Иван Костов: С освобождаването на медиците до българските граждани достигна най-важното послание – членството ни в ЕС и НАТО е ефикасно

Фокус: Г-н Костов, в края сме на пленарната сесия, каква е вашата оценка за работата на парламента през тази политическа година?

Иван Костов: Безспорно най-важното в тази част на политическия ни живот е освобождаването на българските медици. С целия драматизъм на това – до българските граждани достига едно от най-сериозните послания на политическия курс на страната през последните 10 години, а то е, че членството ни в ЕС и НАТО е ефикасно. То е полезно, то е нужно, то защитава българските граждани и оттам – българските интереси, българските ценности. Това е, може би, най-важното. Веднага след членството ние получихме доказателство защо трябва да сме в тази общност: защото никой друг не можеше да направи това нещо. Това е, може би, най-запомнящото се, което се случва в тази сесия. То стана накрая на сезона.

Иначе, ако се обърнем към политиката и към гражданите – за мен са неочаквани, тези масирани, редовни протести на пенсионерите, защото управляват социалисти с мажоритарна група. Неочаквани са, тъй като БСП по принцип там е с най-голямо влияние, масирани протести на хора с професии и като миньори, където пак БСП по традиция има влияние. Срещу БСП, срещу управлението практически започнаха граждански протести за неизпълнените обещания.

Обясних защо са неочаквани, а иначе те са напълно законни, защото обясненията, които се чух, аргументите да не се увеличават заплатите, защото фирмите били в тежко положение – тези аргументи нямат нищо общо с пазарната икономика. Хората имат право да протестират. На много от тези хора – лекарите в „Пирогов“, миньорите и други, ние с наша законодателна инициатива дадохме право да стачкуват. И това е дълбоко премислена наша позиция, защото хората имат право, когато чувстват, че е несправедливо, когато чувстват, че доходите им изостават, да не се съобразяват със състоянието на държавата и на фирмата, защото заплащането е отношение между качеството на техния труд и разходите за него. Ако този труд струва повече, и ако няма работници, и ако няма друг начин, ще се плаща повече и това е. Как се плати на шофьорите от градския транспорт? Няма шофьори, има стачка. Там пазарният механизъм сработи, вдигна им се заплатата – защо при другите да не сработи? От тази гледна точка – протестите първо бяха абсолютно законни, основани на нарушената справедливост, а след това по много неправилен и – бих казал остатъчен комунистически начин от миналото – беше направен опитът да бъдат блокирани: „Ами ние нямаме пари“- „Ами да имате“! Общинската фирма „х“ или „у“ нямала пари; ако няма, значи не може да си позволи тези работници, трябва да търси друг начин и т.н. Този опит да бъдат отнети правата на хората за мен е най-забележителното, защото той също показва много на българските пенсионери, граждани, как фактически трябва да се отстояват интереси в условия на демокрация и правова държава.

Третото събитие, което за мен е много впечатляващо, е, че падна булото на връзка между мафията и управляващите. Онова запомнящо се строяване на шпалир заради един бос, да се строи цялата полиция, да се спира председателят на наказателното отделение на Върховния касационен съд, най-висшият правораздавател и да бъде претърсван не може да не впечатли всички! Този шпалир и знаковите убийства на хора, които практически произлизат от кръгове на организираната престъпност или събират пари от тези кръгове за управляващите партии, това стана очевидно и по един зловещ начин надвисна въпроса над президента на страната. Законът, който приехме, за повторно отваряне на досиетата разкри, че държавата ни се управлява от бивш секретен сътрудник на ДС, цялото ни президентство практически е пълно с бивши сътрудници, а по-късно, когато се разкрият и кои са били министър – председатели, ще се окаже, че един – двама от тях не са били в ДС и това ще потриса все повече българското общество, защото ще изяснява много от мъките и трудностите, които преживяваха хората на този управляван и насочван от бившата държавна сигурност преход. Мафията, разкривана, излизаща все по-наяве, това разобличаване на президента, който се видя, че измами хората, каза, че има папка, а той е писал доклади, очевидно е, че е писал. Някой му е извадил страници от досието. Така че това е, според мен, едно пречистващо за хората осъзнаване на реалности и аз мисля, че първите ефекти в морално и политическо, и обществено отношение към приемането ни в ЕС дойдоха по странен и шокиращ начин, но ето – те са факт.

А иначе, няма да се запомни попълването на кабинета. По-скоро – големият скандал, който избухна около Румен Овчаров и Ангел Александров, където двамата, нанасяйки си удари, смъкнаха завесата и се видя какво правят те отзад, беше просто част от тази картина. Нямаше опит проблемът за реформата на някои партии, които искат да излязат от зависимост, защото има такива партии, този опит нямаше продължение точно в този момент. Според мен основната причина бяха Евроизборите. Те шокираха всички, включително и изненадалата самата себе си ДПС. Този шок, който партиите в политическата система преживяха, включително и ние, ни попречиха да продължим ние да търсим развитие, а другите – да търсят реформи, които иначе имаха желание да направят. Защото в момента те са се присвили и някак си се надяват да минат следващите местни избори. Тук, може би, е мястото да направя една прогноза. Аз мисля, че на местните избори, съгласен съм със социолозите, които казват, че БСП ще имат много тежки проблеми. Предполагам, че те самите ще се изненадат от това, което ще се случи там.

Фокус: Като заговорихте за местните избори, на Четвъртото национално събрание на ДСБ вие заявихте, че партньорите, които стоят най-близо до вас, са десните партии. В същото време призовахте своите хора да не подкрепят кандидатури на „Атака“ и ГЕРБ, защото те са фалшива алтернатива на БСП. Тъй като някои от десните партии открито показват своите симпатии към ГЕРБ, ако те решат да застанат зад ГЕРБ, примерно за една кандидатура в София, това прави ли ги вашите опоненти? Десни срещу десни?

Иван Костов: Това е много завъртян и усложнен въпрос. Коалирането не прави никого противник. Тези неща нямат отношение. Има принципно положение, че навсякъде, където изборите са важни за националния политически живот, ние не можем да вървим с ГЕРБ и „Атака“. Това е позиция на ДСБ и можем да си я позволим. Ясно е, че тези кандидати на много места ще се окажат на втори тур опоненти на БСП. Ясно е, че ще бъдем срещу БСП, защото ние по този начин – първо БСП, след това ДПС, те са почти наред с БСП, защото наистина трябва да излязат в опозиция, защото – ако не излязат в Кърджали например, би било много лошо – т.е. съсипва се самият град, самата община, нищо добро не се случва там, градът се обезлюдява, най-лошите неща се случват… Така че е добре да има смяна, да има промяна и в този смисъл няма догми. Ясно е, че и ние самите на втори тур или на места, където няма значение за националните избори, ще подкрепим хора, които са далече от идеологиите на тези… всъщност ГЕРБ няма идеология.

Фокус: Ще имате ли своя самостоятелна кандидатура за кмет на София?

Иван Костов: Формацията от десните партии, които са членове на Европейската народна партия и участвали в нея, ДСБ, СДС, ССД и Земеделският народен съюз, има пълната възможност да изпрати свой кандидат на втори тур на изборите. Това е втора по сила политическа формация в града, изпреварва лявата коалиция, начело с БСП. Тук такава дясна коалиция би била по-силна от лявата и трябва да й даде сражение. Никой не би разбрал, ако ние не направим това, всички ще решат, че ние сме капитулирали.

Фокус: Националното събрание Ви преизбра за председател за партията, Вие приехте поста с уговорката, че искате за себе си и ръководството мандат от година и половина, година и девет месеца, за да може достатъчно време преди парламентарните избори да се направи равносметка дали е постигнат прелом в доверието на хората. По какъв начин ще търсите възвръщането на доверието на хората, които споделят ценностите на ДСБ?

Иван Костов: Първо, ще спрем да говорим за миналото. Второ, ще спрем да говорим за проблемите в десницата. И трето, ще говорим за управляващите само тогава, когато конкретно можем да предложим решения. Т.е. няма да има шаблонни атаки по принцип, които дават основание да ни обвиняват, че сме злобни. Въпреки че тези обвинения се сипят най-много срещу нас, когато ние с пълно основание атакуваме управляващите. Така че без минало, без вътрешнопартийни и междупартийни тези, (и ще помоля журналистите, които се интересуват от позициите на нашето ново ръководство), да не връщат тези хора, защото голяма част от тях нямат отношение към тези теми.

Ще обърнем внимание към дебата на днешния ден – към стачките на хората, към „Натура“, към текущите събития, към убийствата, към безчинстването на мафията, към нарушаването на законите и т.н. Т.е. към това, което интересува всички. Ще му обърнем внимание и ще се опитаме да формулираме нуждата от национален консенсус за важните за страната неща. Например, нужен е консенсус за това кое е добро и кое е лошо за България, кое е развитие и кое е регрес, кое е напредък и кое е упадък… Защото в българското общество така се смесиха тези неща, така безчинства популизмът, че в момента не се знае кое е добро и кое е лошо. Пример: Ние атакуваме иманярската мафия и нейната блестяща витрина – частните колекции, от много време. Тя си плаща, именити професори излизат по вестниците, участват в дебата, застават на такава позиция, че изведнъж хората започват да мислят, че е много добре да има иманярска мафия и да има частни колекции, които всъщност са крадени национални съкровища! Накрая на този дебат хората не могат да разберат кой е героят – политикът, атакуващ частните колекционери, или частните колекционери атакуват правилно политика. Мутрите ли са героите, или политикът, който иска съкровищата за България. Хората се объркват. И не може да се разбере кое е добро и кое е лошо.

Дебат за това – в каква посока вървим ние, надявам се, че българите са разбрали тази дълбока истина, че в тази общност, където ние ги поведохме и където достигнахме заедно, се решават ключови въпроси за националния интерес, оттам е изворът за националното самочувствие, оттам произтичат всички положителни импулси за българското общество. Не от Путин и не от Русия и не от Турция. Да сме наясно! Казвам откъде не идват, за да се знае откъде идват, за да сме наясно. Без да искам да съм злобен по отношение на Путин и на Турция, защото от там не дойдоха такива импулси, идват други и те са вредни. Така че търсенето на консенсус по отношение на ценностите е от голямо значение. Кога България е била велика? Както по един наистина примитивен, грозен, популистки и повърхностен начин ли е? Когато България за по десетина-двайсет години е била някаква малка империя, тук на Балканите, или когато се е развивала в цивилизационно отношение? Кога е вървяло историческото ни развитие с положителен знак? Кои са големите герои в българската история? Трябва да е ясно. Защото в обществените представи битува една шовинистична представа, псевдонациолистическа, към собствената ни история, а ние не си даваме сметка, че другите народи около нас имат същата история, те са били велики в други 15 – 20 години, те са имали своите империи, ние сме били поробени и т.н. На тази основа не може да се изгражда национално самочувствие и национална идентичност.

За мен голямото разковниче за българските ценности е Възраждането. Българският народ иска да отиде в Европа, да се цивилизова, да се откъсне от влиянието на Отоманската империя, но да се откъсне и от влиянието на Руската империя и да отиде в Европа. Това е един ключов избор, който кореспондира с нещата, които са се случили в днешния ден. България на практика реализира тези цели. Искам ето тези исторически процеси, политиците да спрат да оспорват тези неща, защото това е много важно, от изключително значение за начина, по който ще обучаваме децата си. Те трябва да знаят кое е ценното. Кога е било добре и кога не е било добре.

От друга страна – трябва да се търсят консенсуси за политическо развитие. Аз мисля, че трябва да се търси политически консенсус ДПС да не е във властта при следващите избори. ДПС е добре, след като толкова години е на власт, да остане в опозиция, да се проверят всичките им деяния и да си получат заслуженото. Ето ние, бяхме на власт само 4 години, проверките продължиха 6 години. Злоупотребява се с власт, за да бъдем набеждавани за всевъзможни престъпления; не се доказаха в огромното количество от случаите. Да минем и по този път с Движението за права и свободи и неговите лидери. Да видим кое откъде е дошло. Да бъдат проверени делата и действията им! Защото изчезна зърното от Резерва и днес купувам хляб и продавачката ми се извинява, че е поскъпнал хлябът. Това е бъркане директно в джоба. А къде е Резервът? Ние забравихме, че имаше резерв; той беше похитен от хората, които се разполагаха с него; и горивата бяха разграбени. И всички си мълчат и никой не търси сметка от едни безчинстващи хора.

Горят българските гори, наводниха се населените места, изчезнаха парите, които държавата отпусна, не стигнаха до хората, а останаха във фирмите от обръчите на Доган. Трябва да има такъв консенсус, ДПС трябва да мине малко в опозиция, ще им бъде много здравословно. И за тях самите, ако искат да се политическа партия. Ако пак се присламчат към някоя партия, те стават опасни. Здравословно е, че едни излизат в опозиция и след това влизат. Обстоятелството, че БСП е била по наше време в опозиция им въздейства положително. Ето, сега имат друга перспектива – имат нов лидер, нов състав и т.н., ето – нещата се променят. Добре е тези процеси да продължават, а не да се спират, защото те се спират от мафията, която държи в обвързаност голяма част от политическите партии.

Фокус: Тъй като във Вашите оценки споменахте и БСП, и ДПС, какво мислите за НДСВ? Бяхме свидетели на доста интересни процеси в тази партия. Появи се информация, че се формира нова фракция в парламентарната им група, те отричат. Каква е Вашата оценка за НДСВ и какво очаквате в бъдеще от тях?

Иван Костов: Няма да мога да дам, защото аз не наблюдавам внимателно НДСВ. Там безспорно са валидни две неща, които предполагам, че всички ще подкрепят и ще има такъв консенсус. Първо, дали правилно си е взел имотите Симеон Сакскобургготски или е заграбил държавни имоти – да го реши съдът. Ето пример за един консенсус – да се суспендират тези актове, да се отменят, Симеон да ги обжалва в съда и да разбере, че е взел държавен имот, защото няма кой друг да му го обясни. Ето какво е обект за национален консенсус. И НДСВ, ако искат да бъдат нормална партия, да се съгласят с това, въпреки че не искат. Но аз съм сигурен, че до края на това Народно събрание ние ще успеем да го накараме да си търси имотите в съда и там да види, че няма да ги получи.

И второ, НДСВ трябва категорично да преустанови практиката си да опъва политически чадъри. По най-безсрамен начин в тази зала са опъвани политически чадъри над хора, които са извършили престъпление в огромни мащаби.

Фокус: Кого имате предвид?

Иван Костов: Имам предвид самото връщане на имоти, автомагистрала „Тракия“, сделките с външния дълг, продажбата на БТК… какво ли не. Много неща те направиха наистина по един ужасно вреден за хората, за българските граждани начин. Обогатиха се, и признаците за това са видими. И за тях е добре да излязат в опозиция и делата им да бъдат проверени. Няма да издържат на никаква проверка, защото това, което са направили, се вижда на повърхността. В момента са недосегаеми заради участието си във властта. БСП им гарантира спокойствието, само защото им помагат да управляват. Но това е същата причина, поради която пенсионерите, гласуващи за БСП, идваха тук на митинги; сега вече и те не могат да дойдат в тази жега.

Маргарита КОЛЕВА