Каква е връзката с влизането ни в НАТО? Смятате ли, че ще има стабилизиращ ефект върху самия фундамент на демокрацията в България?
Ще има стабилизиращ ефект и едновременно с това влизането в НАТО не е в състояние да реши задачите, които трябва да решим ние тук самите. Слабото управление пропилява шансовете, включително от влизането в организацията на Северноатлантическия договор. За да бъдат оползотворени възможностите, те трябва да се виждат и трябва да се преследват.
Какво имахте предвид, когато казахте, че има нужда от нова политика по сигурността? Бихте ли разгърнали тази своя теза?
Ами вижте, самото членство в НАТО е повратен момент в българската история. Много е изтъркана фразата, но това наистина е повратен момент. Той идва след 65 години, в които едно развитие, основано на Търновската конституция, се е заменяло от недемократични режими. Идва и след 60 години комунистически експерименти и излизане от него. В този смисъл този повратен момент бележи нов период за развитието на България – период, в който тя ще се развива като част от западната цивилизация, под нейната закрила и с гаранции, които тя ще даде за защита на териториалната цялост и независимостта на страната. В този смисъл новият период означава и нова политика. Аз в речта си по повод ратификацията на Северноатлантическия договор се опитах да очертая нови цели, които би трябвало България да си постави в зависимост вече от факта за членство в НАТО. И те са, на първо място, сигурността на отделния гражданин, на българина – боец или полицай, или дипломат, където и да се намира по света, с каквато и мисия или цел. И второ, ние трябва добре да разбираме, че България става член на НАТО и поема функции в неговия южен фланг. Това създава възможности страната да получи, ако ги заслужи, разбира се, геополитически преимущества в региона на Югоизточна Европа и на Черно море. Варна и Бургас стават източни пристанища на организацията на Северноатлантическия договор. България има специални преимущества като държава в този регион. Например ние сме първата славяноезична страна, която граничи с Черно море и е член на организацията на Северноатлантическия договор. Тези възможности могат да бъдат оползотворени, ако България увеличи своята политическа тежест, разбира се, поемайки нови задачи, и едновременно с това, ставайки средище на една политическа и икономическа активност, страната ще направи буквално скок в своето развитие. Ако се решат проблемите в тези два региона, ние ставаме естествено средище и на икономическа активност, и на много интереси, на присъствие на най-различни служби, фирми, представителства и т.н. Това е златен шанс за повишаване на благосъстоятелността, на качеството на живота на българите и не трябва да се изпуска.
Шанс, който аз не искам да изпусна обаче да се върна към този момент, той наистина е интересен, от нашата история. Какво се случи, ако не греша, на 14 юни 1990 година, когато от България се искаше от руска страна да пропусне. . .
1999 г.
. . . 1999, да, да пропусне по въздух руски войски, за да укрепят заетия от тях плацдарм на летището в Прищина. Вие бяхте министър-председател по това време. Мнозина коментатори твърдят, че твърдото поведение на България в тази ситуация е повратна точка в отношенията със Запада. Дали е така?
Ами, не бяха пуснати, това мога да кажа. Но пак казвам, предпочитам да не говорим за миналото. Наскоро чух една хубава поговорка: с отминала вода воденицата не мели брашно.
Да, звучи доста конфуциански, бих казал. В китайската традиция има много поговорки за търпението, което е много важно качество в политиката. Според вас какви са заплахите спрямо България от терористични акции? Вие в момента сте в опозиция, но сте политик в Народното събрание, разполагате със своя информация, пък и със свой опит от времето на управлението.
Никоя терористична организация не е обявила България за своя мишена. Едновременно с това ние всички виждаме, че българи станаха жертва на терористични акции. Освен това трябва да напомним, че в България по времето на комунистическия режим и специалните служби обучаваха терористи. БСП поддържаше топли връзки със Слободан Милошевич и Саддам Хюсеин до последния момент, почти до края им. Известни терористи са посещавали в миналото и в настоящето нашата страна. От 2002 година чуждестранни медии и български медии коментират тези проблеми. Не може да не се вижда това нещо. Оправдани са опасенията, че терористите и организираната престъпност ползват едни и същи източници за финансиране – това са наркотрафикът и контрабандата. В тази връзка трябва да подчертаем, че от 2001 година насам количеството на заловените наркотици на българската граница намаля трикратно. Дадоха се най-различни обяснения, но във всички случаи според мен е валидно обяснението, че се отпушват канали, които бяха запушени по време на управлението на ОДС. Това освен това говори, че българските сектори за сигурност не са в състояние да гарантират българските граждани и не могат да опазят нашата граница от наркотрафика и другите опасности. Освен това виждаме, че либералната алтернатива, както се нарича днешното управление, прехвърли върху родители и върху училището отговорности, които те не могат да носят. Примерно за децата по отношение на наркотиците държавата не може да се оттегля от това и това е признак за слабост. Освен това аз направих един извод, че липсата на единна, а и стратегически вярно насочена политика на сигурност прави България по-уязвима за терористите. Това според мен е очевидно, но аз искам да кажа какво разбирам под единна. Единна политика, единна стратегическа политика на полицията, на специалните служби и на всички органи, които отговарят, до прокуратурата.
По-малко уязвими. . .
Да. Всички трябва да се изправят като стена срещу тази опасност. От друга страна, под стратегически вярно ориентирана аз разбирам политика, която се базира, отчита членството в НАТО, насочва ресурсите и усилията на страната към нови цели. Не бива да преследваме старите си цели в новата ситуация.
Като стана дума за стари неща, конституцията на България остаря ли? Ако приемем, че с влизането си в НАТО България влиза в ново качество на стабилна демокрация, можем ли да си позволим лукса на Велико народно събрание? Знаете, че такъв дебат се разгаря и в момента много активно в публичното пространство. Какво е вашето мнение?
Моето мнение е, че слабостите на българската конституция стават все по-ясни. Това е липсата на потенциал за прилагане на закони в изпълнителната власт. Това са некачествените закони на Народното събрание. Това са отказът от правосъдие и безотговорността, особено на следствието и прокуратурата. Това са имунитетите, които имат политиците и магистратите и които създават благоприятна почва за корупцията. Това са, на следващо място, обстоятелства, които произтичат от членството ни в ЕС, бъдещото членство. България ще прехвърли част от своя суверенитет по посока на ЕС. Български депутати заедно с европейските си колеги ще правят законите за европейската общност. И в този смисъл абсолютно неоправдано е в България да продължава да има 240 народни представители. Те могат да се намалят наполовина.
Велико народно събрание ли е начинът да бъде променена тази ситуация?
Така казва Конституционният съд, просто друга възможност няма. Има и други такива обстоятелства. Особено важно е например прехвърлянето на власт в посока на местното самоуправление, което трябва да се вземе от централната законодателна и централната изпълнителна власт и да се насочи по посока на местното самоуправление. Това също е повод за намаляване броя на депутатите и засилване на местните власти. Има много причини, поради които е необходимо да има Велико народно събрание. Знаете ли още за какво е необходимо? Като се свика и направи всичко това, то трябва да се заличи от българските институции, тъй като е изключително тромав и не е продуктивен начин да се развива конституционният процес. То може да бъде заменено и трябва да бъде заменено с втора камара, която да. . . вече при възприето европейско законодателство да пресече опитите за непрекъснатото манипулиране на закона, а да гарантира стабилността и запазване на потенциала за прилагането на закона, което е много по-важно в една правова държава, отколкото бързите промени на законите, които са характерни за времето на прехода. Това се прави от втора камара. Не знам колко е популярна идеята, но няма значение.
Това е идея, която досега не е осъществявана в България никога и затова има нужда от разясняване.
Така е.
Но в развитите демокрации съществува този контролен механизъм за законодателна дейност и тепърва трябва да бъде обясняван. Но да ви попитам като последователен противник на това управление, нямате ли притеснения, че едно Велико народно събрание ще удължи точно това управление, което в момента е на власт?
Не, не мисля, че има такава опасност.
Тоест, че. . .
Вижте, важно е следното: ако мога да кажа с две думи, нов етап за развитието на страната иска нови перспективи, иска нови дългосрочни цели, ама за десетилетия напред, иска ново обединение на нацията. Ние направихме, аз съм работил за обединяването на българското общество около влизането в НАТО. Знам как се прави това нещо и знам, че това е единственото средство да се преодоляват такива проблеми, каквито вие поставяте с Великото народно събрание. Няма друга възможност, освен обединението.
Докато ние с вас тук говорим, в друга медия, в радиоинтервю интервю заместник-председателят на социалистическата партия Румен Овчаров е казал, че БСП приема курс към предсрочни избори и са готови на преговори с всички, включително със СДС. Вие бихте ли участвали в подобни разговори?
Аз си давам сметка за следното – че от нас хората очакват различни неща. От десницата, изобщо от десните партии хората очакват тази нова перспектива, този нов хоризонт, този нов курс за действие, за които говорехме. Не очакват безпринципни компромиси, сговаряния, коалиции и т.н. Ние никога няма да сме по-добри от БСП в популизма и коалиционната политика. Това е характерно за левите партии. От друга страна пък, никой в България сериозно не вижда БСП като авангард на българското общество точно в този. . . в началото на този период на членство в НАТО и в ЕС. И в този смисъл, като изхождам от това, че ние имаме съвършено различни задачи с БСП, аз си мисля, че нито те са наясно с тяхната задача, тъй като те самите нито един път не са изразили ясна визия за напред, а искат властта само като власт. Просто никого не са убедили, че имат някаква програма или имат някакво вдъхновение за бъдещето на България. Те искат властта просто защото казват – наш ред е, ние сме готови, полага ни се вече. Някакви такива обяснения, които са според мен неуместни. Не може да се участва в такива политически игри, извинете. Така поне го виждам аз.
Да. А как ще отговорите на критиките, че сте на път да създадете лидерска партия, партията на Иван Костов, лично ваша партия, с което тя по някакъв начин би се оприличила на управляващата партия, в чиято абревиатура е включено името на нейния водач?
Много лесно. Ако погледнете историята на това, което се случи, имам предвид съвсем в близките и последните седмици, от местните избори насам една много активна част от гражданското общество започна да дебатира въпроса за своето политическо представителство. Постави въпроса категорично и дойде до извода, че няма политическо представителство, защото никой не е в състояние да изрази нейните въжделения. Към тази активна част на българското гражданско общество, в която в авангарда стои гражданското сдружение “Диалог”, хора, които са се запознали и които са се организирали по интернет, към което се присъединиха и много видни фигури – и интелектуалци, и уважавани общественици, народните представители от ОДС се присъединиха почти накрая като разпознати и способни да бъдат такова политическо представителство. В този смисъл ние участваме в една инициатива на гражданското общество, не правим партия отгоре. Аз този горчив опит го имам и знам, че не е успешен.
При това положение трябва да има вариант, при който вие да не оглавите тази партия. Възможно ли е това?
Всякакви варианти има. Но ако искате да разберете повече за това, което се случва, аз ви каня, ще се проведе на 29, в края на този месец, последното районно събрание в Пловдив, в район “Център”, или ако не можете – на 2 април първото събрание в район “Одесос” във Варна. Елате и ще видите какви са очакванията на хората, ще видите техните позиции, ще видите какво мислят, включително и по тези въпроси. Най-добре е да се черпи от извора.
