Иван Костов: Страхът от връщане на БСП на власт не е достатъчен да се гласува за десницата

В: Защо не подписахте съвместен документ на срещата, г-н Костов?
– Заради много силните противоречия помежду ни. И за да не се изострят повече тези противоречия с размяна на обвинения. За съжаление това отчасти стана, отчасти не стана. Но имахме възможността да аргументираме своите възгледи, от тази гледна точка сме благодарни на организаторите от Европейската народна партия, че можахме да изложим позициите, приети в нашите учредителни документи. Всъщност това беше основната ни цел – да се представим, да се види, че не сме крайно десни или националисти, че имаме положително отношение към ЕНП и не се изолираме.
В: Какво се случи в залата и как оценявате дискусията?
– Бяха извървени стъпки, най-вече благодарение на изключително доброто водене на дискусията от страна на г-н Вим ван Велцен. Бяха направени опити да се намерят общи позиции, което донякъде беше постигнато. Обаче останаха и сериозни разграничителни линии по въпроса какво е Съюзът на свободните демократи (ССД). Ние направихме усилия да изминем своята част от пътя. И ако се съгласяваме да работим върху общи оценки и позиции по ключови въпроси като сегашното правителство, предишното ни управление, сигурността, зависимостта на партиите от организираната престъпност и бившите служби, предложихме ССД да се включи тогава, когато извърви своя път към дясна опозиция в парламента. Защото и председателят на ССД, и техният народен представител подкрепят управлението на Симеон Сакскобургготски и ДПС. От тази гледна точка ние обяснихме какво очакваме от ССД да направи, за да се присъедини. И някъде тук ни свърши времето.
От друга страна, бяхме близко до изясняване на позициите на останалите участници по въпроса за софийското управление. За съжаление част от тях не виждат скритата опасност в София. Измамно е самочувствието, че коалицията в София контролира процеса. А той е извън контрол, тъй като срещу кмета е повдигнато обвинение и той е свален от длъжност, тоест може да има оттук нататък и едно, и друго развитие на този процес. Очевидно в общината има кризисна ситуация и не се разбира от всички естеството на тази криза. Ние показахме съгласие да се потърси нов стил, да се трансформира моделът на управление в София. И ако това беше съгласувано, щяхме да го подкрепим. И тук пак свърши времето.
Така че ние извървяхме своя път да покажем как би могла да се отвори вратата към ССД. И влязохме в дискусия със СДС по колебанията на неговата опозиционност. Тези колебания се оказаха с по-дълбоки мотиви, отколкото на пръв поглед. Основният мотив на СДС е свързан със заплахата от идването на БСП на власт. В този смисъл СДС застана най-близко до Съюза на свободните демократи, които пък въобще не пожелаха да дебатират съвместни действия за предсрочно прекратяване на мандата на това управление и за търсене на изход в парламентарни избори за Обикновено народно събрание. Пътьом все пак се съгласихме следващите избори да са за Обикновено народно събрание, както и за разкриването на архива на ДС и предаването му на Централния държавен архив.
Тъй че срещата беше добро отражение на ситуацията, можеше да бъде и по-лошо. Остана оттук нататък всички да извървяваме своите пътища.
В: В дневния ред се предвиждаше да дискутирате как ще се явявате на избори, в малки коалиции или в голяма, ще правите ли предизборно споразумение, както и още много детайли?
– Точно по този въпрос се оказа, че не можем да започнем дебатите и г-н Вим ван Велцен го концентрира върху въпроси, по които може да се получи единно становище. Тези въпроси са свързани с модела за управление на София и с изпълнение на споразумението там или неговата трансформация и развитие върху основни изходни оценки, от които да тръгне този процес. В този смисъл беше констатирано, че сме далече от това, което вие наричате структурно сътрудничество (терминът е от проекта на БЗНС-НС – бел.ред.), което да се разглежда наесен. Но това е само предложение.
В: Вие също сте предложили проект за общ документ?
– Ние предложихме общ документ с г-н Александър Праматарски, който беше гледан заедно с проекта на БЗНС-Народен съюз. Но доколкото имаше несходимост между двата документа, следвахме логиката на водещия. Той всъщност направи всичко възможно да се намерят общи точки…
В: Но защо тогава не се намериха общите точки?
– Връщате ме в началото. Въпросът беше кой да стартира изработването на съвместните позиции и оценките. Истината е, че позициите и оценките, като се започне от въпроса за сегашното правителство, са различни. Едни са нашите, други са на ССД, други – на СДС. Затова казахме, че за да започне изработването на тези общи оценки, инициативата трябва да бъде на дясната опозиция. А след това, когато ССД премине през отворената от нас врата и приеме оценките, тогава да се включи.
В: Излизането на Диляна Грозданова от ПГ на НДСВ ли е условието ССД да бъде включен към дясната опозиция?
-Техният политически орган трябва да се ангажира с позиция и да го направи по сериозен и солиден начин. И други знаци трябва да бъдат дадени.
В: Защо наричате СДС колеблива опозиция?
– Заради оценките му за правителството и за общия опонент. Начинът, по който СДС разчита политическата обстановка, е различен.
В: Не ви ли смущава, че десните ще загубят, ако сега има предсрочни избори?
– Ако продължаваме да се страхуваме от избори, това сто на сто ще се случи. Първото нещо за всяка политическа партия е да не се бои от избори. Бои ли се, ще ги загуби. Нашият политически замисъл е базиран на нашите срещи из страната. На тези срещи ние установихме, че значителна част от хората няма да даде вота си на сегашните десни партии и в частност на СДС. Тези хора имат чувството, че са изоставени, че нямат политическо представителство, и няма да отидат да гласуват.
При такова кризисно състояние на десницата, което е довело до разпада на десницата, значи трябва да има състезание на платформи и проекти, за да видят в тях хората онова, което ги интересува. Никой няма да отиде да гласува от страхове, че ще се върне комунизмът. Комунистическият експеримент просто не може да се върне.
В: Но ще се върне БСП, а вие записахте, че тя е основният ви противник?
– Ето, и вие по същия начин… Да, точно така, БСП е нашият основен противник. Но не може по този начин да бъдат мотивирани хората. Този страх не е достатъчен мотив.
В: Ще има ли обща конференция на десните партии наесен в София?
– Ако всички извървим пътя си, ако дадем взаимни доказателства, че сме категорична дясна опозиция. Партиите се борят против нещо и за нещо. В случая те трябва да се борят против сегашното управление на държавата. Това е условие, без което не може да се мисли за друг вид сътрудничество.
В: Този ли е компромисът, който всички десни трябва да направят, за да стигнете до общи действия?
– Защо да е компромис, като самото управление се нарича либерално-социално? На десницата би трябвало да й идва отвътре да не участва в такова управление и да бъде категорична опозиция.
В: Конкретизирайте какъв път трябва да извърви ССД.
– Основният политически орган на ССД трябва да стигне до извода, че сегашното правителство не трябва да се подкрепя по никакъв начин, че те трябва да се обявят като категорична опозиция, а депутатът им да излезе от управляващото мнозинство.
В: По-разделени ли си тръгвате от Будапеща?
– Аз не мога да преценя. Видях, че бяха направени стъпки.
В: От кого?
– От всички. Поне ние се постарахме да извървим известна част от пътя към търсене на съгласие.
В: Съотношението в позициите „три към две“ остана ли непроменено до края на срещата?
– Терминологията на отборното противопоставяне не отразява реалностите. Вътре видяхме сериозна воля за намиране на съгласие на различните групи по определени въпроси. Видяхме например, че г-н Праматарски има много близка позиция до г-жа Анастасия Мозер по отношение на софийското управление. И съответно имат разлики по отношение на ССД.
В: ЕНП предложи ли свой вариант за споразумение?
– Те непрекъснато модерираха становищата и търсеха пресечни точки, така че накрая се очертаха определени модели, по които можеше да се стигне до споразумение. Но времето не стигна – нека така да го кажем.
***
В: Господин Костов, поискахте от всички десни партии пълна опозиция на управлението, това означава ли опозиция и на евроатлантическите приоритети?
– Е, какъв е този въпрос сега, дето не мога да го разбера?
В: Вие поставихте условие на г-н Софиянски да бъде сто процента опозиция на сегашното правителство – преговорите с ЕС влизат ли в това число?
– Ами да, те се водят лошо. Поемат огромни задължения. Сега наистина са затворили няколко глави, но знае ли някой как са затворени, как са защитени интересите, какво пише там?
22.50 ч., летище София, пред репортер на „Дневник“