Изказване на Иван Костов в Народното събрание по повод предложението на ДСБ за прекратяване на сделките за превъоръжаване на Българската армия

ИВАН КОСТОВ: Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа народни представители! Аз ще взема отношение защо трябва да има анкетна комисия на Народното събрание, което да се занимае с темата, която беше предложена от Парламентарната група на Демократи за силна България. И ще участвам в дебата, тъй като беше опонирано на предложението, което ние правим, че по същество Народното събрание е взело решение, приемайки дългосрочна визия като четвърта част от Стратегическия преглед по отбраната. И по този начин, първо, е информирано за тези договори и сделки. Второ, то се е съгласило с нещо, което Народното събрание трябваше да счита, че е план за организационно преструктуриране и модернизация на армията.
Аз мисля, че едва ли господин Цонко Киров, който твърдеше това нещо, е толкова некомпетентен да твърди такива неща. Защото нека да погледнем как се информира и как участва Народното събрание във вземането на тези решения. Как е редно да бъде, а как е направено досега – нека всички да преценим. Първо, Народното събрание изслушва, дебатира и приема Стратегия за сигурност на страната – един изключително сериозен документ. Стратегия за сигурност в Народното събрание е приета преди да се случат три важни събития.
Първо, сега действащата стратегия е приета, преди да се приеме даже Планът за организационно преструктуриране и съкращаване на Българската армия. Тя е от времето на преди реформата.
Второ, тази стратегия, която сега действа, е приета по времето, когато България не беше член на колективна система за отбрана, и трябваше да държи сметка за това обстоятелство. Едно е да правиш Стратегия за отбрана и за сигурност, когато не си част от една колективна система, съвсем друго е, когато си част. Ние вече сме член на Организацията на Северноатлантическия договор и има определени промени в самата Стратегия за сигурност на страната. От една страна, има ангажименти, от друга страна, има въпроси, които се решават по друг начин – не така, както се решаваха преди.
И трето, тази стратегия, която действа досега, е приета преди да започне войната с тероризма, в която дава принос и България, преди 11 септември, преди удара върху Търговския център. Оттогава всички страни, обръщам внимание на войната с тероризма, оттогава всички страни преоцениха рисковете и заплахите. Всички страни преоцениха рисковете и заплахите пред своята сигурност. България не е извършила тази преоценка. Затова е необходимо да има стратегически документ. Защото този документ, първо – подрежда рисковете и заплахите, след това подрежда ресурсите на страната, след това отчита другите обстоятелства, в рамките на които се постига и се неутрализират рисковете и се постига сигурност за България, и едва тогава прави следващите стъпки. Ние нямаме този стратегически документ. Нямаме го актуализиран, нямаме го към днешна дата, нямаме го в този смисъл, в който говорих.
Това, уважаемо мнозинство, е изключително сериозна слабост на всяко разсъждаване в тази зала и в Министерския съвет, по който и да е от въпросите за сигурността на страната. Много рискови стават всякакви изказвания без да има такъв документ. Защо? Ще се опитам да го кажа разбираемо. Защото в Стратегията за сигурност, съобразно рисковете и заплахите, целият сектор на сигурността на страната, който не е само военен, поема определени ангажименти. Дават му се определени ресурси и на базата на тези ресурси, които държавата му дава – дава му ги Народното събрание, целият сектор посреща определени задачи. Секторът за сигурност – военен и невоенен в Република България, не е натоварен с тези задачи. Това имаме ние към днешна дата. В този смисъл – не са изяснени нито задачите на Въоръжените сили, нито задачите на невоенния сектор за сигурност.
Това, че не са изяснени задачите на Въоръжените сили личи от обстоятелството, че у нас все още действа Военната доктрина от същия период, откакто е приета и Стратегията за сигурност. Военна доктрина, която не е съобразена пак с тези посочени обстоятелства. В този смисъл Въоръжените сили и Българската армия не са получили своите конкретни задължения към страната от страна на правителството и от страна на Народното събрание. Не е завършил процесът на поставяне на тези задачи. Няма актуализирана военна стратегия Република България в момента, защото няма Стратегия за сигурност. Това е основният проблем.
Въпреки това обаче ние имаме договори, имаме сключени сделки, имаме договори, които в момента се работят – за закупуване на техника, за модернизация, за превъоръжаване. Как става това, ако трябва да бъдем коректни към ролята на Народното събрание? Планът за организационно изграждане и модернизация на Въоръжените сили би трябвало да се приеме едва след като се приеме този документ, наречен Военна стратегия или Военна доктрина, след като се актуализира, разбира се. Едва тогава всяка сделка, всяко усилие, което прави Министерството на отбраната, получава своята целесъобразност, защото се подрежда в общата визия, която има държавата за защита на своята сигурност.
Ние тези документи ги нямаме. Ето защо каквато и да е сделка, в момента не може да бъде доказано, че е целесъобразна, защото не са изработени тези виждания. Кой трябва да изработи тези неща? Разбира се, правителството трябва да ги изработи, и разбира се, с участието на Народното събрание. Защо това са документи на Народното събрание? Изглежда и това трябва да бъде обяснено на мнозинството, защото четири години хората от мнозинството са си прекарали тук времето, без да вникнат в някои основни задължения на Народното събрание. Когато казваме, че тези договори и сделки са непрозрачни и със съмнения, ние казваме следното нещо. Даже ние не казваме, че Народното събрание не е одобрило нито една сделка на правителството по превъоръжаване и доставка на техника, което е факт. С нито една от сделките не сме се занимавали. Ние казваме нещо друго – че Народното събрание не е участвало в обсъждането на документи, които да уреждат тази изключително сложна и важна материя, че то не е информирано за тези намерения на правителството. Никой от нас тук не знае защо е целесъобразно да се купи едно или друго нещо. Никой не знае целесъобразно ли е да се купят самолети, кораби и т.н. Никой не е чул аргументи. Това е факт. Всъщност тези сделки, тези доставки се правят зад гърба на Народното събрание в смисъл, че Народното събрание не се е произнесло по основните документи. То не е казало дали това са целесъобразни неща. А Народното събрание трябва да каже дали това са целесъобразни неща, не някой друг.
Тук има много сериозно и продължаващо неразбиране от страна на мнозинството – защо Народното събрание казва дали са целесъобразни. Защото то ги прави законосъобразни като усилия. Как става това? Тук беше обяснено, това става след като Народното събрание гласува средства, за да бъдат заплатени тези доставки и тези договори. Народното събрание се произнася окончателно по парите, които разходва държавата за това въоръжение. Ние виждаме как пред очите ни финансовите задължения на държавата се натрупват така опасно – тук много народни представители обърнаха внимание на това – че засягат бъдещи управления, бъдещи правителства в един период от 10-15 години нататък. Всички ние виждаме, че този бюджет даже не е 90 млн. лв. – ген. Петров добре каза, че от тези 90 млн. лв. значителна част отиват за ремонти на казарми, за други технически неща, за основни ремонти и пр., които не могат да се опишат като доставка на техника и въоръжение – че парите са много по-малко. Но и това не знаем, защото то не е гледано и не е отговорено на тези въпроси.
С тези много по-малко пари се стоварват задължения за следващите 10-15 години, които по размери – ако това са 5,6 млрд. лв., както е обяснил министърът на отбраната – са колкото военния бюджет в момента. Как ще бъдат покривани за 10-15 години тези задължения от 5,6 млрд. лв.? Как ще се стовари това нещо и как процентът, отделян за отбраната, ще остане 2,5 – 2,6%? Това нещо няма как да стане.
Ето защо е необходимо Народното събрание да участва, първо, в приемането на тези документи, а след това, когато е информирано и гласува бюджета на страната, да каже: „Да, това е законосъобразна сделка. Да, законосъобразно е да се вземе на лизинг, защото по този начин се задължава държавата“. Държавата ще плаща дълги години в бъдеще. Народното събрание може да задължи българската държава за дълъг период от време. Едно правителство няма право да задължава следващото правителство. Защото това се случва сега!
Намерен е начин сегашното правителство в края на мандата си да задължи бъдещите правителства – може би не едно, а четири правителства, да изплащат неговите нецелесъобразни може би договори за доставка на въоръжение. Ето, това се получава! Което и да е българско правителство няма право да направи това!
Заради това въпросът е и на законосъобразност, и на прозрачност, и на целесъобразност. На нито един от тези въпроси мнозинството не може да даде отговор. Ние чухме много нелепи изказвания от страна на двамата защитили тезата говорители от мнозинството. А става въпрос за изключително сериозни неща! Става въпрос за отбранителни ресурси на страната.
За да илюстрирам темата, ще посоча следното нещо. Нуждите на невоенния сектор за модернизация са много по-малки, отколкото на военния. Това ще го каже всеки, който разбира от въоръжение и техника. Невоенният сектор обаче при една актуализирана съвременна стратегия за сигурност ще бъде натоварен с допълнителни отговорности. Ако се противопоставяме на тероризма като реална заплаха, този, който се противопоставя, най-вече са специалните служби, специалните невоенни сили на страната, а не армията, защото армията не се бори с терористи. И да не дава Господ Българската армия да се бори с терористи на наша територия. Това би било истински кошмар.
Една справка. Само 300 млн. лв. или малко повече са необходими за цялостно модернизиране и снабдяване с техника на Противопожарната охрана. Ако някъде става удар, ако се взривява нещо, първо идва Противопожарната охрана. Нейните нужди са много по-малки. Защо тя не получава това, което й е нужно? И ще може ли да го получи, ако вие имате такава програма за въоръжаване, където 5,6 млрд. лв., целия ресурс на държавата са го блокирали в доставка на военна техника?! Тук беше казано „корвета“. Ами тя е снета от въоръжение. Има и други такива тежки въоръжения, които струват примерно колкото една електронна система за наблюдение на границата! А за нас ако рисковете са такива, каквито дефинират другите страни, изправени пред съвременните рискови заплахи, ние трябва това нещо да го отчетем в тази стратегия. Получават се две вреди с едни и същи преговори за модернизация. От една страна се задължават следващите правителства за следващите 10-15 години, а от друга страна се възпрепятства модернизирането и превъоръжаването на невоенния сектор за сигурност. Много тежка вреда се нанася върху сигурността на страната.
Защо не може да бъде отчетена тази вреда? Защото го няма стратегическият документ, няма я Стратегията за сигурност. Ако я имаше и там бяха изброени рисковете, всичко това щеше да се види. Тъй като този документ го няма, не може нищо да се види. Заради това могат да бъдат направени и такива сделки. Това не е редно.
Заради това е необходимо Народното събрание да поеме своите конституционни задължения. То трябва да се информира, то трябва да се произнесе дали се нарушават естествените процедури в управление на най-чувствителния сектор на държавата, там, където всички носим най-големи отговорности.
Много се боя, че днешното мнозинство въобще не осъзнава пред какви отговорности е изправено. То е нечувствително към своите задължения в сферата на сигурността на страната. Ако това е нивото, което заявиха тези двама изказващи се преди мен, ако това е нивото на цялото мнозинство, Боже опази! Това е наистина трагедия!
Аз се надявам, че тук ще стане някой и смислено ще отговори на тези много сериозни неща, които говорим ние, от опозицията. Някой трябва да стане и разумно да обясни – дали министърът ще дойде или който и да било, но някой трябва да вземе отношение. Защото ние виждаме как се нанася вреда на България в последните месеци на управлението на НДСВ и ДПС. Повярвайте ми, България не заслужава такова нещо. Благодаря.