Иван Костов: С покровителството на министър Р. Петков червените генерали съживяват контрабандните канали от югоембаргото

– Г-н Костов, каква е Вашата оценка по една от най-болезнените за България теми през изминалата 2005 г. – битката с престъпността? Европейските наблюдатели все по-често ни критикуват, че държавата трудно се справя с проблема.
– Загрижеността на ЕС и неговите институции, които вече говорят за мафия, е оправдана. Ние не можем да се поставяме в положението на хора, които приемат тези сигнали с насмешка. Така, както се опита да го направи Сергей Станишев. Има съществена разлика между критиките за корумпираност и мафиотизация, да речем, през 1997-2001 година и сега. Тогава критиките идваха от страна на бивши служители на Държавна сигурност /ДС/ и контролираните от тях медии, сега критиките идват от най-авторитетни европейски медии и институции. Това е много съществена разлика, която говори за принципно различен начин на преценяване на случващото се в България. Всъщност през 2005 г. за пръв път се изнесоха данни колко хора са убити в гангстерските поръчкови убийства – 155 човека. Това е истинска война и няма какво да го крием. Подхвърлят се от доста време обяснения защо се избиват тези хора, но на практика никой не казва, че всъщност държавата е останала безпомощна и неспособна да противодейства.
– Но до това положение не се е стигнало през последната година, вина имат всички, които са управлявали държавата през последните 15 г., в това число и Вашето правителство. Диференцира ли се тази отговорност, когато се говори за гангстерска война, за мафия, осъзнават ли политическите сили своето задължение, или просто се възползват да атакуват управляващите и да трупат политически дивиденти. Дори при случая със смъртта на Ангел Димитров-Чората в Благоевград неговият вуйчо Людмил Георгиев Ви предупреди персонално като политик, а ДСБ като политическа сила, да не възсядате мъката на семейството. Доколко борбата с престъпността ангажира всички политически сили чувстват ли я те като обща отговорност?
– Не ги ангажира, там е целият проблем. Първо трябва да уточним понятието мафиотизация, която е тежката диагноза за българската държава. Мафиотизацията се появи в България още през 1991 г. и беше свързана с първото югоембарго. Тогава на много малко хора говореха нещо думите на Филип Димитров: Появява се организирана престъпност – мафия, то е за престъпно поведение на хора, свързани с политици, които са на власт. Оттогава на приливи и отливи се е водила борбата с престъпността. Изключително тежко беше положението през 1997 г., когато момчетата с бухалките се опитаха да вземат властта. Държавата тогава бе толкова слаба, че властта наистина можеше да се вземе с бухалки и със застрахователни стикери.
– Тогава СДС дойде на власт и обяви: „Да отвоюваме държавата от мутрите“, смятате ли, че успяхте?
– Държавата тогава бе отвоювана от мутрите и малцина могат да оспорят това, и то ако изопачават истината. Но трябва да сме съвсем коректни и да кажам, че през този период не се получи качествен прелом в противодействието на престъпността. И към втората половина на нашето управление си дадохме сметка за що е така. Първо видяхме сред себе си, в ОДС, хора, които се свързаха с престъпността. Например Богомил Бонев доведе Майкъл Чорни при президента Петър Стоянов… Наистина тогава тези с бухалките бяха изтикани на заден план и започнаха първите сериозни удари върху тях – спряна беше контрабандата със захар, не им дадоха право да застраховат и пр. Но не се получи качествен прелом над престъпността, а причината бе лошата конструкция на съдебната власт и досъдебното производство. По Конституция съдебната власт е създадена така, че пречи държавата да противодейства ефективно срещу престъпността. Това е наша диагноза от 2000 г., която, за съжаление, не се споделя от останалите политически партии.
– В западната преса зачестяват негативните информации за България, има ли кампания срещу членството ни в ЕС?
– Не мисля, че е кампания, за първи път повечето авторитетни медии на Запад казаха истината за състоянието на България. Това е опит да ни се повлияе чрез общественото мнение и чрез институциите да се справим с престъпността. Заглавието в германския вестник „Билд“ е с червени букви: „Мафия, аларм!“ /от немски „Тревога, мафия!“/. Така се съобщава на немците истината за България, но същото казва и Би Би Си на англичаните. А Би Би Си едва ли може да бъде упрекната, че участва в нечии кампании. Според мен това, което се надига в Европа като противодействие на пасивността на българската политическа класа, е проблем на политиците. От тази гледна точка промените, които управляващите БСП, НДСВ и ДПС предлагат, не могат да решат тежките проблеми.

Една от най-тежко корумпираните институции е прокуратурата. Това го казват от Еврокомисията. Сочат ни почти директно къде са причините.
– Не е ли обезпокоително, че приемаме да се променим само заради членството в ЕС, и сякаш ако не е то, не си заслужава?
– Да, така е, нека да не свързваме всичко с европейското членство на България. Дай Боже, да влезем в Европа, но ако сме с неоправена и неефективна съдебна система, добре ли ще живеем като българи в една държава, в която правосъдието функционира зле.
– Дотук говорихте за липса на адекватна законодателна база за борба с престъпността, за лошо функционираща съдебна система, за недостатъчна сигурност и справедливост. Оглеждат ли се тези проблеми в нашумелия случай със смъртта на Ангел Димитров-Чората?
– Искам да разделя този проблем на няколко части. Първо, ние знаем, че към фамилията на Чората много хора нямат добро отношение. А и самият той изглежда не е имал добро име в Благоевград. От друга страна обаче, ние виждаме следното – убит е човек. А всеки може да бъде на неговото място. Най-страшното е, че това се прикрива – не само убийството, то не можа да бъде прикрито. Това, което остана скрито, е най-тревожното, а именно – причината, каналите… Както бе написано от бившия зам. шеф на НСБОП – каналите за транспортиране на наркотици минават през Благоевград. Много хора са свързани с този наркотрафик, забогатяват и корумпират държавната машина на ниво Благоевград, но очевидно и по-нагоре. Имаше заплаха в медиите от страна на уволнения майор Писов, че ще си отвори устата и ще разкаже.
За какво ще разкаже – за връзки между престъпния свят и органите, които са задължени да ни пазят. Това каза той и завършва интервюто си с думите, че се опитва да разбере кой е гарантът на това нещо. Знаете ли кой обикновено става гарант – това е някой или някои хора на много високо ниво, които нямат никакви отношения с определени персони, нито към извършителите, нито към потърпевшите. Това е държавен въпрос. Не може през Благоевград да минават наркотрафици, те да поразяват държавната система и институциите, да имат покровителство на политическо ниво и нас това да не ни засяга. Нека чичото /б.р. Людмил Георгиев/ си остане с тая мъка, това е битов въпрос. Но другият въпрос е наш, той е държавен. И тук се връщам към второто прикриване – когато няма тройна експертиза, която да ти дава основание да оневиняваш полицаите, защо полицията започва да прикрива стореното от нея. Значи те крият нещо много по-голямо, това означава.
– А защо не допускате, че е възможно да става въпрос за колегиална солидарност, а не непременно за прикриване на наркоканали?
– За съжаление, не е това, аз си мисля, че тази неистина не е тайна за благоевградчани и изобщо за хората от региона. Боя се, че отдавна те знаят и виждат много повече, защото през България има наркотрафик.
– Това никой не го отрича.

-Да, това никой не може да го отрече, но през 2000-2001 г. годишно задържахме близо 2 тона хероин на границата, а след това количеството рязко спадна до около 500 кг.
– Не е ли възможно друго обяснение – че полицията разбива каналите. Защото при толкова много поръчкови убийства, свързани предимно с трафика на наркотици, обикновено се казва, че при всяка провалена сделка гарантът плаща с живота си?
– Гарантът е този, който може да даде право да убиваш безнаказано. Това разбирам аз под гарант, неговото ниво е толкова високо в политиката, че може да ти каже: Ако извършиш убийство, аз ще ти спася кожата, няма да лежиш.
– Непременно ли трябва да са политици, свързани с управляващите, или могат да са и редови депутати?
– Почти винаги са свързани с управляващите. Това, което казах за количествата хероин, които се задържат на границата, е много показателно. Ако преди 5-6 г. си задържал 2 тона, а след това започнеш да задържаш четири пъти по-малко, очевидно останалото минава през страната. Това се отнася и за Благоевград, защото тук са едни от основните потоци на стоки, на хора…
– Според една от версиите причината за отстраняването на Чората е, че той е знаел за контакти между полицаи и хора от престъпния свят.
– Не искам да навлизам във версиите, но това, което се подразбра от тях, е, че след като бе отстранен предишният, да го наречем бос на престъпния свят в Благоевград /б.р. Васил Горчев-Кьоравия/, веднага е започнала борба кой да заеме мястото на убития. Да отстраниш престъпен бос означава да осигуриш шанс на най-агресивния под него да се изкачи в йерархията. Затова теорията на Сакскобургготски-Борисов, че е добре престъпниците да се избиват помежду си, не е правилна. Престъпниците трябва да са живи и в затвора.
– Но това беше надгробната епитафия, произнасяна от Бойко Борисов при всяко поръчково убийство на подземен бос: Ако еди кой си беше в затвора, сега щеше да е жив.
– Държавата е длъжна да пази живота на всички граждани – и на свестните, и на недотам свестните, и на престъпниците.
– Защо тогава по случая „Чората“ се вдигна много повече медиен шум, отколкото при убийството на бизнесмен от най-голям мащаб, какъвто бе банкерът Емил Кюлев?
– В единия случай убийството бе извършено показно, да предположим, че властта тепърва ще изясни какви са били причините за това. Докато в случая с Чората убийството бе извършено от служители на МВР. И бе направен опит то да бъде прикрито, това е, което прави случая много по-скандален. Да убиват служители на МВР е все едно кучетата да ядат овцете от стадото. Не може да си въоръжен, законът да е зад гърба ти, да имаш сила и ти да я използваш срещу тези, които си призван да пазиш. Това е свидетелство за упадък и крайно развращаване на българските институции, в случая и на МВР, и на следствието, и на прокуратурата. Защото на 11 ноември, когато започна да се лъже по този случай, и Богомил Янев, бишвшият шеф на РДВР, до него окръжният прокурор, до него директорът на Окръжна следствена служба застанаха на една позиция и по този начин придадоха автентичност на прикриването, а след това се включиха и най-висши полицаи в държавата, стигна се дори до едно абсурдно определение на Военна окръжна прокуратура.
– Преди години, когато Вие бяхте премиер, полицай застреля неволно момиче пред хотел „Плиска“ в София…
– И веднага си отиде шефът на полицията…
– В Благоевград също.
– Но при нас си отиде шефът на Националната полиция. По наше време един полицай застреля пак неволно хора на кръстовището около Сливен, отиде си заради това главният секретар на МВР и никой не е правил опит да ги прикрива. Това е голямата разлика.
– До какво ниво трябваше да стигне поемането на отговорност за смъртта на Ангел Димитров-Чората, след като според Вас оставките на шефа на РДВР ген. Янев, на заместниците му и уволнението на участвалите в задържането полицаи не е достатъчно?
– При положение че правим паралел с нашето управление, при яснота, че извършителят е полицай, че това не се прикрива, отговорността трябва да се поеме на нивото на самата професионална система, на МВР. Когато обаче има прикриване на служители от МВР, които са извършили убийство, и това става координирано на най-високо ниво, от най-висшите чинове на полицията, тогава отговорността трябва да я носи министърът, в случая Румен Петков. Подчинените му не може да казват на черното бяло сами, някой трябва да ги накара, няма друга логика.
– А как гледате на зачестилите случаи с пребити полицаи?

– Полицаите трябва да са недосегаеми, при опит срещу тях да се приложи насилие те трябва да действат много твърдо и категорично. Ако някой си мисли, че ние от ДСБ ще се правим на правозащитници, много се лъже. Полицаят трябва да е неприкосновен, всеки опит за посегателство срещу него трябва да се наказва извънредно строго, с много по-висока степен на тежест. Тук искам да намеся темата за операция „Респект“. Тя стартира със солидна медийна подкрепа…
– Както преди години беше и с „Комар“?
– … сега изведнъж всички казват, че няма операция „Респект“. Какво стана с тази операция, сега работната група в парламента ще види дали всъщност има операция „Респект“, дали има специални разпореждания от министъра за въвеждане на мерки, близки до военно положение на практика. Защото когато Петков изкара хората си с бронежилетки да стоят по кръстовищата София заприлича на град във военно положение. Има ли право министърът да прави това, този въпрос предстои да се изясни от работната група в парламента. Не може един министър да въвежда такива мерки, защото вижте до какво водят те, когато са на ръба на закона.
– Как преценявате смяната на шефа на Гранична полиция Валери Григоров?
– То стана под наш натиск, на ДСБ. Ние започнахме атака срещу него, след като по наши канали получихме ревизионния акт, от който се вижда, че Гранична полиция не е събрала такси от преминаващи границата с Турция граждани на стойност 12-13 млн. лв. Атакувахме на няколко пъти министъра, той се опита да се изплъзне, като отговаряше, че е дал случая на прокуратурата. Но този офицер не е непосредствено виновен, виновен е доколкото наредбите, с които е контролирал своите подчинени на границата, са дали дефекти и той не е взел навреме мерки.
– Какво според Вас е станало с толкова много пари?
– Това наистина са много пари, отнети от държавата.
– Допускате ли, че може да са отишли за финансиране на нечия политическа кампания на изборите?
– Не искам да допускам такива неща, защото няма как да ги докажа. Според мен по-скоро това говори за друго – ние искаме да станем част от Европа, а не сме в състояние дори таксите да събираме на границите си. Представете си как изглеждаме в очите на ЕС.
– Има ли връзка с нашия случай смяната на над 20 митничари на ГКПП – Капъкуле в Турция?
– Турция нанесе тежък удар на собствените си корумпирани служители. Прави впечатление, че те действат много твърдо и професионално, а от другата страна, където сме ние, се вижда, че сме разграден двор. Ето това е лошата новина, произтекла от работата на Валери Григоров.
– В нашите митници също имаше смени, отиде си зам. началникът на Главно управление „Митници“?
– Смените в нашите митници, според мен, се дължат на опит на министър Румен Петков и на неговите съветници от Обществения съвет, бившите генерали от Първо и Второ главно управление на ДС, да поставят под свой контрол една служба, която през годините не им беше подчинена. Каналите за т.нар. държавна контрабанда преди 1989 г. бяха възстановени от тези офицери по време на югоембаргото. Без висше покровителство на границата от служител на Гранична полиция е невъзможно да се направи каквато и да е контрабанда.
– А мобилните групи на „Краун ейджънтс“ не са ли в състояние да противодействат на тази покровителствена контрабанда?
– „Краун еиджънтс“ в случая не са в състояние с нищо да помогнат на държавата, това според мен си беше отделна корупционна практика на министър Милен Велчев и на неговите приятели от Лондон. Нищо друго. Опитът сега да се установи контрол върху Гранична полиция и върху митниците може да се обясни само с желанието да се поставят под контрол или да се възобновят бивши канали за контрабанда на хора от Първо и Второ главно управление на МВР. И как министър Петков чрез една корумпирана система, каквато виждаме, че е Гранична полиция, ще упражнява контрол върху друга корумпирана система, каквато е митницата. Какво се получава – корумпиран ще контролира корумпиран. И тук искам да обърна внимание на следното – колко голяма власт е дадена на Национална агенция за приходите, на митничарите, на данъчните, на МВР и т.н. Всичко това е негативна последица от лошо работещата правораздавателна система. Защото, ако тя си вършеше работата, друго щеше да гарантира реда, а именно респектът пред закона. Затова сега като граждани директно започваме да страдаме от такива операции като „Респект“, за които после се оказва, че всъщност ги няма. Ако мен не ме познават полицаите от София до Банско, ще ме спрат най-малко 4-5 пъти и ще ме оставят като другите да стоя, да чакам и дори да нямам право да разговарям с тях. Има операция „Респект“, има такова овластяване, с което се опитват да ни респектират със сила, а не със закон. Това е лошото, което се случи през 2005 г.
– Казвате, че съдебната ни система е слаба, не работи добре, защо тогава ДСБ залага на шефа на ВКС Иван Григоров като кандидатура за президент, неговата принадлежност към системата няма ли да отблъсне избирателите?
– Той е изключително силна кандидатура, която ще обедини всички десни избиратели. Той е човек с тежест в обществото, със самостоятелно мислене, достоен… Десните трябва да се опитаме да излъчим общ кандидат.
– Има ли шанс да се споразумеете със СДС, засега там залагат на ректора на СУ проф. Боян Биолчев?
– Биолчев не може да е десен кандидат за президент, защото той е човек от левицата.
Как да стане кандидат на десните, като преди дни заяви, че Първанов е без конкуренция за президентския пост. След такава позиция не може да накара и половината десни избиратели да гласуват за него. Какво, ще крадем избиратели на БСП ли?
– Може ли опитите за единна президентска кандидатура на десницата да приключат като на изборите за кмет на София?
– Има опасност да се получи, ако тия разговори се протакат дълго, трябва да се издигне навреме кандидат за президент…
– Как Ви изглежда оздравителната терапия в СДС?
– Аз не виждам, за съжаление, оздравителни процеси в СДС, напротив.
– А фракцията на Надежда Михайлова помага ли на СДС?
– Мога да коментирам само действията на партията спрямо фракцията – даден й е едномесечен срок да преустанови дейността си и който избира фракцията, да си остане в нея, който избира СДС, трябва да я напусне. Което си е ултиматум, което не говори за оздравителен процес в СДС. Това по-скоро е свидетелство за задълбочаване на кризата.
– Често проблемът на десницата се дефинира като лидерска болест, дори и Вие, когато напуснахте лидерския пост в СДС, решихте да направите своя партия, сега поведението на Надежда Михайлова изглежда аналогично.
– Ние напуснахме СДС, защото вече не виждахме възможност съюзът да бъде оздравен отвътре. Това беше причината, виждахме, че каузата е изоставена, има борба за някаква абревиатура.
– От Вашата логика излиза, че каузата на Петър Стоянов е предварително обречена на неуспех?
– Аз не знам каква му е каузата на Петър Стоянов. Ако той имаше кауза, ние щяхме да я знаем.
– Той обяви, че иска да изправи СДС на крака?
– Това е абсолютно задължение на един лидер, но това не може да е кауза. Един политически лидер трябва да произведе действие навън от партията, а не вътре. От него хората очакват да е активна опозиция на управляващите, да се бори за съкращаване времето на това правителство, да спечели следващите избори, а не да се справя с Надежда Михайлова.
– Очаквате ли Симеон Сакскобургготски да се включи в президентската надпревара?
– Ако се включи, ще претърпи много тежко поражение.
– Той е известен със своята предпазливост.
– Да, той не поема излишни рискове и заради това е много лош държавник. Слаб, безполезен, безплоден държавник. Една нация се развива, когато поема рискове на развитието. А този човек не поема такива рискове. По време на неговото управление не го видях да поеме нито един полезен риск за България.
– Каква беше 2005 г. за Вас и какво очаквате в личен и политически план от 2006 г.?
– През 2005 г. преживях една голяма лична загуба, почина майка ми /просълзява се/. Майка ми си отиде така, както живя – твърдо, смело, беше силна жена. Има много българи, които си отиват така, като оставят пример за нас. Продължавам да мисля върху това, което ми се случи, не мога да свикна с него, майка ми се оказа една много голяма част от мен. А през новата година си пожелавам здраве за внуците и семейството ми, а на всички демократи – да изберем президент.