ИВАН КОСТОВ: Уважаема госпожо председател, уважаеми господа министри, уважаеми колеги! Не е добре, че нямаше дебат, не е добре за българския парламент. Българският парламент дължи този дебат на хората, това е част от нашата отговорност. В това отношение просто не трябва да има никакво съмнение. Ние обясняваме през финансовата политика политическите си виждания, даваме конкретни примери и фактът, че не се случи дебат, наистина е петно върху авторитета на Народното събрание.

Аз съм съгласен обаче, че първо, председателят направи всичко възможно, за да предизвика дебат. Дебатът беше открит, Вие не сте прав, дебатът беше открит и имаше изказване. Дебатът беше открит и от правителството, и от парламентарните комисии, всички излязоха и казаха становищата си. Имаше предостатъчно материал, за да се заявят политически позиции.

Аз обаче искам да посоча колко адекватна е била декларацията на парламента, която поиска политическите лидери на опозицията да идват в Народното събрание. Основната причина е, че тук нямаше лидерите на двете формации – това е за мен основната причина. Защото ако те бяха тук, нямаше да ви оставят да не вземете думата. Щяха да кажат: “Да излезе този, да излезе този” или самите те да излязат. Щяха да управляват, защото парламентарният дебат се управлява от лидерите на опозицията. Те влизат в атака срещу решенията на правителството. Няма смисъл да изопачаваме нещата тук и да ги представяме превратно.

Но къде бяха тези водачи на опозицията, които да ви поведат, да ви вкарат в дебата, да ви водят, да ви ръководят през цялото време, да казват: “Ти се изкажи, ти се изкажи след този, вземи отношение към тази дискусия”. Къде бяха тези хора?! Тях ги нямаше. Нямаше ги.

Тяхната липса в Народното събрание е една от основните причини, която няма как да се заобиколи. Каквото и да си обясняваме тук, вие всъщност сте две армии без лидери, без водачи – затова не влязохте в този дебат. Това е самата причина. Няма друга. Та този да дойде, та тази комисия, та онзи, та премиерът – всичко беше налице и накрая се оказвате абсолютно малодушни.

На ваше място щях да взема думата, без водач – щях да изляза и да открия дебата. Като опитни парламентаристи, между вас има опитни парламентаристи, вие трябваше да разберете, че не може така да се постъпи. Просто няма как. Това е и ваша персонална отговорност. Веднъж е отговорност на водачите ви и втори път – това е отговорност на всеки народен представител. Като виждате, че няма кой да ви поведе, тръгвате и влизате в дебата. Как така? Аз пак ще повторя, това че нямаше дебат е много лоша характеристика за Народното събрание.

Аз съм 20 години в това Народно събрание, толкова пъти съм дебатирал бюджета – не е имало случай да не изляза да дебатирам и знам, че никога не е имало такова чудо.

Моля за следното. От тази собствена слабост опозицията да не вади генерални изводи, защото много лесно може да се каже: ето го авторитаризма, ето го диктата, а всъщност не се състоя демокрацията! Демокрацията трябваше да видим по време на дебата за бюджета. Функциониращата демокрация е когато се сблъскват становищата, не когато си даваме уроци един на друг и се държим нагло един спрямо друг.

Аз мисля, че това не трябва да се повтаря. Наистина не трябва да се повтаря! С повече уважение трябва да се следи какво става на трибуната. Не може да се стои в стаите, не може да се гледа телевизия. Тук ние присъстваме, защото поискахме да дават дебата по телевизията. И какво дадоха? Какво дадоха точно вчера? Направо ме е срам от такава опозиция. Благодаря.