Иван Костов: Симеон може да е участник в десен кабинет

Самостоятелни да са само съдиите, а прокурорите – в изпълнителната власт, смята експремиерът
– Г-н Костов, обидихте ли се на председателя на ЕНП Вилфрид Мартенс, който не допусна обща снимка, общи изявления и дори членовете на делегацията ви на срещата в централата в Брюксел?
– Не. Това се случва често, така че няма основания за такива чувства. Нямам обяснение, но и не мога да гадая какво се е случило междувременно.
– Дали това не е сигнал от страна на ЕНП, че не желае да сътрудничи с ДСБ? И има ли връзка с това, че лидерът на СДС Надежда Михайлова е зам.-председател на ЕНП?
– Ако имаше такъв сигнал, нямаше да има среща.
-Не постигнахте съгласие с Мартенс по въпроса за дясното обединение. Казали сте му, че то е невъзможно между 11-те партии, които се събраха на 10 ноември. Той пък го приветства. Не обрекохте ли така ДСБ на международна изолация?
– Имаше разминаване, доколкото Мартенс бе останал с впечатлението, че тези 11 събрали се политици ще създадат обединение за избори. Някой му е представил така срещата на 10 ноември, което очевидно не е вярно. Не е вярно, че ще бъдат в коалиция всички тези 11 лидери.
– Значи, според вас, той е бил заблуден?
– Той така си мислеше за тази среща. Аз бях на противното мнение. И времето ще покаже, че моето виждане е било вярно.
– Все пак се разбрахте, че десните трябва да направят самостоятелно правителство. Как ще стане, след като отказвате да работите с повечето десни партии?
– Ние сме се обединили не за това, че е необходимо дясно правителство – това е повече от ясно. Обединихме се за друго – че формациите от център-дясното не трябва да подкрепят втори мандат на Симеон. Ако Сакскобургготски е мандатоносител, да не се влиза в негово правителство и да се направят усилия той да не е мандатоносител. В най-добрия случай Симеон може да е участник в едно правителство, което обаче да е формирано под лидерството на десния център. Това е по-важно.
– Дали не е просто ваше тълкувание, че десните от 10 ноември искат втори мандат на Симеон? Явно Мартенс не смята така, след като е разкритикувал управлението на НДСВ.
– Неговото мнение е, че не може да бъде подкрепян Симеон като мандатоносител. Но той не знаеше, че видни политически лица и говорители от СДС като Филип Димитров, Петър Стоянов, Едвин Сугарев са заставали публично на тази позиция. Това беше нова информация за него.
– Как реагира?
– За него е абсурдно един политик да се откаже от собственото си управление и да припознае чуждо. Да се откаже от управлението на ОДС и да поиска да се повтори либерално-социалното управление. Но аз не искам да коментирам Мартенс, при положение че той не пожела да отговори на въпроси. Той беше изненадан, че има журналисти с мен.
– Напоследък се лансират дати за подписването на договора ни с ЕС. Парламентарният шеф Огнян Герджиков говори за 16 април, Владимир Кисьов – за 9 май. Вие снощи имахте среща с докладчика за България в Европейския парламент Джефри ван Орден, той посочи ли дата?
– Дали датата ще е през пролетта, зависи от това дали ще приключат преговорите с Румъния до 14 декември. Ако не приключат, вероятно ще се наложи да изчакаме. А на Румъния може би ще бъдат дадени 2-3 месеца през следващата година. Някъде до март. И ако това стане, няма как да се подпише заедно. Тогава вече би трябвало да се мисли за отделно подписване с България. Тези дати, които се пускат, по-скоро не получиха потвърждение тук. Истината е, че зависим от преговорите на Европейската комисия с Румъния.
– Има ли опасност да се задейства предпазната клауза и членството ни да бъде отложено за 2008 г.?
– Има. Особено по отношение на крайно некомпетентното поемане на ангажименти, които не могат да бъдат изпълнени без промени в конституцията. Става въпрос за проблемите в съдебната система. Това, което правителството съвършено погрешно е направило, е, че е насочило ЕК към неточна мишена, а именно следствието. Следствието не е причина за неефективното досъдебно производство. Основната е прокуратурата и по-точно Главна прокуратура.
Обяснете идеята прокуратурата да премине към изпълнителната власт.
– Действията на прокуратурата у нас са безпрецедентни: НСС спира контрабанда на оръжие – прокуратурата завежда дело срещу ръководителя й; Би Би Си изобличава Иван Славков за корупция – прокуратурата започва да преследва журналиста; румънски журналист снима корупцията на митничари на Дунав мост – прокуратурата завежда дело срещу него; Атанас Атанасов прави доклад за корупцията и му се повдига обвинение. Повече от ясно е срещу какво се бори нашата Главна прокуратура. Слабостта произтича не толкова от хората, които са там, колкото от положението, крето конституцията им е предоставила. Това просто преля чашата на моето търпение и казах – щом тези неща се случват, трябва да има начин обществото чрез политиците да упражнява контрол. Ако е в изпълнителната власт, прокуратурата ще бъде под контрола на парламента.
– Казахте, че ще потърсите сметка на прокурора Спартак Дочев, който използвал гангстерски език и залахи срещу Брус Джаксън. Как ще стане това?
– Ще се обърнем към ВСС и ще го сезираме с предложение той да бъде освободен, защото наистина руши авторитета на съдебната власт и на България. Й ще поканим всички народни представители да подпишат това, за да видим дали „новият морал“ включва позволение за гангстерско говорене.
– Как точно си представяте работата на прокуратурата в изпълнителната власт?
– Ако се вярва на вестниците, най-стреснатият човек от възможността за политически гонитби би трябвало да съм аз. А аз го предлагам. Очевидно не е чак такава възможността и аз изобщо не съм стреснат. Това, че главният прокурор ще бъде политически отговорен, означава двустранна отговорност. Първо, да се водят и печелят обвинителни процеси, но, от друга страна, това е отговорност пред Народното събрание. Това е къде по-важно за България, отколкото тези страхове.
Освен това една ограничена в мандата си длъжност, която подлежи на санкцията на избирателя, дава възможност на всички да се произнесат ефективно ли е или не досъдебното производство. В този смисъл самостоятелни трябва да останат само съдиите.
– Но съдът вчера реабилитира Майкъл Чорни, като се произнесе в негова защита срещу бившия шеф на фондация „Демокрация“ Гроздан Караджов, по делото, заведено от Чорни за клевета.
– Решения на съд не се коментират от политици.
– А защо не преместихте прокуратурата, докато бяхте на власт?
– Ние предложихме поне смела промяна в конституцията, която не бе приета. По-смела също нямаше да се приеме. По-добре тези предложения да идват от опозицията, а не от управляващите, които веднага ще бъдат обвинени, че искат да концентрират максимално повече власт.
Ако парламентът приеме промените в НПК, свързани със следствието, ще бъде ли достатъчно, за да ни приемат в ЕС?
– Това няма да реши генерално въпроса. ЕС иска от България силно и ефективно досъдебно производство. Спазване на закона. Прокуратурата е важна част от потенциала за налагане върховенството на закона. Ще се опитат сега, няма да се реши въпросът и след това пак ще се отиде на решение, което предлагаме.
Но ще стане за 15 години, както обикновено узрява България. Рационалните неща българските политици ги разбират след 15 или повече години. Така че ще мине време, тези, които са били про-зорливи, ще бъдат забравени, ще бъдат изтикани на заден план и посредствени хора изведнъж ще се сблъскат с идеите, ще ги открият и ще кажат „ето това трябва да се направи“, когато вече наистина кризата е станала съвършено неудържима.