Водещ Асен Григоров: Добро утро, с “Пресклуба” сте в петък на “Денят започва”. Бюджетна седмица и програмна седмица също така за правителството. Досега говорихме за програмата, сега почваме за бюджета. Гост на “Пресклуба” – господин Иван Костов. Добро утро, как сте? Тежък ден беше вчера, до много късно вървя обсъждането в парламента. Следихте ли цялата дискусия всъщност?

Иван Костов, председател на ДСБ: Да, почти цялата дискусия проследих. Проблемът там беше в това, че ние говорим на различни езици, разминаваме се, опозицията и управляващите.

Водещ: Ама опозицията на един език ли говори?

Ив. Костов: Даже и тя не говореше на един език.

Галя Прокопиева: Даже и управляващите…

Ив. Костов: Една част виждаше малко катастрофически последиците от бюджета, което няма да се случи. А разминаването с управляващите е много голямо. Проблемът е в това, че те са скрили една истина. Истината е, че ще се съгласят вероятно и ще подпишат с Международния валутен фонд споразумение, според което ще постигнат много голям излишък, вероятно от порядъка на 3 процента от брутния вътрешен продукт. Това за хората трябва да го кажем така – милиард и 300-400 милиона лева държавата да събере от тях и да не похарчи, и да ги остави в резерв, и вероятно това ще бъде условието да се продължи споразумението. Ние имахме предварителна информация, аз получих потвърждение, обаче след дебата, и зад тази, така да кажем, тайна в кавички…

Г. Прокопиева: Да, да, и ние писахме… така отделна тази тайна.

Ив. Костов: …се скри дебатът и се създаде много фалшиви гласове сред управляващите. А пък повечето от специалистите, които работеха по бюджета, знаят за това в Народното събрание. И се получи свирене фалшиво, такова, дебатът беше много фалшив.

Водещ: От друга страна обаче трябва ли да се рискува споразумението с Международния валутен фонд, ако това е цената?

Ив. Костов: О, имаше много начини да се постъпи с Международния валутен фонд. Първо, знаете ли, самата, самото възприемане на тезата, че по-висок растеж непременно ще доведе до още по-големи проблеми на текущата сметка, някак си не се споделя от социалисти и либерали, ако говорим за световните социалисти и либерали или европейските. Това не е в тяхната терминология, не е в техния език, не е в тяхната идеология. И заради това идеята, че по-бърз растеж съпроводен с по-ниски данъци и по-бързо нарастване на доходите ще бъде нещо, което е, ще се отрази зле на платежоспособността на страната, си е чисто неокласика. Това е…

Петьо Цеков: …да караш колата на средна скорост, на четвърта скорост, за което говорихте?

Ив. Костов: Това е четвъртата скорост. Да, това е директна скорост, това е бързо да се движиш на, разбира се, на ръба на риска, защото няма бързо развиващата се страна, която не върви по ръба на риска. Пример – Румъния. Румъния реши по друг начин отношенията си с Международния валутен фонд – регистрира 8,2 процента растеж.

Водещ: Но това е изискване на фонда, в смисъл Фликеншилд много ясно говореше и за излишъка, и за това, че се опасяват от прегряване на икономиката.

Стояна Георгиева: Ако бяха скъсали с фонда, пък щяхте да ги критикувате, че. . .

Ив. Костов: Знаете ли, някак си не върви да се обяснява всичко в тая политика чрез фонда. И не може така фондът да служи като оправдание за политиката. Това е като оправдание за невръстно дете – нали, така ми казаха отвън, нали, на правителството.

Г. Прокопиева: Знаем, че не е лично, но някак си от 1997 г. насам тръгна това оправдаване с фонда, както и, поправете ме, ако бъркам, но още в рамките на вашия мандат започна този изкуствен излишък в бюджета да се създава, струва ми се, последните две години. Може би бъркам, мина доста време.

Ив. Костов: Да.

Г. Прокопиева: Т.е. и двата принципа бяха насложени още тогава.

Ив. Костов:Да, имаше излишък, това е вярно. Появиха се излишъци със стабилизацията на икономиката и въпросът е какво да се прави с тях. Веднага трябва да се редуцират. След като се появи излишъкът в 2000 г., 2001 г. ние намалихме така изземането, данъчното отнемане, че той стана по-малък. След това отново започна да се качва и сега вече достига много големи размери. Въпросът е, че тогава излишъкът беше неочакван, т.е. той дойде от самата стабилизация и се появи нещо като дар Божи, който…

Водещ: Екстра.

Ив. Костов: Да, като екстра, който веднага беше върнат обратно в икономиката за инвестиционни проекти. Сега излишъкът се планира като двойно дъно. Т.е. смята се, че ще има излишък, просто той се търси и се настройва икономиката така, че излишък да се получи. Освен това ние никога не сме се оправдавали с Международния валутен фонд. Мерките, които трябваше да се предприемат тогава, бяха обяснявани по друг начин. Трябваше да има финансова стабилизация, трябваше да има излизане от кризата, трябваше да има приватизация, трябваше да се даде тласък на реформите, по съвсем друг начин обяснявахме ние тогава нещата.

Радостина Константинова: Извинявайте, господин Костов, аз си направих труда да върна 1999 г. за обсъжданията за бюджета, и тогава опозицията, Руси Статков ви критикува точно за това, че вие криете едни приходи, които ще влязат в бюджета. Така че имам чувството, че един и същи домат се хвърля между опозиция и управляващи от години насам.

Ив. Костов: 1999 г. беше година на военни действия. Отново имаше югоембарго. България беше изправена пред много трудни перспективи пред себе си, ние не знаехме каква ще бъде 2000 г. Една задълбочаваща се война на границите на България не можеше да даде възможност да чуем Руси Статков с неговото предупреждение.

Р. Константинова: Не, искам да кажа, че аргументите винаги звучат по един и същи начин. И те са – правителството скрива едни приходи, за да може после да ги разпредели както реши. Така звучат на хората, които не са икономисти и не са били финансови министри.

Ив. Костов: Тогава това беше конкретната ситуация. Сега ситуацията е съвсем друга. На границите на страната няма военни действия, няма очаквания едно югоембарго да се отрази зле на българската търговия, такива неща няма. Трябва все пак да разчетем, че България в 2005 г., когато приема бюджета си за 2006 г., е финансово стабилна пазарна икономика и проблемът й е дали ще издържи конкурентния натиск на Европейския съюз, когато влезе в Европейския съюз 2007 г. Не може да се изравняват условията на дебата от 1999 г. с дебата сега. Защото 1999 г. започнаха преговорите, 1999 г. започнаха преговорите в трудни условия, в неосъществени реформи. Сега е съвсем друго. Все пак финансово стабилизирана пазарна икономика с частни банки не може да бъде заплашена от онези рискове. Но какви са рисковете сега? Рисковете са, че движейки се на бавна скорост, България ще посрещне много неподготвена европейския конкурентен натиск. Това е нейният риск. И най-вече това, което стана с разпределението на данъците, изобщо с влиянието на фиска върху фирмите. Това е нещото, което заслужава да се коментира. Защото върху една конкретна фирма, ясно е, че ако тя е малка фирма, изгодата от намаляването на вноската за Националния осигурителен институт ще бъде много малка, защото двама-трима работници, 4 процента намалена, 4 пункта намалена една вноска…

Г. Прокопиева: Е, върху големите фирми, това е, всъщност това е основният плюс на бюджета…

Ив. Костов: Аз точно това направих обаче. Аз помолих няколко големи фирми счетоводителите да направят разчет и да кажат как ще се отрази примерно на фирми със заети от порядъка на 350 до 450 души. Изгодата е някъде между 18 и 26 хиляди лева, е това е икономията, годишната от намалената вноска от тези 4-процентни пункта. Същевременно покачването на цените на енергията, което е предизвикано и частично е усилено от вкарания акциз, е между 45 и 65 хиляди лева, само от това увеличение за отоплението на фабрика примерно на шивачки. Така че, ако даваш на една фирма 26 хиляди, а отнемеш само по линията на нафтата не говорим за отоплението, не говорим за електричеството, всъщност, което се качва със 17 процента, за тия фирми, дори за големите, които ползват енергия, конкурентоспособността им е паднала. Особено за многобройните шивашки фирми, които, от друга страна, шият срещу фиксирани цени на ишлемето, което изпълняват на възложители от чужбина. Така че те няма как да избият това нещо, обаче от електроенергията, от отоплението, от горивата тези разходи на тях им се покачват, имат отсреща само тези проценти, 4-процентни пункта.

Г. Прокопиева: Господин Костов…

Водещ: Заповядайте.

Г. Прокопиева: …коя е причина номер 6?

Ив. Костов: Коя е…

Г. Прокопиева: Слушайте сега, вчера седнах да ви чета единайсетте причини да не подкрепите бюджета и шестата сте я изтрили или нещо ви е изпаднала.

Ив. Костов: Ами, сигурно при писането…

Г. Прокопиева: Да не е нещо важно…

Водещ: Да сте скрили от Народното събрание вчера…

Г. Прокопиева: Въпреки че останалите…

Ив. Костов: Това е от изказването на Екатерина Михайлова…

Г. Прокопиева: Да, на госпожа Екатерина Михайлова.

Ив. Костов: Тя не ги е номерирала, аз не си спомням…

Г. Прокопиева: Има номера – едно, две, три, и шест е изпаднало, но няма значение. Трябва да установите каква ви е шестата причина. Въпреки че трябва да се съглася, колкото и да е политическо изказването, че повечето ви аргументи са абсолютно валидни за този бюджет. Кажете ни все пак в крайна сметка колко лош е този бюджет, колко по-лош можеше да бъде, каква ни е алтернативата, ако нямаш против, нали, малко да…

Водещ: Да, да, аз горе-долу това щях да питам. Вчера…

Ив. Костов: Нека кажем и…

Водещ: Само да вметна. Милен Велчев беше тук вчера на онази маса, той каза, че той лично би направил много по-смел бюджет за първата година.

Ив. Костов: Защо не направи, като беше министър?

Водещ: Това е друга тема. Въпросът е вашата гледна точка към този бюджет такава ли е – че той може да бъде много по-смел?

Ив. Костов: Значи, проблемът на тези бюджети, от последните 4-5 години, се състои в това, че те са разчетени по начин, по който не се предвижда завършване на реформите, примерно на тежките реформи в здравеопазването, в образованието, в администрацията, в Министерството на вътрешните работи. Бюджетите не разчитат и не правят финансова политика, която затваря, така да се каже, тази страница на реформиране на българската бюджетна сфера. Не го правят – това е истината. Сега, дали вече като не е финансов министър, на някой му идва смелостта да започва да говори така, а след като е бил, не го е правил, това е друг въпрос. Ясно беше, че по време на предишното управление при Симеон Сакскобургготски нямаше никакъв дух на реформи, нямаше кураж те да бъдат наченати. Дълго време ние си мислехме, седейки на опозиционните банки, че те просто не разбират какво трябва да се прави. Сега вече, тази година, се вижда, че те са…

Г. Прокопиева: Поне разбират какво…

Ив. Костов: …разбрали какво трябва да се прави. Това започна да се коментира от всички страни в парламента. И БСП от опозиция, тогава, играейки опозиция на Симеон Сакскобургготски, и самите управляващи от ДПС и НДСВ, са разбрали за какво става въпрос. Сега не може да се каже, че никой не знае от тях какво следва да се направи и какви, нека да го кажем обаче съвсем ясно – негативи от обществена гледна точка трябва да се поемат и да се изконсумират заради България, заради българската общественост, какво трябва да изтърпят политиците. Сега им е ясно, че трябва да завършат… че трябва да има болнична… здравеопазването трябва да бъде реформирано докрай, за да бъде решен въпросът във здравеопазването, да не навлизам в теми, които са ви познати. Това според мен е бюджет, който отново не разчита, че ще бъдат осъществени реформи. И другото нещо, което, за да отговоря дали е добър, или не е добър – знаете ли, има едно дълбоко недоверие в сегашните управляващи към макроикономистите в България, които вкупом този път съветваха така – намалете данъците, приходите ще бъдат по-високи. На страниците на всички сериозни икономически вестници многократно това нещо с таблици и Кривата на Лефер, какво ли не беше обяснявано, за да бъде поне възприето частично…

Водещ: Алтернативен бюджет беше написан, да, от Института за пазарна икономика.

Ив. Костов:…останалата част от неокласическата теория. Защото да набиеш спирачките, когато има висок дефицит на текущата сметка, е една част от теорията, другата част е, че, ако намалиш данъците, ще получиш същите приходи, или дори по-големи. Значи, не чуха тези съвети. И от тази гледна точка, обявявайки, например министърът Николай Василев, който беше водещ в екипа, ако си спомняте, на Симеон Сакскобургготски… обяви, че реформата е завършила, данъчната, което е груба грешка, при тези тежести, които падат върху фирмите, при това преразпределение на финансовите им проблеми, което идва от европейското членство. Ако те не бъдат подготвени да го посрещнат, ще бъде зле. Не прави и това бюджетът. Тоест не разчита да завърши реформите и не дава възможност на фирмите да се подготвят да бъдат конкурентноспособни. Това е, така, ако може да се каже, десните слабости на този бюджет.

Ст. Георгиева: От гледна точка… автентичен ли е по някакъв начин от гледна точка на тяхната собствена програма и намерения? Те твърдят, че това е социално-либерално управление, че са правителство на социалната отговорност…

Водещ: Европейската интеграция и социалната отговорност…

Ст. Георгиева: …европейската интеграция и такива неща. Горе-долу там…

Ив. Костов: От гледна точка на идеологията се разбра, че не е, тъй като те възприемат практически идеологията изцяло на Международния валутен фонд, от гледна точка на регулиране на… примерно на платежния баланс. Обаче от гледна точка на самата тяхна програма, има неизпълнение на основните обещания. Но има нещичко изпълнено, трябва да се каже, примерно необлагаемата работна заплата, покачването на минималната работна заплата. Това са все, така, ходове, които са насочени към хората с ниски доходи. Просто…

Г. Прокопиева: И все пак намаляването на осигуровките с 6 пункта наистина беше важна стъпка, да.

Ив. Костов: Да, 2 пункта е намаляването за самите работници, тоест от там взимат малко хората. Така че за една минимална работна заплата, необлагана, нали, и с тези 2 процента отгоре, все нещичко ще бъде… ще получат тези хора с ниските доходи. Ясно е, че то няма да е в състояние да компенсира по-високите разходи за отопление и за… разходите за енергия, които всяко семейство разходва зимата, няма да бъде достатъчно и да подобри някак си осезаемо живота им на фона все пак на тази инфлация, която ще изконсумира част от ефекта. По този начин за хората с ниските доходи е направено нещо, което обаче, от друга страна, е отнето от това ранно въвеждане чрез акциза на… ранно приспособяване чрез акциза на цените на алкохол, цигари и…

Ст. Георгиева: Може би е редно да обясните малко по-разбираемо на хората, в смисъл – вие подтиквате правителството какво да направи с Международния валутен фонд, в смисъл, как да отговори на тези изисквания и да не къса с Международния валутен фонд, защото, нали, румънският вариант е малко радикален за…

Р. Константинова: Нещо подстрекавате…

Г. Прокопиева: А и в точка 2 ги обвинявате, че нямат подкрепата на Международния валутен фонд…

Ив. Костов: Да, ако не се съгласят да подпишат това, защото те казаха – сега ние правим така, защото Милен Велчев е поел ангажимент. Но те ще трябва да поемат ангажимента за следващата година и трябва да го поеме господин Орешарски. Така че за това говорим – дали ще се съгласят на това драстично условие – целият излишък, който очевидно ще го има, да отиде във фискалния резерв, за да се намали държавното търсене или индуцираното от държавата търсене в икономиката, и по този начин да се стопира растежът, защото всички мерки са насочени към стопиране на растежа. Нека да бъдем съвсем откровени – тази политика, този бюджет, спира икономическото развитие, стоварва върху фирмите тежестта от ценовия шок, преразпределяйки данъчните тежести, ги натиска надолу и отнема търсене от населението, тъй като доходите растат символично в реално изражение или падат надолу, зависи къде се намирате в доходите, и се намалява търсенето от страна на държавата и нейните публични инвестиционни програми. Това е антирастежна политика с цел стабилизация при условия на рискове. Това е.

П. Цеков: А какво е мнението ви за Пламен Орешарски като професионалист, като специалист, като… доколко свободен е той в тристранната коалиция?

Ив. Костов: Този бюджет е победа на администрацията на Министерството на финансите над цялата тристранна коалиция.

Г. Прокопиева: Това доказано… ли е?

Ив.Костов: Министерството на финансите е тази могъща администрация, добра в професионално отношение безспорно, наясно с нещата, толкоз дава на тристранната коалиция. Това са условията…

Г.Прокопиева: Ама значи, това е победа на…

Ив.Костов: Нямат доверие, че могат да карат…

П.Цеков: Даже и по-лошо…

Ив.Костов: …бързо колата и това са условията, които им дават. И г-н Орешарски просто прокара това нещо през бюджета. Това между другото е може би… нали, това е стабилизаторът в кила на платноходката, тази администрация. Не трябва да я гледаме само с отрицателно око. Защото този тежък стабилизатор пречи да се обърне яхтата, особено, ако не е вещ ветроходецът.

Г.Прокопиева: Не, а това все пак значи, че администрацията издиктува политиката, което е ужасно…

Ив.Костов: Това не е добре.

Г.Прокопиева: Да. Кажете ми…

Ив.Костов: Цялата политика, това не е добре.

Г.Прокопиева: …как виждате перспективата, всички прогнозират, че правителството, то очевидно е слабо и не е ясно докога ще изкара. Какво ни чака? В дясно това, което видяхме, и сега може би от частичните избори в София, нали, перспективата при някакви близки избори не изглежда никак добре и при всички случаи ще трябва отново да имаме коалиционни вероятно управления, които пак ще трябва да правят същите компромиси, същите бюджети. Къде е посоката? И къде в политическото пространство вие виждате ваш съюзник, така че да е възможно вашата енергия на вашата партия също да…

Водещ: Ти обяви предсрочни избори.

Ив.Костов: Ще взема само да…

Г.Прокопиева: Не, не. Попитам, защото в крайна сметка човек трябва да вижда хоризонт в този… Добре, идват и президентски и т.н., няма значение.

Ив.Костов: Хоризонтът трябва да го видим, четейки програмата на правителството, която малко след дъжд качулка идва, след бюджета, а тя трябваше да го предхожда, трябваше да предхожда и данъчните закони. Ще четем там и ще видим какво ще дойде.

Г.Прокопиева: Не, аз ви питам чисто политически…

Ив.Костов: Чисто политически – пак ще четем тази програма…

Г.Прокопиева: На това ли сме обречени винаги?

Ив.Костов: Тази коалиция ще издържи.

Водещ: Колко?

Ив.Костов: Тази коалиция на тази първа, втора скорост, на която се движи, с тези мощни стабилизатори вътре в администрацията, не виждам причина да се питаме дали ще издържи. Въпросът е дали това е добре за хората и за българските фирми и граждани…

Г.Прокопиева: А вие…

Ив.Костов: Аз си мисля, че не е добре и го казваме с аргументи…

Водещ: Сега обаче, наближават сто дни, другата седмица ще станат сто дни от началото на правителството. Обикновено тогава опозицията излиза с едни гръмки декларации, обявява се за предсрочни избори, обявява правителството за безхаберно и т.н. Какво ще правите другата седмица вие?

Ив.Костов: Ами, ето, аз казах, че няма да го обявим за такова водещо ни към предсрочни избори, защото не е реалистично.

П.Цеков: Затова ли няма да пиете кафе с Петър Стоянов, в смисъл, няма необходимост от предсрочни избори, не се виждат на хоризонта и затова няма необходимост да правите нещо в дясното пространство?Ив.Костов:Не, напротив, има необходимост да се… Държавата България има необходимост да има опозиция.

П.Цеков: Естествено, и силна опозиция.

Ив.Костов: Аз мисля, че полека-лека това все пак започва да се разбира и от хората. Има нужда. Тя изпълнява гражданска, политическа функция, която е сериозна. И въпросът е първо да изпълни тази функция. След това да пие кафе.

П.Цеков: Под кафе, знаете какво разбирам…

Ив.Костов: Да, и аз разбирам същото, което вие разбирате…

П.Цеков: Да, надявам се.

Ив.Костов: Първо, трябва да има опозиция. Ние сме там, избрани от хората и поставени на опозиционните банки, за да сочим слабостите на управлението…

П.Цеков: Не поставяте под съмнение…

Ив.Костов: …да бъдем реалисти, да бъдем едновременно много критични, да сочим какво трябва да се прави, и това е нашата работа.

П.Цеков: Поставяте ли под съмнение опозиционността на СДС в момента?

Ив.Костов: Ами, четете внимателно техните говорители…

П.Цеков: Може да кажете – да или не.

Ив.Костов: Аз… Редно е вие да четете всичко, което излъчва като

говорене всяка една от десните формации…

Р.Константинова: Това с кафето, Петьо, беше …

Ив.Костов: …и разчитайки знаците, които дават, ще си отговорите и на този въпрос. Това, което аз не бих желал да правя сега, е да бъда въвличан в разговор за опозицията.

Р.Константинова: А за президентските избори…

Ив.Костов: Защото…

Р.Константинова: …съгласен ли сте да ви въвлечем в разговор? Ще се кандидатирате ли за президент?

Ив.Костов: Не.

Р.Константинова: Защото много хора…

Ив.Костов: Не, имам си роля в Народното събрание. Чувствам голямата слабост в опозицията, чувствам, че тя е… не изпълнява добре тези свои задължения. Ето, нашият глас е съвсем слаб. Нашите критики са съвсем слаби, към бюджета. Те не проникват в медиите, те не стигат до хората. Все още хората не ни чуват, че сме опозиция в Народното събрание. Питат се има ли опозиция, къде са…

Ст.Георгиева: Ама вижте, в центъра…

Ив.Костов: …защо не съществува и едва след това, когато хората си отговорят на въпроса, че има опозиция, чак тогава започват да мислят за нея, след известно време като за алтернатива. Така ще ви отговоря на въпроса за президентските избори. Ако няма опозиция, ако целият този курс, който се налага, е безалтернативен, както се създава впечатление в обществото, включително с помощта на медиите, на анализатори, социолози и т.н., ако е безалтернативен, тогава няма смисъл да се говори за друго.

Г.Прокопиева: Проблем е, че в центъра винаги се появява…

Ст.Георгиева: Няма да подкрепите…

Ив.Костов: Ще има десен кандидат, но той…

П.Цеков: Ще има десен кандидат…

Ив.Костов: …но той дали ще бъде видян като десен кандидат? Това, което стана на изборите в София, е следното, всички кандидати бяха потопени в една вана, така да се каже…

Ст.Георгиева: Да, затова става дума…

Ив.Костов: …оттам не се видя кой е десният кандидат. Не се видя кой има…

Г.Прокопиева: Кой ги потопи във ваната?

Ив.Костов:Така, те се потопиха…

Г.Прокопиева: Медиите ли?

Ив.Костов: …някак си по време на самата кампания.

Г.Прокопева: Защото някак си…

Ив.Костов: Не, не обвинявам никой, но…

Г.Прокопиева: Да, добре.

Ив.Костов: …в очите на обществото, хайде така да кажа, но в очите на обществото, а и те направиха много да го направят, самите участници в кампанията, те се потопиха всичките и хората започнаха да не ги различават, има ли десен, има ли ляв. Левият кандидат говореше със смели изрази, които заимстваше изцяло от речника на Демократи за силна България. Стоеше някак си в позиция на човек, който се разбира с десния кандидат. Спечелилият изборите казваше колко е велик Гаврийски и т.н. Изобщо получи се едно такова пълно, пълно объркване, което може да стане само тогава, когато в обществото няма яснота кой е опозиция и тази опозиция е ли алтернатива на статуквото.

Ст.Георгиева: Ама то стана много ясно…

Водещ: Тук…

Ст.Георгиева: Хората показаха много ясно как си представят алтернативата.

Ив.Костов: Да, и…

Ст.Георгиева: Значи, то веднъж беше Симеон, после беше Волен Сидеров, сега Бойко Борисов…

Ив.Костов: Да, и си я представиха…

Ст.Георгиева: …значи, следващият, който такъв дойде, по-уверен популист и по-смело срещу партиите и срещу статуквото, вие, нали, така да седите и да чакате хората да ви припознават като позиция и алтернатива, е една такава пасивна позиция, аз не знам дали би допринесла с нещо.

Ив.Костов: Аз не разбирам защо виждате позицията ми като пасивна. В момента говорим за нашето критично отношение към бюджета, оттам тръгнахме. Ако тези неща, които ние казваме, се чуят и разберат, ако се възприемат от фирмите от гражданите, и ако ги съпоставят особено когато изтече годината и тогава видят кой е бил прав, кой е бъркал, така постепенно ще нарасне и авторитетът. Няма как, от друга страна, ние да се борим с явление от типа на Симеон Сакскобургготски 2001 година и на Бойко Борисов през 2005.

Водещ: Добре…

Ив.Костов: Ние не можем да прилагаме тези средства…

Водещ: Благодаря…

Ив.Костов: …които те прилагат.

Водещ: Благодаря ви за това, че бяхте гост на “Пресклуба”. Ние продължаваме с новините. Иван Костов, лидер на Демократи за силна България, в студиото на “Денят започва”.