Водещ (Иво Инджев): Г-н Костов, Вие сте достатъчно добре известен на публиката, за да Ви представям бивши и настоящи качества. Все пак, лидер на Демократи за силна България и депутат в това Народно събрание. Започвам направо, както се казва, от истинския информационен повод, защото Вие предизвикахте дискусията за съдебната система в този вид, в който в момента се води, независимо от това дали на някого му харесва или не. Такива са фактите. Има ли това нещо общо с личното Ви качество на призоваван от прокуратурата?

Иван Костов: Тази дискусия ние започнахме още 2002 г., и то от началото на годината тогава, с двадесет и четирите идеи, които бяха подготвени преди всичко от Екатерина Михайлова, която предава конституционно право; от юристите в Парламентарната група на ОДС – г-н Соколов, г-н Абаджиев и Елиана Масева, със същественото мое участие. Още от тогава тръгват тези смели идеи за промяна в Конституцията, които виждаме постепенно да се възприемат от различни кръгове в Народното събрание. Това, което виждате сега, е конкретизация и доразвитие на тези идеи в тази посока, която обстоятелствата на тези години предполагат, а именно – фокусиране на вниманието върху тази част от съдебната система. Защото неправилно е да се говори изобщо за реформа на съдебната система, трябва да се говори преди всичко за реформа в досъдебното производство, което е прокуратурата и следствието, защото там са скрити тежките проблеми и фактически кризисните проблеми на българското правораздаване.

Водещ: Иначе казано, нищо лично, така ли? Тоест, това, че Ви призовават от прокуратурата отново и отново, и отново не е поводът…

Иван Костов: Не това е отговорът. Но аз съм казал веднъж и ще го повторя колкото пъти трябва, че човек, който не е извършил нищо непочтено, който не е нарушавал закона, няма причина да се притеснява от такива призовавания, тъй като всички ние като граждани трябва да съдействаме на правораздаването. Аз съдействам на правораздаването. Опитите за сплашване не могат да вървят. Но искам да кажа, че това е част от един механизъм, с който прокуратурата е разширила властта си до такава степен, че прокуратурата е парализирала части от законодателното тяло. Ето например, две парламентарни групи – тази на СДС и на ДПС още не могат да съберат кураж да дойдат на консултации за промяна на Конституцията. А е известно защо те не събират тази смелост, която е необходима, за да се продължи един политически процес, от който има нужда страната. Това наистина е наша работа, а не е работа на посланиците и заради това ние констатираме как прокуратурата парализира просто законодателния процес в неговата най-сърцевидна и важна част. Ние виждаме как прокуратурата… Ето например, беше обявено и вчера решение на Конституционния съд, което отхвърли претенциите на Главния прокурор на Република България да играе ролята фактически на истинско правораздаване вместо съда, като оневинява, като не дава на хората възможност да се защитят срещу започнали срещу тях следствия, тъй като, според закона сега, хора, срещу които има следствия, не могат да бъдат разкарвани дълго време. След една година или след две години те имат право сами да внесат тези дела в съда. Точно там е механизмът, с който прокуратурата държи в зависимост тези хора. Тя им започва процеси, които не завършва, проточва ги във времето и се опитва по този начин да определя тяхното поведение. Това е механизъм на разширяване на правомощията на прокуратурата, който се превръща в изнудване, когато започва да изнудва държавните институции и да парализира дейността им. Това е много тежко заболяване и трябва да го казваме открито, за да аргументираме защо се фокусираме точно върху тези части на досъдебното производство.

Водещ: Ние не знаем точната формулировка, с които Ви канят в прокуратурата на разговори, но знаем някои от публичните констатации, които бяха направени във връзка с пререканията, които възникнаха. Те звучат повече като политика, но така или иначе, в публичното пространство се появи обвинението, че при приватизацията са загубени 20 млрд. лева, ако не греша. Визира се определено Вашето управление. Имате ли отговор за пред широката общественост, както беше повдигнат въпросът?

Иван Костов: Първо, приватизацията започна по времето на Жан Виденов с т.нар. “масова приватизация”, където се приватизира една значителна част от тези милиони. Второ, което е най-важно, едно нещо струва толкова, колкото могат да дадат за него купувачите, а не толкова, колкото мисли за това българската прокуратура. Тя не е компетентна в една такава приватизационна сделка да казва каква е цената на едно имущество, защото пазарът казва колко струва един хотел или едно предприятие. И трето, ние продавахме преди всичко фалирали предприятия. Ние измъкнахме от фалит и намерихме инвеститори, които да купят предприятия, които трупаха огромни дългове, ние продавахме предприятия, които бяха загубили своите пазари в рамките на бившия СИВ или Варшавския договор – предприятия от военнопромишления комплекс, продавахме фирми, които са натрупали тежки загуби. “Кремиковци” например имаше над 500 млн. загуби, за които трябваше да се намери купувач, който да е съгласен да ги плати вместо фирмата, за да може да бъде приватизирана. Същата ситуация беше с “Балкан” и т.н. Така че българската прокуратура с тези си “констатации”, ако мога да кажа, в кавички, всъщност се включва в едно политическо говорене. Това са стари тези на Българската социалистическа партия. Да повторя още веднъж. Едно нещо струва толкова, колкото дадат за него купувачите.

Водещ: Аз само обаче ще напомня, че в доклада на прокуратурата, се визира за начало 1997 г., т.е. определено стрелите са насочени към Вашето управление. Тоест не Жанвиденово време.

Иван Костов: Да, не е тайна, че те се опитват да ни сплашват заради това, което ние говорим в момента, заради тази конкретизация на концепцията за промяна в досъдебното производство чрез промяна в Конституцията. Това е тяхната реакция – груба, неоразмерена, безсмислена и абсолютно безплодна, защото срещу нас тя не може да даде никакъв ефект. Никого не могат да сплашат сред нас.

Водещ: Не разчитате ли в посланието на посланик Пардю, в което се говори за политически подтекст на действията на прокуратурата, собствената си съдба и съдбата на ген. Атанасов, бившия шеф на контраразузнаването, или не искате да натоварването на един дипломат с нещо, което той конкретно не е казал.

Иван Костов: Разбира се, че не искам да го натоварвам. Аз не мисля, че това е важното. Важното е, че пред очите на хората прокуратурата е разширила до такава степен своята власт, че се намесва в политическия процес на страната; действа като политическо тяло; произнася се като политическо тяло; използва политическа терминология; включва се в политическия дебат на определена страна; опитва се да въздейства върху политически формации – не върху определени лица, а върху цели формации; нарича “Костовисти” Демократи за силна България, което е термин, използван от нашите политически опоненти.

Водещ: Питам Ви, защото такъв прочит пролича в реакцията на Асоциацията на прокурорите, ако не греша, в която беше казано, че… На практика сте визиран Вие като човек, когото защитава чуждата дипломация в София. Затова Ви попитах за коментар, иначе не искам да звучим интригантски за нещо, което дипломатите не са казали поименно.

Иван Костов: Нека не се фиксират прокурорите и то специално Главният прокурор, защото фиксацията върху недобросъвестно изречени твърдения ги превръща в лъжци, както стана тези дни. Главният прокурор се обади и го чуха много хора, на двама народни представители и използва вулгарен език и ругатни по отношение на тях.

Водещ: Искате да кажете, че има свидетели?

Иван Костов: Има, разбира се, и това беше казано в Народното събрание и не бива просто да се продължава по тази линия, защото се вижда как лъже една институция, какъвто е Главният прокурор на страната. А това е много опасно за България.

Водещ: На какво се надявате, когато инициирате подписка за неговата оставка в Народното събрание, при положение че е малко вероятно да съберете необходимото…

Иван Костов: На процедурата, която приехме, променяйки Конституцията, защото там вече има такъв член, който дава възможност да бъде освободен магистрат, когато грубо разрушава авторитета на съдебната власт, когато руши авторитета на съдебната власт.

Водещ: Верни ли са някои хипотези със задна дата, че Ви мразят толкова много, защото това е свързано по някакъв начин с политиката на Вашето правителство през онази критична 1999 г., когато не бяха допуснати руски войски да се изправят срещу НАТО в Косово през българска територия.

Иван Костов: А, да. Част от бившите служители на Държавна сигурност, за съжаление не престанали да действат, си имат господари и това е в Русия. Така че, техните мотиви безспорно са оттам. Това не е тайна, никога не е било тайна.

Водещ: Вие предложихте да не се фиксираме върху личността на Главния прокурор, което със сигурност е правилният подход. Но не мога да не Ви попитам: непрекъснато се коментира, че Филчев бил Ваша кандидатура?

Иван Костов: Аз имах възможност да кажа, моята кандидатура беше Йордан Соколов. Той щеше да свърши, според мене, по-добре тази работа и в никакъв случай нямаше да отиде в тия крайни уклони, които забелязваме в поведението днес на Главния прокурор и самата прокуратура. Защото прокуратурата е военизирана, тя е сталинска, тя е прокуратура от времето на Вишински. Главният прокурор може да взима едно дело от един прокурор, да го дава на друг, може да му предписва какви заключения да направи. Той е истинският разпоредител и господар на процеса там, той има безспорно голямата власт. Това не бива да е така. Значи цялата тази структура на прокуратурата не бива да остава така – това е част от идеята за реформа. Прокурорите трябва да бъдат отговорни държавни служители, както е в почти всички европейски страни и в Съединените американски щати – специални служители със специален статут, обаче държавни служители, което означава, че в случай на неизпълнение на техните задължения, срещу тях може да се приложат сурови административни наказания. Могат да бъдат примерно уволнени дисциплинарно, така че да не могат след това да продължат кариерата си като юристи. Това е достатъчно силна мотивация за един човек да бъде дисциплиниран, да бъде под контрола на закона и да върши ефективно работата си. В момента те не са такива.

Водещ: Да се върнем така към по-чистата политика. Тъй като сега е време на прогнози, изборите наближават. Според социологическите проучвания, Вашата партия към момента не би влезнала дори в Народното събрание. На какво се дължи тогава този медиен интерес към Вашите изяви? С какво толкова дразните, според Вас, Вашите опоненти?

Иван Костов: Самите социолози, които ги публикуват тези данни, не си вярват на тях, защото са им поръчани. А що се отнася до социологията като наука, тя изживя тежки времена в целия свят. Тя се е появила на времето, когато не е имало съвременните средства за комуникация.

Водещ: Вие разполагате ли с алтернатива?

Иван Костов: Ние също не разполагаме, но средствата за комуникация са ни на разположение. Ние провеждаме една телефонна кампания, в която фактически извършваме анкети на базата на разработена методология. Тя ни окуражава, че сме на прав път. Освен това, другото, което ни окуражава, е силният старт на изграждането на Демократи за силна България. Вече над 15 500 члена и регистрирани симпатизанти има, които искам да поздравя във връзка с наближаващия празник Коледа, както и 145 общински организации. Всъщност вече Демократи за силна България е национална политическа формация и има структури в общините, където живее над 74% от българското население. Това никак не съвпада със социологическите анкети. На терен нещата изглеждат много добре за нас.

Водещ: Не е ли вярно обаче, че Вашето обособяване в политическото пространство всъщност пречи повече на доскорошни Ваши колеги по партия, отколкото, да кажем, на левицата, която Вие припознавате официално като основен опонент?

Иван Костов: Ако се заслушате внимателно какво говори левицата, Вие ще видите, че тя се опасява от нашето присъствие. Освен това, Демократи за силна България имат следното особено преимущество, което няма нито една политическа формация. Ние сме първите, които излязохме с политически проект за времето след като завърши преходът, т.е. след членството на България в Европейския съюз. Ние поставихме високи цели пред България. Искаме да я видим силна и достойна страна, член на семейството на европейските народи и сме първите, които дръзваме да направим това. Това е наше специално преимущество по отношение на другите. То предизвиква обясними чувства. Но не е само това.

Другото е, че ние, бидейки категорична опозиция както на Българската социалистическа партия, така и на управлението на Симеон Сакскобургготски, ние можем да кажем много убедено, че ако хората не искат БСП да дойде на власт, ако не искат Симеон да повтори мандата си, когато да гласуват за нас. Ние можем да спрем и БСП, и НДСВ.

Водещ: Това съзнателна тактика ли е от Ваша страна, г-н Костов, да дразните своите опоненти, за да се откроявате от истинската опозиция или просто следвате принципа: правя това, което трябва, пък да става каквото ще.

Иван Костов: Но ние наистина сме категоричната опозиция. Това се вижда от действията на ПГ на ОДС. Ние винаги сме в авангарда на всички опозиционни действия. Ние сме винаги в челото. Каквото и да се прави, ние го инициираме, така че няма защо да се дразнят, другите. Нека да развият същата активност. Те вървят след събитията. Ето примерът с Украйна. Ние излязохме с декларация./ те първоначално я подкрепиха. България щеше да направи много хубав жест по отношение на един приятелски, братски народ, който искаме да видим в Европейския съюз и НАТО. Другите се отказаха и приеха една декларация, от която единствените доволни са Путин и Янукович.

Водещ: Само че Надежда Михайлова отиде в Киев…

Иван Костов: Да, но нямаше подкрепата за тази декларация, която щеше да е силната позиция за държавата България, която председателства ОССЕ. Това щеше да е силният ход на държавата България, на всички институции. Това не се направи. То беше инициирано от нас.

Водещ: Нашият разговор приключва. С едно изречение, ако може да кажете Вашата оценка за приключилия процес с Европейския съюз и как това ще се отрази и на, ако щете, на изборите, тъй като това ще бъде силен предизборен аргумент?

Иван Костов: Сред мрачната хроника на криминални убийства, масови разстрели, взривявания, разстрели в центъра на София, стрелба с гранатомет, убийства от деца, на деца и т.н., сред тази черна хроника на всички неща които ни се случиха, а именно – отвлечени шофьори и убити по жесток начин, осъдени на смърт български медици и т.н., има две светли дати през изтеклата година. Едната е приемането на България в НАТО на 2 април и завършването на преговорите и сега определянето на датата за подписване на договора. Но искам да кажа, че това са постигнати цели, които ние поставихме пред страната през далечната 1997-1998 г. Когато ги говорехме тези неща, всички, дори европейците считаха, че това е безумие, защото едната такава страна не може да иска тези неща, които ние поставихме пред нас. Тогава това беше още политика, защото имаше много съпротива, защото имаше много политически сили, особено бившата комунистическа партия, които бяха против. Сега това са национални цели. Това е постигнато за България и това е най-хубавото, с което можем да се поздравим. Но това вече е извън партийната политика. Така отговарям на въпроса Ви ще послужи ли за политически цели.

Водещ: С което ние приключваме нашия разговор. Благодаря Ви.