Иван Костов: Управлението на ГЕРБ е ляво и популистко

Господин Костов, каква е отиващата си година за българския народ?

– Лоша.

– Защо?

– Заради провалените избори.

Какви бяха изборите?

– Избори, които управляващите разчитат като успех, а всъщност разбиват демокрацията и създават крайно порочни стереотипи и след преминаването им управляващите почват да ги освиркват. Това е нестабилен края на тази година, която трябваше да укрепи политическата ни система. Гледаме какви са последиците, трайните резултати на нещата, а не как се изживяват в мига. Това, което обещават да се случи в бъдеще. Въпросът е – стана ли по-стабилно парламентарното управление на страната, стана ли опряно на по-широка основа, внушиха ли тези избори на политическите партии да приемат диалога със спечелилите изборите и да изработят важни за страната решения? – Това е резултат от едни успешно преминали избори. Нищо такова не се получи, вижте какво изостряне на тона има, каква крайна непримиримост има от БСП, които категорично загубиха изборите и нямат шанс да управляват. Тези избори не решиха никакъв проблем, напротив – изостриха проблемите. „Атака“ изостави управляващите – на практика вече няма политическо мнозинство. ГЕРБ управляват с хора, зад които не стои никой…

РЗС ли имате предвид?

– Имам предвид т.нар. „независими“, то и за РЗС се отнася същото, както и за независимите. Това е някаква слаба, неясна политическа опора. Това е крайният резултат на отслабване на основни институции в страната. Сега с кого Бойко прави реформи? С госпожа Цецка Цачева и с Искра Фидосова? Това не е сериозно.

Въпросът е каква е реформата...

– Какво точно правят, за Бога?! На кого обясняват смислено и рационално това, което правят. Срещат категорична съпротива от всякъде, за всеки свой ход. Внушението е за слабост – и с изненадващото следизборно увеличаване на пенсионната възраст и с други неща. Не си съумял да се договориш с т.нар. социални партньори и се вкарваш зад гърба на социалните партньори и тука – щрак! – мнозинството работи и приема. Това са неща, които би трябвало да взривят социалните партньори, ако те се самоуважават. Но те понеже са зависими – част от тях…

– Кого визирате?

– Профсъюзите, например. Визирам КРИБ, които освен да славословят управлението – нищо друго не правят. Причината е слабост.

– Дясно ли е управлението на ГЕРБ?

– Е, как ще е дясно! Управлението е ляво-популистко.

Нали твърдят, че са дясна партия, вие сте посестрими…

– Загледайте се как контактуват депутатите в Народното събрание. Погледнете езика на телата на ключовите хора от ГЕРБ, вижте къде се спират, вижте с кого говорят. Ако прекарате в залата, наблюдавайки с внимателно око и разбирайки какво става, ще видите следното – никакви или почти никакви контакти със Синята коалиция. Целият диалог се води с ДПС и БСП, независимо, че на трибуната се говори друго.

Защо е така?

– Защото водят същата политика. Това е политиката на най-малкото съпротивление.

– БСП, когато бяха на власт, те пък направиха една страшно дясна политика, въвеждайки 10%- ия данък. Ясни ли са принципите на лявата и на дясната политика в България? Как се прилагат?

– Това не е дясна политика. Това е политика за избелване на доходите на олигархията и на организираната престъпност. 10-процентният данък трябва най-сетне да го наречем със собственото му име. Избелиха се за момент и след това плоският данък няма никакъв ефект. Нито примамва инвеститори отвън, нито убеждава вътрешните инвеститори, че това е благоприятна среда – никого не убеждава какво е точно като мярка. Това е пълен крах. Като управленска политика.

Какво е управлението, което прилича на десницата? Това е управление, което кара учителят да отговаря за образованието на детето, професорът да отговаря за конкурентноспособността на неговите кадри, да има доверие между родители и учители. Да има доверие между пациенти и лекари. Как може да ме питате дясно ли е управлението на ГЕРБ, при положение, че основната задача на Цветанов и на Бойко Борисов е да разпалват недоверие между пациенти и лекари?! Как може да ме питате дясно ли е управлението?! Кой десен човек ще унищожава авторитета на една професия, от която зависи живота, здравето ни… кой десен човек ще го направи?!! Как може това нещо да се направи?!! Абдикирали са системите и на образованието, и на правосъдието, и на здравеопазването. Те не указват публичните услуги, които дължат на гражданите. Има отказ от правосъдие, има отказ от образование, има отказ от здравеопазване, има отказ от административни услуги. Вие ми казвате – дясно управление било и не и на Станишев дясно управлението, за това, че въвел данък организираната престъпност да си изперат доходите. Ако така гледаме на държавата си, то наистина нямаме ориентир. Десницата управлява и осъществява промени, включително радикални през възстановяване на доверието към професионалиста, към експерта, към системата, която отговаря за здравето на хората или за образованието им или за публичните услуги, или за реда и сигурността. Какво дясно управление е ГЕРБ, при положение, че половината стоят в канцеларии в МВР, а ние виждаме как всички останали фирми са с частни охрани. Каква е тази система? Това не е ли абдикация от отговорност? Защо изобщо се издържа МВР като всеки се защитава самичък? Сега даже се чуха идеи гражданите да направят, между другото – стари идеи на БСП, да направим опълчение и да се пазим да не ни палят колите. Това е пълен крах! Като ще минем на опълчение – защо са полицаите. Това е хвърляне на отговорността за вътрешния ред върху самите хора и вие ме питате – дясна ли е тази политика. Как може да е тази политика? Дясна политика е обществен договор, при който срещу парите на данъкоплатеца той получава определена дефинирана услуга. Получава ред, сигурност, получава навременно правосъдие, получава образовано дете като го изпрати в училище, получава здравна услуга, получава лекарства и т.н. Като не ги получава тези неща, като си ги доплаща – каква дясна политика е това? Това е ерозия. Десет години всичко това се срива.

Говорите и за основни ценности, доверието е основата…

– Доверието са данъците, които аз плащам. Моето доверие към системата и Вашето се изразява през данъците и срещу тях да поискате системата да ви върне публичните услуги, заради които вие сте я признали като посредник между себе си и реда, между себе си и здравето, между себе си и образованието. Това не е някаква фантазия, това са реални пари. Вие плащате на министър Цветанов и искате отсреща на детето да не му продават наркотици пред училището и да не го малтретират и да му взимат парите за закуска. Така ли е? Какво доверие? Тук става въпрос просто да си свършиш работата. Те не си вършат работата. И няма кой да ги накара да си вършат работата.

Нямаме ли загуба на основни ценности в обществото…

– Ето ги, ето това е – това са сринати основни ценности. Изследване показва, че 4,8 % от българите вярват в здравеопазването на докторите! Е, как лекуват тези хора? Ами те вълшебници да са, при положение, че им вярват само 5% от хората – как лекуват останалите 95%? Това е пълен крах на здравеопазването. Защото лекарят лекува с доверие. Идва човекът, той се надява, той му връща надеждата във вид на лечение, във вид на обгрижване, във вид на истинска съпричастност към неговите проблеми. Този човек, опрян на другия – професионалиста, се справя със своето заболяване. Ако пациентът се бои от доктора, ако го гледа с подозрение, насъскан от Цветанов и от Борисов – как ще приеме лечението? Това е основна ценност, това е солидарната система на здравеопазването. Как функционират тези неща? Върху публичната сфера се нанесе чудовищен удар от тия хора. То 10 г. се нанася, но това вече са завършващи удари – 4,8%. Аз живея в кошмар. Как работят тези системи – как функционират? Отивате и плащате за уроци по английски на детето си – защо? Нали ви взимат данъци – не е ли грижата на учителката по английски да преподава на детето ви. Защо плащате още веднъж? Къде е системата на образование, щом вие плащате? Сигурна ли сте, че плащате на правилния човек, че той е компетентен, образован, че познава детската психика – че е професионално адекватен към детето? Колко хора плащат така услуги неизвестно на кого?! Нали учителят го проверяват, търси му се диплома, вярвате на системата… вие вече не вярвате на нищо!

– Какво може да се направи в тази ситуация?

– Говорим за най-насъщните ангажименти на държавата към гражданите, те са обществения договор, те са част от това, за което политиците отговарят. Въпросът е как ни функционира държавата. Ето, как функционира!