– Г-н Костов, как ще се отразят на преговорите за обща дясна кандидатура контактите между Петър Стоянов и Бойко Борисов?
– Почти никак. Трябва да го кажа, защото номинациите и решенията стават в друг формат. Преди всичко от партиите, членове на ЕНП и след това и от тези, които преговарят и които са представени в парламента. Така че тези разговори нямат непосредствено отношение към проблема, с изключение на едно: казаното от Бойко Борисов, че ще подкрепи в лично качество кандидата на
осемте партии, ако се излъчи такъв от тях.
– Ген. Борисов продължава да твърди, че лично вие сте най-големия враг на дясното обединение. И че Георги Първанов трябва да ви е благодарен за втория си мандат.
– Не искам да коментирам такива неща. Не искам да им отговарям, те са толкова неразумни и нелогични, че не е достойно да се коментират.
-А вярно ли е, че сте клепали г-н Борисов за неговото бодигардско минало?
– 0, защо да го клепам, когато то е известно на всички?
– Нямате ли чувството, че някои от осемте преговарящи партии пречат на процеса? Г-жа Мозер например заподозря СДС.
– Ние удължихме допълнително срока, за да дадем време на СДС да излъчи собствена номинация. Загубихме много време. Едновременно с това търсехме кандидатура, зад която да застанем четиримата председатели на партиите, членове на ЕНП. Ние направихме две допълнителни предложения, на Д. Абаджиев и на Ив. Груйкин. Те бяха приети от другите колеги, но не и от Петър Стоянов.
– Ще се стигне ли да единна кандидатура все пак?
– Това е желанието на ДСБ и на хората, за да бъдат изборите истинска алтернатива между социалистите и всички от десния център. Без такива избори самата България ще загуби. Ако обаче самостоятелно и произволно някой се опита да излезе от формата, да го разкъса, да наложи кандидатури, без да се съобразява с изискването за консенсуса това, няма да доведе до резултат и отговорността ще падне върху него. В момента има три изхода. Единият е кандидатура на СДС, която е общоприемлива. Ако няма такава остава да се гледат нашите допълнителни предложения – за г-н Димитър Абаджиев и за г-н Иван Груйкин. И ако това не е
приемливо – да се отиде на предварителни избори. Ние сме решени да ги
предложим, но между първоначално издигнатите кандидати.
– Защо се повтаря сценарият с Минко Герджиков и г-н Гаврийски от изборите за кмет на София?
– Този въпрос не е към нас, той е към СДС. Минко Герджиков беше тяхна кандидатура. Те имат опит с такива провали, както с Минко Герджиков, така и с Надежда Михайлова, така че питайте тях.
– Г-н Борисов обаче май не иска да се съобразява с вашите предварителни формати и все по-упорито повтаря, че желае да участва в номинирането на кандидата. Независимо от това, че дори и г-н Стоянов не е съвсем склонен за подобно нещо.
– Какво да коментирам и къде е тук въпросът?
– Ами човекът иска да преговаря, да му се чува думата.
– Ама вие знаете, че за неговото участие се получи единодушен отказ. Тоест – отново се чука на една врата, която остана затворена за него. Но ако
чукаш много досадно, може и да не ти отворят или дори да те изгонят.
– Имате ли хипотеза какво би направил Бойко Борисов, ако наистина се издигне Димитър Абаджиев, когото той уж харесваше много?
– Ох, не ми се коментира само за Бойко Борисов. Той не е сред лицата, които вземат решенията в случая кой да бъде кандидатът на десницата. Той не е решаващият фактор, колкото и това на него да му изглежда странно. Той не е признат за част от десницата.
– А комбинацията Стоянов – Бойко Борисов?
– Ако питате мен – това е много несериозно. Ние имаме ангажимент и той е много ясен: партиите, членове на ЕНП, да издигнат обща кандидатура по взаимно съгласие. Обща кандидатура на партиите, членове на ЕНП. Нито Бойко Борисов, нито Петър Стоянов, са подходящи за такава кандидатура.
– А вие?
– И аз също.
– Но г-н Пинчев вече издигна г-н Стоянов и той вече прие? Включително с г-н Димитър Абаджиев за вице.
– О, не, не. Няма такава комбинация и със сигурност тя не е възможна. Що се отнася до номинацията на г-н Стоянов – тя изглежда несръчна и неуместна. Особено след като е ясно колко сериозно са разделени политически избирателите на ДСБ и на СДС. Да се счита, че единият от двамата лидери е в състояние да обедини всичките им избиратели, е абсолютно наивно. Обещание за категорично неуспешна кандидатура.
– А не можеше ли г-н Стоянов по-рано и сам да поиска да го номинират, вместо да прибягва към г-н Георги Пинчев толкова късно?
– Наистина – това е израз на пълна и крайна неуместност. Но това, което ние настояваме да се вземе предвид, е, че процесите на разделение между нашите избиратели станаха наскоро, преди две години и в това участваха всички лидери. Ние самите сме носители на това разделение и това, което мога да кажа със сигурност е, че ние не бихме могли да мотивираме огромната част от избирателите на ДСБ да приемат подобна кандидатура. Защото тя е символ на самото разделение, ако искате – тя е символ на разгромените авари. Това са все неща, които стоят в политическите представи на тези хора. Аз искам да гледам сериозно на шансовете ни да излъчим силна обща кандидатура Силна за избирателите, а не за определен апарат или за определена група хора. Във всеки случай, тази кандидатура – на г-н Стоянов, ние не можем да я подкрепим, защото е губеща, поставя много нови трудности пред преговорите. Защото тя не държи сметка за естеството на проблема, пред който са изправени десните избиратели.
– Част от които не приемат и вас, така ли?
– Да, но ние си даваме сметка за това и затова търсим кандидат, който да обедини и едните, и другите.

Използвани са въпроси и на други медии.