Водещ Иво Инджев: Започваме разговора, очаквания, предполагам, от мнозина разговор с бившия премиер на страната Иван Костов, който повече от 800 дни мълча, защото така пожела. Днес имаме възможност да разберем защо е било това мълчание. Господин Костов, ако използвам терминологията, която смятам да приложа днес в интервюто, за да можете да отговорите пряко на въпросите, които досега са ви задавани, та да използвам терминологията, употребявана често и в медиите, една от думите, които беше употребена за вас, е, че сте си наложили омерта. Защо сега я нарушавате?

Иван Костов: При известна доброжелателност може да се каже, че съм мълчал от 800 дни толерантност. Истината е, че бях много изтощен от управлението, че чувствах голям спад на силите си. И това до голяма степен не ми даваше възможност да взема думата. Например и сега продължавам да… понасям трудно пудрата, която ми сложиха преди малко, тия прожектори и камерите, микрофоните, светкавиците. Опитах се да взема на два пъти думата – за сделката по дълга и за Ирак.

Водещ:Но в националния ефир на една национална телевизия говорите за пръв път, откакто загубихте

Ив.Костов: Да, тогава беше с едно открито писмо. Предупредих, че сделката ще е вредна за България. Тя наистина се оказа лоша – 200 милиона плащаме повече за лихви, отколкото преди замяната на дълга. Ако този разход се прави за пенсии, а не се плаща навън, пенсията на всеки пенсионер ще се увеличи със 7 лева на месец. Освен това тази замяна ощастливи притежателите на български брейди-облигации с около 600 милиона лева, които са пропуснати щети и нанесени… нанесени щети на българските данъкоплатци и пропуснати ползи. Казах и за Ирак. Но и там не беше отчетена позицията ми. България няма да възстанови икономическите си позиции и скоро няма да получи дълга си.

Водещ: Да смятам ли, че това е отговорът на въпроса, който ви се задава и досега не е получил реакция от ваша страна, дали сте гузен за това, че сте загубили изборите и затова мълчите?

Ив.Костов: Аз не мога да бъда гузен, защото никой човек не се чувства без вина виновен. Аз също не се чувствам. Много обвинения се отправиха. Наскоро даже чух едно обвинение от бивш служител на Държавна сигурност, който твърдеше, че съм собственик дори на тази телевизия. Тези обвинения са репродуцирани многократно. Те не могат да ме направят нито гузен, нито престъпен. Отвориха много работа на държавните органи. Прокуратурата, икономическата полиция, всички контролни органи на държавата проверяваха всички сигнали, които излизаха. Провериха… многобройни лица, извършиха конкретни проверки, насрещни ревизии, буквално на всеки сигнал, който медиите подадоха, и не намериха нищо, защото не е нарушен законът. Същото прави и президентската канцелария. Нейният юридически отдел праща проверки по всеки слух за укрити мои имоти и тя мълчи, очевидно нищо не намира. Не намира, защото няма.

Водещ: Това е може би пък отговор на репликата по ваш адрес, че сте бос на мафията в България?

Ив.Костов: Видя се, че не съм бос на мафията. Аз мисля, че се видя и това, че не съм присвоявал милиони, както ме оклевети Георги Първанов, като семейство. Вярно е, че съм събирал пари като лидер на партия, но те са отивали до стотинка за кампаниите на СДС. Аз мисля, че и другите лидери правят това.

Водещ: Ако продължа логиката на този разговор сега, знам какво следва в обвинението срещу вас – може би вие лично не, но вашата съпруга с нейната фондация?

Ив.Костов: Да. Тя също беше проверена. Моята съпруга, моите дъщери, всичко беше проверено. Аз още един път ще кажа, защото се проявява известен садизъм към семейството ми. Извинявам се за силната дума, но Милен Велчев с голословни обвинения изпрати малката ми дъщеря в болница, когато беше бременна, и то на два пъти. Ще ги кажа отново нещата, които са казани. Те не са мълчани от моето семейство. Аз живея в къща, която съм построил 1881 г. Оттогава живея, от 22 години, там. Дъщеря ми строи къща върху място от нейния дядо. Всеки, който познава моите декларации за имотно състояние, е видял, а това са всички главни редактори на медиите в България, че има продаден апартамент в Лозенец и има продадено място в Драгалевци от 1200 квадрата и че тия пари никъде не са се появили, ние сме ги дали на дъщеря ми. Тя взе заем, известно е, че е взела заем, който връща. Голямата ми дъщеря следва в Италия, две години е издържана от мен, две години взимаше стипендия, след това започна да работи, както работят хиляди български студенти, и след завършването си работи, разбира се. Всички знаят тази истина. И аз отново я повтарям, защото се надявам все пак тя да бъде чута, от хората да бъде чута, защото тези, които плащат за клеветите да се размножават срещу мен и моето семейство, те няма да спрат да плащат. Най-вече пък и след това интервю.

Водещ: А как си обяснявате това, че в едно проучване на общественото мнение бяхте поставен на първо място по богатство от хората? Защо се е формирало такова впечатление?

Ив.Костов: С тази платена кампания. Всички знаят това, което казах. Аз обаче искам да отклоня и обвиненията срещу Съюза на демократичните сили, защото една редакция на този въпрос е “а не мълча ли, защото СДС е направило нещо лошо”. СДС не е направило лошо като партия. Седесарите не са виновни за нищо. Вярно е, че имаше видни фигури в СДС, които рязко покачиха качеството на живота си, които повлякоха шлейф след себе си от клиентела. След това от тая клиентела направиха партии. Но СДС се опита да се изчисти от тях, то ги отстраняваше от себе си. И искам да кажа, че СДС не носи отговорност, политическа отговорност вече за тези хора.

Водещ: Да, но когато вие направихте промените във вашия кабинет посредата на мандата, много критики бяха насочени към вас, че не сте казали точно защо, т.е. тогава сте мълчали, сега мълчахте след изборите. Има ли връзка между двете неща?

Ив.Костов: Аз се надявах, че времето ще изясни защо са направени тези промени и то донякъде го стори. Господин Методиев беше освободен по искане на Демократическата партия. Господин Гоцев – защото стана конституционен съдия. А Бонев и Бакъдржиев излязоха от СДС, защото влязоха… всъщност уж създадоха партия, а фактически влязоха в партията на един изгонен от България руски мафиот. За останалите мога да кажа сега още един път, защото аз съм го казвал, че в една или друга степен те загубиха моето доверие като политици и като администратори или поеха отговорността за сериозни неудачи и грешки в техните екипи.

Водещ: Каква е основната причина за загубата на изборите? Много хора очакват да разберат вашето тълкувание.

Ив.Костов: СДС загуби изборите, защото проведе едни дълго отлагани и затова много болезнени реформи, които причинаха страдания на хората, които причиниха безработица, които бяха свързани с голяма приватизация. Това е основната причина. Разбира се, една от причините е това, за което говорих преди малко за тези известни фигури. Но седесарите не могат да се чувстват обвиняеми. Те трябва да вдигнат главите си. Те са стояли в челото на поставянето на България на пътя на европейското благоденствие и на сигурността. Тези хора няма защо да се срамуват от това. Седесарите не могат да са виновни. Да се каже, че СДС е корумпирана партия, е злокачествена морална демагогия. Хората трябва да си спомнят следното нещо – че имаше една голяма поука в Светото писание. Мойсей закарва евреите в Обетованата земя, но избягалите от робство не ги чакат реки от мед и масло, чака ги хилядолетна история на борба за тази свобода. Ние избягахме от комунизма, сега трябва да се борим непрекъснато.

Водещ: А как така Симеон Сакскобургготски успя да заведе до урните толкова много избиратели, а вие не тогава на изборите? Каква беше причината? Между другото възникна наскоро и такъв един въпрос – вярно ли е, че е имало предварителни разговори между Симеон Сакскобургготски и вас лично и СДС като партия за съвместни действия на изборите 2001 г.?

Ив.Костов: Що се отнася до мен, никакви разговори не е имало. Но доколкото този човек, когото вие цитирате, говори и разговори със СДС, той може да разбира и други фигури от СДС. Затова въпросът трябва да се отправи към Симеон Сакскобургготски, предполагам, към Петър Стоянов и към Стефан Софиянски. Не е имало такива разговори. Аз мисля, че се вижда с какво с какво беше спечелен народът и доверието му. След мъките, които понесе от радикалните реформи, му бяха обещани реки от мед и масло, грубо казано.

Водещ: Вие казахте за обвиненията срещу вас. Току-що споменахте и господин Софиянски. Ред е да ви попитам – вие също не спестявате на свои опоненти остри думи. Миналата седмица написахте писмо във вестник “Сега”, в което ни повече, ни по-малко нарекохте господин Софиянски помияр.

Ив.Костов: Аз съм много разтревожен за бъдещото на дясното пространство. Събудих много отрицателни емоции с това, затова сега само ще посоча фактите така, както аз ги виждам, а нека хората… всички да си направят изводите. Той не подкрепи ясно и недвусмислено кампанията на партията, която го избра два пъти за кмет. Непрекъснато настояваше за коалиция, без да има политическо решение за коалиция с НДСВ и с ДПС. Когато тази коалиция не стана, излезе от нас и основа своя партия, и то точно между двата тура на президентските избори. Обясни, че няма да допусне БСП да спечели града, и застана срещу председателя на Съюза на демократичните сили, безспорно най-голямата дясна партия, на която се пада тази роля да воюва за столицата. Това са фактите. Аз тук свърших с тези факти, с изброяването. Моето мнение е, че няма човек, който толкова много да е допринесъл за разпада в дясното пространство, който сега пък да настоява то да се обединява.

Водещ: Добре, но вие не допринасяте ли за евентуалното, как да кажа, за евентуалния неуспех на десните сили да се обединят с вашата остра позиция, тъй като вие още преди години казахте за Ахмед Доган, че е проклятие за България. Доколко той стои в дясното пространство е друга тема, разбира се. Но нарекохте без имената им конкретни хора “другари”, които са помирители. Това не пречи ли на евентуално бъдещо обединение и търсене на коалиционни партньори?

Ив.Костов: И не може да се поставя въпросът за обединение с кого. Това е политически неправилно. Винаги се пита за какво, на каква платформа, на основата на какви принципи. Принципът, на който аз мисля, че трябва да бъде обединението и на който би трябвало да стои всеки истински десен или истински политик демократ, е, че обединението не може да става като коалиция с партии, които са подвластни или под влиянието на бившата Държавна сигурност. Това е самоубийствено за Съюза на демократичните сили. И пак се обръщам към хората от СДС – да престанат да обръщат внимание на тези обвинения в корупция и на тези малки партии, създадени заради отделни ренегати. Какво значение има някакъв Бакърджиев, някакъв Бонев, някакъв Стефан Софиянски… какъв цар и какъв генерал въобще? Да си спомнят тези хора, че са свободни хора. Това казвам аз. И за свободата трябва да се воюва. Те бяха със синя мечта. Искаха една истинска демокрация, а не бутафорна, зад която да сноват плъховете на бившата Държавна сигурност и КГБ. Те искаха благосъстояние, но за себе си, не за мутрите, не за организираната престъпност. Тази България, в която сега става това, това е тяхното предизвикателство и нека не ме правят нито на бик, който трябва да бъде убит на арената, нито на тоя, който трябва да убива бика, на тореадора. Защото те не са публика. Тези хора не са публика, те са в тази битка, те са участници. Всичките успехи и всички неуспехи са за тях. Те плащат и за неразбориите в държавата, те плащат за всичко. Те плащат за хаоса, за ранното въвеждане примерно на данък добавена стойност върху лекарствата, който ги направи непосилни за нашите бащи и майки.

Водещ: Ако продължа обаче вашия начин на разсъждение, вие хванахте бика за рогата с казуса “Бриго Аспарухов”, някакъв си, ако използвам вашия термин, който вие употребихте по отношение на други фигури досега. Беше ли това достатъчно голяма провокация за вас, за да проговорите в публичното пространство?

Ив.Костов: Беше много голяма провокация. Аз искам да обясня защо. Нито един министър-председател на Република България, подчертавам Република България, не е имал между себе си и специалните служби посредници. Бригадир Аспарухов ще играе ролята на посредник. Но какво значи да посредничиш на информацията от специалните служби? Това означава да четеш информацията, да я декодираш, да вадиш от нея оценките и изводите. Но с какъв код Бригадир Аспарухов – курсантът и завършилият школата на КГБ ще дешифрира тази информация? Той е оръжие Бригадир Аспарухов, оръжие, бойна машина, автономно задействаща се бойна машина.

Водещ: Автономно, но не командвана от някой друг?

Ив.Костов: Той може десетки години да стои някъде под прикритие и ще се задейства, защото неговата програма е да събаря демократични правителства, да саботира демократични партии. Ако правителството на Симеон Сакскобургготски остане демократично, той ще се задейства и утре има риск него да свали. Това не може да ни прави равнодушни. Няма какво да прави този човек там, в Министерския съвет. Той е върхът на айсберга на едно опасно заболяване.

Водещ: Тук стигаме до темата за приемствеността. Тъй като много се говори за това, че в политиката на сегашните управляващи има приемственост спрямо политиката на вашето правителство и хората припознават в сегашната външна политика продължение на предишната, но не и по някакъв начин на вътрешната. Правилно ли е това разделение от ваша гледна точка?

Ив.Костов: Ще отговоря на този въпрос, но се сещам да кажа още нещо. Използването на оръжието Бригадир Аспарухов от господин Сакскобургготски, министър-председател на България, е насочено преди всичко да дисциплинира собствената му парламентарна група. Той е знак към Ахмед Доган, че всичко е наред, и едновременно с това е тежка атака срещу Българската социалистическа партия, срещу реформаторите в Българската социалистическа партия. И аз ще си позволя за пръв път да се обърна към хората от БСП, към избирателите на БСП. Нека си спомнят, че направиха жертви за мирния преход. Нека си спомнят, че техният млад лидер се изправи пръв срещу тия генерали. Нека си спомнят за Николай Добрев как го уби отровата на омразата. Всичко това беше, защото БСП се опитваше да се чисти от точно тия влияния. Не на тях и не на БСП, и не на мен, а на България е нужна втора демократическа партия, втора партия, истинска, демократическа, която ще означава партия, в която не влияят организираната престъпност и специалните служби, за да може да ходи на два крака демокрацията в България, поне на два, да тича. Защото трябва да се тича по пистата на благоденствието и на добруването. Ние не можем да се влачим и да оставяме отровна слуз след себе си.

Водещ: Докъде стигнахме в тичането през тези 800 дни според вас?

Ив.Костов: Сега се връщам на въпроса. Аз ще погледна на тоя въпрос преди всичко от позицията, не от позицията обещано и изпълнено. Защото ясно беше, че обещаното е демагогско и популистко. Ще го погледна от позицията на задължения и изпълнени задължения. А това е позицията на приемствеността. Защото, освен да изпълнява обещанията си, едно правителство е длъжно да прави добро за България. Ще го илюстрирам така – както майката прави жертви за детето си, както му настоява да се развива, да бъде дисциплинирано и самото то да жертва от себе си, за да върви напред, така правителството трябва да прави жертви заради държавата.

Водещ: А прави ли ги?

Ив.Костов: Трябва да взима решения, които са й необходими, болезнени решения за себе си, да поема рискове, да чертае програми, за да върви напред. Ако не го прави, създава невидима опасност. В момента има такава невидима опасност, тъй като не се вземат тези решения, тъй като не достигат нито убеденост, нито енергия, нито воля да се вземат тези решения. Ние влизаме в капан. Следващите 800 дни този капан ще се затвори и следващото правителство ще падне в него. Аз съм бил в този капан. 1997-1999 г. ние работехме непрекъснато и нямаше какво да отчетем, защото нищо нямаше оставено. От тая гледна точка е лошо това, което се случва на държавата. А иначе правителството изпълнява някои програми. Примерно програмата за членство в НАТО, програмата за Европейския съюз, някои от тях развива, изпълнява програмата за финансова стабилизация. Тази финансова стабилизация дава добрия икономически растеж, спадането на безработицата и покачването на доходите.

Водещ: Защо обаче хората някак си не го признават, ако се съди по настроенията, отчитани от социолозите?

Ив.Костов: Хората не го признават, защото поскъпнаха стоки и услуги, без които те не могат. Поскъпна електрическият ток, поскъпна хлябът, поскъпна отоплението, поскъпнаха лекарствата, за които споменах. Тези по-слаби слоеве от населението не могат да си позволяват да купуват други стоки и услуги, независимо че е ниска инфлацията, защото на базовите стоки и услуги цената се покачи. Те се чувстват по-бедни. И щом има икономически растеж и покачване на доходите, значи някой друг бързо става по-богат от тях. Т.е. има разслоение на доходите. А това означава, че няма справедливо разпределение на тежестите на реформата. Заради това хората страдат. Това е моето обяснение.

Водещ: Има ли връзка между вашето мълчание и тези 800 дни, интересно, ако можем да оприличим политиката на боксов мач, и нокдауна на СДС. Броихте ли?

Ив.Костов: Да, в известен смисъл ние бяхме нокдаун и на 8, т.е. на 800. Аз специално успявам да стана и да застана пред хората. Беше тежко изпитание, това е факт. Ако ми позволите обаче, да продължа за програмите, защото имам какво…

Водещ: Да, да, особено за приемствеността. Да кажете дали нивата в момента се оре така, че да могат следващите да посеят…

Ив.Костов: Има програми, които са силно забавени. Такава програма е програмата за съдебната реформа, такава е политиката за съдебна реформа. Такава е програмата, седемгодишната програма за регионално развитие на България. Ако тази програма не беше забавена, догодина трябваше да бъде открита магистралата от София до Бургас, а 2007 г. да бъде открита магистралата до Варна. Трябваше да се направят пречиствателните станции на големи градове като Стара Загора, като Хасково, Димитровград. Трябваше да се случат добри неща. Това е впрочем причината, поради която се връщат пари в Европейския съюз, защото забавените тия програми, а те искат много дълъг цикъл на управление, това са сложни системи. Цикълът продължава около 3 години и половина. Този цикъл не се управлява добре. Няма професионалисти, които да го управляват добре, и се стига дотам дори, че трите най-големи проекта за пътна инфраструктура в България бяха дадени на турски фирми. При положение че турските фирми не дадоха най-добри оферти, а дадоха трети по атрактивност оферти.

Водещ: Защо е така?

Ив.Костов: Сега 95 милиона ще отидат в Турция и ще помогнат на Турция да се бори с бедността си, а не на България. Защо е така? Защото там има един заместник-министър от Движението за права и свободи. Той направи тези работи. Не искам да казвам имена, но името му е ясно.

Водещ: Да не би после…

Ив.Костов: Това не е далновидна политика. А има и направо спрени програми, но всичките ги знаят. Това е политиката на голямата приватизацията, това е буксуващата опасно здравна реформа и вече, изглежда, ще започне да се връща назад, това е програмата за саниране и модернизация на българското средно и висше училище. Но има и неща, в които има откровени връщания назад.

Водещ: Регрес?

Ив.Костов: Има регрес. Той е очевиден в земеделието. Очевидно Мехмед Дикме не се справя със задълженията си. Той демотивира земеделските производители, зърнопроизводителите. България за втори път в последните 70 години ще внася зърно, защото хората бяха демотивирани, засяха по-малко, 4 милиона декара, и в момента расте цената на хляба. Но най-големият регрес, най-голямото връщане назад е в областта на националната сигурност. Разбирам…

Водещ: Това ли трябва да е приоритетът на управлението?

Ив.Костов: На министър-председателя това е отговорността, която той не може да прехвърли на никакъв съветник, на никого. Националната сигурност – разбирана в широкия смисъл на думата като сила на институциите, като запазване и засилване на политическата им ефективност. Всички политически институции в момента са в една или друга степен в криза. Демокрацията се превръща в бутафория, във фасадна демокрация, която скрива това, което се случва. Беше демонтиран законът за достъпа до досиетата, което даде възможност, и то целево беше демонтиран, беше премахнат този член, който забраняваше бившите кадри от Държавна сигурност да заемат публични длъжности и те влязоха в МВР, влязоха в държавната администрация и те инфектират политическата структура на България до степен тя да спре да функционира. Бивши служители на Държавна сигурност са директорът на Националната разузнавателна служба и неговият заместник. На Националната служба за сигурност и неговия заместник. Даже пенсионирани полковници от Държавна сигурност, пенсионирани от БСП се връщат на работа като директори на регионални дирекции на Министерството на вътрешните работи, както е случаят в Благоевград – даже с чин генерал, повишени. Това разпада политическата система на България. Ако този разпад продължи, ние ще видим следното нещо – след време дясното ще бъде направено от хора като Любен Гоцев, а лявото – от хора като Аспарухов. Трябва да кажем на Българската социалистическа партия, а и на седесарите, че тези хора нямат никаква собствена тежест, ако не са на гърба им. Ако те се явят на избори, те ще бъдат политически нули. Точно така, каквато нула са тези, за които споменах – ренегати, напуснали Съюза на демократичните сили.

Водещ: Вие сам споменахте ключовата дума избори, тъй като те наближават, преди това обаче само една скоба да отворя – нали си давате сметка, за да ви дам възможност може би в аванс да отговорите, какво ще кажат мнозина или някои…

Ив.Костов: Че вадя скелетите от гардероба.

Водещ: Не, ще кажат “Командира размаха пръст, откъде накъде”.

Ив.Костов: Аз говоря като човек силно разтревожен за това, което се случва. Аз не искам тази фасадна демокрация, аз не искам благоденствие на мутрите и никой от нас не го иска. Честните хора се борят за своята свобода и за своята чест непрекъснато. Това е безкрайна битка, безкрайна битка, която ние ще водим сега срещу нашия враг. Американците водеха срещу сегрегацията, други водят срещу нещо друго. Това е безкрайната битка на честния човек за доброто. Не може да се бяга от тази битка.

Водещ: Как ще водите битката за местните избори, господин Костов – със Съюз на демократичните сили, за който всички твърдят, че е едва ли не на изчезване, и може би е. Вие кажете. Какви са отношенията вътре в ръководните среди? Вие официално не заемате ръководен пост, но определено се говори за двувластие в Съюза на демократичните сили. Има ли такова нещо?

Ив.Костов: Вижте, започването въобще на този разговор за лидерството в момент, в който Надежда Михайлова провежда предизборна кампания, сама кандидатирайки се за кмет на столицата, да се говори за лидерство, за двувластие е недостойно за СДС и за неговите привърженици. Нечестно е спрямо самата Надежда Михайлова. Надежда Михайлова сама реши да стане кандидат за кмет. Сама. И аз съм сигурен, че тя ще успее, ако силно го иска и щом силно го иска. Защото я познавам. Аз съм я виждал как работи, как създаде силен екип в Министерството на външните работи. Тези хора и сега са уважавани и достойно изпълняват функции или като експерти, или като политици и служат на България. Тя е целеустремен човек, който знае да постига своите задачи, знае да оставя постигнати цели зад себе си. Нея я уважават на Запад не защото е с добра външност, а защото има постижения зад гърба си. Впрочем това е единственото, заради което някого го уважават на Запад, заради това, което е постигнал – не заради това, което се представя.

Водещ: А вие защо не се кандидатирахте за кмет, когато ви предложиха?

Ив.Костов: Не е моя задачата да се кандидатирам за кмет. Първо, никога не ми е предлагано, но не е и моя функция. Аз съм бил министър-председател на страната. Правилно партията не поиска такова нещо от мен.

Водещ: Имате ли представа какво ще се случи със СДС след изборите в двата варианта – и при загуба на Надежда Михайлова, и при победа?

Ив.Костов: Точно тази дискусия сега считам, че не е продуктивна. Защото отново ни връща към този въпрос, който вие поставихте. Не бива ние да участваме в тази дискусия и да ослабваме кампанията. Този, който дискутира по този начин, може да бъде журналист, може да бъдат хора от медиите. Ние сме в кампания за кметски избори.

Водещ: Аз просто ви задавам въпроси, които наистина се задават. Един от тях е например доколко реално е Петър Стоянов е да оглави СДС след изборите например. Питат.

Ив.Костов: Той започна, този дебат, ненавреме и не намясто.

Водещ: Вашата прогноза е, че Надежда Михайлова ще спечели изборите в София?

Ив.Костов: Щом силно го иска, ще спечели.

Водещ: А вие при какви обстоятелства бихте се завърнали в първите редици на политиката? Вие не сте я напускали, но ето сега се появявате обратно в публичното пространство. Това е вероятно заявка?

Ив.Костов: Аз не съм напускал политиката и аз ще бъда в политическата история независимо дали го искам или не го искам, дали ме гонят оттам моите врагове и неприятели, аз ще остана в политическата история на България като реформатора извършил най-тежките реформи, отправили България към европейско добруване и благоденствие.

Водещ: Но не можете да нямате представа за своите намерения като следващ ход. Вие сте човек…

Ив.Костов: В момента аз искам СДС да спечели изборите. Дал съм всичко, което е поискано от мен за тази кампания.

Водещ: А ще вземете ли страна при евентуални разногласия в СДС по въпроса за лидерството.

Ив.Костов: Вие отново ме връщате наЕ (говорят заедно, не се разбира – бел.ред.)…

Водещ: Да, защото това е остър въпрос.

Ив.Костов: …в който не искам да участвам. Аз разбирам какво е необходимо в момента за нас и какво не е необходимо.

Водещ: Мисля, че бяхте достатъчно откровен.