Уважаема госпожо председател, уважаеми колеги, уважаема госпожо министър! Днес разглеждаме два законопроекта – и двата изключително важни – за промени в Закона за съдебната власт.
Единият е внесен от правителството на ГЕРБ, вторият е внесен от Парламентарната група на ГЕРБ. Това е първото странно нещо – имаме два законопроекта, внесени от управляващите по различен път и те са доста различни. Аз ще се спра и на двата законопроекта и ще обоснова защо ще гласувам по един или друг начин за всеки един от тях.
Ще подкрепя законопроекта, внесен от правителството на ГЕРБ, защото смятам, че то в рамките на това, което предлага Конституцията, се движи в рамките на реформа в съдебната власт. Разбира се, може би преди конкретиката за двата законопроекта трябва да кажа, че позицията на Синята коалиция е, че истинска реформа в съдебната власт е невъзможна без промяна на Конституцията. Нещо, което сме заявявали многократно не само в този парламент. Но в този още при старта се обърнахме към спечелилите изборите – партия ГЕРБ, и им казахме, че сме готови с идеи за това да бъде направена промяна на Конституцията. За съжаление това не се случи. Струва ми се, че все по-трудно може да стане в този парламент. Дано да стане, защото истинска реформа, без промяна в Конституцията, няма да може. Това е нашето убеждение. Но в рамките на Конституцията това, което ни се предлага от Министерския съвет, се движи във вярната посока.
Защо смятам, че се движи във вярната посока? Първо, защото ни предлага развитие на концепцията, на стратегията за развитие на съдебната реформа, която беше предложена от Министерството на правосъдието и която струва ми се беше подкрепена от всички политически сили, разбира се с определени резерви в определени части. Но това е в тази посока.
На второ място, в този законопроект ни се предлагат наистина заложени принципи за публичност и прозрачност относно лицата, заемащи магистратски позиции. Нещо, което е изключително важно и което е нужно да бъде направено. Затова аз ще подкрепя този законопроект.
На трето място е предвидено задължение на Висшия съдебен съвет, не че не можеха да го правят и досега, но вече ще са задължени да направят анализ на състоянието на съдилищата в страната, тяхната натовареност и вследствие на това да направят и преструктуриране вътре в самата съдебна власт. Ние наскоро гледахме докладите и на прокуратурата, и на Административния съд, и на Върховния касационен съд, както и на Висшия съдебен съвет и Инспектората, и се видя изключително неравномерна натовареност на съдилищата. Крайно време е органите, които управляват съдебната власт, да предприемат своята отговорност и да предприемат действия, така че да променят структурирането. Имам предвид натовареност, разпределение на дела и подсъдност. Нещо изключително важно.
На четвърто място, ще подкрепя този законопроект, защото предвижда принципа на екипност при административните ръководители. И тази промяна не води до несменяемост на кандидата. Така че тези рискове, които преди малко бяха казани от колегата преди мен, не съществуват. Екипността е важен момент, важен елемент при управлението на една административна структура и затова крайно време е да се заложи и в съдебната власт.
Има и още нещо, заради което ще подкрепя този законопроект – високите изисквания, които се поставят пред лицата, които ще влизат в съдебната власт. Нещо, което е изключително важно.
Поради тези причини и поради това, че този законопроект има подкрепа за тези промени в масата от съдилищата, от хората, които работят в съдилищата, ще гласувам „за“.
Относно втория законопроект – законопроектът, който ни е предложен от колегите от Парламентарната група на ГЕРБ. Аз ще се спра само на аргументите, които са във връзка с този законопроект. Защото много от колегите ми, които обосноваваха преди малко защо няма да подкрепят създаването на специализирани съдилища, говориха практически за промените в Закона за Наказателно-процесуалния кодекс. Нещо, което тепърва предстои да разглеждаме.
….
В момента разглеждаме само промяната в Закона за съдебната власт и затова аргументите ми ще бъдат в рамките на този закон.
Когато се лансира идеята за специализиран съд, от Демократи за силна България ние казахме, че ще подкрепим специализиран съд. За съжаление обаче това, което видяхме като проекти за закони, както в Закона за съдебната власт, така и в Закона за НПК, който ще гледаме след малко, ни кара да смятаме, че това, което се създава, не е специализиран съд, а излиза извън това, което е предвидено в Конституцията.
Може би между първо и второ четене нещата ще се променят – може би, защото чух дори министър-председателят да казва, че част от нещата, които са ни предложени в законопроектите, трябва да бъдат оттеглени. Но така или иначе ние в момента гледаме нещо, което имаме пред нас – от него не е оттеглено нищо. Тук искам да кажа, че така както ни се предлагат нещата, наистина поставят въпроси, които са и юридически, и конституционни.
Преди малко беше изказана много остра критика срещу Висшия съдебен съвет, който трябва да бъде променен – чух това от колегата Шопов. След това чух, че Специализираният съд щял да бъде съд, който да е на ДАНС и на МВР.
Но, колеги, какво ни се предлага в законопроекта?
В законопроекта ни се предлага лицата, които ще влязат в този Специализиран съд или прокуратури, да бъдат определяни от този Висш съдебен съвет, и само от него! Инициативата въобще някой да влезе в този съд се дължи само на една пета от Висшия съдебен съвет или на административния ръководител. Редови съдия, прокурор, следовател не би могъл да стигне въобще дотам! Това е абсурд!
Абсурд е и това, което се говори. Казваме: тези са лоши, трябва да ги махнем; след това им даваме, в момента, на тези същите, само на тях – не на ДАНС, не на МВР, а на сегашния Висш съдебен съвет да определи тези най-квалифицирани юристи. Ами аз му нямам доверие, че ще го направи.
Освен това, не вярвам и знам, че не може да се запушва системата. Това е затваряне на системата, капсулиране! Тук бих казала – отваряне на възможности и клиентелистки, и корупционни, и всякакви други, защото стартът остава само на административния ръководител и само на една пета от Висшия съдебен съвет. Това означава, че само някои ще могат да кадруват. Само някои! Другите, всички останали – квалифицирани или не, няма никакво значение, въобще не могат да помислят да тръгнат по процедурата. Ето затова аз няма да подкрепя този законопроект.
Още нещо, което беше казано по време на обсъждането на този законопроект в комисията. Именно този тип ограничение е срутил подобен закон в Словакия! Точно това запушване, това ограничаване, това кадрово решаване кой може въобще да стане само в определен кръг! Нещо, което, струва ми се, противоречи на Конституцията, не го намирам за полезно, а и не намирам, че ще намери решение. Това няма да помогне. Напротив, това може да създаде още по-големи проблеми. След около една година кой знае какъв закон за изменение на съдебната власт ще гледаме, за да търсим решение как да се спасим от това решение! Ето затова няма да гласувам „за“ този законопроект.
