Иван Костов: СДС няма шанс с лидер Надежда Михайлова

– Конфликтите в СДС се описват с два типа терминология: на военния сблъсък и на битово – семейната разпра. Вие как бихте дефинирали кризата в партията и стъпките за излизане от нея?
– Кризата в СДС вече няма нужда да се дефинира, защото след разкритията на „24 часа! за фалшификация при регистрацията на устава и след проверките, които ги потвърдиха, СДС е парализиран като политическа партия: ръководният му орган – Националният
съвет не може да взема решения;
нелегитимен е и Националният изпълнителен съвет. Партията не може да функционира. СДС е политически блокиран, защото е атакуем юридически.
– Но от реакциите на членове на НИС u на някои анализатори тези дни се разбра, че проблемът с регистрацията се омаловажава като формален аргумент.
– Бягството от реалността е характерно за човешката психика в условията на тежка криза и на шок. Те предизвикват включването на защитни механизми и затварянето в тях; такъв механизъм е бягството от реалността, което се случва с някои от членовете на НИС. Реакцията е нормална, но няма свойството да отменя кризата.
– Затова ли поставихте подписа си под искането на 29 депутати за оставка на ръководството и за извънредна национална конференция?
– Да! Иначе би трябвало да прикрия фалшификацията, а аз се уверих, че тя е направена. Извън морала ми е да го направя. Ще добавя, че не вярвам Надежда Михайлова лично да е подправяла документи; доколкото я познавам,това е изключено. Лошото е, че със своите подписи и особено с декларацията си тя е узаконила деянието. Поради тази причина оттук нататък тя не ме «е да остане председател на СДС. Защото хората никога няма да гласуват доверие на водач, който е измамил съда. Ние останалите, които мислим за перспективите на партията, трябва да си даваме сметка за това; ако не реагираме, означава, че приемаме гибелта на партията.
– Случилото се означава, ли че е направен опит за подмяна на тъканта на СДС в самия му партиен фундамент?
– Подменен е СДС като институция, а той трябва да присъства легитимно сред българските институции като политическа партия, регистрирана съобразно законите на страната. В този смисъл регистрацията му трябва да бъде
перфектна. Но точно в нея има дефект, който дори може да даде основание да се оспори регистрацията на СДС на следващите избори.
– Какви са вариантите за излизане от тази заплетена ситуация?
– Вариантите не са лесно осъществими. Трябва да се свика по безупречен начин Национална конференция, която да извади СДС от това състояние. На най-тежката криза трябва да се отговори с най-силния политически ход; този ход е
Национална конференция. Когато се отказа от нея, последният Национален съвет прояви недалновидност.
– Но само два дни по-късно НИС ревизира решението
на Националния съвет и това бе изтълкувано като опит да се парира инициативата на 29-имата депутати за извънредна национална конференция. Изпреварващите ходове и взаимното дебнене не стават ли част от позиционна игра, която обърква симпатизантите на СДС?
– Тезата, че няма нужда от Национална конференция, защото нищо сериозно и драматично не заплашва СДС, издържа един ден. Решения с еднодневна валидност едва ли трябва да бъдат коментирани.
– А трябва ли да се коментират опасенията за навлизането в омагьосания кръг на апаратните игри, които по една вече лоша традиция да обезсмислят
провеждането на извънреден национален партиен форум?
– Всеки има право на своите опасения, но на тях трябва да отговаря с разумни лични действия, а не емоционално. Поради настоящата парализа на Националния съвет всяко решение оттук нататък трябва да бъде единодушно и категорично подкрепено от всички. В противен случай ще стане уязвимо и може да бъде атакувано в съда. Някои членове на Националния съвет не разбират, че политическите партии са под контрола на съда и не могат да вземат решения, които са в противоречие със законите на страната. Ние се оказахме в такава ситуация.
Изходът от кризата оттук нататък минава по една много тънка пътечка между пропасти, във всяка от които можем да пропаднем.
– Надежда Михайлова обаче официално заяви, че ще се кандидатира отново за лидер. Това означава ли, че продължава тенденцията на отказ от моралното задължение за поемане на отговорност?
– След всичко случило се СДС начело с Надежда няма никакви шансове да бъде първостепенен политически фактор в България. Всички, които настояват тя да се кандидатира и които я подкрепят, трябва да си дават сметка за това. Ние нямаме повече политически шансове с нея. Това е по-лошата констатация от моралното разминаване, за което вие говорите.
– Вие не обичате моралните дефиниции за политиката?
– Нищо подобно. Две от лекциите, които изнасям, са посветени на морала в политиката. В случая обаче обсъждаме шансовете на СДС в перспектива и фактът, че те са заплашени, ми се вижда най-тревожен.
– Настоявате, че кризата в СДС трябва да се разреши по институционален път на Национална конференция. Но не се ли безпокоите, че може да се повтори това, което ви се е случвало като лидер на предишни такива форуми? Изнасяхте силни речи, анализиращи персонални вини и злоупотреби с власт, но де факто бяхте бламиран при вземането на колективни решения. Не се ли боите от подобни апаратни манипулации и този път?
– Убеден съм, че кризата не може да не се разреши независимо от всякакви опасения. Просто сме изправени пред непозната досега ситуация: самият СДС е заплашен от загиване. При такава очевидност делегатите на Националната конференция не могат да не бъдат мотивирани и лично отговорни да вземат правилните решения.
– През последните дни все по-настойчиво бе лансирана тезата за неизбежното разцепление на СДС. Съгласен ли сте с такива твърдения, които се чуват дори от ръководни фигури в НИС?
– Аз вече предупредих на предишния Национален съвет, че за разцепленията в една партия, ако те се случат, единствено отговорно
е нейното ръководство. Сега такива гласове се чуват от съветници и от хора на ръководни постове в СДС. Това ясно показва, че те самите се стремят към разцепление. Подобен стремеж е много лоша атестация за едно партийно ръководство и неговите съветници.
– Но публично за това обвиняват вас и кръга от ваши съмишленици в парламентарната група…
– Никой от т. нар. мои съмишленици, нито аз лично някога сме говорили за разцепление. Напротив. Много пъти съм показвал, че работя за единството на СДС. Каквито и обвинения да се сипят, трябва да
се държи сметка за политическите правила. В България има невежи хора, които си мислят, че ако изкрещят достатъчно силно, ще заглушат
тези правила; а политическото правило е, че за разцеплението в една партия вината е на нейното ръководство.
– А как се отнасяте към хипотезата, че на дневен ред е създаването на нова партия?
– Такива хипотези не обсъждам. Оставям ги на тези, които говорят за разцеплението в СДС като за свършен факт.
– Нека да поговорим малко за това, което се нарича кауза на СДС и за гражданската тревога, че тя е заплашена от подмяна и дори от унищожение. Виждате ли варианти каузата на СДС да бъде спасена или преформулирана в името на голямото гражданско тяло, което винаги е заставало зад синята идея?
– Иска ми се да сравня каузата
на СДС с разположени една в друга сфери или полета от политически знаци: идеи, ценности и принципи. Едни хора я виждат в една сфера, а други – в друга; трети я споделят в сърцевината, заключена в сферата с най-малък радиус. Ако сме истинска десноцентристка партия, не би трябвало да се вълнуваме за каузата, защото тя е това. което сме ние самите. То е същото както не се вълнуваш, че си на баща си. Не може свободния“ нормалният човек в една демократична среда да е загрижен за своята кауза. Тя е от неговия патримачиум , част от него, от света му: с нея променяме света.
Така че за една значителна част от хората в СДС каузата не се нуждае от преформулиране. Тя се редактира и изказа според обстоятелствата, защото те са нещото, което изменя всичко. „Всичко тече“ е принцип, който е в сила и в политиката. Така Едмънд Бърк, нашият най-виден автор, дефинира нещата.
Голямата грижа за нови каузи е на социалистите защото каузите им не произтича от естествените неща, от естествената човешка природа. Всеки път правят някое голямо салтомортале за да се нагодят, революционно променяйки естеството на нещата. Вижте какво са направили от Маркс. Вижте колко пъти преформулират ценностите си. След Маркс следват ревизионистите, после извият ревизионист Ленин, после разцепването, появата на либералите после разделението на социалдемократи и социалисти, на леви и десни социалдемократи и пр. И когато започват да се прегрупират, да търсят общи ценности следва отказ от марксизма и от наложеното над него религиозно табу. Отказали са се от какво ли не, за да стигнат днес до „третия път`, който е тяхното ново приближение към буржоазните ценности. Оказа се, че в посоките на Маркс, накъдето бяха поели в средата на по-миналия век, просто няма нищо или по-точно има катастрофа.
Затова мисля, че не каузата е големият наш проблем. Друг е въпросът с какво и как се печели доверието на хората. Това трябва да са неща, които произтичат от политическите тези, ценности и принципи на СДС.
– Тревогата за синята кауза се усили в конкретната политическа ситуация, свързана с управлението на Симеон Сакскобургготски. Може би тъкмо защото не се състоя своевременното й прередактиране се
стигна и до големия отлив на гласове от СДС?
– Каузата, така както аз я разбирам, изискваше СДС твърдо и категорично да се противопостави на управлението на НДСВ и ДПС, да нарича нещата със собствените им имена, за да не се стига до днешната ситуация. Когато след местните избори се разбра, че НДСВ е станало четвърта политическа сила и че доверието от 50% е паднало на 6,5%, СДС трябваше да стане
крайна и безкомпромисна опозиция. Трябваше да поиска НДСВ да напусне властта, защото вече управлява, без да има подкрепата на избирателите. СДС не направи това и въпросът съвсем естествено опря до каузата му. Можем много да си говорим за теоретични програми, за идеи, но без ясно и действено поведение спрямо управляващите и спрямо своите съмишленици, за каква кауза може да става дума? Очевидно е, че тя не се следва, не мотивира действията ни, не се реализира.
Политиката винаги се проверява в действието. То показва дали те води каузата или друг мотив. Обикновените хора преценяват действията, а не приказките.
– Сключването на софийските десни споразумения между двата тура на местните избори с какво допринесе за разминаването на СДС с основната цел -изтикването на НДСВ от властта?
– Сключването на софийско следизборно коалиционно споразумение за управление на града е почти задължително, но когато се прави трябва да е много ясно на каква основа става коалицията. Тъкмо тази основа се оказа недостатъчна и лошо изградена. Това нанесе вреда на националното политическо поведение на СДС, защото в очите
на хората това споразумение представлява отворена врата за коалиране с НДСВ. СДС се лиши от
възможността да печели доверие за сметка на загубата на доверие в управляващите. Престава да бъде алтернатива. Или по-скоро се представи като някакво допълнение на Симеон Сакскобургготски чрез горещата връзка, наречена Стефан Софиянски. Това е СДС в момента; той не изглежда сериозно. При ясни принципи Надежда трябваше да поиска Стефан Софиянски категорично да заеме опозиционна роля спрямо сегашното управление. Вярно е, че той пое обещания в тази посока и, както е характерно за неговото политическо поведение, се изметна веднага. Само че по този начин нанесе тежка щета на СДС. Бяха подхранени подозренията на много хора, че партията си е оставила една отворена врата чрез Софиянски, който сякаш си запазва правото за инициатива и в едната, и в другата посока, става свързващо звено между СДС и НДСВ. Не виждам как след такова нещо могат да се печелят избори. Огромен брой български граждани, които са срещу НДСВ и вече не го искат в управлението, или няма да гласуват за нас, или ще се откажат от гласуване изобщо.
Софийската коалиция, в която не бяха изчислени рисковете за СДС и която не беше изградена на принципна основа, се превърна в реална заплаха за нашия политически престиж.
Отгоре на всичко вътре в самата коалиция избухна война. Аз не знам докъде ще доведе тя, но на мен ми изглежда като война за оцеляване. ССД нападна съюза на „Гергьовден“ с Демократическата партия и БЗНС. И двете формации имат според резултатите от местните избори по 5% и нещо подкрепа; и двете се борят за сигурно влизане в парламента. Всяка вижда своя успех през вземане силата на другия. Не зная как ще спре тази вътрешна битка. Притеснен съм,
че СДС не е изчислил и такива рискове, влизайки в коалицията. Така става заложник и на едната, и на другата страна. Затова на предишния Национален съвет поисках Владимир Кисьов ясно да каже пред всички ще бъде ли приватизирана Общинска банка, така както обещаха с Надежда Михайлова преди изборите.
– За какво ще бъде знак приватизацията на Общинска банка?
– За да се види, че софийската
коалиция е принципна, а не е замислена с цел да съхранява позициите на този и на онзи в използването на общинския финансов ресурс, който е в Общинска банка. Ще се покаже, че няма да се запази старата формула за управление на града.
– Продължавате ли да считате БСП за основен опонент на СДС, особено на предстоящите парламентарни избори?
– Това е съвсем очевидно, защото БСП е с най-голяма подкрепа сред избирателите. Политик, който не държи сметка за това, че трябва да атакува временния носител на по-голямо доверие сред останалите партии, не притежава силата на лидер. При конфигурацията на доверието, показана от резултатите на местните избори, БСП не може да е друго освен наш противник. Иначе кого да смятаме за такъв? „Гергьовден“, Софиянски, това е смешно и неуместно.
– Как тогава си обяснявате нападките на Надежда Михайлова, че търсите вътрешни врагове вместо да визирате като противник БСП и отгоре на всичко твърдите, че наблюдавате процеси на реформиране в тази партия?
– Преди време направих изказване пред Националния съвет, че Нашият Вътрешен Враг е клиентелизмът не бива да се лепят стари етикети на БСП предвид радикалната промяна на позицията й за НАТО, предвид това, че гласува за американски военни бази и че стана член на Световния социалистически интернационал. Тези факти са доказателство за течаща промяна в БСП и напомняне, че трябва да се внимава с етикетите. Това съм казал. А казаното се превърна в повод за спекулации. До тях обикновено прибягва политик, който бяга от действителността; той започва да си служи с измислени тези и да ги употребява срещу другите. В случая аз съм от другите, не съм от ръководството. Не могат да ми се приписват крайно наивни думи, каквито не бих си позволил дори само поради политическия ми опит. Видял съм много неща и едва ли ще направя чак толкова елементарна грешка да твърдя, че основният враг на СДС не е БСП. Друг въпрос е, че вътрешният враг винаги е погубвал политическите субекти, както впрочем и държави.
– Кой е вътрешният враг на СДС в момента? Откъсването от реалността, за което говорите ли?
Нашият вътрешен враг е клиентелизмът. Но всеки носи своя вътрешен враг в себе си; СДС също. Ние сме хора; направени сме така, че да се борим непрекъснато с тъмните си страни, със злото, което непрестанно изригва от човешката ни природа. Не сме само душевни същества, в нас не витае само светъл и божествен дух. Подвластни сме на земни стихии, които ни дърпат и тласкат.
Ако това ни е чуждо, питам се дали сме партия, която уважава религиозните чувства и вярата, дали разбира естеството на доброто и злото. Защото ако сме такива, щяхме първо в себе си да потърсим злото, щяхме да пожелаем да се справим с него. Ако човек не води непрекъснато тази битка, омразата го обзема и не може да е политик; започва да излъчва озлобление, а то не печели сърцата и подкрепата на хората.
– Нека ви върна към политическите проекции на сегашната криза в СДС. Твърди се, че с разпадането на НДСВ ще се появят нови десни партии, които ще започнат да претендират за гражданските и политически територии на СДС, ако съюзът не успее да се справи с раздиращите го противоречия. Говори се, че такъв претендент ще бъде партията, основана от „Новото време“…
– Не ме карайте да коментирам несъществуващи политически субекти. „Новото време“ не може да стане партия. С какви послания, с какви идеи тези яхтсмени ще завземат от териториите на СДС? Кой ще тръгне след тях? Кой в България ще гласува за компанията на Доктора? Мисля, че това не е сериозно.
– По-сериозна ли в опасността хората да се разочароват докрай от политическото и да се откажат от гласуване?
– Това е отделен въпрос. Нормално е при една установена демокрация броят на гласуващите да спада. И в България, макар и не много бързо, ще става така. Една
демокрация е установена, ако добре защитава правата и свободите на хората и устоите на държавата, ако принципите на свободата, справедливостта и солидарността се спазват добре. Тогава човек може да си позволи лукса да не се интересува от политика, както и политиката да не му пречи, а да му съдейства по някакъв начин. В такова общество не е нужно всички да гласуват и трябва малко по-трезво да гледаме на нещата. Хората не могат да се занимават само с политика. Има къде, къде по-важни неща -деца, професия, родители. В Десетте Божи заповеди не е написано „Гласувай!“, но е написано „Почитай родителите си“. Хората отиват да гласуват, за да променят нещо. Доволните от статуквото, които не са сигурни каква промяна ще е добра за тях, не гласуват; не гласуват и тези, които нямат идея какво ще бъде по-добро. Политическите програми се състезават пред очите на част от хората, тези, които са заинтересовани да направят нещо. Ако на следващите избори гласуват 60% от българския народ, това ще означава, че три пети от него има някаква идея за промяна и настоява за нея. А иначе не всички се занимават непрекъснато с политиците. Повечето зрели хора ги наблюдават, без да ги следят всеки ден. Те съдят преди всичко по действията им, а в един кратък период преди изборите, изглежда, вярват и на думите им.
– Според вас какви са шансовете на СДС в следващите парламентарни избори?
– Съвсем очевидно е, че изцяло зависят от начина, по който ще се справи с кризата.
– След предишния Национален съвет се появи твърдение, че порасналата активност на повече негови членове, които са формулирали състоянието на криза, показва положина в тонуса на СДС За чудовища. Имах предвид дори първи път от появата на националсоциа-две години листи. насам се заговори, че той има шансове за победа на следващите парламентарни избори. Споделяте ли такава оптимистична прогноза?
– Може би сега, в момент на липсваща елементарна политическа отговорност, ще е по-лесно да се формулира една силна, призивна, печеливша програма. Хората биха забелязали силното предизборно послание, биха обърнали внимание на една амбициозна и ангажирана с проблемите им политика. Мисля, че няма да останат равнодушни, защото общото ниво на политическата класа падна много ниско. Ще спечели този, който сега покаже, че владее политическо ноу-хау, че има политически интелект и професионализъм. СДС има това знание и този потенциал. И може да тръгне нагоре. БСП също има шансове, защото през двата мандата, в които не спечели властта, се опита да направи големи завои и би могла отново да успее да заговори членоразделно. Въпреки че аз виждам признаците на тежка криза и в БСП.
– Какви са те?
– БСП също има много голям лидерски проблем. Освен това след главоломните откази от ключови политически тези, свързани с грехове на тяхното управление, социалистите изпадат в безтегловност. Отварят пространство за възраждането на откровено комунистическа формация до себе си. Веднъж казах, че ако умре БСП, ще се родят чудовища. Имах предвид дори появата на националсоциалисти.
Тези гласове в момента са приглушени, но аз ги чувам вътре в хора. Има ги тези гласове. Разпознават се – гласовете на откровени комунисти, болшевики, дори сталинисти. В опита да се промени БСП е изправена пред много тежкия риск да не успее да се превърне в нормална демократична лява партия. Комунистите стават левица, когато се откажат от марксистките си и комунистическите си идеи, от идеите си да национализират, да правят революции в държавата. БСП полека-полека върви към превръщането си в левица. Опитва
се, но още не е станала такава. Впрочем спорът за това дали БСП е реформирана или не може да се реши, само ако се случи следното: ако спечели избори и завърши четиригодишен мандат в управлението на България, която е член на ЕС и на НАТО. Това би било историческо доказателство. По-вероятно е да не се случи скоро, може би след още едни избори, когато социалистите укрепнат достатъчно, реформите завършат и
Ако умре БСП, ще се родят чудовища. Имах предвид дори появата на националсоциалисти.
страната успее да тръгне бързо и силно напред. В демокрацията трябва да леви, десни,
има алтернативи авангардни, ариергардни. Алтернативите много често не са авангардни, а по време на управление като сегашното например е очебийна нуждата от авангардна алтернатива – такава, която да дърпа страната напред, не наляво или надясно. Не да запечатва постигнатите неща, а просто да тегли държавата, обществото и икономиката напред в други пространства. Желанието да се консервира вече постигнатото се появява много бързо. Защото много хора със собственост и добри професии се превръщат в средната кла-
са на България. Те биха искали да съхранят постигнатото, без да бързат много-много. Нуждаят се от време, за да овладеят резултатите от големия експеримент, какъвто бяха годините на прехода. Част от тях станаха предприемачи, започнаха да управляват капиталови потоци, да изпитват рисковете на пазара, гнета на конкуренцията, започнаха да се борят за технологическо обновяване. Те минаха през ада на началото на капиталовото движение, оцеляха и сега ще кажат: „Чакайте, не бързайте много! Дайте да видим как моето предприятие ще бъде стабилизирано, разширено, как ще се повиши качеството, как ще се преборя да стана по-конкурентен“. Тях вече ги вълнуват такива въпроси. Позагубил се е интересът им към довършващите и силни стъпки, които трябва да се направят в държавата. Какъв проблем имат един нотариус или едно джи пи лекар, или друг утвърден представител на средната класа? В житейски план нищо не ги кара непременно да искат да завърши успешно здравната реформа. Могат да си позволят да платят сами за медицински преглед или за пълна кръвна картина. Въпросът опира до останалите, до все още голямото мнозинство. Заради него здравната реформа трябва да приключи, защото само тогава осигурените няма да заплащат болничните услуги. И само тогава ще можем реално да говорим за солидарността на имащите с по-малко имащите и нямащите, и не само в областта на здравеопазването, но и в образованието и пр.
– Твърдите, че в обществото се е формирала естествена тяга към статуквото. Защо тогава толкова драматично се преживява тъкмо от представители на средната класа неспособността на СДС да бъде автентична алтернатива на сегашното управление?
– Много съм размишлявал над тези въпроси.
Каузата, която, изглежда, всички споделяме в СДС е, че СДС е авангардът на България, че е моторът за решаване на проблемите. СДС носи в някакъв смисъл отговорност за нещата, които е започнал и осъществил, за които се е борил, протестирал, извеждал хората по улиците и площадите.
СДС не може да се примири със загубата на движещата си роля. Ако това се случи, той ще престане да съществува. СДС носеше новите идеи, новите решения, налагаше ги, бореше се за тях, повеждаше обществото след себе си. И последният ни опит в тази посока са 24-те идеи за промяна на конституцията; чрез тях
бяха инициирани осъществените по-късно промени. И това пак беше авангардна роля. На СДС винаги е била присъща известна дързост, че знае как да модернизира страната и е готов да понесе отговорността за действията си. Ето, виждаме, че НДСВ и ДПС не само не знаят какво трябва да се направи, но и не могат да понасят никаква отговорност.
– Затова ли е важна битката за СДС в момента? За да се върне към призванието си на локомотив на недовършените промени?
– Да. Защото, ако направим един безпристрастен анализ на случилото се през тези две години и половина от управлението на НДСВ, длъжни сме да кажем, че НДСВ изгуби войната, която поведе срещу СДС.
НДСВ се опита да извади СДС от позициите му на член в Европейската народна партия, да заеме мястото му в парламента в буквалния смисъл на думата. Помните, че в първите часове преди свикването на Народното събрание през 2001 за депутатите на СДС бяха определени съвсем различни от сегашните места. Образно погледнато, НДСВ искаше да узурпира не само мястото на СДС, но и ролята му на десноцентристки лидер в обществото. За тези две години НДСВ катастрофално загуби: СДС не само оцеля, не само избра правилен курс спрямо НДСВ, но и го остави два пъти и половина по-малък от себе си на местните избори. Сега никой не вижда царистите като лидер в дясното пространство, макар журналистите да задават въпроса защо СДС загуби първото място сред партиите след местните избори. За да остане обаче главният вдясно, СДС трябва да се бори, защото над него вече е надвиснала заплаха. Безпокоя се, че СДС изоставя тази борба и прекалено рано отваря прегръдките си, за да приеме всички при себе си. Защото хората не биха разбрали като признак на сила каквито
и да било топли връзки с управляващите. Ако премълчим всичко това, ще направим грешка.
– Няма ли противоречие в това, че СДС спечели стратегически битката с НДСВ и в същото време мнозина от привържениците му показаха, че не са доволни от опозиционното му поведение и най-вече от характера на неговото лидерство?
– Моментът е критичен за СДС. Ако той не реши кризата, ще загуби безвъзвратно подкрепата на избирателите и ще рискува хората да не искат да чуят нищо повече за него. Това е голямото изпитание, за което говорим през цялото време.
– Много граждани, сред които са и повечето от читателите на „Седем“, очакват от вас да им кажете как виждате своята роля в СДС? Оздравителните процеси В партията се свързват съвсем естествено със завръщането ви на лидерска позиция…
– В такъв критичен за партията момент аз винаги ще заемам принципна позиция, която търси и сочи изход. В това не може да има съмнения. С опита, който имам, ще соча и предупреждавам за рисковете, ще търся пътищата и начините, по които те могат да се избягват. Ако СДС престане да произвежда политика, насочена към хората, и забуксува в заниманията със себе си, ще загуби окончателно лидерските си качества на десно-центристка политическа сила. Това ще бъде трагично. Един Съюз на демократичните сили, затворен в институционалните си кризи и лидерски проблеми, който не се произнася по болезнени въпроси, изискващи спешни политически решения, фактически е жив мъртвец. Има го физически, но обществено е безполезен. Тези думи може на някой да изглеждат силни, но са справедливи. Затова ще се опитвам в степента на моята компетентност да продължа да се занимавам с политика. Защото националната политика е, която запазва авторитета на СДС. Занимавайки се със случая в Кербала, виждам изключително острата необходимост от заемането на позиция. Каквото и да си говорим ние за проблемите на СДС, нима е възможно сравнението им с човешките животи, заложени в Кербала. Ако сме не само държавници, но и християни, първата ни грижа ще бъдат хората, които сме изпратили там със собствените си гласове. За какво лидерство и изобщо за какъв СДС може да става дума, ако не направим това, което се очаква от нас – България да издържи и контингентът ни в Ирак да завърши успешно мисията си. Някой ще попита: „Защо това има толкова голямо значение?“ Има голямо значение и връзката с този разговор е очевидна. Ако България не изпълни мисията, с която се е нагърбила в Ирак, и се превърне в брънката, в която се къса международната антитерористична коалиция; ако се създадат големи обществени настроения срещу участието ни в нея, всичко, градено от нас толкова години, ще бъде пометено. И след това ще се чудим как да започваме отначало. Така че има въпроси, които независимо от дилемите в СДС, трябва да получат своя политически отговор. Иначе за какво сме изобщо? За да се боричкаме и джафкаме помежду си? Зная какво вълнува седесарите и публиката на вестник „Седем“. Но ще бъде лошо, ако те подценяват за сметка на кризата в СДС това, което за нас означава авангардно поведение в момента: да се предотврати рискът от отказ от нашия евроатлантически и европейски избор. Мисля, че това заплашва България. Още един трагичен за нас и успешен за терористите атентат, и просто не ми се мисли какво ще се случи…
– Сигурен ли сте, че СДС ще продължи да бъде гарант на геополитическия избор на страната?
– Не съм, точно в това не съм. Виждам една голяма криза, която трябва да бъде решена, но не съм сигурен. Притеснен съм, както всички останали. Притеснен съм затова, защото СДС е много необходим за България.
– Седесарите искат СДС да е силен и разпознават тази възможност чрез вас като лидер.
– Това е ваше мнение. Това е политическа партия, има си правила, има си начини, по които решава такива въпроси. СДС в момента е предизвикан…
***
След Всичко случило се СДС начело с Надежда няма никакви шансове да бъде първостепенен политически фактор в България. Всички, които настояват тя да се кандидатира и които я подкрепят, трябва да си дават сметка за това. Ние нямаме повече политически шансове с нея. Това е по-лошата констатация от моралното разминаване, за което вие говорите.
***
Убеден съм, че кризата не може да не се разреши независимо от всякакви опасения. Просто сме изправени пред непозната досега ситуация: самият СДС е заплашен от загиване. При такава очевидност делегатите на Националната конференция не могат да не бъдат мотивирани и лично отговорни да вземат правилните решения.