Изказване на Иван Костов при обсъждане на Проект за решение относно подкрепа на европейски актове за осъждане на престъпленията на комунистическите и националсоциалистическите режими

ИВАН КОСТОВ: Уважаеми колеги, аз мисля, че ние ще постигнем съгласие и по-нататък ще създадем Институт за националната памет, но не за това вземам думата за изказване.

Чудесна е метафората с онзи войник, който е в джунглата и не знае, че е свършила Втората световна война. Кой обаче е войникът днес? Кой се е свил с собствената си джунгла и брани комунизма, без да знае, че е паднала Берлинската стена? Кой е този войник?

Ние ви предложихме нещо много великодушно в миналото Народно събрание и продължаваме да сме великодушни. Ние искаме да се почетат всички жертви на хора, загинали за убежденията си. Искаме да затворим тази страница. Искаме да имаме памет за тези неща. Искаме съгласие, но съгласието минава през осъждането на комунизма. Така е направила Европа, така трябва да направим и ние. Това е същината на моето изказване.

Един от явните знаци, че сме го направили, е 23 да бъде Ден за отбелязване на събарянето на Берлинската стена. Тоест този велик момент трябва да бъде отбелязан. Това е много важен знак. Това не е още онова осъждане, което ние искаме, но постепенно хората трябва да го преживеят и да стигнат до тези неща.

Аз наблюдавах честванията на 20-годишнината. На повече носталгия по комунизма, повече долнопробно възкресяване на митовете, вашите митове специално за прехода, аз не съм се нагледал през тези 20 години. То беше върхът! Очевидно се бяхте подготвили, очевидно тези 20 години трябваше да бъдат абсолютно присвоени от вашата идеология. Не бива това нещо да продължава в бъдеще. Това не е пътят. Вие трябва да излезете от джунглата и трябва да дойдете при нас, в отсамната страна на съборената стена. Това ви призовавам да направите. Благодаря.

Колегите ще забележат, че аз допуснах известна грешка. Двадесет и трети август е денят, в който фашистите и комунистите се разбират и поделят Полша. Това е 23.

Двадесет и трети август е приет за такъв знак, на европейското помирение, от Партията на европейските социалисти. Аз ви призовавам да извървите и тази последна оставаща ви малка стъпка към пълно влизане в Партията на европейските социалисти, да влезете и телом, и духом, и да се присъедините към това.

Що се отнася до тоталитаризма, вижте: ако вие бягате от задълженията си, ако не изпълнявате това, заради което сме изпратени тук, за което ни плащат хората – те ни плащат да дебатираме бюджета, ако крадем хляба от хората и не си вършим работата, ако не идваме на работа, какъв тоталитаризъм? Ще ни нападнат отвсякъде!

Аз казах: голяма грешка за демокрацията е, че нямаше такъв дебат. Много голяма слабост на българската демокрация. Така че бъдете колкото се може по-силна, по-организирана (но къде ви е водачът – пак го няма) опозиция, за да нямате и тези тревоги. Тези ваши тревоги се раждат от собствената ви катастрофална слабост в момента. Излезте от нея, стига сте пребивавали в това състояние. Просто елате на себе си. Всичко очакваме, но не и да ни заразявате със собствените си страхове.

Моята майка едно време така ми е казвала: не слушай друг, като се плаши, защото ще започнеш да се плашиш и ти. Така че вие си се плашете, но не споделяйте с нас. Благодаря.