– Г-н Костов, как ще коментирате изявлението на Президента Първанов, че нито един от депутатите не се е изказал за отговорност след трагичния инцидент и това, че имаме контингент в Ирак било отговорност на парламента?
ИВАН КОСТОВ: Ние от демократи за силна България сме много притеснени, защото след като от отговорността избяга мнозинството, избяга Министърът на отбраната, избяга Началникът на Генералния щаб, сега виждаме и този, който носи най-голямата отговорност, Главнокомандващият в мирно време – Президентът на Република България също да препраща своята отговорност в други посоки.
Другото нещо, което прави впечатление в неговото изявление, е, че той не дава отговор на нито един от съществените въпроси. Съществен въпрос е защо загинаха толкова много български военнослужещи там, има ли вина, има ли отговорност и къде е тя, за това, че хората са оборудвани зле и изпълняват мисията си на края на силите си, давайки жертви.
Това е същественият въпрос. И вторият съществен въпрос беше поставен онзи ден в едно нарочно писмо до него. Той мълчи за този въпрос. Това е харченето на стотици милиони левове и долари за превъоръжаване, което е абсолютно ненужно, и нито една дума за това, че поне една част от тези пари може да отиде за това войниците да имат прилична защита и да бъдат добре оборудвани. Това са неговите въпроси като Главнокомандващ. Но той предпочита да говори за другата отговорност – тази, която се намира вън от него, което е типичен начин на поведение от негова страна.
– Президентът настоява да има политически дебати по темата и концепция за участието в международни мисии като първа точка в дневния ред на парламента…
ИВАН КОСТОВ: Много преди Президентът да се сети да каже тези неща, ние сме ги поискали. Оригиналният автор на идеята за концепция за разполагане на българските въоръжени сили на мисии в чужбина сме ние, а не Президентът. Така че няма как да коментирам по друг начин. А за дебат, вие виждате, че също настояваме за дебат. Но не може този дебат да се състои, ако мнозинството не поиска. Освен това, ние сме отишли крачка напред, и то две. При установяването на отговорностите в една декларация, която ще поискаме да влезе в Народното събрание още утре, ще поискаме министър-председателят да предложи смяната на военния министър и правителството да предложи на Президента да разпише указ за освобождаване на ген. Колев от длъжността Началник на Генералния щаб. И тогава ще е ясно поема ли отговорност правителството и поема ли отговорност Президентът, тъй като тези са хората, които ние сме посочили в анализите си като носещи основната отговорност за случилото се.
– Според Вас, възможно ли е да се състои такъв дебат, за който Вие настоявате от толкова време?
ИВАН КОСТОВ: Защо да не е възможно да се състои. Достатъчно е да се гласува една декларация, която да поиска това от правителството. Министър-председателят трябва да връчи оставката на военния министър.
– Г-н Костов, според Вас, трябва ли да се преформулира мандатът на третия ни контингент. Президентът смята, че трябва да контингентът да остане до края на 2005 г.
ИВАН КОСТОВ: Аз съм информиран какво счита Президентът и за неговите изказвания. Очевидно мисията не е същата – такава, каквато беше преди провеждането на изборите в Ирак. Така че преформулиране на мисията… съобразно с поетите ангажименти в меморандума, който подписаха коалиционните участници, трябва да се движат съобразно реалната и конкретната обстановка. За съжаление народното събрание не е дебатирало ясно тези промени, както отказа да дебатира сложността на мисията. Ние предупредихме, че тази мисия ще бъде много сложна и след жертвите в атентата в Кербала казахме, че ще има нови жертви и точно това се потвърди. Казахме също, че обстановката в Ирак е много по-различна от тази, която е описана в меморандума. В този смисъл много неща могат да се свършат преди всичко от правителството при определяне на това решение за мандата, за състава и пр. Но такива дебати няма в Народното събрание, както виждате. Но пък има жертви.
– Г-н Костов, напълно ли е свободно Народното събрание от отговорност?
ИВАН КОСТОВ: Народното събрание носи отговорност. Всеки, който е гласувал за отиването на тези момчета в Ирак, и аз включително, всички носим отговорност. Но тази отговорност не е такава, каквато е на Върховния главнокомандващ – Президента на страната, не е такава като на Началника на Генералния щаб или на министъра, защото те взимат конкретни решения, от които зависи съдбата и животът на тези момчета. Има разлика. Благодаря Ви.
