Уважаеми г-н президент на Република България,

Уважаеми господин председателстващ първото заседание на 43-то Народно събрание,

Уважаеми господин министър-председател,

Уважаема госпожо вицепрезидент на Република България,

Ваше Светейшество,

Уважаеми госпожи и господа министри,

Уважаеми госпожи и господа народни представители,

Уважаеми господа магистрати,

Уважаеми г-н главен прокурор,

Уважаеми ръководители на религиозните общности в България,

Ваши превъзходителства,

Дами и господа,

Ние сме тук по волята на българските граждани. На тези, които гласуваха, но и на тези, които не го направиха. Едва за втори път толкова голям процент от гласувалите са представени в Народното събрание, но и за първи път резултатът толкова зависи от факта, че повечето българи не се довериха и не участваха в изборите. Нашето присъствие тук е следователно задължаващо, защото е плод на последните капки търпение на българския народ към представителната демокрация…

И в тази си представителна роля, ние имаме поне три задачи:

 да започнем да възстановяваме доверието в българския парламентаризъм и в достойнството на Парламента. Да върнем властта, където и е мястото – да върнем на Народното събрание ролята на институция, която решава най-важните въпроси за нацията, а не се подчинява на министерски заповеди;

 да започнем важните реформи, чието отлагане постави на изпитание самото съществуване на правовата държава, изстиска до крайност стопанството и националното богатство и в последна сметка уби предприемаческия дух на огромна част от съгражданите ни или го насочи извън границите на държавата;

 като средство за горните цели, да съставим отговорно и смело правителство, на което да дадем силна законодателна рамка, както и правила, които да му попречат да осъществи поредна злоупотреба с публичната власт.

За да постигнем трите цели, ние трябва първо да помним, че демокрацията е система, която търси компромиса между твърде различни интереси и ценности, а Парламентът е призван да бъде поле на този компромис. Тази „разпокъсаност“ на 43 Народно събрание само ще ни помогне да осъзнаем тези факти…

В този парламент, ние трябва да търсим компромиса, но нужния компромис за реформи, а не фалшивия консенсус на фалшивите елити зад гърба и за сметка на гражданите.

Трябва да съставим правителство според волята на народа, но не и правителство на всички, което оставя народа в опозиция. Избирателите се произнесоха за трудно дясно правителство, срещу което да стои трудна лява опозиция. И ние трябва да проявим смирението и упорството да постигнем това, което изборните резултати повеляват.

Ние от Реформаторския блок ще направим всеки компромис, освен с нашия възглед за най-важен обществен интерес – смело начало на правосъдната реформа, административната реформа и удар по корупцията в обществените поръчки и еврофондовете.

Ще проявим лично смирение и ще подчиним амбициите си на трудно и рисковано общо дело, но няма да допуснем примирение с превземането на държавната власт от организирани частни интереси. Защото това би означавало да се примирим с бедността и беззаконието, ниските доходи и съсипията на здравето и образованието на поколенията след нас.

И накрая нещо изключително важно, господа и дами – Ние всички, трябва да приемем собственото си присъствие тук като необходимост от лично смирение. Да забравим фалшивото самочувствие на принадлежност към националния елит. За съжаление, националният елит на България отдавна много рядко влиза в тази сграда. И ние, днешните ѝ временни обитатели, можем да се причислим към него само по цената на костюмите си. Нашето лично смирение пред огромните непосредствени и стратегически проблеми на обществото ни може да върне истинския национален елит във властта – като добронамерен критик, съветник, дай Боже – като министър. И ние имаме нужда от това, защото нямаме сили да се справим сами.

И за да постигнем това, за да върнем достойнството на националната ни политика ще търсим консенсус, но около налагане на правила, а не около привилегии.