ЕКАТЕРИНА МИХАЙЛОВА: Уважаема госпожо председател, уважаеми колеги! Вземам думата, за да се обърна към Народното събрание – да подкрепи предложеното решение не само в т. 1, 2 и 3, но и в т. 4, а именно в България да се обяви Ден за памет за престъпленията на националсоциалистическите, комунистическите и другите тоталитарни режими и за почитане паметта на жертвите на тези режими.
Вземам думата, за да се обърна към всички народни представители, в това число и към представителите на левицата. Чувствам се задължена, защото два дни присъствах на тържества, които бяха организирани от председателите и от парламентите на Чехия и Словакия. Там бяха представители на парламентите на всичките 11 посткомунистически държави. Всички се обединихме за това, че не трябва да се забравя комунизмът и престъпленията, които са извършени по време на комунизма, трябва да бъдат по същия начин третирани като тези, които са извършвани и от нацизма; за това, че трябва да бъдат почитани жертвите.
Тържествата за 20-годишнината от “нежната революция” и в Прага, и в Братислава бяха проведени и показани като единомислие на тези нации. Искам да напомня нещо, което сигурно знаят много от левицата. В Братислава, в Словакия на власт са левоцентристите, в Прага, в Чехия на власт са десноцентристите, но и в двете страни от години се чества като официален празник 17 ноември – денят, в който избухна “нежната революция” в бивша Чехословакия, и помогна и в други страни да се случат събитията, които събориха комунизма.
Ако искаме да сме цивилизовани, ако искаме наистина да не живеем в каменната епоха и да мислим по комунистически, днес българският парламент може да даде знак, и то на единомислие, за това, че извършените престъпления от всеки един тоталитарен режим трябва да бъдат осъдени, че демокрацията трябва да се пази! А тя се пази, ако и управляващи, и опозиция я бранят!
Затова аз се обръщам към вас, колеги от Социалистическата партия: днес наистина имаме шанс българският парламент да направи нещо, което отдавна не се е случвало и което ще е много добър знак и вътре в страната, и за това, че сме наистина демократична държава – член на Европейския съюз, зачитаща достойнството, свободите и демокрацията! Нека да го направим по цивилизован начин, така както много посткомунистически страни го направиха преди нас. Ние обикновено малко късно го правим, но нека поне го направим, за да бъдем част от свободния свят – с достойнство и със зачитане на всички права и свободи. Благодаря ви.
…
Господин Радославов, аз се изказах, за да подкрепя и да се обърна към вас да подкрепите т. 4 в проекторешението, което обявява 23 август за Ден на памет за престъпленията.
Това, което Вие говорите, е нещо съвършено различно. Точка “В” говори, че не бива да тълкуваме историята. С обявяването на един ден за почит на жертвите на всички тоталитарни режими, ние, парламентът, не правим тълкуване на историята. Ние обявяваме този ден за ден, в който всички ние да извършим действия, с които да отчетем, че тоталитаризмът е явление, което е вредно, опасно, и жертвите от всеки един тоталитарен режим трябва да бъдат почитани. Никакво разминаване няма в това, което предлагаме като текстове и към което аз се обръщам и призовавам всички да го подкрепите, и т. “В”, за която Вие говорите. Тя има друг ракурс практически. Тя говори за друго – парламентът да не дава оценките.
Тук не става въпрос за оценки. Става въпрос за оценка, ако говорим за оценка единствено за това, че и комунизъм, и нацизъм са тоталитарни режими и че жертвите трябва да се почитат. Аз не вярвам някой тук да мисли нещо различно, за да говорим, че правим политическо тълкуване. Просто не мога да допусна, че някой може да мисли нещо друго, че някой ще се изправи и ще каже, че комунистическият режим не е бил тоталитарен. Не го допускам! Не допускам, че има такъв народен представител, за да смятате, че буква “В” в тази резолюция е в разрез с проекторешението, което ви предлагаме.