Какво се случва в държавата, г-н Костов. Много общ въпрос, но ние малко подвеждаме. Първо – Филчев, Савойска афера, Гоце. Три теми Ви подавам.
Иван Костов: Случва се нещо като разкриване на една вътрешна същност на лица и процеси, които са били достатъчно добре прикрити.
Да започнем с конкретен въпрос. Откога знаете за папката Гоце? Ако може да си спомните точна дата.
Иван Костов: Със сигурност точна дата няма да мога да си спомня, но това върху което се води дискусия около папката е, че случаят със сътрудничеството на Първанов с ДС бе разглеждан от комисията, създадена със закона за отваряне на досиетата. И от тогава той е бил известен на хората, които са работили, някъде около 97-ма.
97-ма? Тогава вие не сте знаели, а хората, които са работели, са…?
Хората които са работели са комисията на Богомил Бонев. Те са десни, а имаше ли и леви?
Иван Костов: В тази комисия имаше и десни, и леви. Имаше представител на Евролевицата.
Бонев е знаел 97-ма?
Иван Костов: Да, в случая е докладвано за папката на агент Гоце.
А на Вас кога Ви казаха?
Иван Костов: На мен ми казаха, че има нещо, но не може да бъде оповестено.
Вие бяхте много строг премиер, възможно ли е да има нещо и да не са Ви казали?
Иван Костов: Да, може. Aз имах разговор със самия Първанов тогава – съвсем кратък и на неговите притеснения отвърнах, че ще изпълним точно закона.
Разговорът с Първанов ще може ли леко да го цитираме. Той каза – има там нещо, гледайте да спазите закона?
Иван Костов: Той даде същата версия, която каза и онзи ден. Аз не съм надничал в досието, нека да бъда коректен. Няма да лъжа пред Вас. Аз не съм търсил неговото досие. Аз и своята разработка не съм я виждал, те ми я дадоха и аз им я върнах, защото това не е четиво, към което имам влечение.
Добре, откога знаете, защото идват президентски избори и ви обвиняват, че удряте много силно по Първанов?
Иван Костов: Знам от 97-ма. Въпросът, може би, е защо не съм казал тогава. Това ме питате нали? Ще отговоря. 97-ма година имаше колебание в мнозинството дали да обявява резултатите от работата на комисията на Бонев или да изчака решение на Конституционния съд по закона. Надделя мнението, с личния авторитет на Петър Стоянов, че трябва да се изчака решението на Конституционния съд. Той се изправи и каза да не вършим неща, които Конституционният съд ще обяви за незаконни.
Това стана 98-ма?
Иван Костов: Още 97-ма или 98-ма, сега не съм сигурен, но решението на Конституционния съд беше за всички сътрудници на ДС, за които няма свидетелства с личния им почерк или подпис, да не бъдат обявени. Това беше решението на Конституционния съд. И тъй като в делото на Гоце няма такива неща, те са извадени, най-вероятно и досието е олекнало без тези материали. Така той не подлежеше на обявяване.
Г-н Костов, ето един разочарован от дясното човек стои пред вас. Ето и защо сме разочаровани. Вие знаете от 97-ма за папката Гоце, но я вадите 2006-та. Защо не ги извадихте на онези избори, когато той се кандидатира за президент и когато Петър Стоянов нервно загуби, а я вадите сега, когато нямате кандидат? Искате президентът да си подаде оставката.
Иван Костов: Разбира се, той трябва да я подаде. Няма двуличие. Нека да обясня, защо чак сега я искаме. Това е излязлата информация в медиите. Във вестник „168 часа“ е излязла информация вероятно от комисията на Бонев. От някой е излязла тази информация. Може да ви се струва странно защо сме спазвани така строго закона, но сме го спазвали. Затова нашата атака към г-н Първанов беше да каже той дали е Гоце, не ние да казваме. Защото има между нас и истината решение на Конституционния съд да не оповестяваме имена на хора, които не са се подписали лично, това е решението на съда и ние го уважаваме, защото сме в правова държава. Затова начинът да се атакува президента бе той да си каже.
Повтарям си въпроса! Същото можехте да направите преди Първанов да изгуби. Спомням си, че беше много неприятно Стоянов да изгуби, а Първанов да се появи целият в бяло на един дебат в НДК. Можехте тогава да му подадете ръка.
Иван Костов: В смисъл от мен да изтече информацията? Това не може да стане от мен самия.
Да, но сега става.
Иван Костов: От мен няма как да излезе едно явно нарушение на законите и на решение на Конституционния съд на страната. Затова нашата атака е президентът сам да го каже дали е бил. Може би Стоянов е избрал Първанов за свой противник, като е атакувал с подобна материя Богомил Бонев. И ако си спомняте, той точно така направи. Може така да е решил щабът му или той самия, трябва да питате него защо направи така.
Прекратявам въпроса, Вие така и не отговорихте защо сега, а не тогава. Тогава също можехте да не нарушавате закона и да попитате има ли такова нещо.
Иван Костов: Да, но това беше решение на г-н Петър Стоянов. Той сам си водеше кампанията.
Добре, а какво мисли Иван Костов по въпроса – има папка Гоце, но има ли агент Гоце?
Иван Костов: Има.
Е, как се разбира?
Иван Костов: Г-н Първанов казва част от истината за папката. Казва това, което има в папката, не държи сметка за това, какво се е случило в комисията на Богомил Бонев и докладите, които са прочетени по негов адрес. Има доклад на докладващия, че водещият офицер е докладвал за съгласие за вербовката. Това Георги Първанов го е премълчал.
Кой е водещият офицер?
Иван Костов: Аз името не знам, мисля че е публикувано някакво име в медиите.
Знаете ли кой е Георги Юруков?
Иван Костов: Може би това е името. От вас го чух преди началото на разговора, че някакъв вестник се е похвалил, че е стигнал до него.
Защо имам чувството, че знаете много, но го пускате на всеки пет години и атакувате противниците си?
Иван Костов: Това, което казвам сега, се каза по време на дискусията на темата за отваряне на досиетата и беше казано от Методи Андреев и Евгений Димитров от Евролевицата. Те казаха, че има нещо, освен това още една истина спестява г-н Първанов, а тя е, че на него 89-та година, му е възложена много странна задача – да докладва каква е структурата на Института за изследване историята на БКП и да докладва за настроенията в него и за самите си колеги. Това е „шесташка“ задача, тя идва от Шесто управление. Много е странно по времето, когато рухва Берлинската стена, да ти възложат да пишеш нещо, което очевидно е ясно на ДС.
Имам чувството, че сте помогнали на Петър Стоянов да загуби онези избори, можехте да му помогнете в онзи дебат, можехте да му дадете едно рамо и да не се налага да ни управлява президент, който се е казвал Гоце. Можехте да ни спасите от това.
Иван Костов: Не е така. Човек, който е поставил над всичко справедливостта, който в спазването на законите намира смисъла на политическото действие, има задръжки!
За себе си ли говорите?
Иван Костов: Да, аз говоря за себе си и за хората около мен. Вие искате някак си…
Искам да разбирам на време! Вие мълчахте 2 години, аз Ви се разсърдих тогава. Как може премиер, който знае толкова много, да мълчи? Вие сте на нивото на царя, той отлага въпросите, а вие ги премълчавате. А сега нападате президента. На мен ми става мъчно за моя президент и за мен лично, защото съм живял в държава с президент на име Гоце! Защо не ни предупредихте, защо не помогнахте на Петър Стоянов? Това са реторични въпроси.
Иван Костов: Аз вече отговорих на въпросите. Но може ли да отворя един важен въпрос. Конституционният съд забрани да се отварят досиета като това на Първанов, като в мнозинството, което сложи тази забрана, гласуваха 4 души от ДС, от репресивния апарат.
Те сами сложиха забраната, защото те самите са такива? Кои са те?
Иван Костов: По памет няма да мога да кажа.
Справедливостта е Ваше верую, опитайте се да се сетите поне един.
Иван Костов: Ако са прикрити зад собственото си решение, няма как аз да прекрача закона, за да възцари яснота по нещата.
Цялата ни политическа класа, включително и Вие, се прикрива зад собствените си решения, затова не можем да мръднем напред. Така, сега можем ли да твърдим, че хора като Първанов и Каракачнов са просто едни историци, които са приели да напишат книги за едни исторически фигури?
Иван Костов: Не можем, защото изпускаме втората им задача – да пишат за колегите си от Института за история на БКП. Пропускате и факта, че той си е избрал псевдоним, каквато е практиката. Този, който го вербуват, сам си избира псевдоним. И още нещо – вижте каква е съдбата му след като досието му е затворено – той прави ОКЗНИ, без да бъде висш партиен ръководител. Той отива в Кърджали от София и прави ОКЗНИ, в смесените райони, където ДС прави ОКЗНИ и ДПС като политически инструменти.
Обяснете абревиатурата, много слушатели не могат да се сетят какво е ОКЗНИ.
Иван Костов: За съжаление и аз не мога да възпроизведа абревиатурата, но това беше движението на българските националисти в Кърджали. А след това той води протести срещу НАТО, пише на Милошевич писмо и му дава своята подкрепа, взема пари от Саддам, според докладите на ООН, среща се 10 пъти насаме с Путин, който е бил висш офицер от КГБ, реабилитира с националните ордени сътрудници на ДС като агента Бор, агента Сава и накрая прави правителство с мандата на агента Сава.
Виждам, че сте си ги написал на листче, от кога знаете тези неща?
Иван Костов: То е част от неговото поведение.
Да приемем, че сте прав. Откога знаете всичко това, използвате ли това листче в политическата игра?
Иван Костов: Ами например, мандата с агента Сава – от една година. А реабилитирането с национални ордени продължава и сега. Особено болезнено е за сътрудниците на ДС, те имат някаква наранена гордост.
Тук грешите, те се имат за хора, които са спасявали България. Има и такива, защо не вярвате в това?
Иван Костов: Да, това е версията при отваряне на досието на Първанов, че той е бил от добрата страна. Не е имало добра страна, защото Първо главно убива Георги Марков и работи с КГБ в изключително тясна връзка. Това е ката да се каже „гръбнака на ДС“ това са основните служби на ДС. А от тази гледна точка няма как да са работели за националната сигурност.
Сега аз ще си спазя уговорката и няма да включа Богомил Бонев в разговора, но след малко на запис той казва, че ви е казал за папката и Ви е казал, че там няма нищо и не е имало нищо.
Иван Костов: Няма подписан документ от Георги Първанов, няма доклад, няма донос, който да носи неговия подпис, съгласен съм.
Знаете ли още? Или след три години ще се срещнем и ще ми кажете неща, които са от преди пет. Вие може би сте лидер на закъснялата истина?
Иван Костов: Много ми харесва това определение, знаете ли защо? Защото преди пет години, когато дойде Симеон Сакскобургготски, никой не можеше и не искаше да ги възприеме като истина, тоест, истината дойде закъсняла и тогава интересът на обществото да се разкрие тази истина и нашето настояване да се разкрие докладът на временната комисия, да се изпрати на италианските следствени органи, защото там е описана точно корупционната схема която е приложило правителството на Сакскобургготски. Ето, дойде времето за тази истина. Всъщност истината като че ли винаги закъснява.
Това е защото Вие правите така.
Иван Костов: Моята версия е, че хората не са готови да приемат истината.
Вие винаги решавате, че хората не са готови, те са по-малки от Вас, Вие подценявате хората, вашите години мълчание са по-лоши от псувнята на Филчев срещу журналист!
Иван Костов: Давам пример за неспособността на хората да възприемат нашите оценки за Симеон Сакскобургготски през 2001-ва година. Това беше напълно реален процес, това не е измислено.
Кога искате да се разсекретят досиетата? Преди или след президентските избори?
Иван Костов: Преди. И предлагаме нещо абсолютно конкретно – хората, които имат ключови позиции в политиката, в медиите, в социологическите проучвания всички да бъдат осветени, дори, когато няма доказателства, как точно ние не знаем, но всички хора трябва да знаят, че този човек е сътрудничил на ДС.
Обвиненията на Вашето листче приличат на обща биография – вие също имате биография като участник в някои социалистически процеси – вашата жена я обвиняват, че е била партиен секретар.
Иван Костов: Не е била. Само че не е била. А това са факти. Моята жена събираше членски внос, беше касиер. В Института по комплексна автоматизация.
Да направим паралел – Първанов прави ОКЗНИ – коя година?
Иван Костов: 1989-1990.
Вие тогава къде сте?
Иван Костов: Аз тогава съм експерт на опозицията, на СДС.
Преди това?
Иван Костов: В Техническия университет.
Няма нищо от онова, което се казва за вас, че сте били партиен секретар, например?
Иван Костов: Никога не съм членувал в БКП, никога не съм преподавал История на БКП.
Как направихте кариера в научните среди, без да сте член на БКП тогава?
Иван Костов: Направил съм сериозни изследвания на българския икономически растеж в дълъг период от време. И съм защитил дисертация срещу 2 отрицателни рецензии, които ме обвиняваха, че не спазвам Марксисткия канон. Досието ми излезе съвсем наскоро – разработката на Шесто управление срещу мен излезе съвсем наскоро във вестник „Седем“, преди това във вестник „Труд“, по-преди това излезе във вестник „Демокрация“. Бил съм най-много главен асистент до 1989 година.
После станахте опозиционер?
Иван Костов: Не съм станал после опозиционер.
Кой е агент Бор?
Иван Костов: Тошо Тошев.
Тук сега той може да ви осъди.
Иван Костов: Може.
Защо не го казахте това 89-90-91 година?
Иван Костов: Защото не съм го знаел.
Кога разбрахте за агент Бор?
Иван Костов: За агент Бор разбрах 97-8 година, например.
Това е закъснелият влак на истината със закъснение 10 години – кара го Иван Костов. Ще ви осъди Тошо Тошев.
Иван Костов: Ще ме осъди, ако не е бил, но той е бил.
Още един път ще ви осъди. Да поговорим за Филчев – познавате ли господин Филчев?
Иван Костов: Да.
Как е възможно човек с неговото поведение днес да е бил само преди 7 години главен прокурор?
Иван Костов: Назначаването на заместник-министрите в моя кабинет ставаше по предложение на министрите. Най-верният и точен отговор за това, откъде е дошло предложението, как е работено върху кандидатурата му, може да даде сегашният конституционен съдия Васил Гоцев.
Няма логика вашата личност да позволи някой друг да назначи главен прокурор в такъв момент. И 4 години с такъв главен прокурор да не отворите досиетата. Защо не ги отворихте вие?
Иван Костов: Ние ги отворихме. Това, за което говорим, са все части от процедурата по отваряне на досиетата. Всичко отворихме и започна да работи комисията на Методи Андреев и беше забранена и беше затворена с мнозинство със закон от кабинета на Симеон Сакскобургготски през 2002-а година. Хайде да проявим малко по-дълга памет!
Пак нямам отговор защо не сме си говорили това, което сега си говорим преди 10 години? Или преди 7?
Иван Костов: Защото затвориха комисията. Ако беше продължила работа комисията на Андреев, 2002 всички тези неща щяха да бъдат изяснени.
Четири години не ви стигнаха?
Иван Костов: Ние 2 пъти приемаме закон, защото при първия закон с това решение на Конституционния съд фактически беше дълбоко нередно неговото действие да осветли ключови хора, заемащи важни позиции в обществото.
Не разбирам – авторитарен човек като вас…
Иван Костов: Аз не съм авторитарен – в никакъв случай. Вие казахте преди малко, че съм бил и партиен секретар и че съм преподавал история на БКП – вижте колко митове има около мен.
Не мога да знам истината, защото вие само си разменяте листчета – единият вика секретар, другият Гоце и всъщност ставате едни и същи.
Иван Костов: Не, не ставаме едни и същи. Защото имаше протести за НАТО, имаше и черни знамена в Народното събрание, защото имаше писмо до Милошевич и в подкрепа на Милошевич. Има доклад на Съвета за сигурност на ООН. Това са факти.
Как е възможно да позволите да ви сложат Филчев?
Иван Костов: Така, както признавате правото на Георги Първанов да се промени, и от човек, който правиви протести срещу НАТО, да се превърне в човек, който е за НАТО, човек, докарал американски бази тук – така трябва да приемете, че се е променила и персоната Филчев, но в противната посока.
Какво й стана на персоната Филчев?
Иван Костов: Ами регрес. Един прогресира, както е във вашите очи с Георги Първанов, а друг изпада в регрес.
Какво му стана? Кое го накара да изпадне в регрес? Някъде се скарахте, докато бяхте заедно.
Иван Костов: Ако проследим неговите изказвания, той дълбоко е преживял един момент на разобличаване на дейността на брат му като контрабандист на нумизматични ценности. Той казва, че майка му е възприела изключително тежко този момент. А това разобличаване и тази разработка по брат му започна по настояване на германската полиция, която го залови с един тон. Не знам дали хората в момента го разбират, защото аз се опитвам от много време да си представя 1 тон нумизматични ценности.
Къде е този човек – къде е този тон, какво е станало с него? Трябва хора като вас да го кажат
Иван Костов: Да.
Обаче навреме.
Иван Костов: Аз мисля, ме това е причината той да реши, че се работи срещу него, срещу семейството му. Предполагам, че това е причината, но има и други.
Може и вие да сте работили?
Иван Костов: Не. Не сме. Преписката, с която германската полиция е поискала делото на Филчев дълго време е била потулена както беше с досието на Георги Първанов. Знаете ли какво искам да кажа – тук имам такава възможност – трябва да имаме куража да приемаме съдбата такава, каквато е, а не да се измъкваме през някакви пролуки.
Това се отнася и до вас и до вашето мълчание.
Иван Костов: Да. Примерно да си казваме, че имаме право да се променим или да разиграваме гордост тогава, когато ни разкриват или сме принудени да се разкрием като агенти на ДС. Защо казвам това – защото човек винаги трябва да пресреща предизвикателствата, пред които е поставен в момента, в който те си появят. Вие ме питате мен защо не казах за Георти Първанов – защо не се сетите да попитате Георги Първанов? „Защо, господин Президент, вие тогава не казахте, за да ви изберат?“ Нямаше да го изберат, ако си беше казал.
Работа на опозицията е да го обори – защо да си казва?
Иван Костов: Т.е. той има право на непочтено поведение, според Вас.
И вашето мълчание тогава се смята за непочтено поведение.
Иван Костов: Вие го считате за непочтено. Добре, друг въпрос – защо не го каза преди месец и 15 дена, когато ние казахме „Кажи си!“?
Защото е играч и Ви изпревари. Снимането на досиетата – възможно ли е някой да ги е извадил, снимал и унищожил?
Иван Костов: Напълно възможно – да.
Възможно ли е вие или ваш човек или десен човек, с който вие сте се скарали после да го е направил?
Иван Костов: Възможно е.
Възможно ли е тези досиета сега да се разиграват така, че ние журналистите и електората нищо да не знае?
Иван Костов: Възможно е.
Кой би могъл да направи това?
Иван Костов: Затова ние казваме всички досиета да бъдат открити и да бъдат взети мерки срещу тяхното повторно отваряне и трябва да се предвиди наказателно отговорност за всеки, който извади впоследствие документи, които е приготвил, за да ги вади в определен момент. Ние сме готови да забраним това нещо в закон и да го обявим за наказателно преследване.
Това обаче е много хитър ход, защото ако и вие ги имате у вас в Драгалевци, те ги отварят – празни са, а вие продължавате да играете с тези досиета. Всички аса са у вас, а досиетата са празни. Никой няма да може да играе с досиета.
Иван Костов: Под страх от наказателна отговорност. Всякакви такива неща ще бъдат преследвани от закона – това предлагаме ние.
Кой ваш десен човек би могъл да направи това, ако ние сте вие – да снима и да играе с тези досиета?
Иван Костов: Вие сте много наивен, ако мислите, че министър-председателят при цялата му ангажираност е в състояние да се занимава с досиета – това са стотици досиета. След това те са на място, където дори министър-председателят не може да стъпи. Това са хората, които са били в тези комисии, оторизирани с права да се занимават с това по силата на закона.
Разбрахме, че не сте вие – кой ваш десен човек може да направи подобно нещо?
Иван Костов: Не мога да ви кажа. Не мога, защото не желая да подозирам никого в подобно нещо. Освен това, не съм видял така да се действа. С изключение на този случай, за който излезе информация във вестник 168 часа – казвам кого подозирам, че го е направил – това са членове на комисията, която работеше по досиетата.
Извинявам се за недоверието, но точно това забавяне и това листче е пример за това, за което говоря. Вие сте знаели, имате го в ръцете и го вадите в подходящия момент. Защо Костов не натисна Първанов преди 5 години?
Иван Костов: Един отговор, за който след 5 или 10 години, както казвате, ще се появи закъснялата истина. А тя е проста – щом има закон – не трябва да се престъпва. Ако законът забранява да се отвори досието на Каракачанов – не се отваря, защото е действащ агент. Ако законът забранява да се отваря досието на агент Гоце, защото вътре в него няма негов личен подпис – не се отваря и дори не се говори за това.
Какво е това италианска афера – аферата „Савой“?
Иван Костов: Италианска ли е аферата – аз не знам, но е българска във всички случаи. Българската афера започва през лятото на 2004-а година, когато правителството на Симеон Сакскобургготски с неговия личен подпис изпраща за ратификация проекта за детската университетска болница в Народното събрание. Народно то събрание въстава и спира тази ратификация – затова не е вярно това, което каза Станишев в петък в защита на Сакскобургготски, че Симеон не им е дал на онези от Италия това, което им е бил обещал. Не им го даде Народното събрание, вдигна се скандал и се създаде временна анкетна комисия. Истината за нас по този случа е вътре в България, в дейността на тази временна комисия, която е обработила всички решения, която е проследила цялата истина, проследила е поведението на министър-председателя, на финансовия министър, на министъра на здравеопазването, посочила е нарушените от тях закони и е казала, че това не може да бъде подкрепено и че трябва да бъде изпратен този доклад в прокуратурата. Народното събрание, след като дълго време бави истината за този случай, все пак под натиск на опозицията, на нашите депутати направи гледане вече през февруари месец 2005-а година, прие доклада и го прати на прокуратурата. Това е истината за този случай от нас.
Сетих се за Кипърската афера – където сте получили едни 200 000, получили сте някакви пари, някаква фондация.
Иван Костов: Фондация „Демокрация“ е получила превод от Кипърска фирма – дарение, което е изхарчила за целите на фондацията и това не е никакво нарушение на закона.
Само, че дарението беше нещо като Черани.
Иван Костов: Но не е нещо като Черани, защото имаше дело в Кипър и то беше загубено от Майкъл Чорни. Ние разбрахме, че Чорни не е собственика на тази фирма.
