Водещ: В следващите минути ще си говорим със съпредседателя на „Синята коалиция“ г-н Иван Костов. Добро утро и добре дошъл.
Иван Костов: Добро утро.
Водещ: Вчера казахте, че така, както я кара, правителството ще добяга до предсрочни избори.
Ив. Костов: Казах го на народните представители от ГЕРБ и „Атака“, защото това, което. . .
Водещ: Вярвате ли, че това е така. . .
Ив. Костов: Вижте, това може да е малко пресилено, но когато се бяга от отговорностите на властта, всъщност се отказва да се упражни властта. Това демотивира обаче всички останали, които участват в упражняването на властта, и това довежда до деморализация.
Водещ: Къде избяга ГЕРБ от властта?
Ив. Костов: Няма как тези хора. . . Ето, имаше заглавие във вестник някакъв, че се разцепили за Горна Оряховица. Те започват вътрешно да се колебаят много силно, защото има теза срещу теза, има проблем, който не се решава, не се затваря, и това непременно дестабилизира управлението.
Водещ: Добре, ама от друга страна хората ще си кажат толкова ли пък е драматична тази ситуация в Горна Оряховица? Да, случаят е много неприятен, но по някакъв начин е частен и твърде малък, и това ли е най-големият проблем на държавата да се занимават всички с него?
Ив. Костов: Знаете ли, ето това е една от нашите ценностни разлики с европейците, изобщо с евроатлантическата ценностна система, където дори и един човек да бъде несправедливо обвинен, това се превръща в голям проблем, който се решава, и решението му е поука за цялото общество, защото всеки човек е важен. Ние казваме, ами там съблекли някаква лекарка, голяма работа, нарекли ги убийци, да де, ама те не са убийци, и дайте да забравим. Не може така. Ако така се отнасяме помежду си, ние не ставаме принадлежни към тази ценностна. . . към тази културна система. Всеки човек е важен. Достойнството на абсолютно всеки, не на лекаря, на този на улицата, на просяка, и то е важно. Това е сърцевината на тази култура, в която искаме да влезем.
Водещ: Добре.
Ив. Костов: Как така не е важно? Нарекли някого убиец, работят хора, твърди се, че са убили живо бебе. Те продължават да израждат хората. . . жените в Горна Оряховица. Ами, това. . . И това не се затваря. Някак си трябва да се затвори този проблем. Той трябва да бъде решен. Не се решава, бяга парламентът, не взима отношение. Всичките се разбягали. Ами, то прокуратурата казва – не си мийте ръцете с нас. Същевременно не дава съдебномедицинската експертиза. Никой не може да се ориентира какво точно е станало. Защо се крият тези неща? За да се спаси. . .
Водещ: Какво е вашето обяснение? Защо се крият?
Ив. Костов: . . . достойнството или лицето на един министър, в случая на министър Цветанов, за да не излезе, че той не си е свършил работата както трябва, че не е взел един експерт, който да заведе, съдебен медик, който да заведе там, на място, със себе си и преди да прави изявленията, просто да се допита както е редно, тъй като той не е съдебен медик очевидно, то се вижда, че не е съдебен медик, както и ние с вас не сме, нали, и заради това трябва да се опре на чужда компетентност. Защо не го е направил? Защо съди хората без да се позове на истински компетентните? Какво е това? Някаква санитарка видяла бебето да диша и да плаче. Как може такова нещо? Ами, това е. . . това е пошлост. Това е хавра. Това е щуротия. Каква санитарка? Какъв министър се произнася по въпроси, които са със строго професионална и по които, нали, хората цял живот се занимават с това нещо. Това е наистина пълно опошляване на нещата и проблемът, вижте, колкото повече го обговаряме, става все по-голям.
Водещ: Освен това забелязвам, че точно този проблем ви разпалва доста много, ядосвате се абсолютно откровено.
Ив. Костов: Разпалва. . . Ами, как не, как не? Защото това е тържество на пошлостта, защото, така, се отварят едни големи врати, през които минават хора, които не разбират, които са непрофесионални, които не могат да вземат отношение по конкретен въпрос и същевременно започват да формират общественото отношение към този проблем. Ами, няма държава, която да върви напред при такова положение. Държавите вървят напред, нациите вървят напред, обществата вървят напред, когато следват най-добрите, когато следват тия, които знаят как се решават въпросите, които това им е работата, които това е им е професията.
Водещ: Добре обаче какво ще направите. . .
Ив. Костов: Това е експертиза.
Водещ: . . . вие. . .
Ив. Костов: Как така?
Водещ: . . . за да приключи целият този казус…
Ив. Костов: … цялото това управление на ГЕРБ се срива в тази пошлост. Аз на това се възмущавам, защото то не е само този случай. Ами, вижте съседните случаи.
Водещ: Кои са те?
Ив. Костов: Ами, например хлябът. Вижте хляба.
Водещ: Знаете ли. . .
Ив. Костов: Вижте ги тук, поканили сте тези трима души, нали, и хората се мъчат някак си така да поставят въпроса, нали, че да не засегнат. . .
Водещ: Малко. . .
Ив. Костов: . . . никой, а на практика. . .
Водещ: Е по заобиколен път се опитаха да кажат някои неща.
Ив. Костов: По заобиколен, ама. . .
Водещ: Не смеейки, като че ли страхувайки се. . .
Ив. Костов: . . . защо по заобиколен?
Водещ: Ами, аз това попитах, но. . .
Ив. Костов: Ами, защото който го казва, срещу него веднага излизат статии. Нали, ето аз примерно не си мълча, казвам точно какво е и почват, вие ме питате защо започнала пак някаква кампания срещу мене? Ами, в момента, в който кажеш истината в България, и веднага има хора, които ще те атакуват заради тази истина. Къде е проблемът, да го кажем за зърното, основният, генералният проблем за хляба е зърното. Зърното, зърното и пак зърното.
Водещ: Вие имате опит в борбата с този проблем.
Ив. Костов: И зърното не при производителите. Ами имам, разбира се, аз съм се сблъсквал с тия хора и съм се справял с тях. Затова казвам зърното, където се намира в момента. Притежателите на складовете, държателите на зърното, тези, които го съхраняват, те са една шепа хора и сред тях има един крупен монополист, както беше признато на „Референдум“ онази вечер. Значи има очевидно картелно споразумение. Какво е направило то? Цените от момента на жътвата от 123 лева за тон ги е вдигнало на над 400, без данък добавена стойност, в момента, това е направил картелът. Значи повече от три пъти, 120 – 360, повече от 3 пъти вдигане на цената. Какво е станало със световната цена? В момента, значи световната цена от януари миналата година досега се е вдигнала наистина на Чикагската борса със 100 долара, от 220 на 320, да кажем, нали, най-грубо, което означава, че е 450 лева, разбирате ли.
Водещ: Да, да.
Ив. Костов: Да де, ама нали има навло, за да закарат пшеницата до Чикаго. Това означава, че в момента тука пшеницата на държавата, която произвежда, е равна на световната цена, или превишава на практика световната цена, която е на Чикагската борса. Вижте какъв абсурден въпрос. И тука веднага питаме ние от „Синята коалиция“, карат ли производителите на нефт гражданите на страните-производители на нефт колите си. . . по цени, с бензин и дизел, по цени, равни на световните? Ами, разбира се, че не карат, как, карат по цени производствени разходи, защото те са производители, имат този шанс, имат тази възможност да карат с евтин бензин, евтин дизел, така ли е? Така е. Коя страна производител кара гражданите си да плащат световни цени? Ето, сега ние. . .
Водещ: Ама проблемът бил, че няма. . . че има недостиг, нали? И то заради износа ли е този недостиг?
Ив. Костов: Сега искам да разберете следното и хората трябва да чуят. България е световен производител, защото. . . не защото произвежда огромно количество, а защото огромен относителен дял на производството излиза на износ, а не за вътрешно потребление, голямата част отива за износ.
Водещ: Това не се ли е превърнало в проблем?
Ив. Костов: Така е със слънчогледа, така е с хлебното зърно. Тоест не може ние като такъв голям производител, защото относително като излизаме на пазара, предлагайки зърно, ние да караме нашите хора да плащат цени, по-високи отколкото световните. Това е абсурд. Това означава пълна неспособност, пълна. . .
Водещ: А не е ли абсурдно да се говори за зърнена криза при това положение?
Ив. Костов: Е каква зърнена криза на страна производител?
Водещ: Ами това питам.
Ив. Костов: Ама как може такова нещо? Това е несериозно. Това са наистина. . . това е пошлостта, взела отношение към изключително сериозен, важен въпрос, това е пошлостта, ето я. Тя дрънка за криза, дрънка казвам, защото не говори, даже не аргументира, дрънчи, твърди някакви безсмислици. Каква криза в България, каква криза като складовете са препълнени? Къде е, в какво е кризата? Защо трябва да се плаща на Българската стокова борса за хлебната пшеница по-скъпо, отколкото, на производители и държатели, съхранители на зърно, да се плаща по-скъпо, отколкото на американските? Като ми обясните този въпрос, аз ще се съглася, че вие, нали, не сте абсолютно некомпетентен човек, който по жалко стечение на обстоятелствата изведнъж е получил думата и е почнал да говори на българските граждани и да заблуждава българското общество. Обяснете ми това и ще кажа, да, вие наистина знаете някакви тайни, които аз не знам, за зърното. Ама повярвайте ми, на този пазар няма нещо, което аз да не знам. Аз съм утъпкал абсолютно всичко. Аз познавам и процеси, и тези пропорции, които тука вие едвам измъкнахте от устите на вашите събеседници, всичко това ми е абсолютно ясно, знам как се формира тая цена.
Водещ: Добре, кой стои зад цялата тая работа тогава? Това става ли със знанието на правителството?
Ив. Костов: Ами да каже Бойко Борисов, да каже Бойко Борисов, да каже този министър, който картелът е назначил, който. . . зам.-министър, който е назначил. Да кажат те, те да си кажат, те да кажат кой стои. Да ги назоват по имена, нали са управляващи, иначе. . .
Водещ: Възможно ли е, понеже сте много наясно с цялата тази тема, възможно ли е такова нещо да се случи, без съдействието и без знанието на хората от правителството?
Ив. Костов: Не е възможно, не е възможно, не е възможно. Според мен не е възможно.
Водещ: Тогава защо според вас те не правят нищо?
Ив. Костов: Затова не правят нищо, защото цената подгони световната, настигна я, в момента я е настигнала и ние се чудим защо в България толкова бедният български гражданин, защото българинът е около 20 пъти по-, с по-ниска покупателна способност отколкото американеца, нали го знаете това, 20 пъти, а го карате да плати хляба на същата цена, на която ще го плаща американецът. Ами това е удар върху. . .
Водещ: Ама в това няма никаква политическа логика, г-н Костов.
Ив. Костов: Е обикновения човек. Ами няма никаква, няма.
Водещ: Нали същите тези хора ще гласуват след това.
Ив. Костов: Има една логика, има една логика. Едни хора събират много пари от тази спекула, ще я нарека с думата спекула, на зърното, правят големи пари и вероятно са се разбрали с политиците, които управляват. Няма друго обяснение, защото иначе има мощно противодействие от страна на правителството. Ако правителството атакува мощно този сектор, ами то ще се справи с този проблем веднага. Как ще допусне зърнена криза, в България?
Водещ: Ама пак изглежда леко нелогично това, аз не мога да си представя. . .
Ив. Костов: Не, не е нелогично.
Водещ: Не, имам предвид от позицията на правителството, защо ще правиш такова нещо, което подкопава доверието в собственото ти управление. Това са същите хора, които след това трябва да излязат да гласуват, нали? Ето го есента…
Ив. Костов: Задайте им въпроса. Задайте им го, на тях, питайте ги: защо допускате това, след като можете да овладеете този процес. Освен това, освен това, вярно е, че има проблем с веригите, вярно е, че има проблем с веригите, но е хубаво, когато се поканят и говорят откъмто страната на производителите, да се поканят и представители на веригите. Защото във веригите са загубите, нали. Ако не се продаде хлябът, 10 процента ако не се продаде, тази разлика кой я покрива. А вие знаете, че там, където се продава много хляб, има и много хляб, който не се продава, нали така. Има. . . остава едно такова количество. Освен това има промоции, освен това се съхранява хлябът. Спазват се определени изисквания, има стандарти, има отчети, има контроли, има. . . какво ли няма, нали. Търговската верига не може да бъде обявена за враг номер едно, освен това, ако разсъждаваме като държавници, търговските вериги са единствените коректни платци към българската хазна. Те са добрият данъкоплатец, те са точният данъкоплатец. Самите тези производители, тук и асоциацията признават, че има огромен сив сектор на пазара, признават, че има огромен сив. . . Сивият сектор не плаща данъци. Добре, ние ако сме заинтересовани от нашето общество, заставаме зад гърба на кого, на коректния платец на данъци или на този, който се е скрил и произвежда без да плаща данъци. На чия страна застава. Хайде да почнем да подреждаме по най-елементарния начин нещата. На кого да дадем думата, ако сме медия, на този, който е от сивия сектор и ще дойде тук, и ще бълва разни щуротии, или ще дадем думата на онзи, отговорния, който плаща данъци, който е отворил толкова много работни места и плаща заплати, осигуровки, какво ли не.
Водещ: Сега ще ви обвинят, че имате дялово участие в някоя голяма верига. Шегувам се.
Ив. Костов: Е, да. Е, да, то това остава, нали. Не, но то това са интересите. Дайте да ги погледнем в очите, нали, дайте да говорим за простите неща по простия начин, за да го разберат всички.
Водещ: Ние много настояваме за такова нещо открай време.
Ив. Костов: Трябва да бъде елиминиран сивият сектор. Това става много лесно. Трябва да бъде приложен законът за съхранение и търговия със зърно. Достатъчно е да се приложат санкциите на закона и много от тези проблеми ще бъдат решени. Защото законите не се прилагат.
Водещ: А защо?
Ив. Костов: Достатъчно е . . .
Водещ: Защо да не се прилагат?
Ив. Костов: Ще питате министъра и неговите заместници, ще питате хората, които отговарят за тези неща, и не им давайте да сричат, когато говорят.
Водещ: Ама знаете ли, вие така пък като ми отговаряте, ето, ще ви кажа, една от нашите зрителки, която по-рано се обади днес, каза, моля ви, попитайте г-н Костов докога те ще бъдат пасивна опозиция. Така ви възприемат в момента, като хора, които виждат грешките, от време навреме ги назовават, но дотам.
Ив. Костов: Знаете ли, понеже се срещам, пътувах малко из страната тези дни, ние сме се превърнали. . . истината е по-лоша от това, което пита госпожата. Ние сме превърнали в основен противник на ГЕРБ и аз не съм го разбрал достатъчно ясно. Ние сме. . .
Водещ: Това е парадоксално в някаква степен.
Ив. Костов: Ние сме се основният противник на ГЕРБ във властта по места. Най-атакуваните кметове, значи обвиненият кмет на Сливен е невинен, според Цветанов, легендарни кметове, сини, като Краваров, например на Банско, непрекъснато се разправят с прокуратура, със съд и Сметна палата. Никой не поставя никакви въпроси на червените кметове, никой не се занимава с тях, основният проблем са сини кметове. Отношенията между ГЕРБ и „Синята коалиция“ стават от ден на ден все по-лоши и трябва да се признае това нещо. Все по-лоши, не само защото. . .
Водещ: Едва ли някой спори по този въпрос, но ви обвиняват главно вас.
Ив. Костов: Не само защото. . . те изобщо не чуват, защото изобщо не искат да вземат отношение по въпросите, които се поставят и които засягат толкова много хора, не защото осветяваме ето такива тъмни страни на управлението им, както в случая с разговора досега за зърното, а защото вероятно ни фиксират като сериозния им опонент на следващите избори. И аз искам да предупредя съвсем отговорно за това нещо. Това няма да стане. Никой не е печелил избори, когато от позицията си на властта е мачкал политическите си противници. Властта не е дадена, за да мачкаш политическия си противник.
Водещ: Опитват ли се да ви мачкат?
Ив. Костов: Това ГЕРБ Мачкат ги навсякъде. Мачкат ги навсякъде, включително злоупотребявайки с власт. Имаше случай, в който депутат на ГЕРБ взима думата пред съвещание на районна дирекция на Министерство на вътрешните работи, сочи кмета, синия кмет, и казва, вие трябва да го разследвате този. Откъде накъде депутат ще прави такова нещо? Нали, това не може да се допусне. Властта не е дадена на ГЕРБ, за да напада който и да било. Не нас, не нас, който и да било да напада от политическите си опоненти. Ние сме конкуренти за доверието на хората, това сме ние, ние не сме противници.
Водещ: Да, но, да, но. . .
Ив. Костов: Противник са тези, които вдигат цената на хляба.
Водещ: От друга страна, обаче ГЕРБ ви обвинява, че прекалено много пък се сближавате с БСП и. . .
Ив. Костов: Е, къде сме се сближили?
Водещ: Ами по отношение на всичките скандали. Мнението, което имате, почти едни и същи тези имаше в последните няколко дни. Там даже по някакъв начин сега и НДСВ се присъедини към цялата група. Как ще реагирате на едни такива обвинения?
Ив. Костов: Никак няма да реагирам, защото са неуместни. Когато се говори истината обаче, тъй като истината е една, ако я говорят от различни страни, те говорят едно и също. Значи тези, които си мислят, че обвиняват по този начин, обвиняват другите, че им казват истината. В случая с Горна Оряховица ние говорихме една и съща истина от трибуната на Народното събрание. Не може върху истината да има различни вариации.
Водещ: Ама тя истината така и не излезе на бял свят в крайна сметка.
Ив. Костов: Да, в крайна сметка. . .
Водещ: Тя продължава да бъде забулена.
Ив. Костов: Е защото мнозинството се отказа от задължението си да упражни властови контрол върху изпълнителната власт. Заради това.
Водещ: Ето, може би затова госпожата пита защо продължавате да бъдете пасивни, пасивна опозиция. Дали няма още някакви варианти, които бихте могли да използвате, за да се стигне в крайна сметка до разясняване на ситуацията изцяло и наистина истината, както вие сам казвате, да излезе?
Ив. Костов: Знаете ли, ние опитахме и други алтернативни варианти. Имаше вариант, при който се обърнахме към хората, които са написали съдебномедицинската експертиза. Тези хора. . . ако пожелае, който и да е от авторите, той има право да разсекрети съдебномедицинската експертиза, има право да. . .
Водещ: Да, но все път се излиза с това – това е класифицирана информация и т.н.
Ив. Костов: Не, не. Вижте, не ме разбрахте. . .
Водещ: Вчера дори и г-н Цветанов, след като излезе, пак каза. . .
Ив. Костов: Не, не ме разбрахте.
Водещ:. . . това тук, което си говорим, е класифицирана информация.
Ив. Костов: Не, не ме разбрахте. Могат да я класифицират авторите. Всеки един от авторите може да декласифицира тази информация.
Водещ: Стига да иска.
Ив. Костов: Такъв е законът. Никой не смее, никой не смее. Аз съм провел и разговори с тях. И им казах – имаме интерес, разсекретете я, дайте ни я да я видим. . .
Водещ: Какво ви казаха те, защо не го правят?
Ив. Костов: Ами, ще говорим с колегите. Колегите после не са съгласни. . . и така. Какви колеги? Всеки един от тях е. . .
Водещ: Страх ли го наричате това?
Ив. Костов: Страх, разбира се, страх. Страх от един могъщ вътрешен министър и вицепремиер.
Водещ: Това звучи доста притеснително.
Ив. Костов: Ами, да. Страх. Ама той е типичен за милиционерската държава, за полицейщината, за държавата, в която има. . .
Водещ: Това щях да кажа, че преди. . .
Ив. Костов: . . . полицейски произвол. Защото това, за което ме питахте. . . И защо ме възмущава така? Защото като европеец най-силно ме възмущава полицейският произвол и насилие. Защото цяла Европа знае как се стига до израждане на демокрацията, винаги през полицейски произвол и насилие. Това е урок, който. . .
Водещ: Обаче знаете ли. . .
Ив. Костов: . . . отлично е разбран от всички европейци. Затова в момента, в който видят. . .
Водещ: Ама те имат отговор.
Ив. Костов: . . . полицейско насилие, излизат на улиците.
Водещ: Това щях да ви кажа – че имат отговор на полицейското насилие и се появяват по улиците.
Ив. Костов: Излизат на улиците. Те излизат и започват да. . .
Водещ: Това в България къде сте го видял?
Ив. Костов: . . . да се борят. Видях го веднъж.
Водещ: Е, то беше много отдавна.
Ив. Костов: 1996-1997 г. го видях.
Водещ: Така е.
Ив. Костов: Тогава излязоха. Тогава бяха граждани, тогава бяха граждани.
Водещ: Петнадесет години ни делят от този момент, г-н Костов. Къде изчезна гражданството в България?
Ив. Костов: Време е да се опомним и да се сетим, че сме граждани. Не можем да допускаме полицейски произвол. В момента, в който управляващите започнат да използват същите методи, с които си служи организираната престъпност – подслушвания, насилие, страх. . . Защото основният начин, по който мафията манипулира хората, е страхът. Страхът, това е основният. . . В момента, в който те посегнат към тези методи, те започват да не се различават от противника си.
Водещ: Само ще ви кажа за. . .
Ив. Костов: С престъпността трябва да се бориш с демократични средства, с демократични, със средствата на институциите, със силата на институциите, със силата на закона. Не може да се бориш с подслушване, със слухтене. Закачили са 20 000 български граждани, 20 000, а от там подслушват вероятно 200 000. Един господ знае колко подслушват. Вие с колко души говорите по телефона?
Водещ: С много.
Ив. Костов: Колко много – 50, 100?
Водещ: Сигурно петдесетина на ден. . .
Ив. Костов: Ами, значи, ако ви. . . Петдесет на ден. Значи по двадесет. . . 100 000 подслушват на ден, които се свързват с подслушваните лица. А следващият ден. . .
Водещ: Така е.
Ив. Костов: Вероятно се добавят още и още, и в края на годината сме подслушали половината българско население. Е, каква е тази работа? Това демократични средства ли са? Това демократична държава ли е?
Водещ: Само наистина последно да ви питам. Понеже преди известно време от БСП призоваха своите привърженици едва ли не да излязат по улиците, да разбирам ли, че и вие искате да направите такова нещо?
Ив. Костов: Аз не вярвам, аз не вярвам, че БСП може да изкара. . . тъй като си носят голямата отговорност за това, което са направили в управлението. Те бяха наистина много лошо и вредно управление за страната.
Водещ: А вие искате ли да изкарате вашите привърженици по улиците?
Ив. Костов: Докато в това управление има министри, които трябва да бъдат подкрепени, има хора, които си вършат работата, и ние много пъти сме го казвали, те имат. . .
Водещ: Това сте го казвал и друг път, така е.
Ив. Костов: . . . имат нашата подкрепа, ние се радваме на техните успехи, винаги могат да разчитат. Има хора, които работят по правилния начин. . . въпреки че има хора, които работят по правилния начин и уволняват кадри, които. . . някой им каже, че са от „Демократи за силна България“ или от Съюза на демократичните сили, и те не прощават, но въпреки това не губят нашата подкрепа. . .
Водещ: Не ми казахте само дали искате да изкарате хората по улиците.
Ив. Костов: Вижте, хората излизат на улицата сами, никой не ги изкарва. Европейците когато излизат на улицата. . .
Водещ: Да им помогнете, да ги подсетите. . .
Ив. Костов: Не, не. Когато европеецът излиза срещу нещо на улицата, той излиза, воден от вътрешен мотив. Той. . . никой не може нито да го подсети, нито да извади на улицата. Нека да сме наясно. Никой не е стимулирал, не е генерирал гражданските чувства на хората 1996-1997 г. Никой. Никой не го е направил. Хората тогава. . .
Водещ: Не, стимулираха ги, но по друг начин.
Ив. Костов: Хората тогава разбраха, че нещата са в собствените им ръце.
Водещ: Добре. Благодаря ви много за този разговор, г-н Костов. Мисля, че беше доста интересно. Наистина отдавна не съм ви виждал в такова превъзбудено състояние, ако мога така да го нарека. Благодаря ви.
Нова телевизия, „Здравей България“, стенограма БТА