защото, пак защото тази година, която изтече 2012 дефицитът в търговския баланс с Русия е 9,266 млрд. Тоест 4,8 млрд. ние изнасяме за Русия. Изнасяме чиста валута и внасяме енергийни мощности. Ако предположим само за миг, че тази търговия е балансирана, тоест Русия не ни кара да плащаме чиста валута, а внася стоки от нас, България щеше да има 200 хил. работни места повече. Заради това. Това означава стратегия на енергийна независимост.
Водещ: Тоест вие казвате на българите – българи, вие трябва да бъде готови, ако трябва, дори да платите по-висока цена в името на независимостта си, в името на солидарността с тези хора, които живеят в този район на България?
Иван Костов: В случая дори това не е вярно. Дори не ги караме да плащат по-висока цена. Защото казвам, че цената не зависи, това увеличение от 13% по никакъв начин не може да се свърже с онези 2%, които произвеждат Мариците, и то не работейки дори в момента. Това казвам само.
Водещ: Какво предлагате, за да има икономика, която да не прави излишни тези мощности? Или напротив, другата възможна логика, България просто да затвори мощности?
Иван Костов: Ами, най-простото, да осмислят хората сега – кой е бил прав по време на референдума – този, който искаше нова ядрена мощност от 2 000 мегавата, така че България да има 14 хил. мегавата инсталирана мощност, при положение, че консумираме 3 и дори под 3 в момента.
Водещ: Енергийният министър казва, че максимум до 6 може да стига, а имаме 12. Това е преди…
Иван Костов: А защо трябва да стават 14? Защото те това казваха БСП. Хайде да започнем от там, да подредим тези неща. Кой ни тласка към създаване на абсолютно излишни мощност? Аз не казвам тук, не искам да превръщам някой във враг специално. Защото ако някой има някъде гигантски мощности, той иска да продава с тези гигантски мощности на всяка страна. Както военнопромишления комплекс на Западна Европа ни накара да купим ненужни самолети, вертолети, да договаряме корвети за морските ни, военноморските ни сили, така и това другото. Ние трябва да си гледаме собствения интерес. От там трябва да тръгнем. А интересът ни е, че нямаме нужда от нови мощности. Защото това съсипа НЕК. Истинската причина за покачването на цените е точно тази – излишни мощности, плащане за студени мощности, фалитът на НЕК, която трябваше да изхарчи 1,8 млрд. за един абсолютно ненужен проект. Ето го причините за краха за тока.
Водещ: Тук изглежда, че имате допирна точка с това, което говореше преди две седмици Лютви Местан. Той казва горе-долу същото – България, българските политици трябва да решим, всички българи дали искаме да произвеждаме повече ток, да се надяваме, че ще го продаваме на целия свят, или поне на околната държави, или напротив, че ще развиваме със същите пари някакви по-енергоемки неща. Той говори за биоземеделие например. Защото бил със скъпа добавена стойност. Не казвам, че … точно това. И други партии говореха. Тоест това може ли да ви обедини, това допирна точа ли е, например с ДПС?
Иван Костов: Допирна точка може да бъде само стратегията за енергийна ефективност, тоест да се намалява консумацията на потреблението на енергоизточници. Това е начинът, по който българската икономика може да стане конкурентоспособна. Не говорим за тук да оцелее този или да оцелее онзи проект.
Водещ: Не е силно предизборно послание, ако кажете – ами, да, ще трябва да се затворят централите. Половината централи в България бездействат в момента.
Иван Костов: Ами, ако има централи, които трябва да бъдат затворени, защото вече не могат да произвеждат ток, а се държат само така. Значи, всичко е въпрос на конкретика. Всичко е въпрос на конкретно решение. Всичко е въпрос на конкретен анализ, който отдавна не е правен. А това, че ние трябва да потребяваме по-малко електроенергия, за да бъдем, и по-малко енергийни суровини, за да бъдем конкурентноспособни, то се вижда от всякъде. Дори и едни краставици ние не можем да продаваме на собствения си пазар на 400 долара за 1 000 куб. м газ., минимум, вносна цена. Един Господ знае за колко я купуват.
Водещ: Имате предвид, че в оранжериите се пилее много енергия.
Иван Костов: Не. Имам предвид, че където и да се обърнем, консумацията на енергоресорси е това, което съсипва конкурентноспособността на българската икономика.
Водещ: Не ви чака лесна кампания с тези послания, при положение, че другото послание ще бъде да построим заводи, които да глътнат този ток, който…
Иван Костов: България няма да строи. Ние сме политици. Държавата не може да строи нито един завод, не бива да строи. Започвам, връщаме се към дефиницията, с която аз се опитах да дефинирам какво е дясно. Частното предприемачество трябва да получи убеденост, че бизнес климатът е достатъчно благоприятен, за да започне да строи тези заводи.
Водещ: Още ли се съмнявате в честността на изборите?
Иван Костов: Да. И се надявам, че служебното правителство ще направи още повече стъпки, за да препятства тези рискове.
Водещ: Като говорим за честност…
Иван Костов: Да кажа само, всеки политик, който казва, че ще създаде заводи и ще създаде работни места, лъже брутално хората, гледайки ги в очите. Той не може да създаде, защото той няма пари. Той няма пари. Това са парите на хората. Може обаче да се говори със сигурност, че той може да създава предпоставки предприемачеството да се развива. Кое спира предприемачеството е големият разговор в момента. Само че ние до него не стигаме.
Водещ: Кое?
Иван Костов: Ами, първо, монополизацията на ключови сектори в пазара. Злоупотребата с господстващо положение, защото пресушава пазара от пари. Защото парите отиват във фирмите с господстващо положение и от там отиват навън от страната. Това е първата предпоставка. Втората е свързана с това, че у нас няма върховенство на закона, има върховенство на чиновниците и на политиците зад тях. У нас не може да се направи бизнес само на базата на правилата. Защото политиците и чиновниците през цялото време убеждават, че от тях зависи всяко решение, свързано с инициативността на хората. В момента те са стигнали до там в злоупотребите си примерно политиците да речем да обявяват нещо, което всеки би направил на тяхно място, всеки друг политик да го обявяват едва ли не като най-голямата победа на тяхното управление, примерно строежът на магистрали. Ако това им е заслугата на политиците, това е нищожна част от техния дълг към обществото. А що се отнася до чиновниците, погледнете начина, по който реагираха всички власти на кризата. Всички защитиха собствените си доходи. Всички. Вдигайки такса смет, вдигайки данъците сгради и какво ли не още. И всичко това се стовари върху гърба на фирмите и фирмите отидоха във фризера. Половината от българските фирми, регистрират в статистиката, според БСК, имат по един зает. По един зает. Вижте колко просто се решава въпросът с безработицата. Не да се обещават заводи, а да се създадат стимули на тези, които са във фризера, да излязат от там. Излязат ли, нови 170 хил. места ще се образуват, само ако те назначат по един човек.
Водещ: А стимул разбрах да намалят тези данъците, например общините, например за смет…
Иван Костов: Данъците и да ги спасят от монополни цени, които на практика ги принуждават да плащат изключително високи сметки.
Водещ: Не е ли справедливо СДС да има свои представители в избирателните комисии като част от Синята коалиция? Да излезем от чисто партийни…
Иван Костов: Разбира се.
Водещ: Нещо нечестно изглежда решението на ЦИК.
Иван Костов: Разбира се, че е несправедливо.
Водещ: Нали, Мартин Димитров не е никакъв вече в СДС, а пък се води на някакви хартии, ЦИК следва тези хартии, след това отива ВАС, който също не взима решение. Аз не мога да повярвам, че вие казахте, че е справедливо, че не искате всички места за вас.
Иван Костов: Аз казах обратно. Аз казах, че политическата почтеност е те да имат свои места.
Водещ: Да.
Иван Костов: Това казах.
Водещ: Звучи странно.
Иван Костов: Защо да звучи? Кога сме били ние, от ДСБ лицето на политическата непочтеност? Кога е било това?
Водещ: Тоест вие смятате, че не е справедливо само ДСБ…
Иван Костов: И сега могат. Между другото, не сме само ние.
Водещ: Да, и демократически…
Иван Костов: И не само те. И хора от Единство, които, те са една трета от районните избирателни комисии. Нали, там не е прекъсвало. Няма скъсване на тези…
Водещ: Но вие смятате, че и СДС трябва да има хора в комисиите?
Иван Костов: Дори сме, когато сме го дискутирали, тъй като то не засяга нашите интереси, нали, ако говорим за нашата представителност, ние считахме, че тя трябваше да се разбере. Но никога не е направен опит да се разберат с нас, по начина, по който хората правят това. Дори и сега, ако отидат и предложат свои участници в секционни комисии, няма да бъдат върнати, съм сигурен. Някъде може би ще ги върнат, ако са в много лоши отношения. Но има места, на които ще ги приемат до себе си.
Водещ: Какъв да е…
Иван Костов: Защото става въпрос за хора, тук не става въпрос за никакви там политически ръководства и прочее. Става въпрос за хората, които могат да бъдат полезни на изборите.
Водещ: Какъв ще е девизът на кампанията ви?
Иван Костов: Девизът след утрешния ден, или може би на 11-ти.
Водещ: Аз реших, че ще е След утрешния ден като слоган, самият девиз, като го казахте, че гледате след утре, напред.
Иван Костов: Разбира се, че гледам след утре, напред. Защото аз дълбоко вярвам, че преминавайки през всички тези перипетии, които така или иначе се струпват върху нас, ние не сме загубили нито присъствие на духа, нито смелостта си, нито желанието си да се върне при хората и да спечелим. Защото позициите са ни много силни за тази кампания. Ние сме единствените, които имаме в своята, в паметта на хората спомен, че сме тези, които са вадили България от политическа, от икономическа и от социална криза. Два пъти. И през 90-а, и през 96-97 г. ние бяхме тези, които извадихме страната. Вследствие на реформи България се развиваше успешно. Ние сме доказали, че можем да възстановим доходите. Четири пъти сме увеличили средната заплата, три пъти и половина средната пенсия. Ние сме тези, които имаме този авторитет на хора, които няма нужда дори да показват, че могат това нещо да го направят. А накрая искам да кажа, че са лесни решенията за излизане от кризата. Много по-лесни, отколкото през 90-а, несравнимо по-лесни. Много по-лесни, отколкото през 96-97 г. Много, много по-лесни са решенията сега за решаване и на политическата, и на социалната, и на икономическата криза. Това, че огромна част от политиците не ги знаят, не означава, че те не стоят до нас и че са много лесни за прилагане.
Водещ: Лидерът на ДСБ Иван Костов в Седмицата на Дарик радио.