Иван Костов: Така се живее животът – човек наистина се разпъва

Водещ: Лидерът на ДСБ Иван Костов в „Седмицата“ на Дарик радио. Добър ден!
Иван Костов: Добър ден!
Водещ: Каква е разликата между промените, които вие направихте във вашето правителство през 1999 г., и тези промени, които сега прави Сергей Станишев малко след средата на мандата си?

Иван Костов: Разликата, първо, е, че онези промени бяха насочени към смяна на политиката, тъй като България получи покана за членство в ЕС и в някаква степен успя да се поизмъкне от тресавището, в което беше влязла по времето на Виденовото управление. Задачите бяха други. Политическият екип, който осъществи и най-тежките от реформаторска гледна точка действия като една значителна част от приватизацията и прочие, отстъпи на заден план, за да даде възможност да се започнат бързо, да се водят преговорите успешно, т.е. имаше политически смисъл това нещо. Освен това, разбира се, трябваше да се отговори на очакванията в обществото, но тук има същата причина и при промените в кабинета на г-н Станишев. Голямата разлика при г-н Станишев е, че той не формулира нова политика. Въобще не формулира политика. Въобще политически цели не се представят като задачи на този реновиран или там обновен, или както искаме да го кажем, кабинет. Той не… няма политически амбиции. Неговите политически амбиции са да се доизкара мандатът. В този смисъл той е… той няма политическа целесъобразност, докато 1999 г. имаше. Втората причина е външният натиск. Специално… силно усетен от правителството на Сергей Станишев, от него самия. Той беше подложен на много мощен външен натиск, докато при нас външен натиск въобще е отсъствал. А третата причина е, че за първи път тук се осъществиха промени при г-н Станишев след разкритие на обвързаност на властта с организираната престъпност. За първи път документално хората чуха… по-скоро чуха или подслушаха, как точно функционират взаимната обвързаност между политици и високопоставени служители на МВР и самите оперативно интересни лица. В този смисъл тази смяна трябва по някакъв начин да отговори на кризата, която се създаде в обществото от усещането за обвързаност с мафията.
Водещ: Казахте, че Станишев не е формулирал политиките, заради които прави смените. Вас ви упрекваха в нещо подобно, че вие пък не сте обяснили защо сменяте едни лица с други.
Иван Костов: Никой министър-председател не е обяснил след мене смените в кабинета, така че това най-добре да го забравим. Това е много неразумен аргумент, който може да бъде поставен в този случай. Не е… Ако чуете какво обяснява г-н Станишев сега, той сменя най-добрите си министри, най-заслужилите, постигналите най-много, което очевидно не е вярно.
Водещ: Тогава вие намалихте вицепремиерите. А сега Станишев ги увеличи.
Иван Костов: Аз пак искам да кажа, задачите на правителството от 1999 г., предимно съставено от технократи, те влязоха на тези десет свободни места основно, не на всички, но основно беше да започнат и да поведат успешно преговори с ЕС. Това беше съвсем ново целеполагане. Но малко хора си спомнят това нещо, разбира се.
Водещ: Колко вицепремиери трябва да има България?
Иван Костов: Зависи от конструкцията, от структурата на изпълнителната власт. По-интересен според мен е друг въпрос. Защо се стигна до тези закъснели… защо ги наричаме закъснели правителствени промени? Защото броят на вицепремиерите зависи от задачите, които се решават от правителството, от приоритетността на тези задачи. Обикновено вицепремиерите помагат на министър-председателя да реализира приоритетни насоки на политиката. Значи, от тая гледна точка дайте да погледнем как се разви сценарият на тази правителствена промяна. Първо, беше криза, забелязана вътре в страната при усвояването на средства от Републиканския фонд „Републиканска инфраструктура“. След това дойде спирането на средства от европейските фондове. След това се разрази този скандал с мафията и МВР. През цялото това време министър-председателят не успяваше да излезе и да предотврати развитието на ескалацията на това напрежение, т.е. той непрекъснато следваше събитията. Когато стана ясна аферата на баткото и братята му, там, с парите, той каза, че не виждал противоречие, не виждал конфликт на интереси, не знаел какво е конфликт на интереси. Да си спомним реакцията му. След това, когато се разкри огромната слабост на Румен Петков и на МВР под негово управление, министър-председателят застана редом до Богдан Николов от Плевен, до братя Галеви, до кой ли не от оперативно интересните лица, за да защитава министъра си. В този смисъл той непрекъснато следваше събитията. Така следва събитията и с правителствената промяна. Поради тази причина обаче изтърва най-главното – кризата се разви в криза на общественото доверие. В момента правителствена, всяка правителствена смяна има за цел дали чрез вицепремиери, авторитетни имена, лица или чрез радикални смени, или чрез поемане на политическа отговорност или снемане на политическа отговорност и с всякакви други средства, каквито дава инструментариумът на структурните институционални промени, да направи едно – да върне доверието в кабинета. В момента тези смени не връщат доверието към кабинета. Кризата вече не е нито външна, нито с европари, нито каквото и да било. Кризата се изразява в пълно недоверие на хората към Министерския съвет и тези промени не могат да върнат доверието. Вижте как медиите посрещнаха промените в кабинета. Дори „Труд“ с какви първи заглавия излиза на челната си страница. Подигравка, неприемане, несериозно отношение към промените, атаки срещу определени хора от кабинета, скептицизъм в най-добрия случай и изпращане на предна линия от страна на БСП да ги защитават авторитетни хора от академичните среди като примерно Антоний Тодоров и т.н. в опит да се…, някак си да се каже, че, абе, че, общо взето, е направено това, което обществото е очаквало. Не е направено това, което обществото е очаквало, защото самият министър-председател вдигна високо очакванията. Той каза: ще има сериозни персонални и структурни промени. Ще накаже, даде да се разбере, ще бъде наказано НДСВ за гласуването и прочие. Нищо такова не се случи. Тоест, той непрекъснато изостава и вече кризата се превърна в непредотвратима. Според мене не може да бъде компенсирано това нещо – криза на доверие. Този кабинет на третата си година е с най-ниско доверие от всички кабинети досега.
Водещ: Политици или експерти трябва да бъдат министрите? БСП…
Иван Костов: Инструменти…
Водещ: …предложи ярки политически фигури като нови министри, докато ДПС и НДСВ избраха никому неизвестни експерти?
Иван Костов: Това са инструменти. Това е политическо средство, начин, по който се виждат промените от страна на различните реални премиери в страната. Ако премиерът е един, щеше да има един стил в промените. Той щеше да каже: вижте, искам политически авторитетни лица. Маха се г-н Кабил, но идва, примерно, г-н Лютви Местан, видна фигура в ДПС. Искам го в кабинета. Или всички промени ще бъдат експертни. Искам да дам такъв сигнал към обществото, че е изтеглен политически и че този кабинет ще бъде фокусиран върху такива и такива, примерно, социални задачи, ще повиша професионализма, експертизата. Ще искам примерно да се справя с този и този проблем. Той не прави нищо такова, защото, както вие вярно забелязвате, той прави, по-точно не той, а президентът прави едни промени, защото ние видяхме кой пръв защити кандидатурите от БСП. Това беше президентът Първанов. Президентът Първанов прави едни промени, а Ахмед Доган прави съвсем други, а Симеон Сакскобургготски си свърши своята работа, така че тук си личи просто съвсем различен подход.
Водещ: По време на Царство България страната е имала относително малък, постоянен брой, рядко променящ се и рядко разместващ се по функции брой министерства. Сега има ли концепция държавното управление, след края на комунизма, колко всъщност министерства са нужни на България и с какво да се занимават?
Иван Костов: Ако ме простите за, така, за връщането ми към миналото, но кабинетите след този, който аз конструирах като структура на изпълнителната власт през 2007 г., плътно следват тази структура с редки, малки изключения. На практика структурата е тази, която беше от 1997 г. Това са министрите, това са задачите, общо взето, това са структурите. Разбира се, създават се нови агенции от така наречения втори ешелон на, то това даже не е власт, но няма радикални промени. Аз си мисля, че причината да е така, се крие в обстоятелството, че никой не подхожда към задачите на правителството по творчески начин. Никой не вижда нови задачи пред кабинета на страната, пред Министерския съвет в контекста на новите условия. По един необикновено ограничен, да не използвам по-силни думи, начин не смеят да помислят за нищо повече от това, което са заварили, и излиза…
Водещ: Излиза, че вие сте определили министерствата, а според тезата ви Георги Първанов е определил министрите на Станишев, заедно с Доган и Сакскобургготски.
Иван Костов: Структурата на изпълнителната власт лесно можете да сравните и ще видите, че това, което казвам, е така. Това е така.
Водещ: Има Министерство на извънредните ситуации.
Иван Костов: Имаше го и преди, министър беше г-н Александър Праматарски. Нищо ново, наистина няма сериозна…
Водещ: Тоест според вас България има оптимално…
Иван Костов: Вижте, друга ми е мисълта. Аз се опитвам да ви кажа друго – че не се виждат нови задачи, не се виждат поне задачи от такова естество и приоритети от такова естество, които да искат преструктуриране на изпълнителната власт с оглед на това да поеме и да се справи с тези задачи.
Водещ: Дайте идея за такава нова задача и нужда от структура.
Иван Костов: Нова задача ще има, ще има като тема за предизборната кампания. Алтернативното управление ще формулира нови задачи и ние ще бъдем едни от тези, които ще излезем с такава оферта, с такова предложение към обществото. Те ще искат вече и, може би, промени в структурата на изпълнителната власт, броя на вицепремиерите и т.н.
Водещ: Трябва ли да има впрочем такъв вид…
Иван Костов: Разбира се, трябва да има. Знаете ли, генерално са се променили много неща. Не може от 1997 г., когато задачата беше да излезе България от тресавището и да тръгне по посока на ЕС и НАТО, и сега държава, която е член на ЕС и НАТО, да има същите задачи, както тогава, когато е излизала от тресавището. Държавата се нуждае от нови сериозни задачи – да посрещне предизвикателствата, които между другото я застигнаха. Предизвикателствата застигнаха управлението и го преобръщат вече. Мафията овладя ключови позиции в политическата система, разби политическата система, олигархически се настани в централната и местната власт. Това е видимо за целия свят с изключение на българското правителство, което премълчава това. Как можеш ти да отговориш на предизвикателството на нахлуването на мафията във властта, като си мълчиш, като въобще не формулираш, като въобще не казваш: аз ще се справя с това. Или друг въпрос – пада доверието в България. Пада доверието в България, в българската финансова система, в банковата система. Пада кредитният рейтинг на страната, по ред причини пада. Това се плаща вече, в страната, която е член на ЕС, това се плаща от всички, които са взели кредити, на всички се преизчислява лихвеният процент. Не е все едно дали плащаш 580 лева месечно или 700 лева след преизчислението, защото страната ти е загубила доверие. Тоест, ето го един проблем, който е проблем на всички българи. Ами ти си взел на лизинг кола, става същото. Всичко поскъпва около теб, защото родината ти е загубила доверието на финансовия свят. Или следващ въпрос – инфлацията: 20 % е инфлацията на малката потребителска кошница. Вие знаете ли какво е 20 %? Една пета поскъпване за всички хора, които взимат доходи под средните. Това е малката кошница, тя е тяхната кошница, на пенсионерите и на другите. Ами, това нахлу в живота на тези хора, на това трябва да се отговори. Няма никакъв отговор. Вие да чувате някой да казва: о, това няма да става така, това трябва да бъде преустановено. Тук трябва друга икономическа политика, трябва друга финансова политика и т.н. Ние ще направим други неща и ще ги направим така и така.
Водещ: Защо, според вас, министърът на финансите не може да върши работата по координацията на еврофондовете? Защо трябва да има министър хем по европейските въпроси, хем друг пък вицепремиер…
Иван Костов: Това е абсолютно нелепо предложение. Аз им казах днес и никой не можа да ми отговори с аргумент, защото никой не разбира, впрочем дори тези, които разбират, си замълчаха, защото знаят, че съм прав. Да се дадат инструменти в ръцете на вицепремиер да осъществява каквато и да било политика, каквато и да било, подчертавам дебело, се иска месеци наред промяна в законодателството и вероятно много месеци обяснения пред ЕК защо България създава този уникален начин на усвояване на европейски средства, който никой друг не прилага. Защото европейският начин е средствата се усвояват от акредитирани институции, които са акредитирани към конкретните министерства, конкретни министерства отговорят за усвояването на фондовете. Те имат разплащателни агенции, там има строг контрол и има една обща разплащателна агенция, която е в Министерството на финансите, и тази система не търпи контрол отвън. Може да се конструира изкуствен контрол, но той ще дойде след промени в закони, в правилници, в нормативни актове, и ако стане до края на годината, ще бъде голям успех. Най-елегантният начин да се даде този контрол в ръцете на г-жа Плугчиева, е да се освободи Пламен Орешарски и тя да стане финансов министър, но това е изключително рисково назначение, защото тогава министърът на… Васил Божков няма да бъде в кабинета и се нарушават балансите в този кабинет, а знаем кой е Васил Божков, по прякор Черепа.
Водещ: Как трябва да се държи опозицията?
Иван Костов: Защото, извинявайте, ама малцина знаят, че Пламен Орешарски отказва да даде списъка на фирмите, които са усвоили средствата от излишъка от бюджета от 2007 г. Още отказва по абсолютно арогантен начин и с това вече ще си спечели наистина крайната ненавист на всички хора и постепенно това ще му стане тежко бреме, защото не можеш ти да отказваш, когато те питат за какво си изхарчил излишъка. Той не смее да каже на кого го е дал, защото то е очевидно на кого… го е разходвал. Така че как да се махне Пламен Орешарски? Той е ключова фигура там, в този кабинет.
Водещ: Волен Сидеров заплашва…
Иван Костов: Той е част от…
Водещ: … да напуснете изобщо парламента, опозицията. Как според вас трябва да се държите в оставащата една година.
Иван Костов: Най-неудачният начин да коментирам това е да го направя през коментар на идеите на този човек.
Водещ: Това е най-радикалната идея.
Иван Костов: Да, де, но и най-, как да кажа, най-фарсовата. Има много силна аналогия с действия в последните 20 години. В последните 20 години е напускан парламентът. Знае се до какво се стига при тези напускания. Знае се кога как се е организирало това, с какви средства, какво е струвало на обществото, на държавата. Един път тези неща могат да бъдат много успешни. Вторият път обаче винаги се повтарят като фарс. Винаги е така. Историята не позволява в кратки периоди от време да се прилагат едни и същи инструменти. Това се прави от неразбиране, от крайно ограничена политическа култура, от неосмисляне на опита на страната, от непознаване на този опит и т. н. Нищо няма да даде това. Ако нещо даде ефект, това беше атаката на Демократи за силна България, на депутати от Демократи за силна България, които застанаха в челото, превърнаха се в острие на копието, което разкри, съдра тая сцена, тая фасада и се видя отзад обвързаността с мафията, която потресе целия европейски свят. Ако не бяхме в Народното събрание Демократи за силна България, нямаше да има вот на недоверие втори след корупцията, нямаше да има правителствени промени, нямаше да има това стряскане все пак на обществото и най-вече нямаше да има тази перманентна вече и задълбочаваща се криза на недоверието към този кабинет. Ключовото, което ще наблюдаваме всички оттук нататък, е следното. Няма да се покачи общественото доверие в този реновиран кабинет на Станишев. Ще продължи да спада и това ще завлече тройната коалиция много надолу за предстоящите избори.
Водещ: Разбирам, че вие се самооценявате, Демократи за силна България, като партията, която предизвика правителствената криза?
Иван Костов: Като опозиция… Значи, факторите бяха няколко. Тези фактори, които доведоха до кризата бяха и външни, основно външен натиск. В смисъл, той-беше най-ефикасен. Но отвътре като работа, свършена от опозицията вътре, когато говорим за свършеното пред очите на общественото мнение, на гражданското общество, ние бяхме… просто човек трябва да си изкриви душата, за да не признае това нещо. Когато т. нар. граждански наблюдатели не смееха да кажат и една дума срещу Румен Петков, ние бяхме застанали наистина в остра атакуваща и непримирима атакуваща позиция. Това е мъжеството и това е смелостта на политическата ни сила. Това, ако не се забелязва, прощавайте, ама значи обитаваме различни държави. Защото дори когато внесохме вота на недоверие, останалите се колебаеха и изразиха това колебание шумно.
Водещ: Фактът, че водим този разговор по Дарик радио, показва, че се забелязва. Впрочем слушателите ни слушат разговора на Велика събота. Вие гостувахте, си спомням, през 2000 г. …
Иван Костов: Пак, пак.
Водещ: … на Велика събота.
Иван Костов: Да.
Водещ: Какво се променя сега в очакването на Великден 7-8 години по-късно?
Иван Костов: Аз мога само лично да кажа какво се променя в мен за този празник, защото това са дълбоко лични неща според мен. Аз не мисля, че тука, нали, такива някакви манифестации или съвместни мероприятия дават израз на това, което е дълбоката същност на православното християнство. То е лично преживяване на празника, на Господа, на неговия подвиг, на мисълта изобщо за тези неща, които… Сега си давам сметка, че разпъването е нещо, което се случва на всеки човек много пъти в живота му сигурно. Много често всеки преминава през такава разтърсваща го нужда от жертване на нещо много сериозно вътре, което трябва да даде и да извади от себе си дали заради работата, дали заради близките, дали заради роднини, дали заради общност, дали заради фирма и т.н., няма значение. Важно е, че примерът на Великден е универсален, защото ни учи да посрещаме това разпъване, нали, разбирайте го не във физическия смисъл, а именно като разтърсващо, като изопващо преживяване на… като напрежение на всичките ни сили и т.н. Мисля си, че с това християнството ни подтиква към мънички човешки подвизи, за да правим този свят все пак по-добър.
Водещ: Сега чувствате ли се пред нова жертва?
Иван Костов: Е не, нямам такова усещане. Нямам такова усещане. Аз не случайно обаче употребих думата жертви в множествено число. Аз не мисля, че жертвата е… Може би на някого му се пада един път, нали, в живота и дава истинска саможертва. Може би животът му свършва в този миг, или когато той самопожертвователно постъпва и т.н. Това е, целият ни свят е пълен с такива примери. Аз говоря за другите жертви, за тия всичките, мисля, че успях да го кажа. Няма да мога да го повторя. Тези крайни напрежения на вътрешните ни сили, които… и преминаване отвъд, които се случват много пъти в живота. Аз искам да кажа, че много пъти се случват. Не бива българският православен християнин за разлика от протестанта да си мисли, че Бог го е опростил предварително, че изпитанията не искат от него да повтори, макар и в много миниатюрен, нали, и такъв нищожен, ако щете, по мащаби вид подвига на нашия Господ. Това някак си трябва да се разбере. Това е животът. Така се живее животът. Човек наистина се разпъва. Просто преживява тези разпъвания. Така живеем хората. Такъв свят ни е отредил.
Водещ: Лидерът на Демократи за силна България Иван Костов в „Седмицата“ на Дарик радио.