Той е човек, който знае много, а говори малко. През 1997 г., след сериозна икономическа криза, довела до хиперинфлация, правителството на БСП с министър-председател Жан Виденов пада от власт две години преди края на мандата си. На последвалите парламентарни избори Обединените демократични сили (ОДС) – коалиция, водена от Иван Костов, печели мнозинство в българския парламент и той заема поста министър-председател. След загубата на изборите през 2001 г, Костов в продължение на около 2 години се въздържа от медийни изяви и не се изказва от парламентарната трибуна. Най-често тиражираното обяснение за поведението му е, че той е обиден на българските избиратели, задето не са подкрепили ОДС.
Уволнението на НЕК-шефа Красимир Първанов успокои ли “топката” Белене, г-н Костов?
Не. Скандалът тепърва предстои. Възелът ще бъде развързан в момента, когато българската страна се поддаде окончателно на руския натиск и започне строителството на тази централа във вида, в който Русия иска. Тогава ще бъде и развръзката на кризата, защото щетите върху управлението на ГЕРБ при това развитие ще бъдат огромни.
Като бивш премиер как оценявате “недоразумението” при подписването на договора и “лошата комуникация” между министрите Трайков и Дянков?
Не е никакво недоразумение, нито пък нарушена комуникация между министрите. Това е просто опит един министър-председател да се скрие зад обикновен чиновник. Аз го определям като смокинов лист. Не може един смокинов лист да скрие срамните тайни на това правителство. А тайната се знае от мнозина и тя е, че премиерът очевидно се е устремил към руските комисиони, от които години наред се “храни” и Георги Първанов. Така нареченото ядрено лоби, което е платено изцяло с руски пари, не участва в дебатите за “Белене”. Не се знае цената, условията, новите изисквания. Пълната цена за изграждането и експлоатацията на АЕЦ Белене не е известна.
Дали е 4, 6, 8 или 11 млрд. евро, остава дълбоко законспирирано.
Правителството трябва да е наясно, че е задължително да се съобрази с новите изисквания на Европейския съюз за ядрена безопасност. Който не се съобрази с тях – брутално ще наруши правилата на енергийна сигурност в Европа.
Вие се изказвате за министър Трайков винаги ласкаво, но… него ще го бъде ли?!
Не бива да се разглежда прошката винаги от гледна точка на по-силния във властовата позиция. Трайков бил получил последно предупреждение за уволнение от премиера Бойко Борисов…
Нека погледнем реално: наличието на такива специалисти е много важен фактор за управлението на ГЕРБ. Хората като Трайчо Трайков нямат нищо общо с хората като Цветанов и Борисов. Те са техният антипод. Това са млади, успели, компетентни хора, добри специалисти. Те не ритат топка, а карат ски. Разликите са огромни и когато ГЕРБ загуби тази полезна компонента в правителството, тази полезна характеристика в управлението си, няма абсолютно никакво значение как се е случило това. То ще е непоправима щета отвсякъде.
Депутатите от ГЕРБ написаха оценки на министрите в управлението…
Аз мисля, че това е изключително примитивен начин на формиране на оценката на едно управление и правителство. Какви оценки, по какви критерии се определят? Много е несериозно. Това не са ученици, които се явяват на матура. Това е опит за елементаризиране и на обществото, и на собствената ни съдба.
Навремето ви определяха като човек, който знае много, а малко говори. Кой е правилният подход? Злато ли е мълчанието?
Един премиер трябва да гледа първо задачите си по същество, а след това да се показва по телевизията. Очевидно е, че когато търсиш изяви, няма как да стигнеш до решения, защото не ти стига времето. Този подход е напълно погрешен, а политиката тогава става натрапчива с досадното си присъствие. Гледах репортажа как министър-председателят и Фандъкова откриват две канализациони тръби, скрити в земята и се питам кога им остава време да седнат и да работят по истинските проблеми на града.
Като министър-председател съм работил по 14 часа на ден, изчитал съм по 200 страници и пак не ми е стигало времето! Един премиер трябва да бъде премерен в изявите си, в решенията си, в думите си. Другото е повърхностност.
А какво се случва сега? На ден министър-председателят твори много на брой решения и почти всички неаргументирани, често противопоставящи се. Това е явно доказателство, че му липсва най-важното качество – способността да решаваш. За да бъдеш реформатор, трябва да бъдеш смел, да избереш варианта и да го доведеш до действие. Възможно е избраният вариант да ти донесе и негативи, но ти си проявил решителност и знаеш, че е правилен.
Сега точно тази решителност липсва. Има решителност само в показването. Колкото и да е забавно то, каквато и оценка да получи ГЕРБ и премиерът, очакванията са за една много тежка изборна загуба наесен.
Но процентите не казват това?
Независимо от социологическите проучвания, аз съм убеден, че тези избори ще са неуспешни за ГЕРБ. Не се наемам да прогнозирам, но неуспехът ще доведе и до драстични промени. Възможна е промяна дори и на политическия модел. Всичко може да се опита като лек от неуспеха – възможно е след изборите ГЕРБ да предложи явна коалиция с “Атака”, възможно е да се съюзи с…БСП.
А със Синята коалиция?
Ако осъзнаят необходимостта от реформи, от решителни действия, е възможен и този вариант. И той ще бъде най-добрият за България.
В началото като че ли тръгнахте в една посока с ГЕРБ, а след това се скъса нишката?
Те обявиха една посока в предизборната си програма, а тръгнаха по друга. Докато ние не сме се променили, те стигнаха с некомпетентността си до арогантни управляващи. Големият въпрос, който вълнува хората, е това кой е в състояние да извърши реформата. ГЕРБ са много далеч от реформите. Те са може би най-далече от всички останали.
Предвиждате неуспех за ГЕРБ, но и в Синята коалиция има пазарлъци за изборите?
Няма никакви пазарлъци.
В момента имаме различни оценки със СДС, но времето не работи в наша полза и трябва да постигнем съгласие. Срокът, който сме си определили да излезем с кандидатурите, е до края на месеца.
Не е ли време “най-елитните коне”- лидерите да влязат в президентската битка?
Имена на кандидати за държавен глава все още не са дискутирани. В очакване сме преговарящите екипи на столичните организации на двете партии да стигнат първо до консенсус за кметската кандидатура, а след това ще почнат и обсъжданията за кандидати за президенти.
Ако все пак ви номинират? Влече ли ви поста на “Дондуков” 1?
Не, не ме влече президентския пост, но ако се стигне до общо решение на Синята коалиция, мисля, че никой не трябва да отказва, а да поеме отговорност.
Мислите ли, че е възможно завръщането на Петър Стоянов? Може ли той да стане обединител на дясното?
Не. Името му не е сред обсъжданите кандидатури – нито в СДС, нито в ДСБ.
Какъв ще е профилът на синия кандидат-президент?
Два варианта обсъждаме. Да излезем с политическа кандидатура, която ни обединява и която ще увеличи доверието към Синята коалиция. Ще търсим син реформатор, решителен, смел.
Другият вариант е да се опитаме с кандидат, който да може да излезе извън синия електорат.
И двата профила са приемливи от гледна точка на ДСБ. Но при втората опция е ясно, че моята кандидатура няма да е сред спряганите за президент.
