Водещ Величко Конакчиев: Добър ден на лидера на Демократи за силна България, експремиерът Иван Костов, в “Неделя 150”, 4 декември. Все пак да започнем, и ние поначало ще си вървим по актуалните въпроси на тия ноемврийско-декемврийски дни, на изтичащите ни от тази 2005 година, все пак има конгреси, два конгреса, единият продължава, на БСП. Той беше някак си, така, затвърждаващ тройната коалиция, поне такива бяха изказванията на тримата лидери от коалицията вчера, и съответно и конгресът на БЗНС. Преди малко се чухме и с госпожа Мозер, която каза, че би работила с Демократи за силна България, с вас.

Иван Костов: По въпроса за това какво стана на конгреса на БСП, стана ясно, че тройната коалиция поставя съществуването си над постигането на своите цели. Те се заклеха в това, че ще изкарат цял мандат, без да казват какво ще правят в този…

Водещ: Преди малко го подчертаха, да.

Ив. Костов: Да, без да казват обаче какво ще правят в този мандат, примерно ако не постигат най-важните си цели. Примерно, ако европейската интеграция на България бъде отложена.

Водещ: Април-май, да, аз…

Ив. Костов: В този смисъл, първо, се разбира, че НДСВ напусна последната си, така, скъса с последната си лъжа, че са в това правителство заради компромиса за европейското членство. И другото, с което ще запомним този конгрес, е обръщението “другари и другарки” на Ахмед Доган.

Водещ: Така каза, да.

Ив. Костов: Ние винаги сме твърдели в Демократи за силна България, че те са си наистина другари и другарки. А що се отнася до конгреса на БЗНС, искам да кажа, че…

Водещ: Така ли го виждахте, че ще завърши, така?

Ив. Костов: Не. За мен е изненада. Конгресът на БЗНС за мен е изненада.

Водещ: Аз пък си мислех, че госпожа Мозер ще бъде преизбрана. Може би даже ще стегне редиците.

Ив. Костов: Аз лично не очаквах, че съглашателите в партията на госпожа Мозер, с БСП, ще бъдат компрометирани политически по толкова категоричен начин, както се случи. Защото документите на конгреса това решиха, че не може да има никакво съглашателство с Българската социалистическа партия. Един курс, който беше поет от част от ръководството на госпожа Мозер.

Водещ: Госпожа Мозер винаги е защитавала този курс.

Ив. Костов: Да, но нейният курс победи, победи…

Водещ: Ще видим какво ще стане по-нататък, да. Добре, сега в това предаване днес доста говорихме за съдебната система, включвахме заместник-главен прокурор Митьо Марков, заместник-министър на правосъдието. И с други участници говорихме и тъй като активирането на тази страшна дамоклиева предпазна клауза си зависи от съдебната система, от съдебната реформа, да започнем нашия разговор, да го продължим с именно тази реформа.

Ив. Костов: Първо, ако позволите, нека да уточним самото название.

Водещ: То е толкова широко.

Ив. Костов: Защото обществото, на обществото се налага от политически анализатори и от самите политици терминът реформа на съдебната система или криза на съдебната система, а всъщност по този начин се разфокусира общественото и политическото внимание от истинския причинител на кризата вътре в съдебната система.

Водещ: Кой е, според вас, истинският…

Ив. Костов: Европейската комисия в доклада си го е написала съвсем ясно.

Водещ: Тези дни посланици от Европейския съюз…

Ив. Костов: Това е досъдебното производство, това е българската прокуратура. Така че нека да бъдем съвсем наясно, нека фокусираме вниманието си.

Водещ: И вие, господин Костов, искате също да бъде съблечен прокурорът от имунитета му?

Ив. Костов: Ние искаме да бъде фокусирано вниманието и на политиците, и на обществото върху истинския източник на слабост на българската съдебна система. То е в прокуратурата…

Водещ: Досъдебното…

Ив. Костов: Е то е досъдебното производство и в частност на прокуратурата. Това е изключително важно. Ние бавно и мъчително се доближаваме към този фокус. Това фокусиране на вниманието ни, на останалите, нашето отдавна, фокусиране, става по един мъчителен начин.

Водещ: Е, все пак посланици, така, британският посланик и други говориха днес не толкова за прокурори и следователи, колкото да се отдели бизнесът от престъпността и тези дни пак стана дума за корупцията. Да ви попитам за тази акция, която не била акция и която щяла да продължи всеки ден. Надявам се, че е така, акцията “Респект”. Според вас тя дава ли резултати, какви резултати?

Ив. Костов: Никакви резултати срещу организираната престъпност не може да даде тази акция. Случи се нещо много лошо. Аз не мога да свържа това нещо с акцията “Респект”, но българската полиция уби човек. Този човек…

Водещ: Имате предвид, ето сега и аз, като много хора, си спомням прозвището на този човек, а не си спомням името му – Чората…

Ив. Костов: Вижте, този човек с това прозвище е всъщност лицензиран охранител на Югозападния университет. На нас ни се подава информация, от която ние трябва да заключим, че това е някакъв престъпник. Но дори да е престъпник, полицията няма право да го убива. Вижте какво се случва около този човек. Първо, той е, петорната експертиза доказа, че той е убит вследствие кръвоизлив в мозъка от удар в главата, а не от инфаркт. Властите фалшифицираха причината за смъртта на този човек. Оказва се, че двама министри и министър-председателят прикриват убийците на един български гражданин, който не е осъден от съда. И при това правозащитните организации и обществото мълчи. Къде са, питам, българските правозащитни организации в този случай. Защо не се потърсят извършителите на това убийство. Вижте, много страшно е…

Водещ: Вие имате трибуна в Народното събрание.

Ив. Костов: Е много страшно е, когато властта убива. Защото властта може да убива безнаказано, както в този случай. Затова аз отправям много силен апел към тези правозащитни организации, към всички, към прокуратурата специално, не може да бъде убиван човек от полицията и прокуратурата да бездейства и всички правозащитни организации да бездействат. Това е недопустимо.

Водещ: И това ли е, според вас, резултатът от акция “Респект”?

Ив. Костов: Това е резултатът от липсата на правораздаване в България. В България няма върховенство на закона, щом могат да си позволяват да правят това нещо. А що се отнася до операция “Респект”, тя стига до желанието на министъра на вътрешните работи Румен Петков да постави ръка върху фирмената информация, която е на разположение в “Митници” под претекст, че там има корупция. Аз съм съгласен, че там има корупция.

Водещ: По ваше време не е ли имало такива опити?

Ив. Костов: Вижте, винаги е имало корупция в митниците, опити да се сложи ръка…

Водещ: Да се сложи ръка на…

Ив. Костов: …върху файловете на митниците няма нужда да се правят, защото това е разделение на властите в демократична държава. Ако една власт съсредоточи в себе си цялата информация за българските фирми и за българските граждани, това е възпроизводство на тоталитарната система. Нека да го кажем съвсем ясно – неслучайно митниците и данъчните органи имат друг вид взаимоотношения с фирмите и с гражданите, от които събират данъците.

Водещ: Разбирам, но…

Ив. Костов: Тези отношения са различни от отношенията, които има прокуратурата и която има Министерството на вътрешните работи. Затова не бива да се допуска.

Водещ: Добре сега, вие познавате министър Орешарски. Ще устои ли? А сега ще кажете, че не сте врачка.

Ив. Костов: Аз се надявам… Не, аз се надявам, че министър Орешарски ще устои, защото, ако той не устои, няма как съществуващата система на връзка между Министерството на вътрешните работи и митниците да бъде демонтирана и на нейно място да се упражни този тотален контрол от страна на Министерството на вътрешните работи. Вижте, Министерството на вътрешните работи не е тази институция, която се привижда на министър Петков. Това не е некорумпирано, чисти хора, които са готови да дадат всичко в битката с престъпността. А факт е, че на самия министър Петков му е известно, че в Гранична полиция е извършена най-крупната досега разкрита корупция със събирането на пътни такси на стойност…

Водещ: За колко милиона ставаше въпрос?

Ив. Костов: … над 13 милиона лева и на въпроса, който му задават журналистите, той ще предприеме ли нещо да накаже виновниците, защото в ревизионния акт това е посочено, кои са хората, които са допуснали това, той казва, че ще изчака прокуратурата. А да се изчака прокуратурата, всъщност все едно да чакаме от умрял писмо.

Водещ: Така ли казвате вие?

Ив. Костов: Аз го казвам, да. А от друга страна, зад всичко това прозират, аз следя и дебатите по тази тема, прозира желанието просто да се извършат кадрови смени в митницата и отново да се постави ръка или да се контролират старите контрабандни…

Водещ: Вече една смяна беше направена, да.

Ив. Костов: Е да… старите контрабандни канали, създадени от времето на Държавна сигурност. Това, това наистина създава тревога, защото вижте, министерство, чието поделение убива безнаказано гражданин и фалшифицира документ, министерство, в чието поделение са извършени най-крупната корупция и измама на границата на страната, то не може да претендира, че ще се справи с корупцията в друго министерство. По-скоро е необходима политическа воля, единна, на всички в изпълнителната власт, за да се спре и корупцията в МВР…

Водещ: Защо само в изпълнителната власт?

Ив. Костов: Е и насилието, и корупцията, разбира се, в Министерството на финансите. Вие казвате защо само на изпълнителната власт и сте абсолютно прав. Не само на изпълнителната власт. Трябва да бъде и на съдебната…

Водещ: На всички власти, да.

Ив. Костов: Е но не на съдебната въобще, а на тези, които отговарят за спазването на закона, това е прокуратурата. И аз пак се питам, къде е прокуратурата.

Водещ: Мисля, че и политическите сили трябва да бъдат, вие споменахте и правозащитните организации.

Ив. Костов: Политическите сили могат в парламента да отстранят дефекти в закона, за да не пречи законът, когато се борим с корупцията, но те не могат да повдигнат, примерно, обвинение срещу извършителите на това убийство.

Водещ: Добре. Имаме още да говорим. Имаме и други участници, но един от събеседниците преди малко сега разбирам, че иска да се включи. Така ли е, не знам. Заместник-главният прокурор. Сложете си слушалките. Той сигурно на вас… Митьо Марков още веднъж.

Митьо Марков: Като слушам господин Иван Костов с неговите преценки за прокуратурата, много ми се иска да му задам един въпрос. На 11 юни 1999 година господин Костов каза – независимо от противопоставянето реформата в съдебната система бе проведена. С измененията в закона прокуратурата се приведе в съответствие с конституцията и съвременните изисквания на правосъдието. Когато новоназначеният главен прокурор пое функциите си, обществото разбра защо опозицията се противопоставяше най-ожесточено на реформата в съдебната система.

И питам, кога господин Костов казва истината? Според него още в 1999 година реформата е приключила и прокуратурата е работила перфектно. Сега излиза, че цялата реформа на съдебната система трябва да бъде насочена към прокуратурата. Това е абсолютно несъстоятелно становище.

Водещ: Ще чуем и господин Костов. Да?

М. Марков: Но заедно с това, в допълнение към този пример, който посочва господин Костов, че имало убит човек, пък прокуратурата стояла и нищо не правела, това абсолютно не е истина. Няма такъв случай в България, където да има загинал човек и да няма образувано предварително производство. И за тоя, за който говори господин Костов, също има образувано и резултатите от него ще бъдат обявени по медиите и обществото ще ги научи като му дойде…

Водещ: Скоро?

М. Марков: … времето. Благодаря ви.

Ив. Костов: Аз първо искам да изразя удовлетворението си, че е образувано производство и че прокуратурата не се е подала на фалшификацията…

Водещ: Господин Марков го подчерта.

Ив. Костов: …на фалшификацията на причината за смъртта на този гражданин. Защото първоначалната причина беше, че е умрял от инфаркт, вследствие на фалшифицирано медицинско заключение за смъртта му. Що се отнася до първия въпрос, аз много съм…

Водещ: Единадесети юни 1999 година?

Ив. Костов: Да, 11 юни 1999 година, шест години са доказателство, че аз тогава не съм бил прав, когато съм твърдял, че реформата е била завършена. Абсолютно доказателство са и състоянието в страната показва, че аз тогава далеч съм надценил възможностите на извършената дотогава промяна в съдебната система. Взимам си думите и си…

Водещ: Бележка, самокритична.

Ив. Костов: … поправям това, което съм казал.

Водещ: Добре, да продължим по-нататък. Сега предстои второ четене на бюджета. Аз съм сигурен, че вие ще се изкажете пак. Вие се изказахте и на първото четене. Но примерно за Данъчно-процесуалния кодекс, знам, че имате доста против него. Какво точно?

Ив. Костов: Вижте, същият проблем, който досега обсъждахме, опитът да се постави… контрол, тотален контрол върху фирмите и гражданите…

Водещ: С какво, какъв инструмент…

Ив. Костов: … който се прокарва с Данъчно-процесуалния кодекс, ами там може да има перманентна данъчна ревизия. Може данъчната, данъчна ревизия се разпорежда и се организира по невероятно сложен начин в сравнение с това, което…

Водещ: Казвате по този начин властта може да се разправи с някоя фирма, с някой човек.

И. Костов: Дава се право на самия данъчен инспектор да преценява неща, които досега не е имал право да преценява. По този начин Данъчно-процесуалният кодекс се превръща в продукт на развихрилото се въображение на някакво чиновничество, аз бих казал даже на някакво чиновничество с комунистически остатъци в съзнанието. Защото да желаеш по такъв начин да малтретираш фирмите, може само една власт, която няма как по друг начин толерантно и коректно да влиза във взаимоотношения с него. Искам да кажа, че не може да се съгласим с това, което прокарва Данъчно-процесуалният кодекс, че всички фирми са нарушители и трябва да доказват противното. Напротив, трябва Данъчно-процесуалният кодекс да се построи спрямо редовните фирми, а не спрямо фирмите нарушители. Защото той е…

Водещ: Мислите ли, че така ще стане?

Ив. Костов: … процесуален кодекс за редовните данъкоплатци, а не за нередовните. С нередовните трябва да се борим с всички други средства.

Водещ: Това ще се оправи ли, според вас?

Ив. Костов: Ако не се оправи, ако влезе в този вид, в който Данъчно-процесуалният кодекс сега е предложен, ние ще предложим на ОДС и на Българския народен съюз да го атакуваме в Конституционния съд, защото той прекрачва разрешеното в конституцията.

Водещ: Давате го в Конституционния съд Данъчно-процесуалния кодекс? Добре, я ми кажете, господин Костов, имаме ли вече средна класа? Някои казват 20 процента, други повече и удря ли бюджетът средната класа на България? Имаме ли изобщо средна класа? Говорили сме си и друг път.

Ив. Костов: Изглежда определена, неголяма част от българското общество започна да стабилизира своето икономическо състояние, финансово състояние, имотно състояние.

Водещ: Този бюджет ще й помогне ли да се разшири тази класа или прослойка?

Ив. Костов:Знаете ли, на средната класа този бюджет няма да помогне, защото той не дава много бърз простор за ускорено развитие. Средната класа просперира, когато има много бърз икономически растеж. В противен случай плаща цената.

Водещ: Няма да има бърз икономически растеж.

Ив. Костов:Няма да има този бърз икономически растеж, който заслужава България.

Водещ: Няма да бъде повече от 6 процента.

Ив. Костов: Не, той ще бъде по-малко от 6 процента, но тези проценти са недостатъчни за България. Знаете ли защо? Причината е, че определени отрасли и сфери развиват много бързо активност и там има добри печалби, но за сметка на това други отрасли и сфери изпадат в криза. Ето например в момента туристическият отрасъл като че ли вижда на хоризонта пред себе си криза. Сто и петдесет хотела се продават по Черноморието.

Водещ: Мисля, че са повече. Грешите, повече са от 150.

Ив. Костов: Добре, нека да са повече. Значи аз съм още по-прав, обаче в основната си тема. Това означава, че някои бизнеси изпитват вече сериозни затруднения…

Водещ: И туризмът ли е от тях?

Ив. Костов: … на свръхразвитието си. От тази гледна точка едни вървят силно надолу. Надолу ще вървят някои класически отрасли на българската индустрия, особено ако влезем в Европейския съюз, като текстила, като шивашкия, като земеделието и т.н.. Те ще изпитват много сериозни затруднения. Ние това нещо, имайки го предвид, трябва да настояваме да има много по-висок икономически растеж, защото той в момента трябва да компенсира тези структурни размествания, които стават в българската икономика, и да създава заетост, и да създава условия за нарастване на благосъстоянието на повече хора.

Водещ: Няма да е леко и второто четене на бюджета.

Ив.Костов: От тази гледна точка еврофондовете са изключително важен въпрос, защото България не усвоява еврофондовете по начин, по който усвояват останалите страни членки.

Водещ: За ФАР се казваше, че са усвоени.

Ив.Костов: Точно лошата новина от тази седмица е за ФАР. Такъв незапомнено нисък процент на усвояване на средствата от ФАР не е имало, 70.

Водещ: Което се цитираше, 70 процента. По-рано се говореше за…

Ив.Костов: Винаги е бил много по-висок процентът на усвояване и за пръв път виждаме скандали в усвояването на еврофондовете и то между изпълнителната власт и мисията на Европейската комисия в България. Видяхме по телевизията едно тежко спречкване помежду им. Според мен, откровено казано, очевидно мисията на Европейската комисия не може да приеме формулата 3-5-8, която й налагат тристранната комисия.

Водещ: Формулата е 8-5-3.

Ив.Костов: Добре, нека да е 8-5-3. Очевидно Европейската комисия не работи с такива формули, особено когато подкрепя бизнеспроекти, когато подкрепя проекти на неправителствени организации. Не знам дали знаете, но на значителна част от неправителствените организации, включително на тези, които имат вече традиция в усвояването на еврофондове, се отказват средства тази година. По този начин аз искам да обобщя това, което говоря, за влиянието на всички тези неща върху средната класа. Рисковете България да бъде отложена нарастват, за съжаление.

Водещ: Колко са според вас?

Ив.Костов: Не искам да правя такива… но във всеки случай тревожно нарастват рисковете.

Водещ: Просто нямаме и време за това.

Ив.Костов: И искам да кажа, че тези рискове, с това нарастване само дотук, вече създават тревога на пазара на недвижимите имоти и на пазара на земята. Вече започват да се усещат колебания. А самият факт, че започват да се вадят за продан хотели, че апартаментите, които се строяха в този бизнес по Черноморието, по планинските курорти, трудно се продават, всичко това говори за това, че пазарът започва да притихва в очакване, включително на недобри новини.

Водещ: Е, това самото, това не е добра новина.

Ив.Костов: А това влияе на средната класа. Освен това от няколко изследвания насам на нагласите на бизнеса се вижда, че нагласите стават все по-песимистични и по-песимистични. Вие наблюдавате също тази статистика и сте наясно, че това не говори добре за самооценката на бизнеса за собствените му перспективи. Тази самооценка става песимистична.

Водещ: Има такава тенденция може би. Но сега два кратки въпроса, бързо да ми отговорите, кратичко, понеже г-н Филип Димитров беше. Ще подкрепи ли ДСБ това предложение за промени в Административно-процесуалния кодекс?

Ив.Костов:Ние предлагаме една такава формула на сътрудничество – постоянен контакт да има между зам.-председатели от групите…

Водещ: Е, не се ли приема това?

Ив.Костов: Ами не функционира това по начина, по който искаме да функционира.

Водещ: Не стана дума и за писмото на Петър Стоянов до вас.

Ив.Костов: По този начин, няма нищо лошо в това да се обявяват инициативи, както и аз обявих, че ще предложим да бъде атакуван в Конституционния съд Данъчно-процесуалният кодекс.

Водещ: С други думи, трябва да помислите.

Ив.Костов:Няма проблем в това, но трябва да се седне и заедно да се изработват тези документи.

Водещ: Добре, с други думи въпрос на време е, още не сте решили дали парламентарно ще подкрепите този документ.

Ив.Костов: Въпрос на конкретика. Бих казал, че е въпрос на конкретна преценка и на съгласуване на текстове.

Водещ: Сега, Истанбул. Все пак за кой месец е определено вашето влизане, на Демократи за силна България, в Европейската народна партия? Пролетта, мисля, че беше.

Ив.Костов: Да, пролетта.

Водещ: В Рим, така ли?

Ив.Костов: Пролетта, преди Рим евентуално, за да участваме и на конгреса.

Водещ: Смята се за почти сигурно, така ли?

Ив.Костов:Смята се за почти сигурно, въпреки че… независимо, че в наше присъствие не ни бяха зададени никакви въпроси.

Водещ: Е, имало е въздържали се.

Ив.Костов: А нашата кандидатура беше обсъдена в наше отсъствие, на нас ни беше казано, че в Европейската народна партия има силно разочарование от процесите, които се развиват. Но това разочарование е както…

Водещ: В десницата, на дясно, така ли?

Ив.Костов: …от, примерно, изгонването на Демократическа партия от ОДС, така и от ред други процеси, които се наблюдават, примерно съглашателството на Българския народен съюз с Българската социалистическа партия при правенето на правителството. Всички тези неща тревожат много силно.

Водещ: Говорихте за конгреса вчера, който завърши, така че това съглашателство може би г-жа Мозер остава да го спре… Не знам, аз говоря от нейно име.

Ив.Костов: Да считаме, че му е сложена точка.

Водещ: Добре, за Истанбул тогава няма какво да говорим. Последен въпрос, сега, познавате ли…

Ив.Костов: Аз искам само да ви благодаря, че не направихте това, което правят всички журналисти, говорят за криза в десницата, така, както говорим за криза в съдебната система, без да се прави разграничение между състоянието на десните формации в парламента. И благодаря за това.

Водещ: Последен въпрос сега. Познавате ли т. нар. Маринови, Красимир Маринов и брат му, забравих как се казва, т. нар.Голям, Малък Маргин, Николай, подсетиха ме?

Ив.Костов: Разбира се, че не познавам. И по времето, когато съм бил начело на СДС, не съм взимал никакви пари от Маргините като финансиране на политическата партия.

Водещ: Не сте пили кафе…

Ив.Костов: Не съм пил кафе. От вестниците научавам какво е станало преди 9 години.

Водещ: Имаше и снимки даже.

Ив.Костов: Преди 9 години, вижте обаче какво се случва. Погледнете как се развива активното мероприятие във връзка с Маргините. На 28-ми ги арестуват, на 2-ри абонираният за дезинформация и за клеветничество в БСП г-н Цвятко Цветков казва, че Маргините са свързани с Иван Костов. Точно след месец вестниците “Труд” и “24 часа”…

Водещ: Нека срещу колегите да не говорим.

Ив.Костов:”Труд” и “24 часа” подновяват това нещо и продължават да го напомнят на гражданите. Няма нищо вярно в това нещо. Просто няма смисъл да говорим.

Водещ: Благодаря за този разговор, приятен ден. Иван Костов в “Неделя 150”, днес, 4 декември.