Иван Костов: Президентският пост никога не ме е вълнувал

– Г-н Костов, тръгвате на избори с амбиция да станете първата дясна политическа сила. Това желание за реванш срещу другите десни лидери ли е, или искате след вота да обедините десницата под вашето крило?
– Програма минимум за нас е да бъдем първа дясна сила. Голямата ни амбиция обаче е да имаме достатъчно голяма парламентарна група, за да участваме в съставянето на правителството по един решаващ начин. Ние считаме, че разединената десница предлага различни политики на хората. Някои са за коалиционност без оглед на възгледите, принципите и ценностите. Други подкрепят връщане на БСП във властта и опрощаване на извършеното от комунистическия режим. Ние предлагаме една ясна линия, с която да покажем на избирателите верния път за десницата. А след това на тази основа и според резултатите от вота може да се извърши консолидация на цялото политическо пространство вдясно.
– Кое за вас сега е по-голям приоритет – да не допуснете БСП до властта или да попречите на втори мандат на Симеон Сакскобургготски?
– Няма да има втори мандат на Симеон, това е невъзможно. Приоритетът е да бъде спряна БСП.
– Повярвахте ли на Симеон, когато се отрече от коалиция с БСП и втвърди предизборното си поведение спрямо соцпартията?
– Не се е отрекъл от коалиция със социалистите, да бъдем точни. Той каза, че няма да ги подкрепи, ако те с техния мандат съставят правителство. Това е друго. Например той
не е казал, че няма да ги покани, ако НДСВ има мандат за правителство.
– Допускате, че ще ги покани?
– Допускам всичко от Симеон. Ние не вярваме на думите му, защото той много неща е казал, от които след това се е отрекъл или настоява, че не сме го разбрали правилно. Гледаме делата му. През тези четири години той скри досиетата отново, не изпълни закона и не предаде архивите в Централния държавен архив, за да се види кой кой е и как е възникнала организираната престъпност. Даде на бивши служители на репресивния апарат пълния контрол върху спецслужбите. Дори им даде и ордени. Изобщо подмени вота на избирателите.
– Десните са разединени. Кое е онова, което би могло да ги обедини след изборите?
– Вотът ще покаже кой е правилният път, върху който те трябва да се обединят. Ако избирателите ни посочат посока, макар и погрешна, ние трябва да се съобразим с тях.
– Аз имам един друг отговор, ще ви помоля да кажете дали го приемате. Според мен властта е това, което би могло да обедини.
– Властта никога не е това, което обединява десница. Това е валидно за левите партии. Десницата може да се обединява само на основата на принципи и на ценности, на програми. ОДС през 1997 г. се обедини на базата на програма за реформа.
– Коя победа за вас ще е по-сладка: ДСБ да са първата дясна сила след изборите или вие да победите с чувствителна преднина в София и Пловдив Надежда Михайлова и Петър Стоянов?
– Ние се борим да бъдем фаворитът на избирателите вдясно от БСП. Това би ме направило и мен много радостен.
– Да се върнем към миналото. Защо през декември 1999 г. сменихте министри без мотиви?
– Защото не е работа на министър-председателя да нарича хората както и да е, без да се представят доказателства и преди съдът да отсъди. Това е водевилен, сапунен сериал. Някой излиза и казва: еди кой си е свързан с наркоканал и прочие. Съсипва семейството на човека, жена му, децата. И освен убийството върху тях започват да тегнат и разни обвинения, почерня имената им. Аз такова нещо не мога да кажа, това не е работа на водача на изпълнителната власт.
– Имаше ли все пак корумпирани сред министрите, които освободихте?
– Има прокурор, който трябва да направи това. Държавното обвинение не е в ръцете на изпълнителната власт. Аз, разбира се, мога да посоча имена, но от това нито на вас ще ви стане по-леко, нито на мен. Така че да не смесваме тези неща. Освен това имаше един известен политик, който каза: „Кажи си“. Той си каза и видяхме как се свърши цялата тази работа.
– Добре, че намекнахте за Петър Стоянов. Имаше ли конфликт между вас двамата през зимата на 2001 г.? Според някои тогава сте замислили да подкрепите Симеон на предстоящите президентски избори, но Стоянов чрез лобито си в Конституционния съд е наложил изискването за 5 г. пребиваване в страната. Това на практика отстрани царя от президентската надпревара.
– Какво точно е направил президентът тогава аз не мога да знам, тъй като не съм част от неговия екип. Бил съм в друга сграда. Що се отнася до мен, аз винаги съм бил коректен и лоялен, за разлика от него.
– Въпросът е дали тогава в политическото ръководство на СДС е имало идея да бъде издигнат царят за президент?
– Царят никога не е бил броен от мен като политическа фигура, а като гражданско лице. Всички монарси на Балканите се върнаха в страните си и по някакъв начин се включиха и помогнаха в промените на обществения живот. Но един-единствен се направи на политик. Той беше насърчен, но не от тогавашното ръководство на СДС. Направиха го други хора, както стана известно по-късно.
– Има една друга актуална версия за вас. Според нея ще се кандидатирате за президент догодина, стига обединената десница да ви подкрепи.
– (Смее се.) Никога не ме е вълнувал президентският пост, защото от него не може да се реализира политика. Моята сила е в сферата на икономиката, на сигурността – там, където президентът на страната няма никакви правомощия или има много силно ограничени. Президентът в България е по-скоро представителна фигура.
– Често сте изричали тежки думи по адрес на ваши опоненти. От кои нападки, изречени в миналото, сега бихте се отказали?
– Политиката е изкуство на компромиса и изкуство на войната. От тази гледна точка конфронтацията е част от политическия живот. Сблъсъкът е невъзможно да бъде избегнат. Когато се решава въпросът дали да се приватизира или не, дали да се връща земята или не, дали да се реституира или не, да се направи функционираща пазарна икономика, за да се влезе в Европейския съюз. Тогава е неизбежно да се казват тежки думи. Когато България се вади от руската, съветската орбита и се прехвърля в атлантическата и европейската, тогава трябва да има борба срещу тези, които са против. Конфликтност обаче на базата на идеи. Аз никога не съм воювал срещу някой персонално, не съм казвал тежки думи заради неговите качества.
– Дълго време ви считаха за политик и човек, склонен към авторитарност, към недопускане на чуждо мнение. Напоследък станахте по-отворен, не толкова рязък в оценките си. Как да си обясним промяната?
– Първо, има обективна причина. Тя е, че като страна най-тежките конфликти останаха зад гърба ни. Най-опасните завои на прехода бяха взети. Наистина има врагове на пътя, по който вървим, но не си заслужава заради тях българската политика да се превръща в безкраен низ от битки и конфликти. Очевидно балансът се измества по посока на търсене на национално съгласие за големите неща за България. Това е видимо. Аз например се изненадвам колко бързо идеи на ДСБ се подемат от другите и започват да се повтарят. Сега съгласието е много по-голямо.
– Питането беше повече за човека Иван Костов?

– Няколко пъти говорех за това, преминавайки през много тежка кампания на оклеветяване, на посегателства за пречупване на личността, моята, и на членовете на семейството ми. Ние успяхме да разберем къде е източникът на силата да се реагира на това нещо. Отговорът е много прост и едновременно с това много труден – да не допуснеш в теб самия да влезе обидата, ненавистта, реваншизма, озлоблението. Вътре в теб гневът да не вземе връх. И когато все пак доброто и положителното надделеят, тогава се променя светоусещането в много друг план. Някак си оставaш встрани от страданието, то си минава и започва да не те засяга. Това се случи по някакъв начин с мен и семейството ми. Просто надживях тези неща. Не ме убиха клеветите, не ме направиха зъл човек. Тази цялата масирана кампания, която все още се носи, вълните й се носят по страната, не можаха да ме пречупят. Защото разбрах, че истинската цел е в мен да влезе злото, пък то не влезе.