Иван Костов: Участието на български контингент в Ливан е неаргументирано

Водещ Величко Конакчиев: Лидерът на „Демократи за силна България“, експремиерът Иван Костов в студиото на „Неделя 150“. Добър ден на г-н Костов.

Иван Костов: Добър ден.

Водещ: Да започнем с горещите теми в този горещ ден.

Ив.Костов: Да, разбира се.

Водещ: Смятате ли за приключен въпроса, след като бе гласуван в… въпроса за царските имоти, след като докладът на комисията по царските имоти бе гласуван? Приключен ли е?

Ив.Костов: Напротив, въпросът е открит и това, което може да се каже, е, че дискусията по този въпрос стигна до важни заключения. Те са, първо, че трябва да има закон и че не може да бъде възстановена собствеността на базата на решението на Конституционния съд. Втората че има различни процедурни възможности оттук нататъка да се потърси възстановяването на държавните имоти.

Водещ: Кои са процедурните възможности и не е ли работа на съда?

Ив.Костов: Процедурните възможности са следните. Едната, разбира се, е министрите, това, което ние поискахме…

Водещ: Вие поискахте от двама министри, Нихат Кабил и Асен Гагаузов.

Ив.Костов: Нихат Кабил и Асен Гагаузов да атакуват актовете за деактуване, да ги отменят и по този начин ще се случи следното. Ще се върнат имотите в патримониума на държавата, ще си станат държавни. Семейството на Симеон Сакскобургготски и другите наследници ще могат или да дадат възможност да се приеме нов закон, като не противодействат на това, или, ако оспорят решението на министрите, които отменят деактуването, да се влезе в съда и съдът да каже дали тези имоти са им върнати правилно или не. Искам да ви кажа, че предвид материалите и фактите, с които работи временната комисия, със сигурност съдът няма да приеме за законно връщането. Това не е нужно човек да е правист, за да го каже. Това… много сериозни юристи в Народното събрание говореха за много съмнителната стойност на аргументите, с които си е послужило семейството, за да възстанови някои от имотите, не всички, но някои.

Водещ: Спомням си, че заместник главният прокурор Камен Ситнилски беше казал, че поне две ще са делата по царската реституция.

Ив.Костов: Това е друга линия. Вие попитахте какви са възможностите. Другата възможност е самата прокуратура да атакува тези действия вече като извършени…

Водещ: Има прокурорска проверка.

Ив.Костов: …като извършени от областни управители в превишение на техните права, както поискаха някои депутати по времето на дебата. Така че дискусията беше плодотворна, бих казал аз. Решението е важно, защото, вижте, за пръв път се установи кои са точно тези царски имоти. И за първи път…

Водещ: Значи комисията е работила все пак.

Ив.Костов: Да, за първи път се установи кои са точно царските имоти. Защото със закона, с който те са одържавени, т.е. са национализирани, не са посочени кои са имотите. Всичко е взето, така, накуп, ако можем да кажем. И заради това не може да действа решението на Конституционния съд, защото не променя никаква практика. Защото в самия Закон за национализацията не са посочени имотите. Сега имотите са посочени. Основанията са известни. И по този начин много се е напреднало в решаването на задачата.

И още нещо. Стигна се до заключение, че в България трябва по европейски начин да приключи тази реституция. Аз имах възможност да кажа, че ние сме за това, щом е приложено правилото на реституцията, то да се приложи по отношение на всички. Защото дори по отношение на едно семейство то да не е приложено, реституцията няма да е справедлива. И това беше важен също елемент на дебата, защото има готовност да се извърви този път докрай. Защото досега имаше сериозни противници изобщо на връщането на имотите на това семейство, на наследниците на Борис Трети и на Фердинанд.

Водещ: Да, на бившите царе.

Ив.Костов: Да. Така че тази дискусия беше полезна. Важно е оттук нататък дали прокуратурата, отговорните министри ще предприемат съответните действия.

Водещ: Е, аз мисля, че те не биха предприели, не биха отменили тези заповеди…

Ив.Костов: Трябва да ги отменят, защото в изказванията на депутатите от ДПС и БСП, заключителните изказвания, се съдържаше заявление за действие в тази посока. Тоест те казаха, че са готови да вървят в тази посока.

Водещ: И вие смятате, че сега няма да бъде, така, сложено настрана…

Ив.Костов: Вие можете да оставате скептик. Но, вижте, ако се оправдае вашият скептицизъм, тогава ще излезе, че депутатите от мнозинството, и най-вече ДПС, и БСП особено, категорично отиват срещу предизборните си обещания, особено БСП, че буквално излъгва избирателите си и го признава това, така да се каже, черно на бяло.

Водещ: Добре, вие ще следите и прокурорските проверки на т.нар. царски имоти, разбирам. И това, което казахте и днес, е, че не е сложена точка, че ще има развитие в бъдеще.

Ив.Костов: Точно така.

Водещ: Сега за трансплантациите. Имахте едно, бих го нарекъл, емоционално изказване в НС…

Ив.Костов: Много изказвания имах аз лично.

Водещ: …именно по този закон, който той се бави, точи доста дълго време. И, така, простичко казано, вие го свързвате с далавери и афери с продажба на органи, така ли?

Ив.Костов: Първо, защо продължи толкова дълго този дебат? Защото не се чуваха аргументите помежду ни, защото нямаше уважение към българското общество да му се даде възможност да чуе какво всъщност се дебатира, за какво става дума, кои са аргументите на едната страна и кои са аргументите на другата. Защото по този начин самите хора навлизат дълбоко в един въпрос, по който в другите европейски страни се спори с години и се стига до определени решения. Ние, първо, дебатирахме на тъмно, второ, не беше дадена възможност, обещана от Народното събрание и решена от Народното събрание, да се запознае с това споразумение с „Остеотех“.

Водещ: „Остеотех“.

Ив.Костов: И ние гласувахте на практика на тъмно, не знаейки за какво става въпрос. И трето, бяха спрени изказванията, дори заявените изказвания за дебат по този прословут параграф 14, бяха спрени от председателя на НС. Така самата процедура беше потъпкана от…

Водещ: Вашите съмнения са именно срещу тази фирма „Остеотех“?

Ив.Костов: Сега, от гледна точка на самия закон ние виждаме следното че имаме много сериозни аргументи да считаме, че този закон се приема, за да се даде възможност на фирма „Остеотех“, която има 7-годишно монополно право да извлича човешки тъкани преди всичко от хора, които са починали от биологична, не от клинична смърт, не със спряна работа на главния мозък, а със спряно сърце, извличане на тъкани от хора, 7-годишен монопол има и има изградена система за извличане на тези тъкани. Трябва да може според замисъла на мнозинството да има много възможности за извличане на тези тъкани. Сметките на тази фирма говорят за това, че става въпрос за много големи печалби, ако заработи тази система, която е изградена в страната. Заради това ние считаме, че законът не е за трансплантация, а е за извличане на човешки тъкани от хора, починали от биологична смърт, за нуждите на международна търговия. Това не беше ясно на народните представители, както не беше ясно и обстоятелството, записано впоследствие. Ние разбрахме какво пише в споразумението, че фирмата „Остеотех“ е накарала правителството да се ангажира, че ще приеме нейния лобизъм в полза на законодателство за трансплантация на органи. Вътре го пише в самото споразумение. И в съпътстващите публикации пък се вижда за какъв обем дейности и за каква търговия по обем става въпрос, за каква организация става въпрос. Тоест ние имаме пред себе си един търговски бизнес. Това също е начин, аз не искам да казвам, че това не е начин да се уреди този въпрос. Това също е начин. Може да не са болници, може да не са държавни институции и учреждения, агенции, центрове за трансплантация и прочие, може да става и по този начин, както е в Америка, но трябва да става със съгласието на хората. Защото 74 процента от българите искат да бъдат питани дали даряват, да бъдат самите те питани или да бъдат питани техните семейства. В случая се иска писмено да не са съгласни, и то в разумно кратък срок да бъдат дадени, ако няма изрично заявено съгласие. По този начин на тази търговско-индустриална система, създадена от „Остеотех“ и предишния министър на здравеопазването Финков, защото по негово време става тази работа, се подава просто материал за извличане на човешки тъкани и клетки.

Водещ: Мислите ли, че в НС пак ще се върнете на тази тема?

Ив.Костов: Ами, вижте, ние ще следим много внимателно практиката, която ще се случва в момента. Защото, ако практиката покаже скандалното лице на това, което ние предполагаме, че се случва, ще се върнем непременно. И искам да кажа следното в момента няма много такива дейности, но се отваря една широка магистрала. Това е, от което аз не мога 2-3 дена да спя… по цели нощи, наистина го изживявам много дълбоко. Защото имам чувството, че прекрачваме една граница на човешкия морал, на това, което са нашите фундаментални ценности, и се превръщаме в нещо друго. Превръщаме собствените си тела в индустрия, без в това да участва нашата воля или волята на нашите семейства.

Водещ: Добре. Сега знаете, г-н Костов, че в Евксиноград два дни, събота и неделя, са на оперативно съвещание министрите, правителството на тройната коалиция и едно от решенията, които е взето, е, че след преценяване, след информация за формата, целите на един бъдещ наш контингент в Ливан, ще бъде предложено на Народното събрание да бъде взето решение за отиване на… не знам рота или българска част в Ливан. Вашето мнение като опозиция и изобщо за едно такова решение?

Ив.Костов: Първо, това е неаргументирана позиция. Нашето мнение на ДСБ е било винаги следното. Българското участие в колективни системи за сигурност, каквито и да са, мироопазващи или мироналагащи, няма значение…

Водещ: В случая под шапката на ООН, да.

Ив.Костов: Няма значение. Българското участие да става на базата на национална стратегия, която отчита много фактори, след които полезността, ефикасността на българския военен контингент и не на последно място, а дори на предно място българските национални интереси, историята на българските ангажименти със съответните региони и т.н. От тази гледна точка, ако се постави въпрос, ако има стратегия, ще е ясно къде ние сме готови да дадем съществен и сериозен принос и къде ние ще отиваме просто, без да имаме…

Водещ: Военният конфликт все пак избухна, така, неочаквано сравнително.

Ив.Костов: Колкото и неочаквано да е избухнал, ние не виждаме кои български национални интереси ще бъдат защитавани от конкретна българска военна мисия. Кои европейски страни конкретно ще се ангажират за изработване на единна политика по отношение на този конфликт и коя е тази европейска голяма страна, която ще поеме ангажимент. Вижте, нашият ангажимент е, нашата политика е да настояваме ЕС да се ангажира много повече в Западните Балкани, в решаването и умиротворяването на Босна и Херцеговина, в умиротворяването и намирането на формула за решение на проблема с Косово. Това са въпроси от първостепенен регионален интерес на България, а не въпросите на регион, където за съжаление историята на нашето участие на страната на арабската съпротива или на страната на терористи и прочие в миналото, по времето на комунистическия режим, тежко обременява българската позиция. Освен това там има и многобройни изселници български евреи, които също са чувствителни по отношение на каквото и решение да вземем ние. Тези неща ние не ги виждаме нито премерени, нито преценени. Не я виждаме тази стратегия, не виждаме този национален интерес.

Водещ: Измина една година от управлението на това правителство. Вашата оценка, вашето мнение?

Ив.Костов: Ние казахме своята оценка в Народното събрание в началото, на 16-и. Аз мога да добавя следното от икономическа гледна точка. Най-сериозното нещо, което става от икономическа гледна точка, е, че това правителство не интегрира България към ЕС, в смисъл не работи за изравняване на стандарта и качеството на живота на българските граждани с този на европейските, защото това е истинската интеграция на България, не го прави. Ние виждаме една година формални напъни в областта на законодателството, но никаква политика в областта на доходите, в областта на решаването на ключови проблеми като здравеопазването, като образованието, системата и качеството на българското училище и висше училище и т.н. Тези неща не ги виждаме ние. Защото от тях зависи качеството на живота и конкурентоспособността на българския гражданин. И накрая икономическият растеж, който е със средно добри темпове в момента, не се чувства въобще от българските граждани. Този икономически растеж или се изяжда формално от инфлацията за българските граждани, или отива за натрупване на бюджетен излишък и не служи за покачване на доходите на хората.

Водещ: Трябва ли да има такъв бюджетен излишък, какъвто има през годините и тази година ще има може би повече?

Ив.Костов: Ами не трябва да има.

Водещ: Другаде не е така.

Ив.Костов: Трябва да има много по-голямо намаляване на данъците, намаляване на вноските, осигурителните тежести, преотстъпване на доходи на българските граждани и фирми, за да има, първо, много по-висок икономически растеж и оттам България да започне реално да се интегрира като качество и стандарт на живота. Българските граждани в противен случай как разбират, че ставаме членове на ЕС? И най-важният въпрос, нашето голямо опасение е, че и след тази година България няма потенциал да усвоява европейските фондове първо предприсъединителни, а след това структурни от 1 януари 2007 г.

Водещ: Премиерът Станишев предупреди и каза, че е така, да.

Ив.Костов: Е защо предупреждава той, а не е направил нищо в тази посока? И това обрича България, чуйте, това е много важно, което ние предупреждаваме и не разбираме защо никой не е чувствителен към тази тема. България първите две години ще плаща повече пари, отколкото ще получава от ЕС.

Водещ: За първата година като че ли е сигурно, за втората не знам.

Ив.Костов: Вече при заявената неподготвеност от страна на самия Станишев ясно, че и втората година ще бъде така.

Водещ: Добре, г-н Костов, искате ли, ще искате ли, ще правите ли нещо за предсрочни парламентарни избори 2007 г.?

Ив.Костов: Ние сега трябва да направим всичко, за да имаме победа на президентските избори и сме фокусирали върху тази…

Водещ: Какво значи това всичко?

Ив.Костов: Всичко, което зависи от нас и което инициативният комитет и щабът на г-н Неделчо Беронов ще поиска.

Водещ: Вие специално ще вървите ли ако не с него, то отделно из страната, за да говорите за победата, за Неделчо Беронов?

Ив.Костов: Нашата работа е да организираме участие в избирателни комисии, областни, централна, в секциите, да има навсякъде покритие, да има организация на изборния ден, да има кой да събере подписите, за да бъде регистриран към кандидатът.

Водещ: Това е сега, да.

Ив.Костов: Да организираме неговата програма на място и т.н. със средствата, с които разполагаме.

Водещ: А по-късно, в същинската кампания?

Ив.Костов: По-късно… в същинската кампания в изборния ден да направим и кампанията към изборния ден и в самия изборен ден така, както се прави по политическите, нали, условия, в които тя ще бъде направена. Това е нашата работа. А другото какви са неговите позиции, как той ще се появява, къде е, къде ще ходи, какво ще говори и т.н., това ще бъде работа на неговия инициативен комитет и на неговия щаб. Разбира се, ние ще намерим начин да покажем още няколко пъти категоричната си подкрепа за него. А вие ме питахте дали ще правя движение. Аз ще правя, защото е необходимо, за да създадем тази организация, за която ви казах.

Водещ: Добре, разбирам. Ще ви поканя пак. Имате ли нещо да…

Ив.Костов: Благодаря, не, благодаря.

Водещ: Приятен ден, въпреки високите температури днес. Иван Костов, лидер на „Демократи за силна България“, експремиер.