Иван Костов: София трябва да иска от Москва да либерализира преноса по тръбите си

До два-три месеца българското правителство трябва да определи позициите си по трите енергийни проекта с Русия – АЕЦ „Белене“, газопровода „Южен поток“ и петролопровода „Бургас-Александруполис“. Това стана ясно след срещата на премиера Бойко Борисов с руския му колега Владимир Путин в полския град Гданск във вторник. За плюсовете и минусите на трите проекта от гледна точка на българския интерес разговаряме с бившия премиер Иван Костов.
– След разговора на премиера Борисов с Владимир Путин какво бъдеще виждате за българско-руските енергийни проекти?
– Трите проекта трябва да се обсъждат поотделно. Българската туристическа индустрия ще бъде унищожена, ако правителството се съгласи буите на петролопровода „Бургас-Александруполис“ да изникнат в Бургаския залив. Това означава на 7-8 километра, точно срещу Созопол от едната страна и срещу Поморие от другата, с пряка видимост от южните плажове около Несебър, 24 часа в денонощието да се разтоварва 300-хиляден танкер. Да оставим всичко друго настрана и да си представим тази гигантска грамада, която стои на котва и изпразвайки нефта, постепенно се надига като допотопно чудовище пред очите на стотици хиляди летуващи хора… Това са непознати за залива съдове. Най-големият, който е влизал в българско пристанище, е контейнеровозът „Аспарух“, около 100 хиляди тона. Представете си го три пъти по-голям. Освен това транспортирането на петрола по тази технология – през буи по дъното на Бургаския залив, носи много голяма опасност от замърсяване. Това е абсолютно недопустимо от гледна точка на интереса на България.
– Как трябва да се изчисли икономическата ефективност от гледна точка на българския интерес?
– Цената за транспортирането на суровия петрол по сухоземния тръбопровод през територията на България многократно надвишава в момента таксата да се изнесе през тът от черноморския басейн, както ще стане с този проект, автоматично ще повиши цената си и страната ни ще трябва да го купува вече доста по-скъпо. Всичко това прави много слаба икономическата обосновка на целия проект, поне от българска гледна точка.
– За газопровода „Южен поток“ премиерът като че ли е сигурен, че може да се реализира?
– Проектът „Южен поток“ е невъзможен през акваторията, контролирана от Украйна. Тоест трябва да се получи съгласието на друга черноморска страна, вероятно ще трябва да се водят преговори с Турция, за да може „Южен поток“ да мине през нейни териториални води. Проблемът е, че Черно море е твърде тясно и икономическите зони на Украйна и на Турция, в които те не допускат да се изграждат такива съоръжения, практически се препокриват и морето става някаква вътрешна икономическа зона на граничещите страни. Като добавим, че в условията на ниски цени на петрола и на газа може да понесе цената си, икономическата ефективност и на този проект става крайно съмнителна. „Южен поток“ е много атакуван от всеки, който разбира от тръбопроводи и транспортиране.
– Какво трябва да направи правителството при това положение?
– Българското правителство трябва да настоява за друго – за онова, което най-после видя и президентът след толкова години, а ние настояваме поне от десет години, а именно: да има свобода за транспортиране по съществуващите тръбопроводи, мениджмънтът да позволява, като си платиш, да можеш да си пренесеш газ. Купуваш си суровината в Туркменистан, плащаш си за транспортирането и си я доставяш. В момента големият проблем е, че Русия не дава достъп на други оператори, които да могат да транспортират газ през нейните тръби. Ето, Украйна либерализира газопреносната си мрежа, „Нафтгаз“ вече няма да е монополен доставчик и Украйна няма да бъде упрекплаща този, който пренася. Ако такова решение се вземе и от Русия, отпадат всички проблеми и просто няма нужда от този свръхскъп и крайно съмнителен от икономическа гледна точка проект „Южен поток“.
– За АЕЦ „Белене“ инвеститори явно няма да се появят. Смятате ли, че правителството ще тръгне към гаранции за заем или ще се откаже от проекта?
– Каквито и да са били намеренията на българското правителство, те се опираха на висока икономическа конюнктура и добри бюджетни приходи. И от друга страна – на измамно занижена оценка на стойността на проекта. Оказва се, че ще струва не 3, а 10 милиарда евро, както впрочем ние информирахме още тогава от трибуната на Народното събрание. В условия на криза българският данъкоплатец не може да инвестира и да замрази за дълъг период такава колосална сума в АЕЦ „Белене“. Още повече че такъв проект не му е необходим. С електроенергията, която произвеждаме в момента, ако се използва много по-ефективно, може да се произведе три пъти повече брутен вътрешен продукт. Големият проблем на България е много ниската енергийна ефективност на използваните технологии.
– Да разбираме ли, че ако днес бяхте начело на изпълнителната власт, щяхте да спрете проектите?
– Разбира се. Щях да поставя всички тези условия.
– Бойко Борисов и неговите експерти не разбират ли всичко това, които излагате?
– Премиерът Станишев и премиерът Сакскобургготски не го разбираха. Или го разбираха, но движени от заинтересуваността на определени кръгове, продадоха интересите на България.
– Как оценявате първия месец от работата на правителството?
– Добре е, че се разкриват и дават на прокуратурата нарушения на предишното управление. Това е един от ангажиментите, които всички, които подкрепихме правителството, сме поели пред избирателите. Но големият ангажимент е да се продължат реформите, да се намерят решения на проблемите на хората. А проблемите не са свързани с розовите беемвета, а с въоръжението, оборудването, подготовката, сигурността на българските военнослужещи, когато изпълняват мисии в чужбина. Проблеми са натрупани във всички сектори. Програма за управление е необходима, за да видим как правителството смята да решава тези проблеми.
– Намери ли „Синята коалиция“ точната формула на своето положение – нито сте управляващи, нито сте опозиция?
– Не сме управляващи, вярно. Но сме част от мнозинството, което подкрепя правителството.
– Това означава подкрепа въобще или за всеки отделен акт на правителството ще имате позиция?
– Нямаме договореност. Нямаме споразумение за подкрепа, нито дори за общи действия. Ще разглеждаме предложение и действие на ГЕРБ поотделно.
– И как бихте гласували по проектозакона за културното наследство на ГЕРБ например, който обръща на 180 градуса сегашния закон?
– Ще имаме позиция. Каквато впрочем сме имали 20 години по отношение на културното наследство. Със сигурност няма да я променим.
– Ако първите проектозакони на тази власт, която подкрепяте, са откровено лобистки, по какво тя ще се различава от предишните?
– Първо, не сме видели проектозакона за културното наследство. Второ, това не е законопроект на Министерския съвет, а на няколко народни представители, които може би нещо лобират. Не може тези хора да бъдат наричани „властта, която подкрепяте“. Още повече че не знаем как ще гласува мнозинството на ГЕРБ.
– Вие оглавихте на ротационен принцип комисията за контрол на ДАНС
– какви функции би трябвало да има агенцията и каква роля трябва да изиграе вашата комисия?
– Агенцията трябва да се занимава с големите рискове пред националната сигурност, а не с партийно инженерство и с медии. Една от задачите на нашата комисия е да осигурим гаранции, че няма да има нелегитимен интерес на тайните служби и в частност на ДАНС към гражданите. Да гарантираме, че няма да има възлагания на задачи без преписки и без разпореждания в рамките на приетите процедури.