ИВАН КОСТОВ: Уважаема госпожо председател, уважаеми колеги народни представители! Аз напълно убедено съм подписал като народен представител този Законопроект за изменение и допълнение на Закона за устройство на държавния бюджет, защото той решава две важни задачи. Първата задача е отчитането на дефицита да премине по европейска методология. Нашите опасения са в това, че има сериозно разминаване между методологията за отчитане на дефицита на касова основа и прилаганата от Европейската статистическа служба. По този начин правителството може да отчете и тази година дефицит в рамките на допустимото, а той по европейските критерии да се окаже над допустимия. Тоест поредна година ние да влезем в ситуация на свръхдефицит.
Така че смяната на методологията е смяната на основните параметри, по които се осъществява управлението на бюджета. Ако това нещо сега не го направим, следващата година – тази, която се задава, има риск България отново да има прекомерен дефицит. Тогава обясненията, които сега се дават, ще бъдат съвсем нелепи и неразумни.
Втората причина, поради която трябва да бъде подкрепен този законопроект, е именно тенденцията на страната да излиза трайно с дефицит в края на годината, и то прекомерен.
Ние искаме да ограничим това за всяко правителство, което управлява страната. Ако в устройството на бюджета, в Устройствения закон се запише, че не може да се надхвърля или че при точно определени условия може да се надхвърля до 3%, тоест пак да не е прекомерен дефицитът, това е една гаранция, че страната ще пази финансовата си стабилност.
Третата причина е свързана с ограниченията за нарастването на дълга. Може да бъде друго числото, може да не бъде 1% увеличаване на дълга от брутния вътрешен продукт. Ето тази година например дългът на държавата ще се увеличи значително повече, отколкото е този 1%, но то е въпрос на дебат и трябва да се намери точното компромисно число.
Ако ние откажем да приемем този законопроект и чакаме Европейската директива, първо, ние сами се поставяме в ролята на подканяни, подсещани и подтиквани хора, които не са в състояние сами да предвидят проблемите в страната и трябва да чакат решение от Европейския съюз, което е тъжно за нивото на компетентност и на способност да се управлява страната.
Второ, България има голям проблем. Един от големите проблеми е финансирането на дефицита, включително през тази година. Как ще се финансира дефицитът зависи от доверието, което ще има в нашата страна.
Ако Народното събрание приеме този законопроект, със сигурност тези, които ще бъдат потенциални кредитори на страната, купувачи на български държавни ценни книжа, ще бъдат много по-спокойни, че българската държава няма да развие набързо прекомерна задлъжнялост, защото рискът да не се обслужва един нисък външен дълг е много малък и тогава цената, която ще плати българският данъкоплатец за привлечения кредитен ресурс, ще бъде значително по-ниска.
В този смисъл, ако законопроектът се приеме сега, се помага много съществено, за да се създаде благоприятна ситуация по отношение на кредитирането на очертаващия се бюджетен дефицит. Нещо повече, създава се предпоставка, след като България излезе в стабилна позиция, да търси кредит и получи ниски проценти, благодарение на доверието, което и чрез този закон е завоювала. Това ще помогне да бъдат свалени и останалите лихви, лихвите на останалите участници, защото те функционират в една държава, която сама е източник на стабилност. Така се разсъждава.
Аз наистина не вниквам въобще в аргументите, с които това нещо може да бъде отхвърлено. Това са аргументи, във всички случаи вгледани в някакви дребни детайли, в нещо малко, което е свързано може би с някакви възможности на Министерството на финансите да маневрира. Но, повярвайте ми, това запазване на тези възможности в сравнение с ефекта, който един такъв закон може да даде на българската икономика, наистина не си заслужава. Ако народните представители го направят, първо, няма кой знае какво да стеснят на Министерския съвет и на Министерството на финансите като маневрени възможности, а, второ, рано или късно тази истина ще се чуе.
Мислите ли например, сега като отчетем касов дефицит в рамките на 3-те процента и след това Европейската служба отчете, че нашият дефицит е значително по-висок, какво ще се случи с управлението? Още един удар, който ще бъде нанесен върху неговия авторитет и върху авторитета на самия министър на финансите.
Ние не искаме повече да се търгува с авторитета на българските държавни мъже. Те да говорят едно, а след това да правят друго, както вие тук обещахте да подкрепите тази декларация срещу асимилацията на българските турци и след това се отметнахте.
Това, като се прави и от министрите, и от другите държавни ръководители, работата става съвсем несериозна и самото управление започва да изглежда лековато. Извинявайте, започва и малко постно да изглежда.
Затова, моля ви, преценете внимателно основанията и подкрепете законопроекта. Благодаря.