Иван Костов: Турция открито показва как участва в политическата работа на ДПС

Водещ Бойко Василев: Добър вечер сега на Иван Костов, председател на „Демократи за силна България“.

Иван Костов: Добър вечер.

Водещ: Сега, когато хората казват направете нещо, искаме някой да ни води, вие, политиците, отговаряте с популизъм. Така ли е, господин Костов, или не е така?

Ив. Костов: Ако отговарят политиците с неизпълними обещания – да. Това е лош популизъм.

Водещ: Добре. А има ли добър популизъм иначе?

Ив. Костов: Може би понятно трябва да се говори за сложните политически решения, за да бъдат разбираеми и да бъдат подкрепяни.

Водещ: Добре, това, че вие и вашата партия имате позиция против влизането на Турция в Европейския съюз, не означава ли, че играете по свирката на популизма?

Ив. Костов: Не е така. Първо, позицията не е против влизането на Турция в Европейския съюз. Ние отчитаме българския интерес, който е за това Турция да стане член на Европейския съюз, когато изпълни критериите, защото от нейната сигурност, от ръста на благосъстоянието на всички съседни страни България има определени интереси. Но имаме и приоритетни интереси. Ние казваме, че влизането на Турция неподготвена, такава, каквато тя е в момента, с тези големи културни и цивилизационни разлики, които носи със себе си, това не отговаря на приоритетни български интереси. А приоритетният български интерес е добруването на българските граждани, на първо място на българските.

Водещ: Това е така, обаче антитурската карта не носи ли в момента симпатии поради възхода на „Атака“ и, да речем, вие я играете ето така за…

Ив. Костов: Това не е антитурска карта. Нека да бъдем наясно, защото по същия начин вие можете да попитате дали, дали сме за това България да изпълни всички критерии, преди да стане член на Европейския съюз, и аз ще отговоря „да“. Защото, ако Европейският съюз се разширява със страни, които не са готови за членство, за пълноправно членство, тогава Европейският съюз не се развива като интеграционна общност в дълбочина, а се разпростира хоризонтално. От това ние няма да спечелим. Защо? Защото нас ни интересува да заживеем с качеството на живота на средния европейски гражданин, а не да изпаднем в някаква периферия, в някакви концентрични кръгове далеч от центровете, където се развиват технологиите, където има скъпоплатени работни места и т.н. От тази гледна точка българският интерес е да се вглеждаме внимателно в процесите на интеграция на Европа и да искаме тази интеграция бързо да се задълбочава, за да има ефект за българските граждани, защото в противен случай няма да има такъв.

Водещ: Добре, не е ли… Не е ли българският интерес точно Турция да влезе в европейските релси и България да има един европейски съсед? Един съсед, който живее по европейски стандарти?

Ив. Костов: Безспорно, безспорно. Но преди това, преди това има приоритетни интереси България и те са добруването, просперитетът, сигурността на самите български граждани. Ако Турция влезе в този си вид, ще повторя, с огромната си територия, с неразвитата инфраструктура, с много ниското качество на живот и много ниския стандарт на живот, с огромното аграрно население, в аграрния сектор на Турция са заети толкова хора, колкото в Европейския съюз, тя ще постави огромни проблеми пред самия Европейски съюз. Европейският съюз няма да може да продължи да се интегрира по същия начин, той няма да може да интегрира Турция със сегашните си институции, със сегашните си възможности. И затова ще се появят тези концентрични кръгове и България ще отиде в някои от външните концентрични кръгове на Европейския съюз…

Водещ: Добре, трябва ли?

Ив. Костов: Някъде на втора скорост, ако така можем да го кажем. Ние нямаме интерес да влизаме в Европейския съюз и да се движим с най-ниската скорост на развитие.

Водещ: Добре, а ние трябва ли, влезли невлезли, вече да се, да гледаме кой да не влезе след нас? Още не е, още не са ни пуснали нас вътре, а ние да определяме кой да влиза след нас и кой да не влиза?

Ив. Костов: Въпрос на принцип е. Принципът е в Европейския съюз да влизат подготвени страни, страни, които изпълняват всички критирии за членство, всички критерии от Копенхаген, и да са в състояние д прилагат европейските правни норми. Ако влизат страни, които не изпълняват това, няма никакво значение къде се намира България – дали е на прага, дали води преговори или е пред предпазни клаузи. Това няма никакво значение. Важно е, важно е, пак ще кажа, в Европейския съюз да влизат страни, които задълбочават интеграцията, а не вкарват вътре центробежни сили. Ако… вие познавате, предполагам, дебатът в Европейския съюз е свързан преди всичко с Турция. Това, че мнозина гледат на България със завишена критичност, идва и от позицията на България в полза на подкрепа на членството на Турция, докато Европейският съюз е започнал преговори, но не е казал непременно, че те ще завършат с членство на Турция.

Водещ: Добре. Когато вие бяхте премиер, българската позиция не беше ли точно тази, същата тази, която сега критикувате или не беше?

Ив. Костов: Не, разбира се, че не е била такава.

Водещ: Нямаше ли симпатия тогава към турското членство?

Ив. Костов: Винаги има симпатия към всички съседи на страната ни, защото ние много добре разбираме с вас, и не само ние с вас, че ако сме заобиколени от благоденстващи нации, които са сигурни, където цари законът, за българите ще бъде най-добре. Ние ще бъдем център на един регион, който много бързо се развива напред, и от средищното си положение ще извличаме само ползи. Но ситуацията не е такава. Тоест ние имаме този интерес, безспорно го имаме, но имаме и приоритетни интереси.

Водещ: Добре, господин Костов, не премествате ли един вътрешен дебат навън? Един вътрешен проблем, който има вашата партия покрай нейните спорове с ДПС, не го ли премествате навън, извън границите на България?

Ив. Костов: Ами вижте, вицепремиерът и външен министър господин Абдуллах Гюл го премести в Кърджали този същия проблем по този начин, по който вие говорите.

Водещ: Защо?

Ив. Костов: Защото той посети Кърджали, без да има програма от външно министерство, без да има придружаващи…

Водещ: Е, че вие посетихте Бурса?

Ив. Костов: …политици от външно министерство. По покана на кърджалийския кмет областният управител от БСП остана извън софрата, на която бяха поканени елитът на ДПС на място. Това е начин, по който Турция фактически чрез външния си министър и вицепремиера показа съвсем очевидно как подава ръка и как участва в политическата работа на Движението за права и свободи.

Водещ: Е, че вие посетихте…

Ив. Костов: Защо не поканиха, защо не поканиха представители на други политически партии там?

Водещ: Е, че вие нали посетихте Бурса навремето и говорихте?

Ив. Костов: Да, като министър-председател. Моля ви, не смесвайте нещата. Те са съвсем различни.

Водещ: Защо? Вие отивате в Бурса?

Ив. Костов: Защото са съвсем различни.

Водещ: Вие отивате в Бурса и говорите на българските преселници там.

Ив. Костов: Пред всички, а не пред поканени хора.

Водещ: Добре.

Ив. Костов: Не пред кметовете на общините от кърджълийско, които са и всичките от Движението за права и свободи.

Водещ: Това е едно съвпадение, да речем.

Ив. Костов: Не е съвпадение за съжаление. Както не е съвпадение и това, че на срещата с бизнесмените се е говорело на турски, въпреки че там е имало и бизнесмени, които не са говорели турски език. Така че…

Водещ: Добре…

Ив. Костов: …това са много съвпадения в нашия разговор, които не могат да бъдат приети като такива.

Водещ: А колкото и внимателно да се изразявахте в началото на разговора, господин Костов, не е ли това, което казвате, все пак опасно и за междуетническите отношения вътре в България?

Ив. Костов: Защо да е опасно? Кое точно е опасното?

Водещ: Не е въпросът какво точно казвате, а как ви чуват. Може би ви чуват тези, които по принцип не обичат турците.

Ив. Костов: Това, което казваме ние, го казваме с цялата отговорност на позицията, която защитаваме. Ние имаме много сериозни аргументи и очакваме с нас да се дебатира, и то да се дебатира по сериозен начин, защото Европейският съвет поиска становище от България и от Румъния, както и от останалите страни членки, по въпроса за бъдещото разширяване на Европейския съюз. България трябваше да има единна позиция. Ние се опитахме да направим дебат в Народното събрание, за да има такава единна позиция. Опитахме се да задаваме въпроси на министър-председателя. Нашият министър-председател г-н Станишев потвърди позицията на предишния министър-председател и на президента, а именно, че България подкрепя членството на Турция в Европейския съюз, което очевидно се различава от нашата позиция. И тогава ние обявихме позицията си с надежда, че въпреки всичко ще стане дебат. Ние, бидейки опозиция, разбира се, не определяме официалната позиция на страната, но заявяваме една позиция, която художникът в репортажа, който вие излъчихте, нарече външна политика с ясен рисунък, с…

Водещ: Да, българска рисунка.

Ив. Костов: …с български рисунък, да. Нека да има български рисунък, т.е. да има четене на българските национални интереси.

Водещ: Аз мисля, много интересно Станимир Илчев като човек с опит във външната политика какво мисли за това?

Станимир Илчев: Аз ще ви кажа честно, че този разговор, от една страна, ми е много интересен. И дори ако се върна в следващ момент към него, сигурно ще направя полезни и за себе си изводи. От друга страна, той ми звучи много абстрактно, много абстрактно. Защото подобна тема според мен трябва винаги да се разполага в рамките на строгата реалност, а не на хипотезите, колкото и те да изглеждат атрактивни или, да кажем, жизненоважни в момента. А строгата реалност към днешна дата казва следното. Първо, статутът на Турция е в много ранен етап. На нея, с прости думи казано, й предстои изключително дълъг път до вратата на Европейския съюз, където може да се окаже, че тя ще чука на тази врата по-продължително и тягостно, отколкото ние и Румъния. Между другото направих едно любопитно изчисление. По графика на Европейския съюз, ако ние и румънците бъдем приети на 1 януари 2007 година, редът на България да председателства съюза ще дойде за първи път през 2018 година и нищо чудно това да съвпадне с момента за Турция, в който се намираме в момента ние.

Водещ: Добре.

Ст. Илчев: Ето, тогава бихме могли, искам да кажа, че ето тогава бихме могли да бъдем някакъв по-авторитетен и по-адекватен арбитър на турските щения, отколкото сега.

Ив. Костов: Аз веднага съм готов да заговорим конкретно и ще кажа, че основното възражение на „Демократи за силна България“ по отношение на кандидатурата на Турция е незавършеността на политическите процеси вътре, демократизацията, тъй като Турция съвършено очевидно пред очите на всички ни използва българските турци и изобщо външните турци, както се наричат те в доктрината на турската външна политика, за намеса във вътрешните работи на други страни. Турция застана на страната на Движението за права и свободи през 2001 година на изборите. Оттогава два пъти вече Турция мобилизира, включително с всякакви средства, български турци и пребиваващи в Турция, за да гласуват. Едно от нещата, които трябва да се направи, и то още сега, и ние ще го предложим, е да се приеме изменение в Закона за изборите, което да прекрати този туризъм, защото не може хора, които живеят в друга страна, които не плащат данъци в България въобще, да определят начина, по който ще се харчат нашите пари. Ето, ето една конкретика.

Водещ: Да, но тук беше все пак въпросът, че много преждевременно, преждевременно поставен…

Ив. Костов: Да, но намесата на Турция на страната на Движението за права и свободи, както и беше в примера с Абдуллах Гюл, е с днешна дата, а не с вчерашна.

Водещ: Добре, господин Костов, защо у нас главно крайните позиции са чуваеми? Имаме ли трезва глава да преценим кога прекаляваме и кога не?

Ив. Костов: Това не е крайна позиция. Ако, наричайки крайни позиции визирате и нашата, това определено не е крайна позиция. Осемдесет процента от европейските политици стоят на тази позиция. Две страни казаха „не“ на Европейската конституция точно заради това, че Турция ще получи същата политическа тежест и ще спре по този начин задълбочаването на интеграционните процеси в Европейския съюз. Същата политическа тежест както Германия. Това е дебат в Европейския съюз, който се води с изключителна острота, честно, откровено от почти всички в Европа. Така че това, че в България ние мълчим, а едновременно с това се държим така, като че ли е предрешен изходът на преговорите с Турция и Турция непременно ще бъде член, това не ни прави чест. Искам веднага да кажа – Турция е изключително важен партньор на България и в сферата на сигурността, и като член на НАТО и със сигурност трябва да има специални отношения с Европейския съюз. Пак ще кажа, формулите за нейното развитие, за нейното укрепване, за нейната сигурност и за благоденствието на нейния народ са от изключителна важност както за Европейския съюз, така и за България. Това никой не го отрича. Точно затова тази позиция не е крайна.

Водещ: Добре. Аз ви благодаря. Ние продължаваме нататък.