Изкупителните жертви на Кадафи

ВТОРАТА смъртна присъда на българските медици от режима на Кадафи бе посрещната с основателно възмущение от българската и европейската общественост.
След близо 8 години следствия и процеси стана напълно ясно, че с престъпни способи от тях са изтръгнати фалшиви показания и че медицинските сестри нямат отношение към масовото заразяване на либийските деца със СПИН.
Българските медици станаха изкупителна жертва за престъпното отношение на авторитарния режим на Кадафи към здравеопазването на либийския народ.
За изминалите почти 8 години българската държава, най-вече правителството и президентът опитаха два различни начина за защита на подсъдимите в Триполи.
Първо, до 2001 г. бе създадена правителствена междуведомствена комисия начело с министъра на правосъдието, която изработи стратегията и тактиката за защитата, организира адвокатската защита, реши финансови въпроси, потърси международни експертизи и изработи мерките за осигуряване на международна подкрепа на българските медици.
Процесът бе определен като политически.
Но имаше всички основания да се противодейства успешно на неоснователното обвинение.

Второ, до 2005 г. бе приложена нова стратегия за защита. Тя се характеризираше с меко отношение към режима на Кадафи, подкрепа за излизане на Либия от международна изолация, топли отношения със сина на Кадафи Сейф ал Ислам и неговата фондация, на които бяха възложени много надежди.
Господата Сакскобургготски и Паси обявиха, че са постигнали „голям успех“ с това, че обвинението няма да бъде вече политическо.
Присъдата показа, че това е било твърде прибързано заключение. В края на 2004 г. започна да се засилва търсенето на международна защита за българските обвиняеми.
Трето, в края на 2005 г. сегашното правителство се върна напълно към първоначалната позиция и посрещна втората присъда по адекватен начин – това е политически процес – присъдата е политическа.
Този правилен извод трябва да очертае напълно ясно какви са оттук нататък възможностите на защитата и стъпките, които следва да се предприемат.
1. Смъртните присъди заплашват невинни български граждани и затова либийският режим нарушава националната сигурност на България.
Правителството и президентът трябва да потърсят подкрепа в колективните системи, които гарантират сигурността на нашата страна, и основно в НАТО.
2. Задължението да бъдат защитени българските медици с всички политически средства е на българското правителство и президент, защото те основно реализират външната политика та България.
3. Адвокатската защита пред последната инстанция, макар и не като основно средство за отменяне на смъртните присъди, трябва да се проведе по най-професионалния и енергичен начин до и след гледането на делото във Върховния съд на Либия.
4. Целта на политическата и на адвокатската защита е една – да постигнат отменяне на смъртните присъди и в никакъв случай да не допуснат тяхното изпълнение. За последното на българската общественост трябва да бъдат дадени изрични гаранции. Възможност за добър изход съществува напълно реално.
5. Правителството и президентът трябва най-активно да се посветят на каузата на защитата на българските медици, като непрекъснато отделят време, търсят място, инстанции и лица, за да формират международна съпротива срещу несправедливите присъди.
Две неща не бива да се правят сега. Семействата и обществеността да се хвърлят в отчаяние, защото то е напълно неуместно. И политиците, вместо да гасят лампите, да предлагат идеи и решения за защитата.