Водещ Асен Григоров: Добро утро, ако сега се събуждате. Да напомня, че сте с пресклуба на „Денят започва“ Гост в тази част – лидерът на „Демократи за силна България“ Иван Костов. Добро утро.

Иван Костов: Добро утро.

Водещ: Утре ви предстои национално събрание. Да започнем обаче от развръзката, коментар ваш върху развръзката на либийското дело. Понеже сагата беше дълга, по ваше време започна.

Ив. Костов: Развръзката показа, че през цялото време е имало един-единствен начин да се стигне до избягване на смъртните присъди и този начин е преминавал през много силен натиск отвън, не от България, а от голяма формация, от общност, каквато е Европейският съюз, който в последна сметка също е само един от факторите да се стигне до това решение с компенсация или както и да го наречем. Това показва, че в Либия няма правосъдие. Това показва, че през цялото време българските медици са били в ръцете на един диктатор, с който е трябвало през всичките тези години да се държи твърдо България, независимо че нещата са в…

Журналист: Този натиск беше ли възможен преди 8 години, преди 7 години според…

Ив. Костов: Да, той точно така започна. Първоначалната стратегия, към която се върна господин Станишев преди две години, беше точно на натиск. След това мина през един период на признаване, на насърчаване на Либия. Либия пое важни функции в международни организации, в ООН, защита на правата на човека оглави, какво ли не беше. Това стана все с помощта на България с оглед с политическа подкрепа да се умилостиви или по някакъв начин да се спазарят с Кадафи. Това очевидно не доведе до резултат.

Журналист: Имаше ли от ваша гледна точка сега вече в началото на историята грешки допуснати?

Ив. Костов: Аз затова казах, че… започнах с това, че през цялото време нещата са били и са, и сега в момента са в ръцете на диктатора Кадафи. Човек, който разполага с безконтролна власт в Либия.

Водещ: Добре, хайде сега да минем на очакващото ви фактически утре събитие – националната конференция, която, нали, да припомним, че дойде в резултат на неуспеха да вкарате евродепутат на последните избори от май месец. На ваша оставка, на ваша оставка.

Ив. Костов: Преди да заговоря за това, ако позволите, все пак има нещо, с което ние можем да бъдем горди. Това е, че под наш натиск преди една година коалицията се съгласи да отвори отново досиетата на бившата ДС, управляващата коалиция. През октомври започнаха да се гледат законите. През ноември се самоуби бившият шеф на архивите на Националната разузнавателна служба, а през декември законът фактически стана факт за ново отваряне на досиетата, този път по-радикален и по-смел, очевидно и под външен натиск. Но все пак това беше първоначално и единствено записано в нашата предизборна програма от 2005 година. През април се образува комисията и ето, тя започна да разкрива досиетата. Един важен въпрос вчера беше решен. Той беше дали е принадлежал, дали е бил секретен сътрудник на бившата Държавна сигурност президентът Първанов.

Водещ: В това има ли новина?

Ив. Костов: Има новина, защото това, което се опита да омаловажи Българската национална телевизия снощи и да представи нещата като че ли няма никаква новина, връщайки ни към обясненията отпреди изборите…

Водещ: Не, по журналистически това е хронология.

Ив. Костов: Да, но къде е новината?

Журналист: Кажете къде е новината?

Ив. Костов: Новината според мен е в това, че цялата комисия единодушно признава, че той е бил секретен сътрудник на Държавна сигурност. Имало е достатъчно документи, за да установи това нещо. Това е новината. Защото отпреди това се говореха, между другото националната телевизия с такива защитни фази се опита да представи нещата като че ли той не е знаел, като че ли не той е получавал пари и т.н., като че ли се е занимавал с много чиста дейност.

Сега искам още една новина обаче да подчертая, защото вчера член на комисията заяви, че от досието, ние чухме всъщност, че Първанов ще качва досието, което има, в своя сайт, но в него…

Водещ: Да, то е досие, нали е много интересно да се прочете.

Ив. Костов: …но в него няма 36 страници. Интересното е…

Журналист: Как ги изчислихте точно 36…

Ив. Костов: Ами, преномерирани са и ги изчислили. Хората са опитни по архивите и са установили…

Журналист: Тридесет и шест страници…

Ив. Костов: …че 36 страници няма и което е много интересно, тези страници са извадени на 27 март, т.е. няколко дни преди да се формира окончателно комисията по отварянето на досиетата. Тоест някой е извадил от досието страници, погазвайки закона, рискувайки да отиде на военен съд и това е много интересна развръзка…

Водещ: Припомнете вие защо не извадихте това досие, тази папка по време на 2001 година?

Ив. Костов: Аз обясних в една статия.

Водещ: Да, вие го обяснихте, ама аз, така, в светлината на новите документи не съм сигурен, че…

Ив. Костов: Коституционният съд първо каза, че държавният глава не подлежи на промяна и премахна тази част от закона… от проверка за принадлежност, и тази част от закона отпадна през 1997 година. И второ, въведе се терминът картотекиран сътрудник. И той беше дефиниран по такъв начин, че за човек, който не е оставил подписан… или примерно подписаните му доноси, ако се извадят от делото, не може да се твърди, че е сътрудник. Но сега се оказа, че независимо, че няма подписани материали от него, има достатъчно други доказателства, които показват, че той е бил сътрудник.

Журналистка: Тогава би трябвало и 2001 да е било така.

И. Костов: Моля?

Журналистка: 2001 би трябвало по същия начин то…

Журналист: Да е било ясно.

Журналистка: В крайна сметка досието там остава по-малко, от вашите думи.

Ив. Костов: Аз казах, че законът сега е по-радикален, отколкото този, който имаше през 1997 година и който се сблъска с решението на Коституционния съд. По-радикален смисъл по-смело отваря архивите.

Журналистка: Ами, това е между другото другият въпрос, който и Михаил Константинов днес ви задава – защо този закон се оказа по-радикален от този, който беше гласуван по ваше време, така да се каже.

Ив. Костов: Този закон беше гласуван в условията на голям консенсус. След влизането на България в НАТО и в Европейския съюз отношението на Българската социалистическа партия и на другите партии се промени, имам предвид и на НДСВ. Те отидоха на отварянето на досиетата. И по този начин в условията на много по-широко съгласие се отиде към по-радикален закон. Когато ние приемахме закона, имаше много силна съпротива. Имаше атаки в залата, атакуван беше целият закон пред Конституционния съд. Паднаха части от него. Тогава Българската социалистическа партия беше още много далече от идеята да отваря досиетата. Но ето, досиетата са отворени и моят въпрос е дали президентът си дава сметка, че той всъщност се опита да измами българските избиратели, казвайки им, че не е сътрудник или че не е знаел или че има папка за нето, няма досие и т.н. Всъщност той измами хората и най-почтено е в момента да си подаде оставката. И още един въпрос – той дали би публикувал и тия 36 липсващи страници, ако примерно се намерят? Защото аз знам, че комисията поиска тези страници от шефа на Националната разузнавателна служба със специално писмо. Поиска си страниците, защото те са част от архива и отговорът е повече от странен. Аз мисля, че само той трябва да го обясни пред медиите.

Журналист: Но факт е, г-н Костов, че в тези документи, които са публикувани, няма нещо писано от самия Първанов, нито негов собственоръчен подпис. А какво има в липсващите страници, можем само да гадаем, т.е. водещият офицер може да е писал някакви неща, които той си мисли, които той…

Ив. Костов: Знаете ли кое пропускате в момента? Вадено е нещо на 27 март тази година, няколко дни преди…

Журналист: Да, но ние не знаем…

Ив. Костов: Ами, да го дадат, може би там са нещата, които не са за сайта на президента. Нека да го дадат, защото то принадлежи на българската държава. Защото скриването на тези архивни данни е престъпление по силата на закона. Затова носи отговорност шефът на Националната разузнавателна служба и човекът, който е поставил печатите, подшивайки отново делото. Очевидно това е било изключително труден акт, защото, ако беше лесен, нямаше да бъде отлаган до последния момент и може би и това е и причината за т.нар. самоубийство на предишния шеф на архива. Това са неща, които са особено притеснителни. Някой е извършил престъпление, за да скрие 36 страници.

Журналистка: На фона на това, което вие наричате успех, че… и то е факт, благодарение на вашия натиск бяха отворени тези досиета и създадена тази комисия, това е благодарение на вашия натиск. Миналата година, преди президентските избори, г-н Първанов полу си призна, че той е Гоце, и мисля, че още тогава в общественото пространство се появиха тези съмнения, че той нещо укрива или потулва. И въпреки, въпреки, въпреки това г-н Първанов спечели с огромно мнозинство президентските избори. Управляващата коалиция също се ползва с много висока обществена подкрепа, а десните сили губят, имам предвид вие и СДС.

Ив. Костов: Върнахме се на темата, така е.

Водещ: Дори и през другата тема, пак стигнахме до тази.

Ив. Костов: Признавам, исках само да подчертая това нещо, защото днес виждам един задружен заговор, в който участваше снощи и националната телевизия – опит просто изобщо да не се разбере, че има новина.

Журналист: Ето самият факт, че тя ви е поканила, според мен…

Ив. Костов: Това е случайност, че аз се оказвам в студиото на другия ден.

Журналистка: Вие може да се разберете всяка сутрин да идвате…

Журналистка: Не, факт е, че той каза… че най-популярните медии доста замазаха информацията. Факт е, че има до голяма степен информация, че президентът е излъгал, твърдейки, че не е знаел на кого сътрудничи, и това не случайно не се появява толкова ясно в медиите. То е част от проблема това нещо.

Ив. Костов: Вижте, ако той не е знаел чий сътрудник е, как се оказва така, че около него са само сътрудници на Държавна сигурност? Защо той прибира в президентството като съветници толкова много сътрудници на Държавна сигурност? Ами, то около него е пълно с такива хора и това може би е случайност някаква.

Журналистка: Асен може би нещо иска да…

Водещ: Хайде… да, обратно на темата. В смисъл не, аз исках да кажа, ако имате претенции към националната телевизия, напишете писмо до СЕМ или нещо подобно, в смисъл да не ставам сега аз посредник…

Ив. Костов: Аз ви казах, националната телевизия изпадна в положението да казва новината и да казва, че няма новина. Веднага след това да казва…

Водещ: Не, наистина, въпреки че по друга тема сте тук, имате достатъчна възможност да развиете тезата си около…

Ив. Костов: Добре, да не злоупотребявам тогава.

Журналист: Дебатът по Закона за досиетата ви харесва, доколкото разбирам?

Ив. Костов: Много.

Журналист: Харесва ви информацията, която изтича през МВР и през комисията по досиетата, в смисъл…

Ив. Костов: Не, не ми харесва как изтича.

Журналист: Не ви харесва как изтича? Харесва ви как изтича, не ви харесва това, че не е пълна.

Ив. Костов: Точно така.

Журналист: Да, това не ви харесва, иначе позицията ви е ясна.

Ив. Костов: Аз съм с… да, с големи надежди сме, че тази комисия ще свърши работа. Все пак под нея има голямо национално съгласие.

Журналист: Дано.

Водещ: Е, комисията върши работа, в смисъл много неща стават ясни, въпреки че наистина не стават първи страници, не минават в мейнстрийм медиите, както се казва. Обаче много светлина по кюшетата започва да се…

Ив. Костов: Косвен отговор на това, което ми се постави като въпрос, е в това, че десницата, макар и в много трудно положение, продължава да постига национални съгласия, които са важни за България, за обществото. Така беше с НАТО, така беше с ЕС, по-скоро с жертвите, които трябваше да се направят, за да се влезе в ЕС. Така е с досиетата. Всъщност много важни и полезни неща за самото ни общество стават през инициативата и под натиска на десницата. Независимо от нейното трудно положение все пак трябва обществото да погледне и с по-такива очи към нея.

Журналист: Кажете за новия лидер на СДС? Вие също сте бил лидер на СДС. Не ви ли притеснява нещо? Както е известно широко, неговият малък политически опит, това, че той подаде сякаш някакъв сигнал към вас по-скоро, отколкото към ГЕРБ?

Журналистка: И това като че ли много ядоса вестниците? Така, поне като гледам заглавията и това…

Журналист: Но политически факт или въпрос на тълкувания. Не знам, кажете вие.

Ив. Костов: Вижте, предстои наистина ние демократично да се изкажем по тези въпроси на националното си събрание утре и да определим отношение към всички парти от десницата. Ние безспорно трябва да пожелаваме успех на десницата да излезе от кризата през реформиране или през прекъсване на всички връзки, които има със задкулисието на българската фасадна демокрация, където са и БСП, и бившите репресивни служби, и какво ли не. Да се прекъснат тези връзки, включително и връзките с патрони и клиентели, които се навъдиха след приватизацията по време на управлението на същата тази десница. Защото едва тогава десницата, реформирана, може да, така да се каже, да си прегърне собствената задача, която е политическа, и да си гледа политическата работа, а не имотите на този, съдебните дела на онзи и т.н. Просто да се занимава с истинска политика и вече очите й, насочени навътре към нея или между нейните съставни части, да се насочат към хората и да се отправят истински послания. Работейки върху доклада, аз бих дал пример за такова послание. Какво всъщност загуби българският избирател през тези 6 години се вижда най-ярко от сравнение между България и Румъния. През 2000 година България по средни доходи беше, изпреварваше Румъния. През 2006 година средната заплата в България е 51 процента от заплатата на Румъния.

Журналист: Но цените в Румъния са по-високи.

Ив. Костов: Т.е., ако беше… не, говорим за средната работна заплата в евро. Ако беше запазила положението си на леко изпреварване пред Румъния България за тези 6 години, сега средната ни заплата нямаше да е сто седемдесет и няколко евро, а щеше да бъде 346. Това е цената, която сме платили от отказа да продължим да завършим реформи, от отказа да вървим напред в пазарната икономика, от отказа да наложим законов ред и върховенство на закона над всички. Защото чуждестранните инвеститори започнаха да…

Водещ: Но това е пак тип обвинение към избирателя.

Ив. Костов: Моля?

Водещ: Формулировката, която чувам от вас, е пак тип обвинение към избирателя.

Ив. Костов: Не, не е обвинение. Просто това сме го загубили всички, казвам.

Водещ: Кандидат ли сте за председател на ДСБ?

Ив. Костов: Аз няма да се издигам за кандидат.

Журналистка: Но ще се оставите да бъдете издигнат.

Ив. Костов: Партията видимо не генерира друга алтернатива. Това…

Журналист: Симпатизантите ви искат, имаше такива информации.

Ив. Костов: Това е… Моля?

Журналист: Симпатизантите ви искат.

Ив. Костов: Това за мен в личен план е изключително. Аз ще го призная тук сега пред зрителите. Това за мен като човек, който е бил следен навремето от ДС и му е правено досие и това следене заради изказвания срещу бившия български комунистически диктатор, тази безалтернативност и липсата на възможности да се продължи по друг начин за мен е абсурдна и силно потискаща. Но, от друга страна, идват местни избори и моята дилема утре ще бъде, как ще постъпя, ако въпреки всичко се окаже, че такава алтернатива дори на събранието не се появи. Това е моят проблем, признавам си го.

Водещ: Вие заявихте няколко неща тук, в същото студио, два дни след европейските избори. Едното беше, че подавате оставка. Другото беше, че имаше едни три варианта за обединение дори със СДС, беше единият от трите варианта. Сега, какво се случи между края на май месец и края на юли?

Ив. Костов: Започна едни дебат, който вътре в ДСБ, сливане, разпускане, бяха отхвърлени категорично от всички почти единодушно. А що се отнася до процесите в СДС и другата десница, предстои да се развиват там тези желания за реформи, защото ние чухме г-н Юруков да заявява, че има желание да реформира СДС, знаем, че такова желание има и в другите десни партии, нека да успеят. Тогава очевидно ще дойде време и за това дали е възможно и под каква форма ще има дълбоко и сериозно взаимодействие между десницата. Разбира се, това не е предусловие. За местните избори това, което стига до нас като информация е, че навсякъде те така или иначе влизат във взаимодействие, единодействат, ще подкрепят едни и същи кандидати за кметове и на много места ще бъдат в едни и същи листи. Тоест ще се явят заедно на местните избори. Процесът отдолу тече в тази посока.

Журналистка: А какво за вас е бъдещето на вашата партия, на ДСБ? Защото е видно, че ако тя не се променя, може би резултатите, които има от последните няколко избори, ще бъдат все такива, клубни малко, не малко.

Ив. Костов: Нашата дилема се състои в следното, ние трябва да решим следния проблем: в каква степен оставаме верни на ценностите си и на стремежа да се запазим съвсем близко до първоначалните си програмни документи, когато ние се обявихме срещу фасадната българска демокрация, срещу мафията, която стои отзад и т.н., и да намерим все пак разумен път към участие във властта. Защото един от основните резултати от дебата, който се проведе в тези седмици, е, че ние отслабваме поради това, че не показваме на своите членове, симпатизанти и избиратели, как това нещо, което го носим, ще го реализираме на практика, защото ние в този клубен, както вие казвате, състав, ние не сме заплаха за мафията, очевидно сме много малко. Така че това е нашият проблем. И предстои да бъде намерено решение. Вярвам аз, че в тази посока ще се търси и по време на дебата утре.

Журналистка: Да, може ли да се очаква тази стерилност, която поддържате, нали – никого не харесвате в политическия спектър, с никой не можете да си сътрудничите? Може ли да се очаква това да бъде променено като стил на ДСБ.

Ив. Костов: Да. Трябва да се намери здрав компромис в това отношение.

Журналистка: Те, нещата излизат така, че едва ли не вие сте жертва на вашата принципност, което е малко спорно като позиция. Може би, ако като компромис се разбира това, да речем, че трябва да се разбутат някакви лица, трябва да се разбута някакъв апарат?

Ив. Костов: Ако говорим за жертва на принципите, жертва на принципите са всички принципни хора. Всички принципни общности жертват нещо много в името на принципите. Принципите са такова нещо извън хората, в името на което се правят жертви. Така че, когато обявяваш принципи, когато обявяваш ценности, в името на тези принципи и ценности се формира цялото ти поведение и, разбира се, си плащаш цената. Не се жертва, когато човек се движи по течението на събитията, когато по линията на най-малкото съпротивление хващаш ветровете, говориш това, което се очаква…

Журналист: Вие знаете обаче много добре, че политиката е изкуство на възможното.

Ив. Костов: Така е.

Журналист: Тоест човек трябва все пак да се съобразява с реалностите.

Ив. Костов: Очевидно трябва да потърсим този разумен баланс. Аз го признах това.

Журналист: А пък реалностите са, че в…

Водещ: Ще дадете ли сигнал и така да завършим, за промяна в ръководството? Защото е очевидно, че вие ще бъдете кандидатът…

Ив. Костов: Гласовете са за много сериозна и дълбока промяна в състава на ръководството. Исканията са за повече хора извън парламентарната група. За привличане на хора с друга експертиза, извън тази, която ние имаме, например в сферата на религиозните общности, в сферата на… където са консервативните хора, в сферата на земеделието, фермерските среди и т.н., които тепърва ще стават изключително важни за България и където ще се наблюдават най-бързите процеси на икономическо оживление вследствие възстановяване на цената на земята и доходността от нея.

Водещ: Добре. Таза завършваме. Благодаря ви за участието. Иван Костов беше това в пресклуба на „Денят започва“ преди утрешното национално събрание на ДСБ.