Изказване на Екатерина Михайлова в НС срещу монополизиране на аптечния пазар

ЕКАТЕРИНА МИХАЙЛОВА: Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! Взимам отношение към предложения ни законопроект, но само в една част. Там, където смятам, че имам известно знание и съм участвала в този дебат вече доста пъти. Става въпрос за § 21, за отмяната на текст в чл. 222, ал. 1, а именно ограничението за това да имаш четири аптеки – не повече от четири аптеки.
Преди да започна аргументите си, искам да декларирам, че нямам конфликт на интереси, нямам аптека, не търгувам с лекарства, нямам такива роднини, даже нямам и близки приятели. Казвам го, защото много пъти съм взимала думата и не само това, този текст е текст, който предложих в миналия парламент, и беше приет драматично и затова се чувствам задължена да заявя тази позиция. Около тези текстове има много големи финансови интереси. Има изключително много лобиране през институциите. Аз се надявам, че четиридесет и първият парламент ще удържи, както удържаха предишните парламенти тези лобистки настроения, които обикновено минават някъде и през правителството.
Казвам го, защото в миналия парламент два пъти парламентът спира опитите на правителството да освободи, да либерализира изцяло дейността в аптеките, приравнявайки ги изцяло на търговска дейност, забравяйки, че в същия този закон е казано, че аптеките са здравни заведения. Те не са просто търговски обект, който като на бакалия търгуваме всичко. Това е здравно заведение и към него има особени изисквания.
В тази връзка искам и малко история за това лобиране и за аргументите, които има и в този законопроект, който ни се предлага. Аргументите са, че това се изисква от Европейския съюз – чета в мотивите на законопроекта. Тези аргументи ги имаше и в миналия парламент. Натиск имаше!
Понеже говорите да работим и с имена, тук имаше реплика, с имена ще говорим. Натискът дойде от министъра по европейските въпроси госпожа Гергана Паси.
Вторият натиск дойде през тогавашния омбудсман на Република България, който сезира Комисията за защита на конкуренцията, която вместо да говори за това – има ли монопол и някой има ли монополно положение, каза, че трябва да си променяме законодателството. Нещо, което е доста странно!
Трето, сезиран беше Конституционният съд пак през омбудсмана на Република България.
Непрекъснато се казваше, че Европейската комисия ще ни наложи глоба или ще заведе дело срещу България, така както била завела дела срещу някои други страни. Вярно е, че Европейската комисия или Европейският съюз заведоха дела срещу някои страни по подобен въпрос, но тези страни застанаха и отстояваха национална позиция. Те не побързаха веднага да си сменят законодателството, а ако го промениха, го промениха в малки части.
България изведнъж каза: „Не, не, ние ще изпълняваме всичко, защото евентуално може да бъде заведено дело срещу България“. Както виждаме, към настоящия момент никакво дело не е заведено срещу България. Нещо повече, делата, заведени срещу други страни – членки на Европейския съюз, приключиха. Приключиха със следното решение: всяка страна е свободна да реши как точно ще уреди в националното си законодателство модела – консервативен или либерален, за аптеките.
Когато България прие това преди около десет и малко повече от десет години, избра консервативния модел. Избра този модел, казвайки, че аптека може да се притежава само от магистър-фармацевт. Направи го, пак ще кажа, защото основният аргумент е, че аптеката е здравно заведение. Там се предлагат лекарства, които са не само това, което е без рецепта, но и лекарства с рецепта. И още нещо – предлагат се дори лекарства, изработвани в аптеката, които се изпълняват по препоръка на лекуващия лекар и се произвеждат там. За това има висше и полувисше специално образование – за фармацевти. Ако това беше проста търговия, всички можехме да си направим аптеки, да продаваме в аптеките и въобще нямаше да има нужда от специално образование.
Приемайки този консервативен модел, сега, разбира се, с леко отваряне – до четири аптеки, което не можем да променим, защото има решение на Конституционния съд „една аптека, един фармацевт“, не можем да върнем старото решение, но поне можем да запазим действащия текст.
Обръщам се към всички народни представители от всички парламентарни групи, не искам да се обръщам към управляващи или опозиция. Тези текстове – за консервативния модел, са се поддържали от всички парламентарни групи или поне от представители на всички парламентарни групи в предходните парламенти. Надявам се, че и този път народните представители няма да реагират само на това, че законопроектът е предложен от правителството, а ще направят нещо добро за българското здравеопазване и ще запазят съществуващия модел.
Добре е, че Здравната комисия казва, че трябва да се промени и да се запази действащото законодателство, но виждам, че Комисията по европейските въпроси и контрол на европейските фондове не казва същото. Поради това настоятелно моля всички депутати между първо и второ четене да направим така, че наистина да запазим съществуващия модел и да не се поддадем на съответните настроения и лобистки натиск, които се упражняват върху българския парламент години наред за пълното либерализиране на тази дейност, която е от особено значение и е изключително важна за здравето на българските граждани. Завършвам със следното: няма да подкрепя законопроекта по тази причина. С надежда съм, че на второ четене наистина ще има съгласие за запазване на съществуващата норма в закона.

………………………………………………………………………………………………
ЕКАТЕРИНА МИХАЙЛОВА: Благодаря, господин председател.
Вземам реплика, защото в изказването на господин Иванов беше казано, че не е ясно защо в миналия парламент от Демократи за силна България сме предложили четири аптеки и защо е отпаднало другото ограничение за магистър-фармацевт. Ясно е защо – искам да обясня.
Между първо и второ четене излезе решението на Конституционния съд. Ние бяхме направили предложения в няколко варианта: едното беше – една аптека, един магистър-фармацевт; отделно бяхме предложили четири – като в Германия. Тоест няколко, дано едно поне мине. Мина това с четирите. Не е неясно – ясно е.
Първо отпадна едно от ограниченията – по силата на решението на Конституционния съд не можехме да направим първото си предложение. То беше отхвърлено от залата. Затова се получи прегласуване. Затова казах, че след драматично гласуване се стигна до това да има ограничението, което е в момента.
Иначе ние сме привърженици на по-твърдия модел, който имахме преди последната промяна. Това, за съжаление, е вече невъзможно по силата на решението на Конституционния съд. За съжаление, защото, четейки пак това решение, виждам, че съдиите са говорили за аптеките като за стопански обект. Така или иначе решението е факт и ние трябва да направим решение, което да не бъде атакувано.
Репликата ми беше за изясняване. Не беше неясно – беше много ясно защо го предлагаме.